М О Т И В И
към Присъда № 200 от 13.12.2019 год. по НОХД № 1663/2019 год. на СлРС
изготвени на 18.12.2019 год.
РП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимия М.Х.М. за извършено престъпление по
чл. 129, ал. 2, предл. 3 вр. ал. 1 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Преди
започване на разпоредителното заседание пострадалият Й.И.Д. *** е конституиран
като частен обвинител по делото. Пострадалият се представлява повереник, които
пледира, че обвинението е несъмнено доказано и се присъединява към становището
на държавното обвинение за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок
от три месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, след
редукцията наказанието на подс. М. да бъде „Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от
три години.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият М.Х.М. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено условно наказание.
Адв.
Раднев от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия М.Х.М., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
да определи на подсъдимия М. наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.Х.М. е със средно образование, разведен, пенсионер, неосъждан (реабилитиран).
На
11.07.2019 год., около 16,00 часа подсъдимият М.Х.М. и свидетелите И.К.М.и М.Ж.Г.,
както и лице, наречено „Копчо“, се събрали в кв. „Сини камъни“ в гр. Сливен, до
аптека „Марешки“, на една скамейка, за да играят карти.
Докато
четиримата играели, към тях се приближил пострадалият свидетел Й.И.Д..
Последният наблюдавал играта и започнал да дава съвети на подсъдимия и да му
прави забележки, че не играел правилно картите си. Подс. М. предупредил свид. Д.
да не се намесва в играта му. Свид. Д., обаче, продължил да прави забележки на
подсъдимия и да му казва как да играе.
В
един момент пострадалият казал на подс. М.: „Ей туй не трябваше да го играеш“.
Подсъдимият се ядосал и бутнал с ръка пострадалия свидетел Й.И.Д. в областта на
гърдите. Вследствие на това свид. Й.Д. паднал на земята настрани - на лявата си
страна.
Пострадалият
не можел да се изправи след падането, изпитал силна, остра болка в областта на
левия крак, започнал да трепери. Вследствие на падането пострадалият получил
фрактура - счупване на горния край на бедрената кост на левия крак. Свидетелите
И.К.М.и М.Ж.Г. се опитали да помогнат на свид. Д. да се изправи, но той им
казал, че не може да стане, а свид. Г.видял, че левият крак на пострадалия бил
счупен. Свидетелите М.и Г.оставили пострадалия Д. на пейката, където играели
карти и се обадили на телефон 112 да поискат помощ.
Подсъдимият
М.Х.М. не помогнал на пострадалия и не се заинтересувал от състоянието му, а си
тръгнал.
На
мястото пристигнал екип на „Бърза помощ“ и пострадалият Д. бил транспортиран до
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, където впоследствие бил приет за
лечение. На 12.07.2019 год. пострадалият Д. бил опериран, като разместените
костни фрагменти на счупената бедрена кост били наместени и фиксирани с метални
винтове и плаки.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза, в
резултат на случилото се на 11.07.2019 год. пострадалият Й.И.Д. получил
пертрохантерна фрактура (счупване на горния край на бедрената кост в областта
на двете костни изпъквания – трохантери) на бедрената кост на левия крак,
наложила хоспитализирането на пострадалия и извършването на оперативно лечение
с използване на метална остеосинтезираща техника. В експертизата е посочено, че
по този начин увреждането е осъществило смисъла на медико-биологичния
характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“;
както и че увреждането се дължи на действието (удар) на твърд тъп предмет и добре
отговаря да е получено по време и начин, описани в материалите по досъдебното
производство. Посочено е в експертизата, че увреждането на Д. е настъпило при
падането му настрани наляво и удар на трохантерния масив върху твърдия терен;
както и че възстановяването на пострадалия ще отнеме не по-малко от 7-8 месеца
при нормален ход на оздравителните процеси и стриктно спазване на предписаните
медикаментозен, двигателен и рехабилитационен режими.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило
съдебно-медицинската експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в
компетентността и безпристрастността му.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство,
като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по
делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият М.Х.М. е осъществил
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, предл. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като
на 11.07.2019 год. в гр. Сливен, причинил средна телесна повреда на Й.И.Д. ***,
изразяващи се в счупване на горния край на бедрената кост на левия крак, която
е довело до „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“.
Деянието
подсъдимия е извършил с евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е и е допускал настъпването на общественоопасните последици от него.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени добрите му характеристични
данни и чистото му съдебно минало.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът
приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието
е извършено от подсъдимия на 11.07.2019 год., т.е. след влизане в сила на
посоченото изменение на НК.
Ето
защо съдът наложи на подсъдимия М.Х.М. за извършеното от него престъпление по чл.
129, ал. 2, предл. 3 вр. ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок
от шест месеца, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали така
определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият М.Х.М. беше осъден да заплати на Й.И.Д. ***
сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща направени разноски по
делото.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият М.Х.М. беше осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 235,00 лева (двеста тридесет и пет лева) в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: