№ 6768
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110166830 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Ищецът С. Д. Д. е предявил иск против ***, с твърдение, че в полза на *** по гр.д.
№ 29630/2011г. на СРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който е посочено, че
дължи на заявителя сумата 6477,37 лева главница, заедно със законна лихва от 8.7.2011г.
до плащането, 404,23 лева – договорна лихва за период 2.9.2010г..-22.6.2011г., сумата 51,90
лева наказателна лихва от 2.1.2011г. до 22.6.2011г., сумата 486,68 лева разноски и сумата
384 лева адвокатско възнаграждение. Твърди, че въз основа изпълнителния лист, по
молба на кредитора е образувано ИД № 20117880400864 по описа на ЧСИ ***, рег. №788
КЧСИ, по което не са извършвани изпълнителни действия .С постановление от 10.8.2023г.
ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Ищцата сочи, че вземането е в погасителна давност, като твърди, че на 20.11.2023г. е
отправил до ответника писмо по електронна поща, с което се позовава на изтеклата
погасителна давност, като сочи, че с отговор от 24.11.2023г. е получил отказ възражението
му да се уважи.
Ответникът , в срока за отговор, сочи, че признава иска, като след прекратяването на
ИД, по силата на закона, не е искал извършване на изпълнителни действия, нито е търсил
принудително изпълнение на вземането си. С оглед изложеното, счита, че не е станал повод
за завеждане на делото,и прави искане по чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, СРС
е съобщил на страните, че безспорни са всички твърдения по иска, предвид направеното
признание в отговора.
Искът е основателен и следва да се уважи. Доводите на ответника следва да се
разгледат на плоскостта на разноските.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
С признанието на основния факт по делото – че вземането е погасено по давност, и
липсата на доказателства, че от прекратяването на изпълнителното производство, до
предявяване на иска, ответникът е пристъпил към принудително събиране на вземането,
удовлетворява правния интерес на ищеца от предявяването на иска. Същевременно,
ответникът е станал повод за завеждането на делото – видно от представените от ищеца
към исковата молба доказателства – електронно съобщение, с което процесуалният
представител на ищеца, преди предявяване на иска, е направил, от името на ищеца, пред
ответното дружество, извънсъдебно изявление, че вземането е в погасителна давност и
отговорът на ответното дружество, с което се кани ищеца да посети офис и да сключи
споразумение за извънсъдебно плащане, съставляват действията, които са дали повод за
завеждане на делото. Ищецът има интерес от заличаване на кредитна история в ЦКР /
задължение, което възниква за ответното дружество, с влизане в сила на настоящото
решение по делото/, който интерес се обосновава от евентуалната възможност да
кандидатства за нов кредит. Относно доводите на ответника, че не е искал от ЧСИ оригинал
на изпълнителен лист, следва да се отбележи, че кредиторът може да поиска оригинал на
2
изпълнителен лист и при погасено по давност вземане.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, с което интересът на ищеца е
удовлетворен, но тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото, разпоредбата
на чл.78,ал.1 ГПК е приложима. Ищецът доказва разноски за държавна такса от 327,24 лева
и 1500лева адвокатско възнаграждение, което му се следва.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. Д. Д. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к. Х.
Смирненски № 17, вход А, етаж 2, ап.6 не дължи чрез принудително изпълнение на ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.Малинова долина, улица
„Рачо Петков – Казанджията” № 4-6,вземане по изпълнителен лист, издаден на 19.7.2011г.
по гр.д.№29630/2011г. по описа на СРС: сума 6477,37 лева главница по договор за кредит,
сключен на 2.8.2010г. с ***, вземанията по който са били прехвърлени на ответника с
договор за цесия от 18.1.2016г.; заедно със законната лихва от 8.7.2011г. до плащането,
договорна лихва в размер 404,23 лева за период 2.9.2010г.- 22.6.2011г., наказателна лихва
от 51,90 лева за период 2.1.2011г. до 22.6.2011г., сумата 486,68 лева разноски по гр.д.
№29630/2011г. по описа на СРС и сумата 384 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА*** ЕИК *** със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.Малинова долина, улица „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6 да заплати на С. Д. Д. ЕГН
********** с адрес град София, ж.к. Х. Смирненски № 17, вход А, етаж 2, ап.6 сторените по
делото разноски от 1827,24 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3