№ 1180
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501719 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение от 01.03.2021г., постановено по гр.дело № 9975/2019г. на
Софийския градски съд, ГО, 12 състав, Б. Г. И. е осъден, на основание чл. 274, ал.
1, т. 1 от КЗ (отм.), да плати на Застрахователна компания „Лев Инс” АД сумата
общо 22 840,28 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.07.2019г. до окончателното плащане и сумата 914 лева - съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като искът с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ
е отхвърлен за разликата над 22 840,28 лева до претендираните 26 220 лева и ЗК
„Лев Инс” АД е осъдена да плати на Б. Г. И., на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата
168 лева разноски по делото.
Въззивна жалба срещу решението, в осъдителните му части, е подадена от Б.
Г. И., чрез пълномощника адв. Д. К.. Жалбоподателят смята, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано. Сочи, че съдът не е установил
правилно фактите по делото, неправилно е приложил материалния закон и е
направил необосновани правни изводи. Твърди, че съдът не е обсъдил
своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност, на
основание чл. 111, б. „в” ЗЗД по отношение на платените от ищцовото дружество
лихви. Сочи, че съдът не е съобразил и, че ЗК „Лев Инс” АД първоначално е взело
решение да не изплаща застрахователно обезщетение на наследника на загиналия
при ПТП Н. Б. И. и е оспорвало предявените от Д. Н. Г. против дружеството преки
искове, като с тези действия неоправдано е забавило във времето изплащането на
дължимите суми и е предизвикало натрупването на законни лихви върху тях.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо
1
това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец ЗК Лев Инс, чрез
пълномощника юрк. С. Л., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва, като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Застрахователна компания „Лев
Инс” АД с искова молба, с която против Б. Г. И. са предявени искове с правно
основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за плащане на сумата 26 220
лева, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2013г. е настъпило ПТП с участието
на л.а. „Рено Меган“, управляван от Б. Г. И. и пешеходеца Н. Б. Г., в резултат на
което последният е починал. Сочи се, вина за настъпването на инцидента има
водачът на лекия автомобил, който управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта 0,98 промила и нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се,
че към датата на инцидента за л.а. „Рено Меган“ е имало валидно сключена
застраховка ГО със ЗК Лев Инс АД.
Ищецът твърди, че наследникът на загиналия при ПТП пешеходец е
предявил против дружеството иск с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и с влязло
в сила решение, постановено по гр.дело № 9131/2013г. по описа на СГС, ЗК „Лев
Инс“ АД е осъдена да плати на Д. Н. Г.-наследник на Н. Г., застрахователно
обезщетение в размер 21 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на ПТП до окончателното плащане. Сочи, че като трето лице помагач в
производството по гр.дело №9131/2013г. е участвал и водачът на л.а. „Рено
Меган” Б.И..
Ищецът твърди, че по описа на ЧСИ Б. Б. били образувани изп.дело №
2382/2014г. и изп.дело № 2381/2014г., като общо по двете изпълнителни дела на
взискателя Д. Г. били платени суми, включващи 21 000 лева-застрахователно
обезщетение, законна лихва в размер 3 950,28 лева за периода от 17.03.2013г. до
21.11.2014г., която сума била прихваната срещу задължение на взискателя към
длъжника в размер 2 620 лева; разноски по гражданското дело в размер 870 лева;
адвокатски хонорар по изп.дело в размер 400 лева и такса по ТЧСИ в размер
152,40 лева. Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответника да му
плати сумата 26 220 лева, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2019г. до
окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за настъпване на ПТП по
негова вина. Сочи, че от представените към ИМ писмени доказателства не може
да се обоснове извод, че пешеходецът Н. Б. е починал в резултат на ПТП от
2
17.03.2013г., както и че наследникът му Д. Г. е претърпяла неимуществени вреди.
Поддържа, че не са представени доказателства, че присъденото на Д. Г.
обезщетение за неимуществени вреди е изплатено въз основа на изпълнителния
лист, издаден на основание съдебното решение, постановено при участието на
Б.И., като трето лице помагач. Ответникът сочи, че застрахователното дружество
вместо да изпълни вменено му от закона задължение, умишлено е забавило
плащането на обезщетение на пострадалото лице, като тези действия не следва да
бъдат вменявани като отговорност на ответника и същият да бъде задължаван да
плати всички разходи, свързани със застрахователното обезщетение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД по
отношение на платените от дружеството лихви, такси и разноски, както в
исковото, така и в изпълнителното производство.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 17.03.2013г. около 01,40 часа
на ул. „Железопътна” е настъпило ПТП с участието на л.а „Рено Меган” с рег. №
***, управляван от Б. Г. И. с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 промила и
пешеходеца Н. Б. Г., вследствие на което последният е починал.
Не се спори, че към датата на ПТП за л.а Рено Меган с рег. № *** е имало
валидно сключена застраховка ГО със ЗК „Лев Инс” АД.
От представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява, че починалият на 17.03.2013г. при ПТП Н. Б. Г. е
оставил за свои наследници по закон съпругата си С. Г. и дъщеря си Д. Н. Г..
С влязло в сила на 10.09.2014г. решение № 5701/28.07.2014г., постановено
по гр.дело № 9131/2013г. на Софийския градски съд, ГО, 21 състав, ЗК„Лев Инс”
АД е осъдена да плати, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл.86 ЗЗД, на Д. Н. Г.
сумата 21 000 лева-застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на баща й Н. Б. И., загиинал при ПТП на 17.03.2013г.,
причинени виновно от застрахования при ЗК Лев Инс АД водач Б. Г. И., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Решението е постановено при участието на Б. Г. И. – трето лице помагач на ЗК
Лев Инс АД.
Представен по делото е изпълнителен лист от 06.10.2014г. по гр.дело №
9131/2013г. на СГС, с който ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да плати на Д. Г. сумата
21 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща
й, загинал при ПТП на 17.03.2013г., ведно със законната лихва от 17.03.2013г. до
окончателното плащане.
Не се спори, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано
по молба на Д. Н. Г. против ЗК Лев Инс АД изп. дело № 238282014г. по описа на
ЧСИ Б. Б..
Представено е платежно нареждане от 17.11.2014г., от което се установява,
че ЗК Лев Инс АД е платила по сметка на ЧСИ Б. по изп.дело № 2382/2014г.
сумата 26 864,13 лева, а според удостоверение от ЧСИ Б. от 11.11.2020г. по
изп.дело № 2382/2014г. длъжникът ЗК Лев Инс АД е платил сумата 26 864,13
лева, от които 21 000 лева главница; законна лихва в размер 970,28 лева за
3
периода от 17.03.2013г. до 21.11.2014г., като е уточнено, че натрупаната законна
лихва за посочения период е в размер 3 590,28 лева, която сума е прихваната
съгласно молба на взискателя със сумата 2 620 лева; разноски по
изп.производство за адв. възнагражддение в размер 1 500 лева; такса по т. 26
ТЧСИ в размер 1 845,84 лева с ДДС и авансово платени такси за образуване на
изп.дело в размер 48 лева с ДДС.
Не се спори пред въззивния съд, че с влязлото в сила решение на СГС,
постановено по гр.дело № 9131/2013г. ЗК Лев Инс АД е осъдена, на основание чл.
38 ЗАдв да плати на процесуалния представител на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер 870 лева.
От представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства се установява, че за тази сума адв. М. В. се е снабдила с
изпълнителен лист, въз основа на който по описа на ЧСИ Б. е било образувано
изп.дело № 2381/2014г. Видно от удостоверение на ЧСИ Б. и от платежно
нареждане от 17.11.2014г. разноските в гражданското производство, възложени в
тежест на ЗК Лев Инс АД са платени от застрахователя.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 КЗ в сила от 01.01.2006г., отменен
с новия Кодекс за застраховането от 01.01.2016г., освен в случаите по чл. 227,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, тоест
предвиденото в посочената разпоредба регресно право на застрахователя обхваща
платеното на увреденото лице обезщетение, когато застрахованият, при
настъпване на ПТП, е управлявал моторното превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата от закона. Както е прието в решение по т.д. №
768/2010г. на ВКС, ІІ ТО, задължението на застрахователя да обезщети третото
лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват
по силата на закона и са в корелативна връзка. Регресното притезание е изискуемо
от момента на плащането на застрахователното обезщетение на третото увредено
лице. В хипотезата, когато застрахованият водач - делинквент е управлявал МПС
под въздействието на алкохол, застрахователят се освобождава от задължението
си спрямо застрахования, но при предявен пряк иск от трето увредено лице, той
дължи обезщетение за причинените от делинквента вреди. Задължението на
застрахователя е вторично - произтича от задължението на застрахования да
обезщети вредите, причинени на третото лице. При предявен срещу
застрахователя пряк иск, отговорността на застрахователя покрива изцяло
отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от
непозволеното увреждане. Следователно, застрахователят дължи плащане и на
обезщетение за забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В този смисъл решение №
18/22.03.2017г., постановено по т. д. № 1935/2015г., на ТК на ВКС, ІІ ТО.
В конкретния случай, предпоставките за успешното провеждане на иска на
ЗК Лев Инс АД по чл. 274, ал.1, т.1 КЗ(отм.) са налице, доколкото по делото
категорично е установено, че виновният за процесното ПТП водач Б.И., е
управлявал л.а. Рено Меган с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма-с 0,98 промила. Категорично е установено, че при причиненото от
4
водача И. произшествие е загинал Н. Г.. Няма спор и че по предявен от дъщерята
на Г. пряк иск против застрахователя, в производството по който като трето лице-
помагач е участвал и водачът И., застрахователното дружество е платило на Д. Н.
Г. застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
ПТП до окончателното плащане, както и разноските в гражданското
производство.
С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да бъде посочено, че
относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на
неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от
КЗ(отм.) и по арг. от чл. 227, т. 2 КЗ(отм.) е формирана непротиворечива практика
на ВКС - решение по т.д. № 705/2009 г., ІІ ТО, решение по т.д. № 244/2010 г. на
ВКС, І ТО и др. Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в
смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за
платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие
до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ; правото на
вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане
на пострадалото лице; последица от неизпълнение на задължението на
застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до
възникване на гражданска отговорност, е именно възможността застрахователят, с
право на регрес, да претендира от застрахования заплатените от него лихви за
забава. В цитираното решение № 18/22.03.2017г., постановено по т. д. №
1935/2015г., на ТК на ВКС, ІІ ТО е прието, че при упражняване на регресното
право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1
КЗ(отм.), застрахователят може да претендира платените на третите увредени
лица обезщетения за забава от датата на увреждането до датата на плащането.
Предвид изложеното и като съобрази обсъдените доказателства, въззивният
съд намира, че искът с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 КЗ(отм.) следва да бъде
уважен до сумата 22 840,28 лева, включваща главница в размер 21 000 лева,
законна лихва в размер 970,28 лева и съдебни разноски за гражданското
производство по иска по чл. 226 КЗ(отм.) в размер 870 лева. Върху тази сума
следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 26.07.2019г. до окончателното плащане.
Неоснователно е своевременно направеното от жалбоподателя ответник
възражение за изтекла кратка погасителна давност, по отношение на платените от
застрахователя лихви за забава. Регресното вземане на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” възниква от
самостоятелен фактически състав. За това вземане е приложима общата
петгодишна погасителна давност, която започва да тече от момента на неговата
изискуемост. Според задължителната практика в ППВС № 7/1977г. и други
решения на ВКС се приема, че изискуемостта настъпва в момента, когато
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”
изплати на пострадалия застрахователно обезщетение. В конкретния случай, се
обсъди вече, че застрахователят е извършил плащането на застрахователното
обезщетение, лихвата за забава и разноските в гражданското производство на
17.11.2014г., от който момент е започнала да тече петгодишната погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД за реализиране на регресното му вземане към ответника по
чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.). Искът за вземането е предявен на 26.07.2019г., тоест
преди изтичането на петгодишния давностен срок. Предвид това, възражението на
5
ответника, направено в отговора на исковата молба, поддържано и във въззивната
жалба, за погасяване по давност на вземанията на дружеството ищец за лихви, е
неоснователно.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят дължи на въззиваемия ищец
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.03.2021г., постановено по гр.дело №
9975/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 12 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Б. Г. И. да на Застрахователна
компания Лев Инс АД юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева за
осъщественото пред САС процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6