Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                                      № 47

гр. Севлиево, 02.03.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов

 

при участието на секретаря Виктория Драголова сложи за разглеждане докладваното от съдията Христов гр. д. № 1134 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК.

Делото е образувано по искова молба от Н.Н.Д., с ЕГН **********,*** срещу Б.С.М., с ЕГН **********,***.

Ищцата твърди, че е майка на малолетния Н.Б. М., с ЕГН **********. С баща му - ответникът Б.С.М. не били сключвали граждански брак. Имали още 2 деца /дъщеря и син/, които вече били пълнолетни. Страните не живеели заедно, като Н. се отглеждал и възпитавал от ищцата. Ответникът М. не работел, пиел и не се грижел за детето. Живеел в къща, която Д. закупила със средства на кредит и до момента го изплащала сама. При ответника останал да живее големия им син, който имал малко дете. Въпреки, че не живеел в общо жилище с Б.М., Д. продължавала да изплаща кредита, заради пълнолетния си син Я.Б.М. и внучето. От 2016 г. Д. живеела на семейни начала със С.К.К., с който имали общо дете малолетният Е.С.К.. Н. и брат му Е. се отглеждали заедно в с. Г., Община Севлиево от ищцата и С.К.. Децата били много силно привързани един към друг. През 2015 г. ищцата успяла да получи от ответника М. съгласие да може да извежда малолетния им син Н. в чужбина. Същото било обективирано в пълномощно със заверка на подписа от Кмета на Кметство С.Ж.от 23.12.2015 г.. Документът обаче бил с неясен текст „Да пътува в чужбина - без ограничение на периодите и държавите с майка си...". Не ставало ясно, дали може многократно да се ползва или не. Наред с това, гореописаното пълномощно не давало право на майката сама да подава заявление за издаване на документ за самоличност /паспорт/ на малолетния Н., което на практика обезсмисляло съдържанието на документа и го правело негоден за употреба. Отглеждайки две малолетни деца, макар и с помощта на С.К., ищцата вече не успявала да покрива семейните разходи и едновременно с това да продължи-да изплаща кредита по жилището. Това налагало същата да потърси работа в чужбина. Помощ при намиране на работа предложили две от сестрите на партньора й С. - С.К.И., която живеела в Г. в гр. Б., близо до Ф. и Г.Н.К., която живеела в Б. на адрес: ****. Тъй като не можела законно без съгласието на бащата, а той отказвал да даде такова, да подаде заявление за изготвяне на паспорт за сина си Н. М., на Д. и се наложило за пръв път да раздели децата и да замине само с Е. в търсене на работа. Н. временно бил оставен при баба си по майчина линия, но бил много разстроен и тежко преживявал предстоящата раздяла. Моли за постановяване на решение, с което да се даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето Н.Б. М. да пътува в чужбина / Ф.Р.Г., К. Б. и всички държави членки на ЕС/, придружено от майка си Н.Н. Б. или посочено от нея лице и да живее с майка си Н.Н. Б. зад граница, колкото е необходимо до навършване на пълнолетие, както и за разрешение майката еднолично многократно да подава заявления за издаване на документ за самоличност на детето /паспорт/ и да получава този документ.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.

В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, по съображенията изложени в исковата молба. Претендира разноски.

В съдебното заседание ответника не се явява и не се представлява.

Непълнолетното дете – Н.Б. М., изслушано по реда на чл. 15 ЗЗД, заявява, че желае да ходи с майка си в Г., заедно с брат си и  втория мъж на майка си.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане от *** г. на Н.Б. М., с ЕГН **********  е видно, че същият е роден на *** г., от баща - Б.С.М., с ЕГН ********** и майка - Н.Н.Д., с ЕГН **********.

От удостоверение за раждане от *** г. на Е.С.К., с ЕГН **********  е видно, че същият е роден на *** г., от баща – С.К.К., с ЕГН ********** и майка - Н.Н.Д., с ЕГН **********.

От пълномощно с подпис на Б.С.М.,***,  от 23.12.2015 г., е видно, че Б.С.М. е дал съгласие детето Н.Б. М. да пътува в чужбина без ограничение на периодите и държавите с майка си Н.Н.Д..

От социален доклад от Д "СП" Севлиево е видно, че за детето Н.Б. М., към момента на срещата със социалните работници, се грижи майката на детето, като непосредствено преди това такива грижи е полагала бабата по майчина линия; бащата не е в добри отношения с детето, като при случайни срищи със същото го обиждал;  майката разполага с жилище в с. Г., Община Севлиево, представляващо двуетажна къща с прилепена пристройка, като е обитавана основно пристройката, състояща се от всекидневна, баня с тоалетна и обособена за детето Н. стая под вътрешно стълбище; в жилището има необходимите материални условия за отглеждането на детето.

От показанията на свидетелката А.С.Й., снаха на ищцата,  преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед всички останали данни по делото, предвид възможната заинтересованост на свидетелката, се установява следното: ответника не давал пари за детето си, тормозел си децата; ответника казал, че няма да позволи детето да излезе в чужбина; ответника живеел в с. С.Ж.в къща, която купила ищцата, но той не работел и не плащал нищо; детето Н. живеело при М. Д., бабата, която е майка на ищцата; майката Н. в момента живеела в Р Г. в гр. Б. а до преди два месеца, детето Н. бил с нея преди тя да замине и детето останало в с. С.Ж..

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Производството е по чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК - спорна съдебна администрация на отношенията във връзка с даване на съгласие от родителите за издаване на лични документи и за пътуване на дете в чужбина, изискуемо от ЗБЛД. При липса на съгласие, съответно при спор между родителите, съдът може да постанови решение, с което да замести липсващото съгласие.

В конкретния случай се установява, че детето Н.Б. М. не може да преминава границите на страната поради отсъствие на съгласие от страна на бащата Б.С.М. за издаването на необходимите лични документи за това. В пълномощното от 23.12.2015 г., не се съдържа съгласие на бащата по въпросът за издаването на необходимите лични документи за пътуване в чужбина на детето Н.Б. М., поради което следва да се приеме, че между страните е налице спор по въпросите по чл. 127а, ал. 1 СК, който следва да се реши в настоящото производство.

За уважаване на предявеното искане е необходимо исканото разрешение да е в интерес на детето. Интерес за детето е налице, когато причината за исканото разрешение е определена необходимост, свързана със здравословното състояние на детето; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, като в тези случаи съдът дава разрешение за напускане на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически забележителности; посещения на концерти, представления и други културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради липсата на съгласие от един от родителите, мотивиран от лишаването му от регулярни свиждания с детето през определен период. Необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази.

Настоящият състав приема, че молбата за заместване липсващото съгласие на ответника за пътуване в държавите, членки на Европейския съюз, включително Ф.Р.Г. и К. Б. на детето Н.Б. М. за посочения в исковата молба период е основателна. Исканият период  - до навършване на пълнолетие от детето е сравнително продължителен, но не може да се приеме, че е прекалено дълъг до степен на неопределеност предвид, възрастта на детето – същото скоро навършва 13 години. От друга страна следва да се вземе предвид, че се установи, че бащата не се е интересувал от контакт с детето от доста време, не подаде отговор и не заяви становище и по настоящото дело, поради което съдът намира, че искания период не накърнява правото на бащата да търси пълноценен контакт с детето. Изрично е посочено мястото на пътуване на детето –държавите, членки на Европейския съюз, включително Ф.Р.Г. и К. Б..

Предвид всичко изложено съдът намира, че предпоставките за уважаване на молбата за заместване съгласието на другия родител за пътуване на детето в чужбина са налице. Установи се, че е в интерес на детето да напуска пределите на страната, съобразно времевите и териториални параметри описани по – горе, при които следва молбата да се уважи, с оглед възможността детето да поддържа връзка с майка си, като същевременно пътувайки в чужбина, да обогатява светогледа си, да опознае чуждия бит и култура, което би съответствало на  образователните потребности на детето и на интелектуалното му развитие.

С оглед установените обстоятелства по делото, предвид и интереса на детето, съдът намира, че следва да допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл. 127 а, ал. 4 ГПК. Искане в този смисъл няма направено, но съгласно практиката на ВКС съдът не е обвързан от исканията на страните в настоящото производство (например  решение № 244 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК).

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски за такси и адвокатско възнаграждение в общ размер на 570,00 лева, определен съобразно представените доказателства, приложени по делото.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК, да се издаде документ за самоличност /паспорт/ на детето Н.Б. М., с ЕГН **********, роден на *** г., с майка Н.Н.Д., с ЕГН **********,*** и баща Б.С.М., с ЕГН **********,***, с което замества липсата на съгласие от бащата.

РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 СК, на детето Н.Б. М., с ЕГН **********, роден на *** г., да пътува в държавите, членки на Европейския съюз, включително Ф.Р.Г. и К. Б., за период до навършване на пълнолетието си придружавано от майката Н.Н.Д., с ЕГН **********,*** или упълномощено от нея лице, с което замества липсата на съгласие от бащата Б.С.М., с ЕГН **********,***.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.

ОСЪЖДА Б.С.М., с ЕГН **********,***, да заплати на Н.Н.Д., с ЕГН **********,***, разноски в общ размер на 570,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: