№ 428
гр. Кюстендил, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 1702/28.02.2022 г. от Р. Р.
ТР., с ЕГН **********, с адрес: с. Драговищица, община Кюстендил, ул. „Младост“ № 8,
чрез пълномощника адв. ** от АК – Кюстендил, насочена срещу Разпореждане № 577 от
11.02.2022 г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1530/2021 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е върнал на Р. Р. ТР. подадената
въззивна жалба с вх. № 1190/10.02.2022 г. против Решение № 18/14.01.2022 г. по гр. д. №
1530/2021 г. по описа на РС – Кюстендил, тъй като е счел, че същата е подадена след
изтичане срока за обжалване.
Частната жалбоподателка релевира доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане. Акцентира се върху обстоятелството, че по делото било представено
пълномощно, с което адв. ** бил упълномощен от нея за извършване на всички
съдопроизводствени действия, включително процесуално представителство и получаване на
книжа от съда. Позовава се на разпоредбата на чл. 39 от ГПК и съдебна практика на ВКС,
касаеща връчването на книжа при наличие на пълномощник, като твърди, че районният съд
е допуснал нарушение връчвайки съдебното решение не на пълномощника, нито дори лично
на страната, а на трето лице със задължение за предаването му – нейната баба, която била на
възраст над 80 години и страдаща от старческа деменция. Моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна „Изи Финанс“ ЕООД, която
е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Александър
Гюров, с който се оспорва депозираната частна жалба като неоснователна. Твърди се, че адв.
Станчев не е осъществявал процесуална защита на жалбоподателката по делото. Подчертава
се, че връчването на процесуален представител понастоящем става чрез ЕПЕП, а не чрез
лично посещение на призовкар, а цитираната съдебна практика от жалбоподателката е
неактуална. Излагат се съображения, че връчването на книжата е било извършено от съда
законосъобразно на посочения от жалбоподателката домашен адрес. Иска се отхвърляне на
жалбата. Претендират се направените разноски.
1
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи,
както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната
му част. Според чл. 278, ал. 2 от ГПК, ако отмени обжалваното разпореждане, съдът сам
решава въпроса по жалбата.
Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба,
подадена от „Изи Финанс“ ЕООД срещу Р. Р. ТР., с която е заявено искане да бъде осъдена
ответницата да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД, а при условия на евентуалност – на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата в размер на ** лв.,
представляваща недължимо преведена такава, ведно с законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Препис от исковата молба е бил връчен на ответницата на посочения в исковата
молба адрес в с. Драговищица, ул. „Младост“ № 8 чрез Росица Чавкарова, нейна баба,
живееща на същия адрес, като ответницата е депозирала лично писмен отговор на исковата
молба.
Впоследствие в съдебно заседание от 12.01.2022 г. ответницата е била представлявана
от адв. ** от АК – Кюстендил, като по делото са представени договор за правна защита и
съдействие за осъществяване на процесуално представителство и защита по гр. д. №
1530/2021 г. по описа на КнРС и пълномощно /справка лист 67 от първоинстанционното
дело/.
С Решение № 18 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 1530/2021 г. по описа на КнРС,
районният съд е осъдил Р.Т. да заплати на „Изи финанс“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД сума в размер ** лева, представляваща недължимо преведена такава,
ведно със законната лихва считано от датата на получаване на исковата молба /08.09.202 г./
до окончателното й изплащане, както и сума в размер на ** лв. сторени в производството
съдебно – деловодни разноски.
Съобщението с препис от така постановеното решение е било връчено на 26.01.2022
г. отново на адреса на ответницата в с. Драговищица, ул. „Младост“ № 8 чрез Росица
Чавкарова, нейна баба, живееща на същия адрес.
На 10.02.2022 г. в КнРС е депозирана въззивна жалба вх. № 1190/10.02.2022 г. от Р. Р.
ТР. чрез пълномощника адв. **, насочена против Решение № 18 от 14.01.2022 г. по гр. д. №
1530/2021 г. по описа на КнРС.
Районният съд е приел, че въззивната жалба е просрочена, доколкото предвид датата
на връчване на решението 26.01.2022 г., двуседмичният срок за обжалване по чл. 259, ал. 1
от ГПК е изтекъл на 09.02.2022 г. като е постановил разпореждането за връщане на
въззивната жалба на Р.Т., предмет на обжалване в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 39 от ГПК намира, че районният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение в процедурата по връчване на книжа, и
по-конкретно, при връчване на препис от постановеното в първоинстанционното
производство решение спрямо ответницата Т..
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила съдебен
2
адресат или е ангажирала пълномощник по делото, съдът е длъжен да връчи съобщенията
именно на тези лица, а не на адреса на страната.
В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, намерила отражение в
решение № 23/10.02.2015 г. по гр. д. № 5511/2014 г. на ВКС, I г. о., и решение №
292/13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о. В определение № 60359/19.10.2021
г. по ч.гр. д. № 3562/2021 г. на ВКС, върховната инстанция е отговорила на изведения в
хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 съществен процесуален въпрос относно правомощието
на съдът по свое усмотрение да се отклони от изпълнението на императивната разпоредба
на чл. 39, ал. 1 ГПК, като изпрати съдебните книжа на страната единствено и само на адрес,
различен от изрично посочения пред съда адрес за кореспонденция на съдебния адресат –
пълномощник? ВКС е посочил, че предвиждайки възможност за връчване на представител,
законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, която поради
липса на достатъчно правни знания, прекомерна ангажираност или по други причини, не е в
състояние да следи лично за хода на процеса и именно затова е натоварила друго лице,
притежаващо съответната компетентност, възможности и организация, с извършването на
необходимите процесуалните действия, изискващи спазване на преклузивни срокове,
изготвяне на становища, предварителна подготовка. Посочено е още, че нормата на чл. 39,
ал. 1 ГПК, установява задължение за съда, когато страната е посочила съдебен адресат или
има пълномощник,, връчването задължително да се извърши на теви лица. Тази разпоредба,
свързана с поредността на връчване, е в полза на страните в процеса и обезпечава правото
им на защита. Когато са налице предпоставките за прилагането й, е изключено прилагането
на общата разпоредба на чл. 38 от ГПК и съдът няма основание да връчва книжа на адреса
на страната дори той да е известен по делото (определение № 89 от 21.02.2020 г. на ВКС по
ч.т.д. № 262/2020 г. ). В този смисъл е и постановеното Решение № 149 от 24.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1408/2019 г., в което върховната инстанция е стигнала до извода, че когато
страна по делото има пълномощник с редовна представителна власт да извършва
процесуални действия пред съда, съдебните книжа трябва да се връчват на него, а не на
страната.
В случая връчването е извършено на адреса на страната чрез друго лице по реда на чл.
46 ГПК. Безспорно по делото е, че жалбоподателката е била представлявана от изрично
упълномощен от нея процесуален представител, макар и само в последното по делото о.с.з.
/видно от протокол от о.с. з. от 12.01.2022 г/) с представено по делото пълномощно. Ето
защо настоящият въззивен състав приема, че е налице нередовно връчване на съобщението с
препис от Решение № 18 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 1530/2021 г. по описа на КнРС, и съдът
е длъжен да го извърши наново. Това от своя страна води до извод, че срокът за депозиране
на въззивната жалба изобщо не е започвал да тече, респективно постановеното
разпореждане, с което се връща същата като просрочена, е неправилно и следва да бъде
отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на
редовно връчване на постановеното по делото решение на пълномощника на ищцата, след
което да бъдат предприети действия по администриране на депозираната въззивна жалба
3
За пълнота на изложението настоящата инстанция счита за необходимо да обсъди
наведените от въззивницата доводи, които същата очевидно намира, че касаят
нередовността на връчването и са свързани с изложени твърдения а това, че лицето
получило преписа от решението било с деменция. За въззивницата е добре известно, че по
начина, по който е връчен препис от решението и преди това са й връчвани всички съдебни
книжа- чрез лице от домашните, именно на нейната баба, като оспорване на връчването не е
имало, а и не се твърди да е опорочена защитата на ответницата. Твърденията й за наличие
на горепосоченото заболяване са недоказани, а и същите са неотносими в настоящото
производство. биха били относими в друга процедура
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 577/11.02.2022 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 1530/2021 г. по описа на същия съд, с което е върната като
просрочена въззивна жалба с вх. № 1190/10.02.2022 г., насочена против Решение №
18/14.01.2022 г. по гр. д. № 1530/2021 г. по описа на РС – Кюстендил, депозирана от Р. Р.
ТР..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Кюстендил за предприемане на действия
по редовно връчване на постановеното по делото Решение № 18/14.01.2022 г. по гр. д. №
1530/2021 г. по описа на КнРС на процесуалния представител по пълномощие на
ответницата – адв. ** и впоследствие администриране на депозираната въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4