О П Р
Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Пазарджик, 09.10.2012 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на девети октомври през
две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
секретаря……................ и с участието на прокурора ………………………, като разгледа
докладваното от съдия ЦВЕТКОВА гр. дело № 3255/2012 година по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.А.Б.
***, ЕГН ********** чрез пълномощниците адв. К.Б.,*** и адв. Г.Ч.,***
против Пловдивски окръжен съд, гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 167 и
Национална агенция за приходите, адрес: гр. София, бул. „Дондуков” № 52, с
която е предявен иск на основание чл. 4, & 3 от Договора за европейски съюз
във вр. с чл. 7 от Конституцията на Република
България, който ищцовата страна претендира да бъде
разгледан по реда на ЗОДОВ.
С
разпореждане на съдията докладчик от 04.09.2012г. исковата молба е оставена без
движение за конкретизиране на обстоятелствата, въз основа на които се
претендира солидарно осъждане на двамата ответници, както и на коя от
хипотезите на чл. 2, респ. чл. 1 от ЗОДОВ основава претенциите си.В случай, че
се иска да бъдат разгледани по общия ред по ЗЗД да се внесе ДТ по всеки от
кумулативно съединените искове общо в размер на 1 024 лева.Съдът е приел
също, че следва да се конкретизират и обстоятелствата през кой период ищцата е
търпяла имуществени вреди, какво възнаграждение е получавала през същия период
и какво преди уволнението.
С молба-уточнение, постъпила на
26.09.2012г. във връзка с оставянето на исковата молба без движение ищецата чрез пълномощниците си по делото поддържа, че за
нея е възникнало право да търси обезщетение за вредите, които е претърпяла от
нарушения на правата й, произтичащи от правото на ЕС от националните органи,
допринесли за нарушението, по процесуалния ред на ЗОДОВ.Излагат се доводи в
тази насока, цитира се съдебна практика на Съда на Европейския съюз и съдебна
практика на български съдилища по ЗОДОВ.Счита също, че е налице съпричиняване на увреждането от страна на ответниците по
делото, поради което същите следва да отговарят солидарно.
При тези данни съдът намира, че в
дадения едноседмичен срок не са отстранени нередовностите
на исковата молба.
На
първо място следва да се отбележи, че са налице ясни и изчерпателни правила,
уреждащи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди от дейност на
администрацията и за вреди от дейност на правозащитните органи.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.Обезщетение за
вреди от тези действия може да се търси от увреденото лице след отменяване по
съответния ред на незаконните действия, причинили вредите.Това отменяване е и
началната дата на изискуемост на вземането.В тази насока не са изложени
обстоятелства от ищцата и липсват данни, че оспорваната Заповед № УЧР-038 от
10.11.2008г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е била отменена по съответния
ред, за да се твърди, че същата е незаконосъобразен акт, от който са претърпени
вреди.Следва да се отбележи още, че действията или бездействията на държавните
органи по смисъла на ЗОДОВ са презумптивно правилни,
поради което за разлика от деликта, вината не се
предполага.
На следващо място следва да се съобрази,
че съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъбразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат от административните
съдилища по реда, установен в АПК, тогава когато са осъществени при или по
повод изпълнение на административна дейност, т. е. на дейност по упражняване на
властнически правомощия, свързани с възложените им със съответен закон
функции.За вреди, причинени от други действия на съответния орган или
длъжностно лице, които не попадат в кръга на възложените за изпълнение като
административна дейност, отговорността на съответния правен субект следва да
бъде ангажирана по общия исков ред.В настоящия случай се претендират вреди от
дейност, която ТД на НАП е осъществила в качеството си на работодател на ищеца,
а именно дейност по прекратяване на трудово правоотношение, която не може да
бъде определена като административна по см. на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.По тези
съображения следва да се приеме, че предявеният иск против НАП не подлежи на
разглеждане по специалния ред по ЗОДОВ, а по общия исков ред.
В чл. 2 от ЗОДОВ е уредена отговорността
на Държавата за дейността на правозащитните й органи – дознанието, следствието,
прокуратурата и съда, когато тази дейност е незаконна и при изпълнението й са
причинени вреди на гражданите.Посочени са няколко хипотези, при които Държавата
отговаря, но във всички случаи необходима предпоставка за допустимост на иска е
вредите да са причинени от незаконна дейност на правозащитните органи.В настоящия
случай твърденията на ищцата са, че при постановяване на решение № 1484 от
28.08.2009г. Пловдивският окръжен съд като въззивна
инстанция е допуснал нарушение на Правото на Европейския съюз.Изложението в
исковата молба не съдържа твърдения, че съдебното решение е незаконно /отменено
по съответния ред или прогласено за нищожно също по съответния ред/, а сочи на необснованост, която би могла да обуслови неправилност на
съдебното решение.Това от своя страна е едно от основанията за касационно
обжалване по чл. 281 от ГПК.Действително по сега действащия ГПК касационното
обжалване не е задължително, а фактултативно.Допускането
на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне
от въззивния съд по материалноправен
или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията
по т. 1-3 от разпоредбата.Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за
делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил
решаващите изводи на въззивния съд.Значението на
поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона.Доколко в
случая е било допуснато нарушение на Правото на Европейския съюз при
постановяване на оспорваното въззивно решение, което
нарушение да е обусловило правната воля на съда и да е било от значение за
изхода на делото е въпрос единствено от компетентността на касационната
инстанция.Като не е използвала възможността за касационно обжалване и
оспорваното от нея решение не е отменено по предвидения в закона ред от
компетентния съд, то ищцата няма основание да претендира обезщетение по реда на
ЗОДОВ.Този извод не противоречи на мотивите на СЕС по делото Кobler, цитирано в уточнителната
молба на ищцата, доколкото в т. 34 от мотивите към същото изрично е разяснено,
че съдът, който се произнася като последна инстанция, по дефиниция е последният
съдебен орган, пред който физическите лица могат да отстояват правата,
предоставени им от Общностното право.В тази насока
още веднъж следва да се посочи, че в настоящия случай е съществувала възможност
евентуалното неправилно съдебно решение да бъде коригирано по пътя на
касационното обжалване, като едва след това да бъде открит пътя на ищцата да
претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ.
Настоящият случай не е аналогичен и с
делото Francovich,
отново цитирано от ищцата, където се касае за присъдено трудово възнаграждение
със съдебно решение, което съдебният изпълнител не е успял да изпълни
принудително.
Хипотезата, при която са постановени
решение № 817 от 06.12.2010г. по в. гр. д. № 916/2010г. по описа на АС Пловдив
и Определение № 403 от 28.03.2012г. по гр. д. № 766/2011г. по описа на ВКС също
е различна.Незаконният акт като основание за претенция в този случай е бил
Постановление на прокурор при районна
прокуратура за вземане на мярка за процесуална принуда, която е била призната
за незаконна с решение на Пловдивски районен съд от 02.11.2007г.
Предвид гореизложеното и като взе
предвид, че не е внесена следващата се ДТ за разглеждане на претенциите по
общия исков ред и не е посочено основанието за солидарно осъждане на
ответниците, настоящият състав на съда намира, че нередовностите
на исковата молба са останали неотстранени в дадения срок.С оглед на това
исковата молба, заедно с приложенията към нея следва да бъде върната на ищцата,
а производството по делото да бъде прекратено /в този см. определение № 466 от
30.12.2008г. на ВКС по ч. гр. д. № 1911/2008г., IV г. о./.
С оглед гореизложеното и на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените искове
от Е.А.Б. ***, ЕГН ********** чрез пълномощниците адв. К.Б.,*** и адв. Г.Ч.,*** против
Пловдивски окръжен съд, гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 167 и Национална
агенция за приходите, адрес: гр. София, бул. „Дондуков” № 52 с правно основание
чл. 4, & 3 от Договора за европейски съюз във вр.
с чл. 7 от Конституцията на Република България и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д. № 3255/2012г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ВРЪЩА
исковата молба на ищеца Е.А.Б. ***, ЕГН **********.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: