Решение по дело №5754/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………/12.01.

Година 2016

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на четиринадесети октомври

Година 2015

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      А.Т.                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 5754 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл. 74 от Търговския закон ТЗ).

            Производството е образувано по искане на Я.Н.Н. срещу „К.и.“ АД. В исковата молба се твърди, че ищците са акционери в ответното дружество. Твърдят, че за общо събрание, проведено на 25.08.2014 г., не им е осигурен достъп до материалите, относими към включените в дневния ред точки, сред които и т. 1 – доклад на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2013 г., т. 2 – приемане на годишния счетоводен отчет за 2013 г., т. 3 – предложение за разпределение на печалбата за 2013 г., т. 6 – вземане на решение за продажба на акции от капитала на „С.К.“ АД, собственост на „К.и.“ АД и т. 7 – вземане на решение за начин на гарантиране и връщане на сумата по договор за заем от акционера С.У., съгласно решение на ОС на акционерите от 03.12.2013 г. Твърди се решението по т. 3, т. 6 и т. 7 да са незаконосъобразни и предвид липсата на огласен проект за решение в противоречие на императивно законово изискване. Сочи се и че по направеното предложение по т. 6 едва на събранието не е осигурена възможност да бъде анализирано и адекватно преценена ползата за дружеството. По отношение на решението по т. 7 се сочи, че липсата на конкретно предложение и необходимата информация, за да бъде взето решението, а и предвид обстоятелството, че решението за предоставяне на заем, взето от Съвета на директорите е многократно отменяно, препятства вземане на решението, а овластяването Съвета на директорите да го вземе противоречи на обявения дневен ред. Иска се отмяна на тези решения.

            В отговор по исковата молба от името на ответника се твърди, че ищците не са потърсили по предвидения в закона ред писмени материали за общото събрание на акционерите. Твърди се, че на 25.07.2014 г. на посочения в констативния протокол адрес е имало хора. Сочи се да е съществувала възможност за посещение на адреса и през някой от следващите дни до датата на провеждане на събранието при твърдяната пречка да получат достъп на тази дата. Наведен е довод, че случаите, които изискват предварително съставени писмени материали са изчерпателно посочени в чл. 224 ал. 2 ТЗ. Твърди поканата да е съдържала и конкретно предложение за решение по т. 3, 6 и 7, съдържанието на което обаче може да бъде взето едва на общото събрание. Претендират се разноски.

            В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищците – адв. М. от САК, поддържа исковете. Претендират се разноски като е представен и списък.

            Процесуалният представител на ответниците – адв. Б. от АК - Б., оспорва исковете. Твърди да не е доказано, че ищците са търсили материалите и на адреса на управление на дружеството. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че Я.Н.Н. притежава 15250 броя поименни акции  с право на глас в общото събрание и номинална стойност на една акция 1 лев, а С.М.К. притежава 3000 броя поименни акции  с право на глас в общото събрание и номинална стойност на една акция 1 лев.

            Не се спори, че въз основа на Решение на Съвета на директорите е свикано общо събрание на акционерите за 25.08.2014 г. от 10:00 ч. при обявен дневен ред:

1. Доклад на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2013 г. с проект за решение – ОС приема доклада за дейността на дружеството за 2012 г.

2. Приемане на годишния счетоводен отчет за 2013 г. с проект за решение да бъде приет.

3. Предложение за разпределение на печалбата за 2013 г. с проект за решение да бъде прието предложението.

4. Освобождаване от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2013 г. с проект за решение да бъдат освободени.

5. Избор на експерт-счетоводител за заверка на годишния и консолидирания счетоводен отчет на дружеството за 2014 г. с проект за решение за приемане на предложението.

6. Вземане на решение за продажба на акции от капитала на „С.К.“ АД, собственост на „К.и.“ АД с проект за решение за приемане на предложението за продажба на акции.

7. Вземане на решение за начин на гарантиране и връщане на сумата по договор за заем от акционера С.У., съгласно решение на ОС на акционерите от 03.12.2013 г.

Посочено е, че общото събрание ще се проведе в гр. ****, а материалите за общото събрание са на разположение на акционерите в седалището на дружеството в гр. **** всеки работен ден от публикуване на поканата до деня преди събранието от 9,00 ч. до 10,00 ч.

От представения констативен протокол се установява, че на 25.07.2014 г. пълномощникът на Я.Н. за периода 09,02 ч. – 09:20 ч. е звънял няколко пъти на звънец на офис № * на четвърти етаж в сграда на ул. „****, но вратата не била отворена.

Няма спор също така, че на указаната в поканата дата е проведено общо събрание като са взети оспорените в настоящото производство решения, а именно:

1.      Общото събрание на акционерите реши: приема доклада за дейността на дружеството за 2013 г. с мнозинство от 60,69 % от представения капитал.

2.      ОСА приема Годишния счетоводен отчет на дружеството за 2013 г., консолидирания отчет за 2013 г. и доклада на експерт-счетоводителя за 2013 г. с мнозинство от 60,69 % от представения капитал.

По т. 3 от дневния ред пълномощникът на Я.Н. е предложил да се разпредели неразпределената печалба за 2013 г. и за отминали години, ако има такава като се изплати дивидент на акционерите. Председателят на събранието Румен Симеонов предложил да не се разпределя печалба за 2013 г. поради липса на такава. Предложенията са гласувани като с мнозинство от 60,69 % от представения капитал е взето решение да не се разпределя печалба на дружеството за 2013 г. поради липса на такава.

По т. 6 от дневния ред пълномощникът на Я.Н. поставил въпрос какво налага продажба на акциите, на каква цена и колко акции ще бъдат продавани и на кого и свързан ли е с акционер в дружеството. Нуждата е обоснована с липса на средства за финансиране на дейността и установен купувач за 200 бр. акции на цена 2000 лв. всяка като акциите са предложени и на Столична община. С.У. предложил да се вземе решение за прехвърляне на всички 68 000 акции в капитала на „С.К.“ АД на цена не по-ниска от 30 лева за акция. Взето е решение да се продадат всички акции на цена не по-ниска от 30 лв. на акция при мнозиство от 25555 акции, представляващи 54,35 % от представения капитал.

По т. 7 от дневния ред е предложено Съветът на директорите да решава как да се връща заема и всичките условия по договора като с мнозинство от 28 535 акции, представляващи 60,69 % от представения капитал е взето решение, че ОС възлага на Съвета на директорите да реши начина на гарантиране и връщане на сумата по договора за заем от акционера С.У. съгласно решение на ОС на акционерите от 03.12.2013 г.

 

            От неоспореното заключение на вещото лице С. се установява, че според баланса към 31.10.2007 г. активите превишават пасивите като разликата възлиза на 60387,93 лв. Приспадащият се размер за дял от 25 % възлиза на 15096,98 лв.

           

            При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

            Законът овластява мнозинството от акционерите да ангажира с решението си несъгласните с него при положение, че при формиране и обективиране на волята са съобразени повелителните норми на закона или устава. На акционера е предоставена възможност да се противопостави на взето решение в указаните вече случаи, поради което и успешното провеждане на конститутивния иск предполага доказано в процеса право върху издадени от ответното дружество акции, взети конкретни по съдържанието си решения, както и конкретизираните по съдържанието си пороци. При повдигнатия в процеса спор в тежест на ищците е да докажат създадена пречка за реализация на правото им на информираност и съответно твърдяното нарушение.

Намесата в принципно утвърдена от закона възможност за формиране  на воля и определяне интересите на търговско дружество е оправдана, доколкото това е станало при засягане на конкретен, достоен за защита интерес на несъгласния с решението. Ето защо и настоящият състав споделя установеното разбиране за съдържание на правото на сведения с Решение № 216 от 20.01.2014 г. по т. д. № 45/2013 г., ТК, І ТО на ВКС и Решение № 12 от 07.04.2014 г. по т. д. № 3088/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС – дружеството дължи да подготви и предостави на разположение на акционерите писмени материали освен в изрично предписаните от закона случаи и когато естеството на въпроса, предмет на обсъждане, предполага създаването на такива. Правото на сведения, регламентирано с чл. 224 ТЗ обезпечава ефективното упражняване правото на глас, поради което и очакваната от закона организация за работа на форума предполага обезпечена възможност за формиране на собствено мнение посредством достъп до документацията, обосноваваща и вземането на предложеното решение. Решението бива опорочено поради нарушено право на сведение, когато въпреки добросъвестно мотивираното усилие на акционера да получи достъп до материалите, не е могъл да се информира своевременно.

Обявените въпроси като подлежащи на обсъждане на общото събрание по т. 6 и т. 7 от дневния ред сами по себе си не обосновават необходимост за писмени материали. Липсва обосновка на връзката на тези въпроси с доклада на Съвета на директорите, който и по предписание на закона предполага да бъда отразена информация за предходен период. Няма основание и за извод, че годишния счетоводен отчет и съответно доклада на регистрирания одитор е от значение за формиране на мнение по тези въпроси.

Решението по т. 1, т. 2 и т. 3 от дневния ред предполагат съществували към датата на свикване на събранието документи, поради което и дружеството дължи да обезпечи достъп до тях за всеки акционер. Ето защо и при повдигнатия спор в тежест на ответника е да докаже създадена организация, гарантираща ефективния достъп до книжата – определено място, на което да се намират в рамките на огласения с поканата времеви период. По делото не се спори, че материалите, касаещи тези точки от дневния ред са били налични като твърдението е ограничено до създадена пречка за достъп до тях.

От доказателствата се установява, че представител на ищците на 25.07.2014 г. е посетил посочения в поканата адрес и не е получил достъп до огласените и с поканата като налични писмени материали. Настоящият състав счита обаче, че това обстоятелство само по себе си не обосновава нарушено право на сведение. По аргумент от чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България проявлението на обстоятелствата, обосноваващи конкретно по съдържанието си право обуславя защитата му, доколкото се упражнява за удовлетворяване на конкретен, зачетен от правния ред интерес за неговия титуляр. В процеса нито се твърди, нито се установява ищците Н. и К. да са уведомили дружеството за установената пречка и в тази връзка да е потърсил съдействие, за да реализират този свой интерес през останалия период до 24.08.2014 г., включително. Същевременно установява се, че при условията на чл. 223а ал. 4 ТЗ е предложена допълнителна точка в общи ред. Няма логично обяснение поради каква причина и при тези условия ответникът не е бил информиран за нужното съдействие. Освен това нито се твърди, нито се установява ищците да са потърсили книжата и на вписания адрес на управление на дружеството. При положение, че елементарната грижа към собствения им интерес предполага това допълнително усилие, за да упражнят правото си на сведение, настоящият състав не намира основание да обясни липсващата им информация с ограничени им права, обосноваващи отмяна на тези решения на така заявеното основание.

Както е имал повод да посочи Върховния касационен съд в цитираното вече Решение № 216/20.01.2014 г. изискването на чл. 223 ал. 4 т. 5 ТЗ за „конкретност“ на предлаганите решения цели да обезпечи интереса на всеки един акционер. Ефективното упражняване правото на глас предвид спецификата на организационната структура предполага яснота в съдържанието на решението, предложено от принципно овластения да управлява дружеството орган на вниманието на акционерите. Без това да лишава всеки акционер от възможността да предложи различно решение на самия форум, яснотата за очакваното решение обезпечава включително преценката дали и как да упражни правото си на участие. Така утвърдената от закона гаранция е повелителна като меродавно при преценката за законосъобразност се явява влиянието на тази неяснота върху възможността за ефективно участие при обсъждане на конкретно взетото решение.

Досежно т. 3 от дневния ред липсва конкретизация на предлаганото решение. По делото обаче не се оспорва възприетия от мнозинството мотив да застане зад оспореното решение – липса на формирана печалба за 2013 г. От тази гледна точка и формалното нарушение не обосновава отмяна на това решение.

Обявеният с поканата въпрос по т. 6 от дневния ред, обаче, накърнява правото на участие на ищците в работата на общото събрание. Видно и от отразеното в констативния протокол съдържание на дебатите информацията досежно обема на предложеното разпореждане е сведена до знанието на акционерите от член на Съвета на директорите едва в момента на подлагане на обсъждане. Това обстоятелство обективно ги лишава от възможност да направят собствен анализ за ползите и вредите от предложената сделка, на която основа както да формират собственото си становище по въпроса, така и да представят разумни аргументи, които да бъдат съобразени при формиране волята на този орган. Ето защо и предявеният иск досежно това решение следва да бъде уважен.

Въпросът по т. 7 от дневния ред също не съдържа конкретизирано решение. Обстоятелството, че въпросът е поставен на вниманието на акционерите при съдържанието на огласената покана предполага воля в тази насока да бъде формирана именно от тях. От тази гледна точка взетото решение за овластяване на Съвета на директорите противоречи на обявения дневен ред. Съдът приема, че доколкото обвързващата сила на взетото при тези условия решение е обусловено от специфичен кворум и ред за включването му – чл. 231 ал. 1 ТЗ, взетото решение противоречи на закона.

 

            По разноските

            При установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищците и доказани разноски – възнаграждение за адвокат и заплатена държавна такса според уважената част от исковете.

Изрично указаната връзка в чл. 78 ал. 1 ГПК между приключил съдебен спор и адвокатското възнаграждение се опира на конституционно скрепения интерес за всяка страна да бъде защитавана пред съд от специално подготвен представител. По силата на нормативна делегация Висшият адвокатски съвет определя сума, гарантираща на страната процесуалното й представителство. Ищецът е свободен да подбере процесуалния си представител, израз на който избор се явява и поетия ангажимент да бъде заплатено определено по размер възнаграждение. От доказателствата се установява заплатена сума в размер на 3000 лв. от двамата ищцци. Предвиденият минимум на възнаграждението от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв. като касае всеки самостоятелен иск. При тези обстоятелства настоящият състав не намира основание да го счита за прекомерно.

            Съдът констатира, че е допуснал грешка при определяне на следващата се държавна такса при предявените искове. Предмет на изследване в процеса е законосъобразността на 5 решения като всяко от тях обуславя самостоятелен иск. Ето защо и кумулативно предявените претенции предполагат внесена държавна такса по всеки от неоценяемите искове или всеки от ищците, упражняващ самостоятелно свое право дължи такса от по 150,00 лв. Ето защо и разликата над платената по делото сума общо в размер на 89 лв. следва да им бъде възложена поравно.

            От доказателствата не се установява ответникът да е направил разноски, които да подлежат на възстановяване от страна на ищците. С оглед нормата на чл. 81 ГПК настоящият състав приема, че този свой извод дължи да обективира в диспозитива на този акт.

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ на основание чл. 74 ТЗ по предявени искове от Я.Н.Н. и С.М.К. срещу „К.И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** взетите решения на общо събрание н 25.08.2014 г., а именно: по т. 6 от дневния ред - Да се продадат всички акции на „К.и.“ АД *** К.“ АД на цена не по-ниска от 30 лв. и по т. 7 от дневния ред – ОС възлага на Съвета на директорите да реши начина на гарантиране и връщане на сумата по договора за заем от акционера С.У., съгласно решение на ОС на акционерите от 03.12.2013 г.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Я.Н.Н. и С.М.К. искове за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите на „К.И.“ АД по т. 1, 2 и 3 от дневния ред.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „К.И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Я.Н.Н. с адрес *** и на С.М.К. с адрес *** (адв. Б.М. от САК), сумата от 1235,60  лв. – разноски пред Софийски градски съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К.И.“ АД по чл. 78 ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Я.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** и С.М.К., ЕГН ********** с адрес *** (адв. Б.М. от САК), да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд по 105,50  лв. всеки от тях –дължима държавна такса.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.

 

                                                                                    СЪДИЯ: