ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 12.09.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 324 по описа за 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Община Ловеч, представлявана от кмета на Община Ловеч К. М., срещу Заповед № РД-08-67/17.08.2022 г. на Областен управител на Област Ловеч, с която е отказано отписване от актовите книги за държавна собственост на поземлен имот с идентификатор 35198.250.290 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Казачево, Община Ловеч, актуван с Актове за държавна собственост №№ 6383/17.01.1978 г., 6384/17.01.1978 г., 6386/17.01.1978 г.
Постъпило е изрично писмено становище за недопустимост на жалбата от процесуалния представител на Областен управител на Област Ловеч, в придружителното писмо, с което преписката е изпратена от ответника в съда. В същото се сочи, че обжалваната заповед не е индивидуален административен акт, като се сочи, че заповедите за актуване и деактуване представляват вътрешнослужебни актове, с които се правят отбелязвания в специални книги, поради което тези актове не са индивидуални административни актове. Сочи се, че всички спорове за собственост върху имоти – държавна собственост следва да се решават по общия исков ред съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДС. Сочи се, че тези актове са официални удостоверителни документи и нареждането за съставянето им, респективно отмяната им касае единствено и само длъжностните лица в съответната администрация, натоварени с функцията за водене на актовите книги за държавна собственост.
Настоящият състав на Административен съд – Ловеч напълно споделя становището на ответника за недопустимост на жалбата, като се съобрази с константната практика на ВАС в същия смисъл:
Според текста на приложимия чл. 78, ал. 1 от ЗДС, неправилно актувани имоти като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика, като редът и начинът за отписване на актуваните имоти е регламентиран в чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДС. В разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ППЗДС е посочено, че ако компетентният орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги по чл. 108, или лицето, което е поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си на собстевност, компетентният орган издава заповед за отказ от отписване от актовите книги на имотите - държавна собственост.
В този смисъл е постоянната и непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд по този вид спорове - определение по адм. д. № 12041/2007 г., решение по адм. д. № 8951/2014 г., решение по адм. д. № 2483/2016 г., решение по адм. д. № 6300/2019 г. и др., с които категорично е решено, че актовете по чл. 78, ал. 1 ЗДС не засягат права и законни интереси на трети лица, а заповедите, с които се актуват/деактуват имотите - държавна собственост, респективно отказите (изрични или мълчаливи), за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, поради което и не подлежат на съдебен контрол. Безспорно дейността по актуване и деактуване по чл. 68 и 78 от ЗДС на имотите - държавна собственост е дейност по управление и отчитане на тези имоти, с оглед на което законосъобразно е становището на ответника, че актът за държавна собственост, в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДС няма правопораждащо действие. Следователно процесният отказ да се деактува държавен имот не следва да се възприема като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти и собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. От съществено значение в случая е обстоятелството, че императивната разпоредба на чл. 113 от ППЗДС изрично посочва, че когато компетентният орган откаже да издаде заповед за отписване, лицето, което е поискало отписването на държавния имот, може да докаже правото си на собственост по общия исков ред. Ето защо обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното и всеки, който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, следва да защити правото си на собственост в общия исков процес, а не по реда на АПК.
По своята същност заповедите за отписване на имоти от актовите книги за държавна собственост представляват нареждане до орган или лице, подчинени на органа, издал заповедта и пораждат задължение единствено за тях. Дейността по отписването от актовите книги е дейност във връзка с регистрацията на имотите и от нея не се пораждат, нито погасяват субективни материални права и съответно не могат да бъдат застрашени собственическите права на лицата. По аргумент на чл. 5, ал. 3 от ЗДС, актът за държавна собственост не е правопораждащ, правопроменящ или правопогасяващ юридически факт.
В същия смисъл е константната
практика на ВАС, като: определение
№ 11601 от 16.11.2021 по адм.д. № 11152/2021 г. на ВАС, определение №
№ 2424 от 09.03.2015 по адм.д. № 1465/2015 г. на ВАС, определение №
13279 от 21.12.2007 г. на ВАС по адм. д. № 12041/2007 г., определение № 6407 от
29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2020 г. и мн. др.
Поради това жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.
От страна на ответника не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, породи което съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските.
Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт, както и липсата на доказателства за правен интерес - на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Община Ловеч, представлявана от кмета на Община Ловеч К. М., срещу Заповед № РД-08-67/17.08.2022 г. на Областен управител на Област Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 324/2022 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.
АДМ. СЪДИЯ: