Решение по КНАХД №366/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Гранекс Транс“ ЕООД, ЕИК ************, чрез адв.М. Х. – САК, против Решение № 143/15.12.2022г. по АНД № 188/2022г. по описа на РС – Девня, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Гранекс Транс“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон. Счита, че наказанието по чл.179, ал.3б от ЗДвП може да се налага единствено чрез издаване на АУАН и НП, а не чрез ЕФ, тъй като това не е предвидено изрично. Намира за неправилен извода на съда, че мястото на нарушението е установено. Прави възражение, че наложената санкция от 2500 лева е непропорционална на вмененото на дружеството нарушение като излага подробни съображения в тази насока и сочи практика на СЕС. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното решение и на издадения ЕФ. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата на изложените в нея основания, като подчертава изводите на СЕС по дело № С-61/2023г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за две инстанции.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на атакуваното решение и на издадения ЕФ.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Гранекс Транс“ ЕООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Гранекс Транс“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

РС - Девня приел за установено от фактическа страна, че на 28.11.2021г., в 23,59 часа с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703 в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Форд Ф Макс” с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг., за което изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. За така констатираното нарушение е издаден обжалвания електронен фиш, връчен на въззивника на 10.05.2022 г. От предоставената от "Интелигенти трафик системи" АД информация било установено, че към момента на нарушението асоциираното към ППС с рег. номер ************ бордово устройство е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване. Като краен резултат същото не е подавало данни към системата на АПИ.

За да потвърди издадения ЕФ, въззивният съд приел, че нарушението е безспорно установено въз основа на генериран запис /доклад/ от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП. Намерил е, че електронният фиш е издаден от компетентен орган въз основа на чл. 189ж от Закона за движение по пътищата, който предвижда възможност при нарушение по чл. 179 ал.3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съдът не констатирал допуснати съществени нарушения на правилата за установяване и санкциониране на нарушението, които да ограничават или препятстват правото на защита. Доколкото нарушението е извършено преди влизане в сила на чл. 189з от ЗДвП /от 23.12.2021 г./, съдът приел, че нарушението не е маловажно и към него не са приложими правилата на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ДРС - за неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Не могат да бъдат споделени изводите на първостепенния съд по тълкуването и прилагането на материалния закон. Нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на приложимата редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 28.11.2021г. санкционирането на осъщественото от „Гранекс Транс“ ЕООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, основателни са доводите на касатора за несъразмерност на наложената санкция спрямо извършеното нарушение , респективно - за противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. През призмата на задължителните постановки на решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена неприложена, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен жалбоподател.

При горните констатации следва извод, че проверяваното решение на ДРС е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Изложеното налага отмяна на съдебния акт, респективно – отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява частично основателна. Налице са доказателства за сторени такива пред касационната инстанция – Договор от 06.01.2023г., фактура № **********/13.01.2023г. и преводно нареждане по същата /л.43 - 43/. Съгласно чл.18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир при определяне на дължимите възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. Претендираното възнаграждение за касационна инстанция в размера на 600 лева е малко над минимума, и не е прекомерно спрямо правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на пълномощника, поради което следва да се присъди на дружеството.

Що се касае до претендираното възнаграждение за въззивното производство, съдът намира, че от страна на дружеството не са представени категорични доказателства за неговото заплащане, поради което същото не следва да му се присъжда. Представеният Договор за правна защита и съдействие от 17.05.2022г. /л.95/ не може да бъде обвързан с приложеното извлечение от сметка /л.96/, поради недостатъчната аналитичност на последното. Същото удостоверява извършен превод в размер на 3645 лева от „Гранекс Транс“ ЕООД към адвокатското дружество без посочено основание за плащане или някаква друга привръзка с представения договор от 17.05.2022г.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 143/15.12.2022г. по АНД № 188/2022г. по описа на РС – Девня, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Гранекс Транс“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Гранекс Транс“ ЕООД, ЕИК **************, сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.