Р Е Ш
Е Н И Е
№ 507
гр. Плевен, 04.08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, II-ри състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов адм.
дело № 367 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 171 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
/ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на Е.О.Н. с адрес
***, против Заповед № РД - 430 от 07.04.2020 г., издадена от Командира на
военно формирование 52090- гр.Д. Митрополия, с която е по отношение на жалбоподателя
е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договора за военна
служба, жалбоподателят е освободен от военна служба и е зачислен в запаса.
В жалбата се излагат доводи, че заповедта е
незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалноправните
и материалноправните разпоредби на ЗОВСРБ. Твърди се, че същата е мотивирана
изцяло със заключенията по образувано досъдебно производство и писмо № ВПД
5/18.03.2020 г., които не са преминали съдебен контрол, за да се приеме, че изложените
в тях обстоятелства са истина, поради което се сочи нарушение на чл.246, ал.1
от ЗОВСРБ. Излагат се доводи, че при издаване на оспорената заповед е нарушен
чл.158 от ЗОВСРБ, тъй като същата е издадена „изпреварващо“. Твърди се, че
обясненията на жалбоподателя са взети под стрес и след подвеждащо обещание за
смекчаване на очакваното наказание, както и че по делото е представено платежно
нареждане, от което е видно, че щетите са възстановени. Оспорват се мотивите,
изложени в оспорената заповед и се излагат подробни доводи за наличието на
противоречия, които според жалбоподателя водят до извод за нейната
необоснованост. Излагат се твърдения, че от материално правна гледна точка не е
изяснено в какво се изразява деянието, за което е наложено дисциплинарното
наказание. Твърди се, че не е доказано довършено присвояване, а само опит за
такова, което е в противоречие с изложените в заповедта мотиви, с оглед на
което заповедта е немотивирана и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи,
с които се оспорват изложените мотиви, свързани с целта на оспорения акт,
твърди се липса на изложени мотиви по отношение обстоятелството, че деянието
представлява тежко нарушение на военната дисциплина и такива, от които да се
направи извод какви са съображенията на ответника за налагане на най- тежкото
дисциплинарно наказание. Твърди се допуснато нарушение на чл.246, ал.4 от
ЗОВСРБ от страна на ответника. В заключение е направено искане да бъде отменена
оспорената заповед, жалбоподателят да бъде възстановен на работа. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
Ответникът – командир на военно формирование 52090 -
гр. Долна Митрополия се представлява от пълномощника юрк. И. Н., който е депозирал писмено
становище, с което оспорва подадената жалба. Сочи, че оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган и в кръга на правомощията му по
закон. Твърди, че при изготвянето ѝ са спазени правилата на чл.59, ал.2
от АПК и разпоредбите на чл.73, ал.2 и чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ, излага
подробни доводи, че са спазени административнопроизводствените правила,
разписани в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ при издаването и привеждането ѝ в
изпълнение, както и че административният акт е издаден при правилно приложение
на материалния закон, правилно е определена съставомерността на деянието, респ.
неговата правна квалификация и е наложено следващото се дисциплинарно
наказание, с което е постигната целта на закона. В заключение се прави искане
да бъде отхвърлена подадената жалба.Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Ж., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя
писмена защита, в която повтаря изложените до момента доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на оспорения адм. акт. Прави искане да
бъде отменена оспорената заповед и претендира присъждане на разноски.
Ответникът се представлява от юрк. Н., който поддържа
доводите, изложени в депозираното писмено становище. Твърди неоснователност на
подадената жалба и заявява, че не прави искане за присъждане на разноски.
Административен съд- Плевен, втори състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата
за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен
интерес.
От фактическа страна съдът намира за установено от
събраните по делото доказателства, следното:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед № РД - 430 от 07.04.2020 г., издадена от Командира на военно
формирование 52090- гр.Д. Митрополия, с която на основание чл.244, т.7, във вр.
чл.245, ал.1, т.6 и т.7 и ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България /ЗОВСРБ/ е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по отношение на редник 3-ти клас Е.О.Н.,
„младши шофьор“ в отделение „Автобуси специални автомобили“ на Автотранспортен
взвод в Автотранспортна рота на ескадрила „Летищно- техническо и битово
осигуряване“ във военно формирование 52090 – Долна Митрополия. Със същата
заповед на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3 и чл.165, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ и
във връзка с чл.91 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, т.9, подточка 9.3 от Заповед № ОХ –
1252/07.12.2017 г. на министъра на отбраната е прекратен договорът за военна
служба и жалбоподателят е зачислен в запаса.
