Решение по дело №11788/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ .....

 

гр.София, 15,06,2018год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело № 11788 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Т.А.С. срещу ЗК О. АД, ЗК „О.-клон Б.“ КЧТ, обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 300000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, по повод възникнало на 27,05,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на представяне на банкова сметка *** – 13,09,2017год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 14874,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, по повод произшествието, ведно със законната лихва върху тази сума от 09,06,2017год. до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се доводи, че на 27,05,2017год., в гр. Шумен, на ул.„Ришки проход“, правоспособният водач Н.И.Х., управлявайки лек автомобил Рено Лагуна, с рег. № *******, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, движение с превишена скорост да е загубил контрол на управлявания от него лек автомобил и  реализирал пътнотранспортно произшествие като самокатастрофирал. Поддържа се ищецът  да е бил пътник в процесния автомобил, на когото са  причинени травматични увреждания причинили неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Реализирани са и имуществени вреди в пряка връзка с произшествието. Релевират се доводи деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество по договор за застраховка гражданска отговорност. Депозирана е извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение пред застрахователя, по която липсва плащане, обстоятелство обуславящо правен интерес от исковата претенция.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Застрахователна компания- О. в указания законоустановен срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага становище за  недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа по делото да не е доказано осъществяване на фактическия състав на деликтната отговорност на водача на Н.Х.. Релевират се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в нарушение на чл.137а от ЗДВП е бил без поставен обезопасителен колан, както и предприел пътуване с автомобил, управляван от водач, за който е знаел да е повлиян от консумация на алкохол. Оспорва вида, медикобиологичния характер и степента на уврежданията, продължителността на оздравителния период. При условията на евентуалност поддържа доводи за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди, несъответстващ на принципа за справедливост. Оспорва извършването на претендираните от ищеца разходи за лечение и евентуално причинната им връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Поддържа, че дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от изтичане на срока по чл. 497 от КЗ от представяне на банкова сметка ***.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

Третото лице помагач-Н.И.Х. не излага становище по основателността на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и от представените доказателства- Констативен протокол от 27,05,2017год., съставен от ОД на МВР Шумен, се установява фактът на настъпило на 27,05,2017год., около 17:35 часа, в гр.Шумен, на бул.“Ришки проход“, пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил, с  марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № *******, управляван от Т.И.Х., който е самокатастрофирал. Посочена е причина за реализиране на произшествието –несъобразена с пътните условия скорост на движение.

Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното събитие – 27,05,2017год. за процесния автомобил, обстоятелство констатирано и от компетентните органи в КП от 27,05,2017год., което удостоверяване съобразно чл.189, ал.2  от ЗДВП има обвързваща доказателствена сила.

    От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд. акт, се установява механизма на ПТП, според който процесното ПТП е настъпило на 27,05,2017год. в гр. Шумен, на бул. „Ришки проход” на прав пътен участък. Бул. „Ришки проход” се състои от две платна разделени с двойна непрекъс­ната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за вся­ка посока има по една пътна лента с широчини по 7,5 м. Произшествието е настъпило в светла­та част от денонощието с добра метеорологична видимост при мокра асфалтова насти­лка. Лек автомобил „Рено” се е движил по бул. „Ришки проход” в дясната пътна лента с посока от центъра на гр. Шумен към изхода на града със скорост на движение 103км/ч. Приближавайки към мястото на настъпване на произшествието водачът на процесния автомобил е изгубил управлението върху автомобила. Автомобилът се е отклонил в дясно и след като водачът е задействал аварийно спирачната му систе­ма е напуснал платното за движение в дясно. След като преминава през десния бан­кет и през крайпътни храсти, автомобилът се блъска челно в бетонна стена на 7,9м в дясно от пътя, след което автомобила се удря с лявата си страна в бето­нен стълб. Движението на автомобила продължава, като пада в основата на бетон­ната стена, в дере с денивелация 3 м. от нивото на пътя. Причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил Рено с орга­ните за управление на автомобила, който се е движил с превишена скорост /103км.ч./ при  максимално разрешената за населено място 50км/ч, кое­то обстоятелство е довело до изгубване на управлението над автомобила и напуска­нето му на платното за движение. Автомобилът е фабрично оборудван с предпазни колани на всички места за пътниците.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при пътнотранспортното произшествие  ищецът е получил следните травматични увреждания:

Гръбначна травма, без клинични данни за нараняване на подлежащия гръбначен мозък, състояща се от следните компоненти:

Счупване на десния напречен и бодлестия израстъци на Тн12/дванадесети гръден прешлен/.

            Счупване на тялото и лявата дъга на Л1/първи/поясен прешлен. Счупване на двата напречни и бодлестия израстъци.Умерено притискане на гръбначния мозък на нивото.

            Счупване на тялото и лявата дъга на Л2/втори/ поясен прешлен.Счупване на двата напречни израстъка на прешлена.

            Счупване на двата напречни израстъка на ЛЗ/трети/ поясен прешлен

            Закрито счупване на шийката на лява бедрена кост.

Закрито счупване на горния край на лява раменна кост.

            Контузия на гръдния кош, без данни за счупване на ребра и хемопневмоторакс/навлизане на кръв и въздух в плевралната кухина/.

            Множество охлузвания по левите крайници.

Гръбначната травма при пострадалия е предизвикала трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от тридесет дни -до девет-десет месеца. Закритото счупване на бедрената шийка в ляво е причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по - дълъг от 30дни-6-7 месеца. Закритото счупване на горния край на лява раменна кост е причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни-4-5 месеца. Множеството охлузвания по левите крайници са причинили болки и страдания.

След  произшествието ищецът по спешност е хоспитализиран в МБАЛ Шумен АД. Приет е в Отделение анестезиология и интензивно лечение, диагностициран, извършени са консултации с хирург, ортопед, неврохирург, анестезиолог. На 31.05.17г. е преведен за продължаване на лечението в неврохирургична клиника на УМБАЛ „Света Анна” АД -Варна. За фрактурите на първи и втори поясни прешлени е  проведено оперативно лечение поради нестабилността на фрактурите. На 02.06.17г. е осъществена вертебропластика на Л1/поставяне на цимент в тялото на прешлена/ и транспедикуларна стабилизация Тн 11-Тн 12-Л2-ЛЗ. На 06.06.17г. е преведен в клиниката по ортопедия и травматология, където  също е проведено оперативно лечение-открито наместване на фрактурата на бедрената шийка в ляво и метална фиксация с 3 канюлирани винта; открито наместване на счупването на лява раменна кост и фиксация с плака и винтове. Болките и страданията, които е търпял ищеца са били най-интензивни непосредствено след травмата в първите дни на реанимационно лечение, след операцията на гръбначния стълб и след операцията на счупванията на левите крайници, в началото на раздвижването. За в бъдеще при натоварване и промени във времето може да се очаква да се оплаква от болки и дискомфорт в местата на увредите. Възстановителния период при ищеца към датата на приключване на устните състезания по делото не е приключил. Изложено е становище  при катастрофата с оглед вида на констатираните травматични увреждания ищецът вероятно да е бил без поставен предпазен колан. При ползване на такъв, с оглед установения механизъм на ПТП се предполага уврежданията да бъдат в по-ниска степен.

По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Гюлтен Хасан, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.

От  изслушаното по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде ценено като компетентно изготвено се установява, че от МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД, където е провеждано лечение на ищеца са издадени  три броя фактури: фактура № 28910 от 01.06.2017год., фактура №28948/09.06.2017, фактура № 28956/09.06.2017год., с основание медицинските изделия, вложени при лечението на Т.С., по които са извършени плащания, както следва: по ф-ра № 28910 / 01.06.2017 - плащане с док. № 9/01.06.2017 за сума 9 426.00 лв.;  по ф-ра № 28948/09.06.2017 - постъпило плащане с док. №100/08.06.2017 за сума 2 180.00 лв.; по ф-ра № 28956/09.06.2017 - постъпило плащане с док. № 106/08.06.2017 за сума 3 268.00 лв. като общия размер на разходите е 14874.00 лв.

 При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

По делото е приложеното споразумение изготвено по реда на чл.381 от НПК и становище на Районна прокуратура  Шумен, с изявление ДП №614/2017 по описа на РУ Шумен да е приключило със споразумение. По делото не са ангажирани  доказателства същото да е одобрено от съда, предвид което съдът намира да не е влязло в сила, поради което и по аргумент  на чл.300 от ГПК следва да извърши самостоятелна преценка налице ли е осъществено от водача на моторното превозно средство противоправно  деяние.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил Рено –Н.И.Х.,  който е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДВП, забраняващ на водачите на моторни превозни средства да превишават разрешената скорост на движение за съответния пътен участък, в конкретния случай в 50км.ч. за населено място. Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.

Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.  Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 100000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания – гръбначна травма, състояща се от счупване на десния напречен и бодлестия израстъци на Тн12, счупване на тялото и лявата дъга на Л1/първи/поясен прешлен, счупване на двата напречни и бодлестия израстъци, умерено притискане на гръбначния мозък на нивото, счупване на тялото и лявата дъга на Л2/втори/ поясен прешлен, счупване на двата напречни израстъка на прешлена, счупване на двата напречни израстъка на ЛЗ/трети/ поясен прешлен,        закрито счупване на шийката на лява бедрена кост, закрито счупване на горния край на лява раменна кост,            контузия на гръдния кош, без данни за счупване на ребра и хемопневмоторакс/навлизане на кръв и въздух в плевралната кухина/ и множество охлузвания по левите крайници, който травматични увреждания са с общ възстановителен период от около една година/ становище на вещо лице изразено в с.з. от 14,05,2018год./. Съобрази се възрастта на лицето -26 години към датата на произшествие/ млада активна трудоспособна възраст, препятствана по причина на инцидента/, обстоятелството, че оздравителния период  към приключване на съдебното дирене не е приключил, извършените оперативни интервенции  общо три на брой, необходимостта от грижа и чужда помощ през периода на възстановяването/ три месеца е бил на легло, впоследствие ползвал помощни средства като и към настоящия момент се нуждае от помощ при някой ежедневни дейности/ при обличане/, което кореспондира и със становището на вещото лице, фрактурите на тялото и израстъците на гръбначния стълб да са свързани с ограничения в движението на гръбнака, поради нарушение в захващането на мускулите към травмираните участъци. За определяне справедлив размер на обезщетението, съдът съобрази нарушената към момента походка на пострадалия и психичното отражение от реализирания деликт върху пострадалото лице- проявяващо признаци на нервност, избухливост /съгласно събраните гласни доказателства/. От друга страна  съдът съобрази обстоятелството, че няма увреждане на  гръбначния мозък, очаква се възстановяване на лицето, без функционален дефицит и липсва неврологична симптоматика. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.

Основателно по делото е релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който съзнателно е предприел пътуване с водач, за който е знаел да е  повлиян от алкохол. В този смисъл постановено по реда на чл.146 от ГПК определение,  в съдебно заседание от 14,05,2018год. Така установеното поведение на пострадалия, съставляващо израз на неглижиране на собственото здраве на  пострадалия е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл и т.7 от ТР№ 1/2014год. на ОСТК на ВКС.

За неоснователно съдът намира релевираното възражение от ответника за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДВП, вменяваща задължение на пътниците да ползват обезопасителни колани. Заключението на СМЕ сочи вероятност лицето да е било без поставен колан и при ползването на такъв да биха настъпили увреди в  по-ниска степен. При така установеното  не може да се обоснове извод дали действително пострадалия е нарушил нормата на чл.137а от ЗДВП, а от друга страна дори същото да се приеме за установено няма данни ползването на колан, кои увреди би предотвратило / с оглед и заключението, че колана е ефективен при челен удари и скорост до 60км.ч./Ето защо и с оглед нормата на чл.154 ГПК и предвид изрично указаната доказателствена тежест, съдът намира възражението да е недоказано.

Установеното съпричиняване съдът определя на 30% или дължимото обезщетение за неимуществени вреди се следва в размер на 70 000,00лв., в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата до  предявения размер от 300000,00лв. като неоснователна.

По отношение претенцията за имуществени вреди приетото заключение на съдебносчетоводната експертиза установи, от ищеца да са извършени разходи за медицински изделия в общ  размер 14874,00лв. Съобразно изложеното за пострадалото лице е възникнала имуществена вреда в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП, подлежаща на обезщетение.

Ето защо исковата претенция за имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена изцяло в претендирания размер от 14874,00лв.

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на  депозиране на молбата пред застрахователя на 07,06,2017год. е дължима от 08,09,2017год. до изплащане на  вземането. Ето защо претенцията за присъждане на лихва от 13,09,2017год. до  изплащане на вземането е основателна, включително и по отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди. Датата на извършване на разхода от ищеца обуславя настъпване на вредата, но отговорността на ответното дружество за забава е обусловена именно от изтичане на срока по чл.497 КЗ.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 3537,96лв., от които 3394,96лв. – държавна такса и 143,00лв. от общо 550,00лв.-в.л.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на  408,80лв., от общо 560,00лв., от които 450,00лв.– в.л. и  100,00лв. –юрк.възнаграждение и 10,00-СУ. /не се съобразява 50,00лв.-депозит за свидетел, тъй като не е усвоен и подлежи на възстановяване/.

На осн.чл.38 от Закона за адвокатурата  и съобразно уважената част от иска на адв.Н. Николаев Д. се дължи адв.хонорар в размер на 2035,14лв. от общия размер 7827,48лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата претенция. С оглед приложените доказателства за регистрация по ЗДДС върху определения размер се начислява 20% ДДС /407,02лв./ или  общия размер на адв.възнаграждение е 2442,16лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „О.“АД, чрез ЗК О.-клон Б.“КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Т.А.С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 70000,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 27,05,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 13,09,2017год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ  исковата претенция за горницата над 70000лв. до пълния предявен размер от 300000,00лв. като неоснователна.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „О.“АД, чрез ЗК О.-клон Б.“КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Т.А.С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 14874,00лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени по повод възникнало на 27,05,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 08,09,2017год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ  претенцията за лихва, за периода от 09,06,2017год. до 07,09,2017год. като неоснователна.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „О.“АД, чрез ЗК О.-клон Б.“КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от  3537,96лв.– разноски по делото.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „О.“АД, чрез ЗК О.-клон Б.“КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на адв.Н. Н. Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 2442,16лв.-адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА Т.А.С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 да заплати на Застрахователна компания „О.“АД, чрез ЗК О.-клон Б.“КЧТ, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, бул. „*******, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 408,80лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО  е постановено при участието на ТЛП -Н.И.Х..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       

 

                                                                                     СЪДИЯ: