Решение по дело №347/2018 на Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит, 09 октомври 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 347 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Образувано е по повод искова молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД чрез юрисконсулт Д.И.И. против М.Д.И., първоначално подадена в Софийски Районен съд, където по възражение на ответника за местна подсъдност, образуваното дело е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Луковит. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1  вр. чл. 415 от ГПК за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена  за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително;  наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. включително, за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Луковит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и  при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 чл. 92, ал.1 от ЗЗД  за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищецът твърди, че с договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. е отпуснал кредит на ответника в размер на 9 600 лв. с цел заплащане на 8 бр. такси за обучение, всяка една в размер на 1200 лв. и с краен срок за погасяване 10.10.2023 г. Реално бил усвоен част от одобрения кредит – на 14.102010 г. – усвоена сума в размер на 1200 лв., на 10.03.2011 г. – в размер на 1200 лв. и на 23.12.2011 г.  - в размер на 1190 лв. Страните са уговорили размера на възнаградителната, наречена редовна лихва в размер на 7,00%, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база, при забава в заплащането на вноски по кредита кредитополучателя дължи на банката обезщетение - наказателна лихва в размер  на 10 пункта, начислена върху забавените  вноски на годишна база от датата на забавата до окончателното им изплащане. При погасяване на кредита кредитополучателят ползва гратисен период от 60 месеца, считано от датата на сключване на договора за кредит, като по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница, която към края на периода  се капитализира към главницата. След изтичане на гратисния период, кредитът следва да бъде издължен на 96 равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, всяка от които е в размер  на 165.80 лева, платими  на 10-то число от съответния месец, считано от 10.11.2015г. до 10.10.2023г. Съгласно чл.6.1. от договора, при непредставяне на документ от съответното висше училище от кредитополучателя, че същият е студент или докторант с право да се запише за следващ семестър, банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.  Ответникът не е представил съответните документи, с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на ответника с писмо с Изх.№ИЗХ-810170/11.08.2017г. на постоянния му адрес. Предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора за кредит е осчетоводена на 23.08.2017 г. Поради липса на изпълнение от страна на ответника, на 18.09.2017 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. на РС Луковит е издадена такава. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което и се обосновава правния интерес от предявяване на иска.

 Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има изискуеми вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена  за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително;  наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. включително, за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Луковит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. При условията на евентуалност е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане. Претендира разноските по настоящето производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Радослав Монов е подал отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на договор за кредит между страните, като е усвоена част от отпуснатия студентски кредит. Оспорва исковете с възражения, че ответникът не е бил уведомен от банката, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, като не е получавал представеното от банката писмо, изпратено на постоянния му адрес, а обратната разписка не е оформена по реда на чл. 44, ал.1 от ГПК. Не било съобразено, че в договора за кредит е отразен адрес за кореспонденция, различен от постоянния му, като няма доказателства, че е правен опит за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на този адрес. Алтернативно прави възражение за погасяване по давност на договорната лихва за периода преди 22.08.2014 г.  Счита исковете за неоснователни и преждевременно предявени. Прави възражение за недействителност на договора за на основание чл. 17, ал. 6 от Закона за кредитиране на студентите и докторантите, обосновано с липса на реквизитите на утвърдения типов договор и в частност - клаузата относно срока на договора, който следва да бъде десет години, а в случая е осем години, възражение за нищожност на клауза 4.8 от договора, тъй като е неясна, противоречаща на волята на страните и неравноправна /на основание чл. 143 т. 9 и т. 18 от ЗЗП/. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за договорна лихва за периода преди 22.08.2014 г. и за частично погасяване по давност на вземането за неустойка /наказателна лихва/ за периода преди три години назад от завеждане на заповедното производство. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

            След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 489/2017  г. по описа на РС - Луковит е видно, че  по заявление, подадено от ищеца на 18.09.2017 г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 335 от 02.10.2017 г., с която е разпоредил длъжникът М.Д.И. да заплати на кредитора "Райфайзенбанк /България/" ЕАД сумата 3965,72 лв. - изискуема главница по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., 1369,90 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2010 г. включително, 8,71 лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /18.09.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски 801,76 лв., от които 106,89 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 Против издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК, поради което същият е допустим.