От фактическа страна оспорената заповед е обоснована с
това, че на 11.03.2020 г. в района на Западна индустриална зона- гр. Плевен,
жалбоподателят източил 75 литра дизелово гориво ДЗС – 30 (F- 54) от резервоара на управлявания от него военен
автомобил влекач „Интернационал- Невистар“ с рег. № ****, което гориво налял в
съдове, собственост на цивилно лице, с оглед на което по отношение на същия е
образувано досъдебно производство.
При така установеното от фактическа страна жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално
компетентно лице, съобразно чл. 146, т.3 и чл. 161, т. 3 от ЗОВСРБ и чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, което се установява от Заповед на министъра на отбраната №
ОХ-1252/17.12.2017 г. /л.54/. Същата е в предвидената в чл. 148, ал.1 и ал. 2 от Правилника форма.
Административният акт е постановен, след като в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ,
командирът на военното формирование е назначил служебна проверка, като е
определил комисия, чиито членове са кадрови военнослужещи с по - високо звание
от това на проверявания, което е видно от Заповед № РД- 370 от 13.03.2020 г.( л.19 от делото). Спазени са и изискванията на 143, ал.1 от ППЗОВСРБ, като
комисията е изготвила протокол с нормативно изискваното съдържание, в който са
отразени направените констатации - протокол рег. № 3-2119 от 30.03.2020 г. (л.21 от делото). След приключване на проверката, командирът
на военното формирование е провел беседа, при която е запознавал Е.О.Н. със
събраните от комисията доказателства и е предоставил възможност на последния да
даде обяснения - протокол рег. № 3-2382/06.04.2020 г. (л.48 от делото). При беседата жалбоподателят е изложил становище, че
следва да бъдат събрани допълнителни доказателства по отношение количеството на
горивото, но не е оспорил фактическите констатации на комисията.
С оглед гореизложеното съдът счита, че ответникът е
спазил изискванията на чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ.
Въз основа на
установените факти органът, разполагащ с дисциплинарна власт е приел, че
жалбоподателят не е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл.114, т.9 и чл.115, ал.1, т.7 от Устава
за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, представляващо неизпълнение на
задължения, възложени с Длъжностна характеристика рег. № 3-616/16.01.2019 г. за
заеманата от жалбоподателя длъжност, което съставлява нарушение на военната
дисциплина по смисъла на чл.242, т.1 от ЗОВСРБ. Предвид горното и при
съблюдаване срока на чл.249, ал.2 от ЗОВСРБ е издадена и оспорената заповед, с
която жалбоподателят е запознат на 07.04.2020 г., което се установява от
положения негов подпис /л.52 гръб/.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на
чл.246, ал.1 от ЗОВСРБ. Горната разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл.249, ал.3 от ЗОВСРБ, което
налага извод, че установяването на дисциплинарното нарушение от преките
командири или началници на нарушителите не изисква непременно те пряко да
възприемат същото, а ще бъде осъществено и ако е налице сезиране за такова
нарушение.
При така изложеното съдът счита, че не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената
заповед, каквито са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя. В
същата са изложени правните и фактическите основания за налагане на съответното
дисциплинарно наказание, поради което заповедта не страда от липса на мотиви.
Описаната в оспорената заповед фактология е в
съответствие с представените с административната преписка писмени
доказателства. Жалбоподателят и неговият процесуален представител не са
оспорили Протокол от извършена служебна проверка рег. № 3-2119 от 30.03.2020 г.
(л.21 от делото), в който е направен анализ на
събраните от комисията писмени доказателства и е приета за установена
фактологияга, възприета от дисциплинарно наказващия орган в оспорената заповед.
Обстоятелството, че жалбоподателят е източил от резервоара на поверения му
служебен автомобил дизелово гориво, което е предоставил на цивилно лице се
установява и от собственоръчно написаните обяснения на Н., приложени на л.27-30
от делото. В този смисъл са и обясненията на различни длъжностни лица,
приложени на л.31-33, препис от протокол за претърсване и изземване на л.41 и
42, писмо от военен разследващ полицай на л.44, които писмени доказателства
също не са оспорени.
Според чл. 241 от ЗОВСРБ, виновното
неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на
военната дисциплина.От събраните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.114, т.9 и
чл.115, ал.1, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ, а
именно да пази повереното му военно държавно имущество и да не нарушава
законите на страната, което представляващо неизпълнение на задължения,
възложени с Длъжностна характеристика рег. № 3-616/16.01.2019 г. за заеманата
от жалбоподателя длъжност. В хода на дисциплинарното производство са събрани
еднозначни доказателства за извършени присвоителни действия от страна на
жалбоподателя по отношение на поверено му дизелово гориво, собственост на
военно формирование 52090, като дисциплинарно наказващият орган е приел, че
неговото количество е 75 литра. Горното не се оспорва от процесуалния
представител на жалбоподателя, който в становището си по същество /протокол на
л.84/ заявява, че са източени 78 л. гориво, за което той твърди, че веднага е
заплатено на военното поделение от доверителя му, поради което не е налице
имуществена щета.
Съдът намира, че при така установените обстоятелства
правилно ответника е приел, че осъщественото от жалбоподателя деяние
представлява тежко нарушение на военната дисциплина по смисъла на чл.242, т.4 и
т.5 от ЗОВСРБ, представляващо злоупотреба със служебното положение и увреждане
на имущество - държавна собственост, в която хипотеза не е необходимо да са
причинени значителни вреди на държавата и затова паричната стойност на горивото
е без съществено значение в случая. При отчитане механизма на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено и намеренията на дееца
следва да се приеме че се касае за тежко нарушение, което е съобразно от
ответника при спазване разпоредбата на чл. 247 от ЗОВСРБ.
При налагане на дисциплинарното наказание ответникът
се е позовал на разпоредбите на чл.245, ал.1, т.6 и т. 7, както и на ал. 2 от
ЗОВСРБ. Настоящият съд счита, че са доказани основанията за налагане на
наказанието по смисъла на чл.245, ал.1, т.6, но по т.7 следва да са налице
кумулативно установени обстоятелства, за които в заповедта не е налице
обосновка, свързани с причиняването на значителни вреди. Горното обаче не се
отразява на законосъобразността на издадената заповед, тъй като несъмнено е
налице основанието по чл.245, ал.1, т.6 от ЗОВСРБ. Освен това ответникът се е позовал
и на разпоредбата на чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ, от която може да се направи извод,
че изброяването в ал.1 на случаите, в които задължително се налага
дисциплинарно наказания „уволнение“ не е изчерпателно. Съгласно посочената ал.2
същото наказание може да се наложи и при други тежки нарушения на служебната
дисциплина. В случая дисциплинарно наказващият орган правилно е приел, че
извършеното нарушение е тежко, за което следва да се наложи дисциплинарно
наказание "уволнение". Затова наложеното наказание за нарушение по чл. 242, т.5 ЗОВСРБ - увреждане
на имущество - държавна собственост е съобразено с разпоредбата на чл. 245, ал.2 от ЗОВСРБ, а
извършеното деяние попада и в хипотезата на чл. 245, ал.1, т.6 - злоупотреба
със служебно положение, в който случай е задължително налагане на наказание
"уволнение", с което е постигната и целта на закона. На основание
чл.165, т.3 от ЗОВСРБ при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от
военна служба без предизвестие, поради което и в тази част заповедта е
законосъобразна, тъй като органът по назначението и едновременно
дисциплинарно-наказващ орган действа при условията на обвързана компетентност.
Поради това жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на Е.О.Н. с адрес ***, против Заповед № РД
- 430 от 07.04.2020 г., издадена от Командира на военно формирование 52090-
гр.Д. Митрополия, с която на основание чл.244, т.7, във вр. чл.245, ал.1, т.6 и
т.7 и ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по
отношение на редник 3-ти клас Е.О.Н., „младши шофьор“ в отделение „Автобуси
специални автомобили“ на Автотранспортен взвод в Автотранспортна рота на
ескадрила „Летищно- техническо и битово осигуряване“ във военно формирование
52090 – Долна Митрополия. Със същата заповед на основание чл.146, т.3, чл.161,
т.3 и чл.165, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ и във връзка с чл.91 от Правилника за
прилагане на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, т.9,
подточка 9.3 от Заповед № ОХ – 1252/07.12.2017 г. на министъра на отбраната е
прекратен договорът за военна служба и жалбоподателят е зачислен в запаса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен
срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ : /П/