Р Е Ш Е Н И Е
№ 203/8.4.2020г.
гр. Пазарджик
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и
двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
с участието на секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдията Юрукова административно дело №
881, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от КСО и е
образувано по жалба на Д.В.Б., подадена чрез пълномощник - адвокат Б., против
Решение № 102-12-112#1/02.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик, с
което е потвърдено Разпореждане № ЕГН № 2140-12-127/04.04.2019г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е незаконосъобразно, като се развиват доводи, че пенсионните
органи неправилно са приели за трета категория стажът, положен от жалбоподателя
в периода 20.10.1980г.-01.06.1987г. със запис в трудовата книжка „машинен
техник“ и записан „шлосер“ за 01.06.1987 г. - 02.11.1987 г., който според
жалбоподателя следва да се квалифицира като такъв от втора категория труд
съгласно т.31"б" от ПКТП /отм./.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Б., която
поддържа жалбата и моли за отмяна на мотивираното решение и потвърденото с него
разпореждане, след което преписката да се върне на съответния орган за ново
произнасяне съобразно указанията на съда. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на ТП на НОИ
Пазарджик, чрез своя процесуален представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и
моли съдът да я отхвърли като неоснователна по съображения, представени по
същество в съдебно заседание и развити в писмени бележки. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа
страна:
Производството е започнало със
заявление вх. № 2113-12-2307 от 06.12.2018 г., с което Д.В.Б. е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал.1 от ПЗР
на КСО, вр. с чл.
69б от КСО. Към заявлението са приложени съответните документи, установяващи
осигурителния му стаж. С разпореждане № ПР-2140-12-127/04.04.2019г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотива, че не са налице необходимите
условия по чл. 69б, ал. 2 от КСО. В това разпореждане общият осигурителен стаж
на лицето е изчислен както следва: осигурителен стаж от II категория - 12
години, 1 месеца и 22 дни; осигурителен стаж от III категория - 28 години, 01
месеца и 01 дни или общ стаж превърнат към III категория от 43 години, 3 месеца
и 6 дни. Разпореждането е съобщено на 30.05.2019г. и е обжалвано в срок
по чл.117 от КСО пред
Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик с жалба с вх. № 1012-12-112/12.06.2019г.. С
Решение № 102-12-112#1/02.07.2019г., решаващият орган е оставил без уважение
жалбата, като е приел, че спорният период от трудовия стаж на жалбоподателя от 20.10.1980
г. до 02.11.1987 г., когато е работил като машинен техник/шлосер в Обувен завод
„В. Мулетаров“, гр.Пещера не следва да се признава за такъв от II категория
труд, тъй като тези длъжности не попадат в професиите, посочени в разпоредбата
на т.31"б" от ПКТП /отм./.
Мотивираното решение е съобщено на 18.07.2019 г., след което в
законоустановения 14-дневен срок - на 31.07.2019 г., видно от пощенското
клеймо, е обжалвано пред съда чрез административния орган.
По делото е изслушана съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните/с изключение в частта на процента, относим
към втората категория труд/ и ценена от съда като компетентно изготвена, която
установява следните обстоятелства: Съгласно ведомостите за работни заплати на
бившия обувен завод “В. Мулетаров“, жалбоподателят се води като „повременчик“ и
няма заплащане за вреден труд. Заплащането му е по време, а не на изработена
продукция. Работното му място е непосредствено при конвейерите-настройка и
авариен ремонт на машините. На ведомостите не е отбелязан авариен нощен труд.
Вещото лице посочва, че условията на труд, ведомостите, шум и др. са напълно
еднакви с тези на персонала на конвейерите.
От представената по делото в
оригинал трудова книжка се установява, че за спорния период жалбоподателят е на
длъжност машинен техник 20.10.1980 г. до 01.06.1987г. и на длъжност шлосер от
01.06.1987г. до 02.11.1987 г.
Във връзка със представените писмени
доказателства и изслушаната експертиза са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят Д. И. В. познава
жалбоподателя от 1980г., като постъпва на работа в завода, където е работил до
1985г. Казва, че Д. е работил в четвърти цех, където са били осем конвейера. Д.
бил техник по механика, а като шлосер по механичната част. Казва, че към всеки
конвейер има майстор и техник, който отговаря за поправката. Казва, че техника
стои в цеха, защото на конвейера са 60 човека и около 20-30 машини. Ако машина
се счупи, целият конвейер чака. Техникът пряко отговаря за машините и ремонта
на момента. Споделя, че по Д. е бил по осем часа в цеха, непрекъснато. Работата
е на смени.
Свидетелят В. А. Ч. е работил заедно
с В. Б. от 1980г. до 1987г. За него казва, че е бил техник на конвейер и
ремонтирал машините на самия конвейер. Стоял е непрекъснато в цеха и при
спиране на машината, веднага я ремонтира, защото спира самият процес на работа.
Посочва, че машинният техник е в цеха и обслужва конвейера, ремонтът се прави в
самия цех. Техниците стоят в цеха, машините не се местят, защото са тежки.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чийто права и законни интереси са засегнати, в срока на чл. 118 от КСО, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Основният спор по делото е свързан с
характера на работа на жалбоподателя в спорен период на длъжност машинен техник
20.10.1980 г. до 01.06.1987г. и на длъжност шлосер от 01.06.1987г. до
02.11.1987 г. и с това дали да бъде категоризиран като стаж от трета категория,
както е приел административният орган или като стаж от втора категория труд,
както се твърди в жалбата.
Административният орган е отказал да
признае горепосочения стаж за такъв от II категория с аргумента, че заеманите
от жалбоподателя длъжности не са сред изрично посочените в т.31"б"
от ПКТП /отм./.
Съгласно т. 31б. Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране Работници и
инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка,
боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и
пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната
промишленост при работа с лепила на база органични разтворители:
конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни
детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на
ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в
каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори,
работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на
лепила с органични разтворители.
По делото се установи, че през
спорния период от трудовия стаж на жалбоподателя е полагал труд на длъжност
машинен техник 20.10.1980 г. до 01.06.1987г. и на длъжност шлосер от
01.06.1987г. до 02.11.1987 г. в Обувен
завод „В. Мулешков“ гр.Пещера. Съдът цени заключението на вещото лице, чрез което
се установява, че с оглед особеностите на обувното производство и процес,
работното място на машинния техник е в самия цех, където условията на работа,
са такива, установени и за категориите по т. 31 б от ПКТП/отм./
Изпълняваната длъжност от Б. машинен техник не е пряко
заета с обувното производство, но жалбоподателят е работил в основните цехове
на обувното производство, тъй като машините, които са обслужвани от него са
тежко габаритни и могат да се поддържат само на мястото, на което функционират.
Тоест жалбоподателят е упражнявал трудовите си функции непрекъснато в цеховете
за производство на обувки и е бил подложен на същите вредни условия на труд,
както и останалите работници, заети пряко с производствения процес, независимо,
че не е заемал някоя от посочените в т.31б от ПКТП длъжности.
От заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че обущарското
производство е конвейерно производство, в което използването на лепила и
мястото на работа е при същата вредност и тежест като на всички останали работници,
участващи в това производство.
Съдът кредитира и показанията на
разпитаните по делото свидетели, дадени под страх от наказателна отговорност. Съдът
ги възприема като непротиворечиви и съответстващи на данни по делото и
конкретно записаното в трудовата книжка на жалбоподателя. Установява се, че
трудовата дейност на жалбоподателя през процесните периоди е била пряко
свързана и се осъществява именно в цеха, където е изработката на обувки, където
работата е извършвана на конвейер, който се обслужва от лицето машинен механик.
Следва да се отчете, че разпоредбата на чл.31б ПТКП е
създадена едва през 1990г., което обяснява и липсата на нарочно отбелязване
както в трудовата книжка, така и в разчетно-платежните ведомости на длъжност.
Следва да намери приложение разпоредбата
на т.67 от ПКТП /отм./,
съгласно която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на
правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл
на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и
тежест на труда и ползват категорията труд при пенсиониране, определена за
цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника
за времето, през което работят на тях. В този смисъл е практиката на Върховния
административен съд, VI о. по сходни казуси /Решение № 12729/16.10.2012 г. по
адм.д. № 3420/2012 г.; Решение № 5225/15.04.2013 г. по дм.д. № 518/2013 г. Решение № 6976 от 26.05.2014 г. по адм. д. №
3562/2014 г., Решение № 13513 от 06.11.2018 г. по адм. д. № 10677/2017 на
Върховния административен съд
Въз основа на горните мотиви, следва
да се приеме за установено, че за горепосочения период работното място на
жалбоподателя е било в цеховете на обувното производство, поради което стажът
му от 20.10.1980 г. до 01.06.1987г. на длъжност машинен техник и на длъжност
шлосер от 01.06.1987г. до 02.11.1987 г.в обувното предприятие следва да се
зачита за положен при условията на втора категория труд. При установеното от
фактическа страната съдът приема за приложима разпоредбата на т. 31б от ПКТП /отм/
и т. 67 от същия правилник, според които категорията на труда не е трета
категория, както неправилно е квалифицирал стажа административният орган в
спорните периоди.
След като за спорния период съдът го
приема за такъв от II категория, то жалбоподателят ще отговаря на изискванията
за пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Воден от горното оспореното решение
и потвърденото с него разпореждане се явяват незаконосъобразни и следва да
бъдат отменени, а административната преписка да бъде върната на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.Пазарджик за ново произнасяне по
заявлението на Д.В.Б. при съобразяване с дадените от съда задължителни указания
по тълкуване и прилагане на закона.
С оглед изхода на делото,
основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
сторените от него съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер на 595
лева, от които 10 лева държавна такса, 200 лева за възнаграждението на вещото
лице и 385 лева, платени за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, на основание
чл.172, ал.2, предл.2 и чл.173, ал.2 от АПК,
Административен съд - Пазарджик, VI-ти състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №
102-12-112#1/02.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Пазарджик, с което е
потвърдено Разпореждане № ЕГН № 2140-12-127/04.04.2019г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО на Д.В.Б..
ВРЪЩА преписката, образувана по заявлението
на Д.В.Б., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ
гр.Пазарджик за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане
на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр.Пазарджик за
заплати на Д.В.Б., сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 595
/петстотин деветдесет и пет/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/