По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. (Договор за кредит), по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 9600 лева с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка в размер на 1200 лв., с краен срок на погасяване на кредита - 10.10.2023 г. съгласно чл. 2.1 от Договора за кредит. Окончателният размер съгл. чл. 1.2. от договора се определя от сумата, усвоена от Кредитополучателя до изтичане на срока по чл. 4.2. от Договора, като Кредитополучателят може да усвоява сумите два пъти в рамките на една учебна година от всяка година на обучението си, но не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър (чл. 2.2), след отправяне на писмено искане и предоставяне на документ, удостоверяващ качеството му на студент с право да се запише за следващ семестър /чл.2.3/.

Не е спорно, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 3590 лв. В т. 3.2 е уговорен размера на обезщетението за забава в плащането. По договора за кредит /чл.4.2/ е уговорен гратисен период за погасяване на кредита от 60 месеца, считано от датата на сключване на Договора до 10.10.2015 г., през който ответникът няма задължение да извършва  плащане на главница и лихва, като лихвата се начислява само върху усвоената част от главницата, която начислена лихва се капитализира годишно. Съгласно чл. 4.8 от договора кредитът е следвало да се върне за периода от 10.11.2015 г. до 10.10.2023 г., чрез заплащането на 96 равни месечни анюитетни вноски, всяка една в размер на 165,80 лв., дължими на 10-то число от месеца.

 В чл. 6.1 от договора е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при непредставяне от страна на кредитополучателя на документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяваща качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра. Ищецът твърди и по същество това обстоятелство не се оспорва от ответника, че  същият не е представил документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяваща качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра. Поради непредставяне на документите по чл. 6.1 от договора банката е упражнила правото си и е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което на ответника по договора за кредит са преведени средства в общ размер на 3590 лв., както следва: на 14.10.2010 г. – 1200 лв., на 10.03.2011 г. – 1200 лв., на 23.12.2012 г. – 1190 лв.  Към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК и към датата на изготвяне на заключението размерът на непогасените задължения на ответника по договора за кредит е в размер на 5344,33 лв., в т. ч. усвоена и непогасена главница – 3965,72 лв., начислена редовна /възнаградителна/ лихва – 1369,90 лв., начислена наказателна лихва /за забава/ - 8,71 лв. Вещото лице пояснява, че предсрочно изискуемата главница в размер на 3965,72 лв. включва усвоената сума в размер на 3590 лв. и капитализирана лихва в размер на 375,72 лв. , начислената редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369,90 лева за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г., наказателната  лихва в размер на 8,71 лв. за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. е начислена за 8 дни по вътрешно решение на банката. След датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са постъпвали плащания по кредита.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на просрочената редовна лихва за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2014 г. е в размер на 525,89 лв.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.

Искът е предявен след провеждане на заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

 Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да  установи наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията си по него, настъпване на условията за обявяване на договора за предсрочно изискуем, размера на претендираната главница, валидно сключени уговорки за редовна и наказателна лихва, настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им, както и размера на претенциите за лихви. В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията (плащане, давност и др).

Не е спорно наличието на договорни отношения между страните, произтичащи от договор за студентски кредит. Установи се, че банката е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила кредита на ответника съгласно уговореното между тях. Не е спорно, че ответникът не е изпълнил задължението си да представи документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяваща качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра.

Предвидената в договора /чл. 6.1/ предсрочна изискуемост на кредита е обусловена от два елемента: обективен - изразяващ се в непредставянето на документ, удостоверяващ качеството си на студент/докторант с право да се запише за следващ семестър и субективен - предполагащ възможност и избор за банката да направи кредита предсрочно изискуем. По силата на чл. 2.3 и чл. 2.6 на договора кредитополучателят следвало да представи документи, удостоверяващи качеството му на студент. Освен това съгласно  чл. 21, ал. 5 и ал. 6 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти "всеки семестър в сроковете, предвидени в договора за кредит, кредитополучателят предоставя на банката документ от висшето училище по чл. 10, ал.3, като при непредоставяне на документа в срок банката не извършва плащане по кредита през съответния семестър, а при непредоставяне на документ по чл. 10, ал.3 за два поредни семестъра вземането на банката от кредитополучателя става изискуемо." Неизпълнението от страна на ответника на установеното в договора задължение е предпоставка  за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.6.1 от договора.

 Спорно по делото е надлежно ли е упражнено правото на банката да обяви предсрочната изискуемост на кредита.  

Съобразено приетото в т. 18 от TP №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следа да е упражнено преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК, а не само по чл. 417 ГПК, следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК

Ищецът твърди, че с писмо Изх. № 810170/11.08.2017 г. е уведомил ответника, че счита кредита за предсрочно изискуем. Писмото е адресирано до постоянния и настоящ адрес на ответника, посочен в договора за кредит /чл.2/ – гр. Луковит, ул. „Х.С.“ ***От приложеното по делото известие за доставяне на куриерска фирма „М и БМ Експрес“ ООД е видно, че пратката  е върната с отбелязване „заминал/отсъства“, а  служителят на куриерската фирма е отразил „лицето не живее на този адрес от години, в момента е в чужбина“, без да е отбелязано от къде е събрана тази информация. В чл. 9.3 от договора за кредит страните са уговорили, че всички уведомления и изявления във връзка с договора следва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от кредитополучателя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата, или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адресите, посочени в договора или в уведомленито за промяна в адреса. Видно от текста по-долу в договора ответникът изрично е посочил  адрес за кореспонденция – гр. Луковит, ул. „И.В.“, който е различен от настоящия и постоянен адрес. Липсват доказателства, а и не се твърди,  банката да е правила опит да връчи уведомлението за предсрочна изискуемост на адреса за кореспонденция, посочен в договора. В този смисъл  според съда банката не е изпълнила надлежно задължението си за уведомяване на кредитополучателя, поради и което не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.  

Следователно,  към деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК –18.09.2017 г., кредиторът не е упражнил надлежно правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, поради което предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК, следва да бъде отхвърлен.

 

По обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 92 ал. 1 от ЗЗД.

Доказателствената тежест по тези искове е същата, както посочената по-горе за иска по чл.422 от ГПК

Не е спорно, че между страните е сключен договор за  студентски кредит, че  по договора е усвоена сума в определен размер, както и не е спорно,  че  ответникът не е представил  документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяваща качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра, т. е. налице е обективната материалноправна предпоставка по чл. 6.1 от договора банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това право е реализирано с връчване на исковата молба и документите приложени към нея. В тази хипотеза узнаването за това изявление следва да се зачете от съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и да бъде взето предвид при решаване на делото. По тези причини съдът приема, че с предявяването на осъдителния иск и получаване на препис от исковата молба, ответникът е  надлежно уведомен за волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, т. е. налице е и субективната материалноправна предпоставка.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за  недействителност на договора за кредит на основание чл. 17, ал. 6 от Закона за кредитиране на студентите и докторантите, обосновано с липса на реквизитите на утвърдения типов договор и в частност - клаузата относно срока на договора, който съобразно чл. 24, ал. 3 ЗКСД, следва да бъде 10 години, а в случая е 8 години. Процесният договор е сключен с оглед целево финансиране на физическо лице, което притежава особено качество – студент или докторант, при преференциални условия с държавна финансова подкрепа въз основа на типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа. В договора е уговорено, че крайният срок за погасяване на всички, дължими по договора суми е 10.10.2023 г., считано от 10.11.2015 г. до 10.10.2023 г., след изтичане на 60 месечен гратисен период от сключване на договора до 10.10.2015 г. Следователно страните са уговорили, че кредитът следва да бъде погасен в срок от 8 години, считано от датата на изтичане на гратисния период, т. е. в срок, който е по-кратък от установения в разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗКСД. Според настоящия състав посочената  норма няма императивен характер, а представлява диспозитивна правна норма, която може да бъде заместена по волята на страните, с оглед принципа на свободата на договаряне, установен в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗЗД. На следващо място, договорът не противоречи на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 ЗКСД, тъй като последният съдържа всички реквизити, установени в разпоредбата на чл. 7 ЗКСД.

Неоснователно е и възражението за нищожност на клауза 4.8 от договора, тъй като била неясна, противоречаща на волята на страните и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 9 и т.18 от ЗЗП, приложим на основание чл. 17, ал. 5 от ЗКСД. В посочената клауза страните са уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 96 равни анюитетни вноски, всяка една в размер на 165,80 лв, дължими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.11.2015 г. до 10.10.2023 г., съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора. Същата е разбираема и в нея липсва твърдяната неяснота относно действителния размер на задължението. Клаузата не е и неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, а и преди подписването на договора ответникът е имал възможност да се запознае със съдържанието й.

Въз основа на изложеното и като съобрази заключението на ССчЕ съдът намира за основателен и доказан осъдителните искове по чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и следва да бъдат уважени за сумите, претендирани като главница и договорна /възнаградителна/ лихва. Предвид основателността на иска за главница, основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба.

Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането за договорна лихва  за периода преди 22.08.2014 г. е неоснователно. Съгласно чл. 111, ал., б.“в“ с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.114, ал.1 от ЗЗД/. По договора за кредит /чл.4.2/ е уговорен гратисен период за погасяване на кредита от 60 месеца, считано от датата на сключване на договора до 10.10.2015 г., през който период ответникът няма задължение да извършва  плащане на главница и лихва, като лихвата се начислява само върху усвоената част от главницата, която начислена лихва се капитализира годишно. Следователно преди изтичане на гратисния период на 10.10.2015 г. вземането както за главница, така и за лихви не е изискуемо. Искът е предявен на 21.12.2017 г., т. е. преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което вземането за договорна лихва не е погасено по давност.

Доколкото предсрочната изискуемост на кредита е настъпила едва с връчване на исковата молба, от когато и ответникът следва да се счита в забава, то неоснователна се явява претенцията за наказателна лихва в размер на 8,71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г.

По разноските

Установителният иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е изцяло неоснователен. Затова и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сторените в заповедното и в исковото производство разноски в общ размер на 750 лева /300 лв. + 450 лв./ за защита на ответника следва да бъдат поставени в тежест на ищеца. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минимално определения размер съгласно чл. 7, ал.2, т. 3 от Нар. № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Осъдителният иск е частично основателен. Затова и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноските, сторени от ищеца следва да бъдат поставени в тежест на ответника съобразно уважената част. Ищецът е направил разноски, както следва:  106,89 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице. На осн. чл. 78 ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Или ответникът следва да заплати на ищеца 705,74 лв. разноски съобразно уважената част.

Мотивиран от горното, съдът:

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., бул. „Н. В.“ ***, ЕКСПО 2000 срещу М.Д.И. ЕГН ********** ***,  за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена  за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително;  наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. включително, за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Луковит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК като неоснователен.

ОСЪЖДА „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., бул. „Н. В.“ ***, ЕКСПО 2000 ДА ЗАПЛАТИ  на  М.Д.И. ЕГН ********** *** сумата от 750.00 лева деловодни разноски.

ОСЪЖДА М.Д.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., бул. „Н. В.“ ***, ЕКСПО 2000 сумата от 3965.72 лева /три хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и 72 ст./ - предсрочно изискуема главница по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1369.90 лева /хиляда триста шестдесет и девет лева и 90 ст./ - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., бул. „Н. В.“ ***, ЕКСПО 2000 срещу М.Д.И. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 8,71 лева – наказателна лихва, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. включително като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Д.И. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район Л., бул. „Н. В.“ ***, ЕКСПО 2000 сумата от 705,74 лева /седемстотин и пет лева и 74 ст./ - деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: