№ 3229
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221100111375 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Т., с ЕГН:********** и
адрес: гр. София, ул. ****, срещу И. П. Т., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул. ****, с
която е предявен иск с правно основание чл.51 Закон за адвокатурата, вр.чл.45 ЗЗД, с който
се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 130 000 / сто и тридесет
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди
поради бездействие на ответника, в качеството му на адвокат, при осъществяване на
процесуално представителство по гр.д. №19196/2014г. на СГС.
Ищецът твърди, че с Определение №25 065/ 09.12.2014г. по гр.д. №19196/2014г. на
СГС ответникът е назначен за адвокат, осъществяващ процесуално представителство на
ищцата по същото дело. Ищцата твърди, че изрично е предупредила адвокат Т., че желае да
присъства на делото и го помолила да я уведомява когато получи съобщение за насрочено
съдебно заседание. Въпреки, че адв. Т. е получил призовка за открито съдебно заседание на
САС, насрочено за 10.10.2016г., същият не е уведомил ищцата, нито се е явил по делото.На
по- късен етап ищцата научила, че е имало съдебно заседание по делото и посетила
кантората на адвокат Т.. Същият заявил, че не трябва да се притеснява, че не се е явила на
делото, тъй като адвокатът и се е явил. След запознаване с протокола от съдебното заседание
ищцата установила, че адвокат Т. изобщо не се е явил в съдебното заседание, като не е
депозирал и писмена защита след съдебното заседание. С решението на САС е отменено
решението на СГС, като предявеният от ищцата установителен иск за собственост е
отхвърлен като неоснователен и на същата са възложени разноските по делото.
Впоследствие адвокат Т. подал касационна жалба пред ВКС, която не била допусната до
касационно обжалване.
1
Ищецът твърди, че резултатът по гр.д. №19196/2014г. на СГС е отрицателен за
ищеца, тъй като никой не е защитавал правата и интересите и. Твърди, че адвокат Т., като
неин процесуален представител, бил длъжен да се яви в съдебното заседание, да я
представлява и отстоява нейните права, най-малкото чрез пледиране или депозиране на
писмени бележки - нещо, което не било направено по делото. Счита, че резултата от делото
се дължи на бездействие и незаинтересованост от ответника. Поради това ищцата загубила
собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр.**** и била осъдена да
заплати разноските по делото. Размерът на иска е съобразен с данъчната оценка на
процесния имот към момента на делото пред САС.
В законоустановения срок ответникът И. П. Т. е подал отговор, с който е завил, че
така предявеният иск е допустим, но следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът не оспорва обстоятелствата, че по занятие е адвокат, който е вписан в САК,
както и че е бил назначен за процесуален представител по гр. д. № 19 196/2014г. по описа на
СГС, ГО 1 -7с-в. Ответникът оспорва с действията си, чрез представителство по
горепосоченото дело, да е увредил интересите на ищцата. Ответникът твърди, че при
срещите си с ищцата при първоинстанционното дело е изказал своите опасения по делото, че
лично като адвокат не намирам основания за основателност на иска и, поради причина, че
по делото бяха налице доказателства, че срещу ищцата е имало принудително изпълнение
чрез съдебен изпълнител в периода, в който тя твърдеше давност в исковата си молба.
Исковата молба по гражданското дело не е писана от ответника. Налице били и други
правни аргументи за неоснователност на претенцията. Въпреки това ответникът оказал
пълно съдействие на ищцата и искът бил уважен от първоинстанционния съд.
За съжаление решението на САС било в обратна посока на решението на първата
инстанция. Делото пред САС е протекло в едно съдебно заседание, без събиране на
доказателство. Ответникът не е явил по делото, но това по никакъв начин не е повлияло на
защита на ищцата и нейните интереси по делото пред САС, тъй като не са събирани никакви
доказателства. Спорът по делото е бил правен.
Ответникът твърди, че е положил всякакви усилия в защита правата и интересите на
ищцата по делото е, като е обжалвал въззивното решение пред ВКС, но последният е
намерил, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Същият
подчертава, че не е получил възнаграждение нито за въззивната, нито за касационната
инстанция. Счита, че ищцата, със своите действия сама се е поставила в тази ситуация , като
е продала процесния недвижим имот, предмет на дело - № 19196/2014г. по описа на СГС,
ГО I - 7 с-в, на ответницата по делото, за твърде ниска цена.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
2
Съдът намира, че правното основание на иска е чл.51 Закон за адвокатурата, вр.чл.45
ЗЗД доколкото между страните по делото няма валиден договор за адвокатски услуги, а се
касае за твърдян деликт, извършен от ответника в качеството му на служебно определен от
съда процесуален представител на ищеца по гр.д. №19196/2014г. на СГС.
По основателността:
Не се спори по делото, че ответникът И. Т. е адвокат, който е вписан в регистъра на
адвокатите към САК.
Видно от приложеното към настоящето дело гр.д. №19196/2014г. на СГС, същото е
образувано по искова молба на Д. Г. Т. срещу Г.А.С., с която е предявен и иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът е
собственик по давност на следния имот: жилищно помещение- апартамент, заемащ целия
първи етаж от жилищна сграда на два етажа, находяща се на адрес: гр. София, ул. ****.
С Определение №25065/09.12.2014г. по гр.д. №19196/2014г. на СГС ответникът И. Т.
е назначен за адвокат, осъществяващ процесуално представителство на ищцата по същото
дело по реда на Закона за правната помощ.
С решение по гр.д. №19196/2014г. на СГС първоинстанционният съд е уважил
предявения иск на ищеца с право основание чл.124, ал.1 ГПК.
По жалба на ответника Г.А.С. е образувано въззивно гр.д.№2938/2016г. по описа на
САС. По въззивното производство е проведено едно съдебно заседание- на 10.10.2016г.
Призовката за същото съдебно заседание до ищеца Д. Т. е получена от адв. Т., който обаче
не се явил на същото съдебно заседание. Не са представяни доказателства.
С Решение №2181/18.11.2016г. по в.гр.д.№2938/2016г. по описа на САС, е отменено
първоинстанционното решение, като установителният иск на ищцата Д. Т. е отхвърлен като
неоснователен.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Д. Т., чрез адв. И. Т..
С Определение №469/17.11.2017г. по гр.д.№1792/2017г. на ВКС, II г.о., въззивното
решение не е допуснато до касационно обжалване.
По делото е приета като доказателство и декларация и приемо- предавателен
протокол от 14.08.2018г., от която е видно, че ищецът Д. Т. е получила от адв. Т. всички
документи, предадени му с оглед защитата по делата, свързани с процесния апартамент. Със
същата декларация Т. е заявила че приема извършената работа без възражения и в цялост,
като няма каквито и да било претенции към него. В открито съдебно заседание на СГС от
25.05.2023г. ищецът Д. Т. признава, че е подписала процесната декларация, но твърди, че
това е сторила преди да разбере, че адв. Т. не се е явил по делото пред САС.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
За да възникне професионалната имуществената отговорност за причинени
имуществени вреди от непозволено увреждане от назначения от съда процесуален
3
представител (адвокат) на страна в исковия процес, трябва в обективната действителност да
са настъпили следните юридически факти (материални предпоставки) на фактическия
състав на отговорността по чл. 51 ЗА, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а именно:
1) деяние (действие или бездействие) на назначен от съда процесуален представител
по реда за предоставяне на безплатна правна помощ (по чл. 94 ГПК) при, по повод или във
връзка с упражняването на неговите професионални задължения при осъществяване на
процесуално представителство;
2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение);
3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената или неимуществената сфера на
увредения);
4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между фактите и
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от виновното противоправно поведение на делинквента) и
5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага.
Ищецът, на когото принадлежи процесуалното задължение (доказателствената
тежест), не е установил в процеса на доказване всички правнорелевантни факти, при чието
проявление възниква предявеното спорно материално право.
Както бе изяснено, противоправността като обективен елемент от фактическия
състав, обуславяща отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето
правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При съвкупната
преценка на събраните по делото и анализирани от съда доказателства не се установява, че
ответникът е действал неправомерно при осъществяване на представителство на ищеца.
Действително по делото е безспорно установено, че адв. Т. не се е явил на
единственото заседание, проведено пред САС на 10.10.2016г. Но настоящият състав на съда
намира, че това не e причината, поради която въззивната инстанция е отменила
първоинстанционното решение и е отхвърлила иска като неоснователен.
Съгласно постоянната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение №
1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, решение № 55/03.04.2014г. по
т. д. № 1245/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о.,
решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., както и други
съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на
фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При
отчитане на въведените с влезлия в сила на 01.03.2008г. ГПК нови съдопроизводствени
правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си
съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и
правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на
страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на
4
фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма. При липса на нови доказателства, които
да се сочат пред въззивна инстанция, неявяването на адв.Т. пред въззивния съд, не може да
окаже твърдяното въздействие върху въззивния съдебен акт. Въззивният съд действа като
втора първа инстанция и дължи самостоятелна решаваща дейност по предявения иск.
Настоящият състав на съда намира, че адв.Т. е изпълнил професионалните си
задължения, свързани и с касационното обжалване по процесното гражданско дело. Същият
е подал касационна жалба срещу въззивното решение, като е подал и изложение на
касационните основания. Касационната жалба е основана на допуснати във въззивното
производство процесуални нарушения, като последен аргумент в същата е и превратно
тълкуване от въззивния съд на решението по гр.д.№895/2010г. на ВКС, I г.о.
С Определение №469/17.11.2017г. по гр.д.№1792/2017г. на ВКС, II г.о., с което
въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, се отговаря подробно на
аргументите по касационната жалба. В края на същото определение се отбелязва, че не
следва да се обсъжда приложеното към касационната жалба решение по гр.д.№895/2010г.
на ВКС, I г.о., тъй като в касационната жалба не се сочи в какво се изразява противоречието
между обжалваното и представеното решение, нито е формулиран правен въпрос.
Съдът намира, че в процесния случай не са установени пропуски в работата на
ответния адвокат, които да са в причинна връзка с резултата по процесното гражданско
дело. Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС по силата на договора за адвокатска
услуга адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и съответно не отговаря във
всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат за страната. Такова благоприятно за
страната решение не дължи и адвокатът, предоставящ процесуално представителство по
ЗПП. Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за
страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право
или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на
съответна процесуална възможност. Страната понася във всички случаи последиците от
неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният, респективно служебно назначеният
адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е
приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горепосочения извод на съда за липса на
противоправно поведение от ответника се съдържа и в извънсъдебното признание,
направено от ищеца в декларация и приемо- предавателен протокол от 14.08.2018г., с която
ищецът Д. Т. е заявила, че приема извършената работа от адв.Т. без възражения и в цялост,
като няма каквито и да било претенции към него. Няма спор в съдебната практика, че
признанието на вземане, респективно липсата на вземане, е факт с правно значение. Целта
на признанието е установяване на безспорност между страните в конкретно правоотношение
на определен факти с правно значение. Признаване липсата на задължения е изявление с
удостоверителен характер, с което ищецът потвърждава несъществуването на задължение на
ответника, което да е породено от осъществяваното от адв.Т. процесуално представителство
по гр.д. №19196/2014г. на СГС.
5
Твърдението на ищеца в съдебно заседание на СГС от 25.05.2023г., че е подписала
процесната декларация, но преди да разбере, че адв. Т. не се е явил по делото пред САС, е
несъстоятелно, доколкото декларацията е подписана повече от девет месеца след влизане в
сила на решението по делото. Деветмесечен период е достатъчен такъв за проверка факти и
обстоятелства по делото при наличие на заинтересованост от изхода на делото от страна на
ищеца.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът не претендира разноски, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Д. Г. Т., с ЕГН:**********
и адрес: гр. София, ул. ****, срещу И. П. Т., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ул. ****,
с правно основание чл.51 Закон за адвокатурата, вр.чл.45 ЗЗД, с който се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 130 000 / сто и тридесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди поради
бездействие на ответника, в качеството му на адвокат, при осъществяване на процесуално
представителство по гр.д. №19196/2014г. на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6