Определение по дело №1487/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 1418
Дата: 15 октомври 2018 г. (в сила от 12 ноември 2018 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20185640101487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

1418/15.10.2018 г., гр. Хасково

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

На петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Петър Вунов

 

Като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гр. д. № 1487/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу З.П.В..

След като взе предвид изложеното от страните, данните по делото и приложимия закон, съдът намира следното:

Предявеният иск е недопустим поради следните съображения:

Безспорно е, че във всяко положение на делото съдът е длъжен да следи служебно за наличието или липсата на абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск. Една от тях е правният интерес от търсената защита, като нейното отсъствие или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска.

В случая ищецът е обосновал наличието на интерес от предявения специален установителен иск с оглед подаденото от ответницата възражение по ч. гр. д3158/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково. С молба вх. рег. № 17502/18.09.2018 г. тя е заявила, че оттегля същото. При това положение и на основание чл. 416 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение е влезнала в сила, поради което е отпадал правният интерес на ищеца от водене на исково производство. В този смисъл са и Определение № 520 от 20.09.2011 г. по ч. гр. д. № 468/2011 г. на ВКС, IV г. о. и Определение № 72 от 28.01.2013 г. по ч. т. д. № 910/2012 г. на ВКС, II т. о.

 

 

 

 

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а доколкото вече е образувано дело, производството по него следва да бъде прекратено.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на ищеца, съответстващи и на практика на ВКС, че след като ответницата е дала повод за завеждане на делото и този повод е отпаднал в хода на висящия процес по независещи от волята и поведението на ищеца причини, то в нейна тежест следва да се възложат направените от насрещната страна разноски. Ето защо на ищеца следва да се присъдят такива в размер общо 125,00 лв., от които 25,00 лв. - държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното, съдът  

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 11374/12.06.2018 г. по описа на Районен съд - Хасково от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, срещу „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1487/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА З.П.В., ЕГН ********** ***, да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, сумата от 125,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                           

 

            СЪДИЯ:

                                                                                                                    /Петър Вунов/