Р Е Ш
Е Н И Е № 441
гр. Бургас, 1 април 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар И. Г. и
с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА КАХД № 2586/2021 г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Патентно
ведомство на Република България, чрез процесуален представител, против Решение
№ 490/19.08.2021г., постановено по АНД № 1759/21г. по опис на Районен съд гр.
Бургас.
С решението е отменено
Наказателно
постановление № 6/10.02.2021 г. на Председателя на Патентно ведомство на
Република България, с което на „МЕБЕЛНИ КЪЩИ РАЛИЦА“АД, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Красно село, с ЕИК *********, представлявано от К.Т.У.,
на основание чл. 65, ал. 1 от ЗПД, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лева и на основание чл. 65, ал. 4 от
ЗПД, е отнета в полза на държавата 1 брой интериорна врата Porta BALANCE, модел
А.0. Патентно ведомство на Република
България е осъдено да заплати на „МЕБЕЛНИ КЪЩИ РАЛИЦА“АД, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Красно село, с ЕИК *********, представлявано от К.Т.У.,
направените по делото разноски в размер на 360 лева за адвокатски хонорар и да
заплати по сметката на Районен съд – Бургас сумата 556,60 лева за изплатено възнаграждение
на вещо лице.
Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване
на наказателното постановление. Счита, че съдебното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Според него, съдът неправилно е
приел наличие на „преждеползване“ на процесния продукт от „МЕБЕЛНИ КЪЩИ
РАЛИЦА“АД преди датата на заявката за регистрация на процесния дизайн от страна
на „Банско интериор доорс“ООД, гр.Банско, тъй като доказване на правото на
преждеползване е недопустимо в хода на административно- наказателното
производство, доколкото то се установява по исков ред- чл.59 от ЗПД. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът не изпраща представител. С представено по делото писмено становище от
9.02.2022г., поддържа касационната жалба и направените с нея, искания.
Възразява за прекомерност на претендирани от страна на процесуалния
представител на ответника разноски по делото пред настоящата инстанция.
Ответникът по
касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Т., иска обжалваното
решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в отговора на
касационната жалба. Допълва, че съществуването на нормативно регламентирания
иск по чл. 59 от Закона за промишления дизайн, не пречи на санкционираното лице
в хода на административнонаказателния процес да възрази за наличието на
преждеползване по смисъла на чл. 23 от същия закон, за да се защити от
постановената с административния акт санкция, при положение, че притежава
законоустановеното право, прогласено от цитираната разпоредба на закона. Според
него, не може да се приеме тезата, че позоваването на преждеползване в
административнонаказателния процес е недопустимо, защото това би било в пълно
противоречие с принципите, залегнали в чл. 13 и чл. 14 от НПК, както и с
основния принцип на служебното начало. Подробни съображения излага в писмени
бележки.Претендира присъждане на разноски в размер на 336лв., за които
представя списък.
Пострадалата страна „Банско
интериор доорс“ООД, гр.Банско не изпраща представител, не изразява становище по
същество на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество
е неоснователна.
С наказателното
постановление „Мебелни къщи Ралица“ АД е
санкционирано за това, че на 24.09.2020г., в търговски обект- мебелна къща
„Ралица“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Цар Симеон І“ №16, използва в търговската
дейност по см. на чл.19, ал.2 от ЗПД, като предлага за продажба продукт- 1брой
интериорна врата Porta
BALANCE, модел А.0, изработен чрез копиране на дизайн, попадащ в
обхвата на закрила по см. на чл.18 от ЗПД на промишлен дизайн с рег. №
8626-011, без съгласието на неговия притежател „Банско интериор доорс“ООД. Деянието е квалифицирано като нарушение по 65, ал.1 от ЗПД.
Първоинстанционният съд правилно е установил
релевантните за спора факти, по които спор няма.
Въз основа на тях е преценил, че при издаване на
наказателното постановление неправилно е приложен материалния закон, тъй като у
наказаното юридическо лице на основание разпоредбата на чл. 23 от ЗПД и с оглед
доказателствата по делото, към момента на извършване на проверката е било налице
право на преждеползване на процесния продукт поради факт на добросъвестно
използване на посочения дизайн на територията на Република България преди
датата на заявката на регистрация за дизайн № 011 с рег. № 8626. „Мебелни къщи Ралица“ АД, гр. София е продавало вратата с
идентичен дизайн, произведена от полска фирма и предлагана на българския пазар
преди 23.06.2017 г., т. е. наказаното дружество добросъвестно е използвало на
територията на Република България дизайна още преди датата на подаване за
заявката за регистрация от третото лице „Банско интериор доорс“ ООД, поради което липсва
реализиран състав на административно нарушение по чл. 65, ал. 1, във връзка с
чл. 18 от ЗПД.
Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения и на осн. чл.221, ал.2, пр. последно
препраща към тях.
Възраженията на касатора намира за неоснователни.
Според разпоредбата на чл.23 от ЗПД, лице, което до датата на подаване
на заявка за регистрация на дизайн добросъвестно е използвало на територията на
Република България дизайна или е извършило необходимата подготовка за това, има
право да го използва в същия обем и след тази дата.
Добросъвестното използване в случая е доказано и не
съществуват пречки санкционираното лице да се позове на това право в хода на
производството по издаване и съдебна проверка на наказателното постановление.
Вярно е, че чл.59 от ЗПД предвижда правна възможност съществуването
на това право да бъде установено с иск. Предявяването на такъв иск обаче, не е
задължителна и абсолютна предпоставка за позоваване на правото на
преждеползване, нито за установяването му от съда, както е в случая.
Нормата изрично сочи, че всяко заинтересувано лице
може да предяви иск за установяване на преждеползване.
Както вече бе отбелязано, тази правна възможност не
препятства правото на съда да установява реализирани предпоставки по чл.23 от
ЗПД в хода на производство по проверка законосъобразността на издадено
наказателно постановление.
Така, както нормите на чл.55 и 56 от закона, нито предпоставят,
нито изключват възможността за преценка от страна на съответния компетентен
орган дали е извършено нарушение по
чл.65, ал.1 или не.
Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на
обжалваното решение не са налице отменителни основания, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 336лв.( за
възнаграждение на адвокат).
Възражението за прекомерност на претендираните
разноски е неоснователно, защото адвокатското възнаграждение е договорено и
платено дори под минимума, предвиден с нормата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 490/19.08.2021г., постановено по АНД №
1759/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА Патентно
ведомство на Република България да заплати на „МЕБЕЛНИ КЪЩИ РАЛИЦА“АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, с ЕИК *********, представлявано
от К.Т.У., сума в размер на 336 лева, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: