№ 120
гр. Варна, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100502971 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалби на „АППИСЕЛЕКТ“ ЕООД и К.Т. против
решение № 260071/16.07.2021 г. на ДРС по гр.д. № 1510/2019 г. както следва:
“АППИССЕЛЕКТ“ ЕООД обжалва решението на първоинстанционния
съд в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове
срещу ЗП К.Т. за заплащане на сумата от 990 лева, представляваща неплатена
цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното й заплащане, както и сумата от
192,89 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода
21.07.2015 г. до 19.05.2017 г.
К.Т. обжалва решението на ДРС в частта, с която са уважени исковите
претенции срещу него за заплащане на сумата от 1 300 лева, представляваща
дължима сума по договор за заем, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, както и сумата от 2 500 лева, представляваща получена
от жалбоподателя парична сума на неосъществено основание, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно й
заплащане.
Твърденията по жалбата на „АПИССЕЛЕКТ“ ЕООД са за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт в обжалваната му част
поради необоснованост, допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложен материален закон. Поддържа се, че ДРС неправилно е възприел
липсата на валидно правоотношение между страните за продажба на 150 кг.
мед, по което жалбоподателят, в качеството си на продавач, се явява изправна
1
страна. Поддържа, че представената по делото фактура, неоспорена от
ответника по делото, представлява доказателство за валидно сключен
договор, изпълнението по който се установява от събраните гласни
доказателства и заключението по ССЕ.
Становището на К.Т. е за неоснователност на въззивната жалба и моли
съдът да остави същата без уважение. Оспорва наличието на валидно
продажбено правоотношение между страните, като поддържа аргументите си
от първата инстанция, в това число твърдението, че количеството мед е
предоставено по заемно правоотношение.
В жалбата, депозирана от К.Т., се излагат твърдения за неправилност на
решението, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Въведени са оплаквания за непълнота на
доклада по делото, както и твърдения, че съдът не е обсъдил всички събрани
по делото доказателства. Настоява се, че процесните суми не се доказва да са
дадени от ищцовото дружество в заем, а за заплащане на разходи, свързани с
преддоговорни проучвания за продажба на мед на чуждестранен пазар, във
връзка със сключен между страните ненаименован договор за
сътрудничество, а основанието, което е посочено в платежното нареждане от
страна на ищеца няма как да обвърже договорно ответника.
В отговора „АППИСЕЛЕКТ“ ЕООД изразява становище за
неоснователност и необоснованост на подадената жалба. Твърди, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички поддържани от страните доводи
и възражения. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител
поддържа собствените си аргументи и по същество на спора. Заявяват се
претенции и за разноски.
Съдът, като съобрази че е сезиран с редовни и допустими за
разглеждане жалби, депозирани от легитимирани чрез правен интерес лица и
след съвкупен анализ на доказателствата по делото и по вътрешно убеждение
дава следното разрешение:
ДРС е сезиран с осъдителни претенции от „АПИССЕЛЕКТ“ ЕООД, гр.
Пловдив за осъждане на ЗП К.Т. от гр. Вълчи Дол, обл. Варна да заплати
сумите: 1. 990 лева с ДДС по фактура № 1058/20.07.2015 г. за продажба на
пчелен мед и сумата от 192.89 лева - обезщетение за забава за периода
21.07.2015 г. до завеждане на иска 19.06.2017 г. 2. 3800 лева, подлежащи на
връщане по неформални договори за заем, преведени на ответника с
платежни нареждания от 07.05.2015г. от 12.06.2015 г., а в условията на
евентуалност за връщане на сумата от 3800 лева при липса на основание.
Според ищеца фактура № 1058/20.07.2015 г. обективира договор за
продажба на стока, която е предадена на ответника и не е заплатена, а предвид
разпоредбата на чл. 327 ал.1 от ТЗ неизправният търговец е изпаднал в забава
от деня, следващ този на издаване на фактурата, от което черпи аргументи и
за заявената акцесорна претенция.
По отношение на твърдяните заемни правоотношения сочи, че с
ответника са били в преддоговорни отношения по осъществяване на
съвместна дейност по договор за възлагане на периодична доставка на стоки и
2
услуги, по който идеята била ответникът да осигури износ на произведения
от ищеца мед на международни пазари. Сумите по двата неформални
договора били предоставени именно във връзка с бъдещото съвместно
сътрудничество, но до такова не се стигнало. Сумите, предоставени в заем не
били върнати. В условия на евентуалност твърди, че са били предоставени без
основание.
Ответникът заявява контрааргументи на изложените от ищцовата страна
като настоява, че полученото количество мед по спорната фактура, освен че
обективно не отговаря на отразеното в счетоводния документ, е предоставено
в заем с последващо връщане при поискване от ищеца. Доказателства открива
в липсата на осчетоводяване на фактурата в неговото предприятие и узнаване
за нейното издаване при завеждане на иска. Оспорва и акцесорната
претенция, включително досежно началната дата.
Оспорва и съществуването на заемно правоотношение като заявява, че
сумите са преведени, за да бъдат предоставени от ответника на чуждестранни
партньори по преговори за бъдеща съвместна дейност по реализация на
земеделска продукция и за покриване разходите по проучване на пазара
съгласно условията. Сумите били предоставени по желание на ищеца и за
участие в разходите по предварителни проучвания, а ответникът незабавно ги
е превеждал към лицето, с което са водени преговори, т.е. той не ги е
задържал за себе си. На тази плоскост отрича и да липсва основание за
получаване на паричната сума.
1. По заявената претенция с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 327 от ТЗ:
По фактологията.
По делото е представена фактура с № 1058/20.07.2015 г., едностранно
подписана от съставител и с наименование на стоката „пчелен мед“,
количество 150 кг, единична стойност 5.50 лева и обща с ДДС – 990 лева.
Фактурата сочи като дата на данъчното събитие тази на издаването й, а като
дата на плащане по банков път 25.07.2015 година. Според заключението по
ССЕ, прието в първата инстанция и кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че счетоводният документ е намерил
отражение в предприятието на ищеца и включен в дневника за продажби за
месеца на издаването. В счетоводството на ответника няма данни за
отразяване на фактурата, респективно плащане по нея. Страните не се
установява по счетоводна документация да са разменяли кореспонденция във
връзка с потвърждаване на задължения за финансовите 2015 и 2016 години.
Според заключението по оценителната експертиза, прието в първа
инстанция, което и настоящата кредитира, цената на едро за килограм
полифлорен мед, добиван в пловдивски регион, през м. 07.2015 година е 5.18
лева без ДДС.
За доказване претенцията на ищеца, респективно опровергаване на
същата страните са ангажирали и гласни доказателства чрез разпит на
свидетели.
От свидетелите на ищцовата страна единствено свид. А. K. /брат на
представляващия ищцовото дружество/ дава показания по покупко-
3
продажбеното отношение като според него ответникът е закупил 6 тенекии
мед по 25 кг. всяка. Според свидетеля практиката е да се издава фактура,
която трябва да е получена по имейл от адресата. Свидетелят потвърждава, че
ищцовото дружество произвежда полифлорен мед и заявява, че след
получаване на стоката не е чувал да има възражения за цени или количества
по фактурата. Заявява, че на тенекиите не са поставени етикети, указващи
срока на годност.
Според свидетелят на ответника Н. Т.а, през 2015 г. синът й – ответника
по спора, във връзка с поръчки за доставка на мед в България и липса на
достатъчно количество е поискал от представляващия дружеството ищец да
му предостави 6 тенекии в заем, без сертификат и фактура, по куриерска
служба. Свидетелката сочи, че е присъствала при получаване на меда, в който
момент е разбрала и че стоката е в заем. Заявява, че в края на м. 06.2015 г.
ищцовото дружество е изпратило към ответника фактура по електронна поща,
която не е осчетоводена и вземането по същата е предмет на иска. Според
свидетелката причината да се търсят суми по фактурата е изпадане и на
ищцовото дружество във финансови затруднения. Според другия свидетел,
приятел на ответника, по сведения на последния медът е предоставен „в
заем“. Свидетелят не дава показания относно наличие на фактура като сочи,
че знае Т. да е бил длъжен да върне пчелен мед.
По правото.
Всъщност волеизявленията на страните съвпадат единствено по факта
на предаване на стоката от страна на ищцовото дружество към ответника и
вида – полифлорен мед.
Спорни са основанието за получаване, количеството мед и ако се
приеме, че е доказана продажба – стойността, която следва да бъде заплатена.
В константната практика на ВКС непротиворечиво се приема, че когато
първичният счетоводен документ не съдържа подпис на отговорно лице на
страна на получателя на стоката, не е осчетоводена в предприятието на
получателя, в дневниците за покупки и не е ползван данъчен кредит, то този
документ, в случая фактура не може да се приеме за годно доказателство по
възникване на облигационно правоотношение по неформален договор за
продажба. А в конкретния случай хипотезата е именно такава – едностранно
подписана фактура, осчетоводена само в предприятието на продавача и в
неговия дневник за продажби.
От друга страна, писмените и гласни доказателства непротиворечиво
свидетелстват, че страните са били във взаимоотношения, които са такива
между търговци и по повод търговски преговори и сделки. Затова
независимо, че фактурата не може да докаже параметрите и съществените
елементи от договора за продажба, трябва да се държи сметка за
разпоредбите по ТЗ, уреждащи спецификата на търговските сделки от една
страна, от друга – че все пак стока – пчелен мед, е получена от ответника по
признание и не на последно – нито една от страните не твърди да е предала,
респективно получила стоката без договорно основание. Затова е необходим
анализ и обследване на гласните доказателства и експертизите, изявленията
на страните. Налага се прилагане на общото правило на чл. 20 от ЗЗД,
съобразяване в допълнение на обкръжаващите сключване на договора факти,
4
сложилите се взаимоотношения между страните без да се изключват и
обичайните презумпции, за да се разкрие действителната воля като се държи
сметка, че законът забранява под предтекст тълкуване на договора, да се
изменя същия.
Така, за ищеца без съмнение манифестираното поведение е по
продажбено правоотношение – фактуриране на стоката, счетоводно
отразяване, начисляване на ДДС. Свидетелите на страната на ищеца също
заявяват, че стоката е била за продажба. Няма спор, че задължението за
предаване на стоката е изпълнено.
От друга страна, на ответника е разпределено в тежест да докаже
основанието за получаване на меда и неговото задържане като гласните
доказателства установяват, но опосредено, предаване на заместимата стока по
заемно правоотношение, тъй като никой от свидетелите не е присъствал на
сключване на договор. Освен това както свидетелят на ищцовото дружество –
А. K., така и свидетелите на ответника непротиворечиво заявяват, че медът е
бил необходим на ответника във връзка с осъществяваната от него дейност по
продажба и препродажба на мед и пчелни продукти, т.е. очевидно за
търговската му дейност. Всички свидетелстват в насока, че на ответника не
му е достигало количество за продажба. След като земеделският
производител настоява за получаване на стоката по друго, различно от
продажбено правоотношение, то най-малко следваше да има счетоводни
данни за това. А такива не се твърди, нито доказва да има. Отказът да се
осчетоводи фактурата за продажба, при условие че е прехвърлена собственост
върху стока без да се доказва, че счетоводно е отразено друго основание за
заприходяване и в същото време доказано осчетоводяване на сделката като
покупко-продажба при продавача, липсата на други преки доказателства за
нещо различно налага извода, че страните са постигнали съгласие по
елементите на договора за продажба. Това, че фактурата не е подписана и
осчетоводена от ответника следва в този случай да се съобрази на плоскостта
на оспорване количеството на доставената стока и цената. След като няма
спор, че доставеното количество от шест тенекии мед е това, посочено във
фактурата, то остава преценката за доказаност на количество килограми и
качество.
Възражението за неточно изпълнение в количествено отношение не се
доказва от ответника – например, че след претегляне на стоката е уведомил
незабавно продавача за констатираните различия. Така описано количеството
по фактурата предполага една тенекия да съдържа 25 кг. пчелен мед каквото
твърди свидетелят на ищеца и свид. Димитров на ответника, който говори за
22-25 кг.
Що се отнася до цената – отсъствието на подпис по фактурата за
получател налага да се приложи разпоредбата на чл. 326 ал.2 от ТЗ –
обичайната платима по време на сключване на договора за същия вид стока
при сходни обстоятелства. Съгласно СОЕ цената на 1 кг. полифлорен пчелен
мед в м. 07.2015 г., добиван в пловдивски регион е 5.18 лева без ДДС,
респективно общо дължимата сума с ДДС за 150 кг. стока е в размер на
932.40 лева, до който размер искът за главница е доказан и следва да бъде
уважен, респективно в тази част решението на ДРС отменено.
5
Акцесорната претенция за забава до завеждане на иска не е доказана. По
отношение началната дата – същата няма как да бъде в деня, следващ
издаването на фактурата, тъй като в самата фактура е посочена като падеж
25.07.2015 година. От друга страна чл. 327 ал.1 от ТЗ дефинира два начални
момента на изискуемост на цената – предаване на стоката, за което точна дата
не се установи с годни доказателства или предаване на документите, даващи
право на получателя да получи стоката – също неясен момент като дата.
Следователно лихва се следва едва от завеждане на иска, а решението на ДРС
по този иск ще бъде потвърдено.
2. По заявената претенция с правно основание чл. 240 от ЗЗД и в
евентуалност по чл. 55 ал.1 предл.2 от ЗЗД
По фактите.
Представени по делото са две платежни нареждания, изходящи от
ищцовото дружество. Първото е за сумата от 1300 лева с посочено основание
„договор за заем“ и получател ответника. Второто е за сумата от 2500 лева с
посочено основание „по договор“ и с получател ответника. Преводите към
ответника от ищеца са на 07.05.2015 г. и на 12.06.2015 година.
От представените към отговора на ответника преводни нареждания се
установява, че получените горепосочени суми са наредени чрез съответната
система за парични преводи MoneyGram в полза на лице от Нигерия – E. E.
У..
От друга страна прието е и доказателство – платежно от 16.04.2015 г.,
удостоверяващо превод през системата Western Union с наредител
представляващия ищцовото дружество и получател Ч. О. – гражданин на
Нигерия.
Установява се непротиворечиво от гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетели и на двете страни, че са установили през м. 02.2015
г. отношения по повод бъдеща съвместна дейност, свързана с износ на пчелен
мед. Доказва се, че ответникът пряко е комуникирал с чужденците през
профил, създаден в „Али баба“ платформата. От гореописаните доказателства
става ясно, че и двамата – управителят на ищеца и ответникът са нареждали
парични средства към чужбина във връзка с бъдещи договорни
правоотношения. Установява се също така, че до такава не се е достигнало
поради вероятни измамни действия на чуждестранните лица, участвали в
преговорите, двама от които с посочените по-горе имена.
По правото.
Доказателствата в съвкупност сочат на преддоговорни отношения по
повод съвместна дейност, чиято уредба се съдържа в чл. 365 от ЗЗД. И макар
договорът за гражданско дружество да е неформален, писмената форма е
задължителна с оглед данъчната регистрация на дружеството,
необходимостта от счетоводна отчетност и други.
Затова и съдът приема, че страните са били в преддоговорни
отношения, но не и в договорни такива, насочени към обща цел.
След като правилата на разпоредбите, уреждащи договора за
гражданско дружество са неприложими, налага се извода, че всеки извършва
6
преговорите и разходите за собствена сметка след като да е договорено друго
не се установява.
Що се отнася до ответника, същият не установява, че сумата от 1300
лева, която ищецът е посочил да му предоставя в заем е получена на различно
основание – по мандатна сделка, за да я преведе от името и за сметка на
ищеца. Още повече очевидно ищецът също е правил преводи от негово име,
т.е. не се установява да не е можел да извърши и този превод от 1300 лева
сам, че да търси съдействие на ответника.
Следователно тази сума подлежи на връщане по заемното
правоотношение, ведно с лихвата за забава от завеждане на иска, поради
което и претенцията за същата на заявеното в исковата молба договорно
основание е доказана, включително по размер.
Недоказано е това основание касателно сумата от 2500 лева, доколкото
в платежното нареждане не е наименован договора, което налага съдът да
прецени фактическия състав по чл. 55 ал.1 предл.2 от ЗЗД – неосъществено
основание.
Както бе посочено до сключване на договор за съвместна дейност не се
е достигнало. Ответникът не доказва основание за задържане на сумата, нито
се установява както бе посочено, да е получена по пълномощие и за
разходване от името и за сметка на ищцовото дружество в хода на
преговорите. При това и доколкото законът не допуска неоснователно
обогатяване, следва да бъде възстановена в патримониума на ищеца.
В този смисъл евентуално заявената претенция по чл. 55 от ЗЗД е
доказана по основание и ще се уважи.
В контекста на изложеното налага се частична отмяна на решението на
ДРС съобразно настоящите мотиви.
3. Касателно разноските:
Общият материален интерес по спора е в размер на 4982.89 лева, в
уважената част – 4732.40 лева, в отхвърлителната – 250.49 лева.
В първата инстанция ищецът е направил общо разходи за държавна
такса, експертизи, удостоверения и адвокатско възнаграждение в размер на
1412 лева, от които се присъждат 1341 лева. Ответникът е направил разходи
за удостоверения и адвокатско възнаграждение в размер на 615 лева, от които
се присъждат 30.92 лева.
За настоящата инстанция ищецът е направил разходи от 50 лева за
държавна такса и 700 лева за адвокатско възнаграждение, а ответникът
единствено разходи за държавна такса от 77.90 лева.
Минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. съгласно чл. 7
ал.2 т.2 от същата, за материален интерес от 4982.89 лева е в размер на 578.80
лева, а с ДДС, което се начислява върху възнаграждението – 694.56 лева,
поради което и редуциране не се налага, в който смисъл възражението на
ответника е неоснователно.
По посочените по-горе критерии на ищеца се присъждат от общо
направените – 712.30 лева, а на ответника – 4 лева.
7
След съдебна компенсация в тежест на ответника съдът определя
заплащането на общо 2018.38 лева за две инстанции.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260071/16.07.2021 г. на ДРС по гр.д. №
1510/2019 г. по описа на съда в частта, в която е отхвърлен предявеният от
„АПИССЕЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив иск с правно
основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ал.1 от ТЗ против ЗП К. Г. ТР., ЕГН
********** от гр. Вълчи дол, обл. Варна за сумата от 932.40 /деветстотин
тридесет и два и 0.40/ лева, съставляваща дължима част от претендирана
главница в размер на 990 лева по неформален договор за продажба на 150 кг.
пчелен мед и издадена фактура № **********/20.07.2015 г. както и в частта
за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗП К. Г. ТР., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, обл. Варна
да заплати на „АПИССЕЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив сумата
от 932.40 /деветстотин тридесет и два и 0.40/ лева с ДДС, съставляваща
дължимата главница по неформален договор за продажба на 150 кг. пчелен
мед и издадена фактура № **********/20.07.2015 г., ведно със законната
лихва от завеждане на иска – 20.06.2017 г. до окончателното й изплащане
като ПОТВЪРЖДАВА решението на ДРС в частта, в която искът е отхвърлен
за горницата до 990 лева с ДДС като недоказан по размер.
ОСЪЖДА ЗП К. Г. ТР., ЕГН ********** от гр. Вълчи дол, обл. Варна
да заплати на „АПИССЕЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив сумата
от 2018.38 /две хиляди и осемнадесет и 0.38/ лева разноски в
производствата пред ДРС и ОС Варна, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след
съдебна компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ДРС в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент на чл. 280 ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8