ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
Гр.Разград, 15.06.2020 г.
Разградският окръжен съд в закрито заседание на
горепосочената дата, в състав:
Председател: Валентина
Димитрова
Членове: Ирина Ганева
Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов ч. в. гр. д. № 96 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1 и чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1647
от 21.05.2020г. по описа на РС – Исперих подадена от СДРУЖЕНИЕ
"ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО "СОКОЛ"", ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: област Разград, община Кубрат, гр. Кубрат, 7300, ул.
Н.Й.Вапцаров No 6, с представител Атанас Христов Попов, чрез пълномощника му
адвокат Петко Дечев Петков от АК – Шумен,
против:
1.
Определение № 101 от 10.03.2020г. по гр. д. № 9/2020 г. по описа на РС
Исперих, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на Окръжен съд – Разград.
2.
Съобщение от 16.03.2020г. по гр. д. № 9/2020 г. по описа на РС Исперих,
връчено на 14.05.2020г., с което частния жалбоподател е уведомен за
разпореждане на съда от 12.03.2020г., че по поправената искова молба следва да
се произнесе компетентния съд.
Дружеството – жалбоподател, чрез своя пълномощник,
излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваните актове.
Съдът, след преценка на изложените в
частната жалба съображения и материалите по делото, по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано в
Районен съд – Кубрат като гр.д. № 788/2019г., въз основа на искова молба на
частния жалбоподател срещу Община Кубрат, с която са предявени положителни и
отрицателни установителни искове относно право на собственост върху недвижими
имоти, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Поради отстраняване на всички съдии от КРС
от разглеждането на делото, с определение № 477 от 13.12.2019г. по гр.д. №
788/2019г. по описа на Районен съд – Кубрат, производството е било прекратено и
делото е било изпратено на Окръжен съд – Разград, за постановяване изпращането му
за разглеждане в друг равен съд, на осн. чл. 23, ал.3 ГПК /л. 123 КРС/.
Това определение е било връчено на
ищеца, чрез пълномощника му адвокат Петко Дечев Петков от АК – Шумен, на
16.12.2020г., с указание за възможността да го обжалва /л.125 КРС/. Като
необжалвано същото е влязло в сила.
С определение № 9 от 08.01.2020г. по
ч.в.гр.д. № 3/2020г. по описа на Окръжен съд – Разград, прекратеното гр.д. №
788/2019г. по описа на КРС е изпратено за разглеждане на РС – Исперих, на осн.
чл. 23, ал.3 ГПК.
Така в Районен съд – Исперих е било
образувано процесното гр.д. № 9/2020г.
С разпореждане от 17.01.2020г. по гр.д.
№ 9/2020г. по описа на РС – Исперих, на осн. чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК,
на ищеца е било указано да отстрани нередовности в исковата молба, сред които и
да посочи цената на исковете, на осн. чл. 127, ал.1, т.3 ГПК и да представи
данъчни оценки на процесните имоти /л.5
ИРС/.
В резултат на тези указания, ищецът
депозирал молба с вх. № 949 от 04.03.2020г. за поправка на исковата молба. Към
същата приложил скици и данъчни оценки на процесните имоти, като изрично посочил
цена на иска от 97 701.50 лв.
/31-64 ИРС/.
С обжалваното определение № 101 от
10.03.2020г., ИРС прекратил производството по гр.д. № 9/2020г., и го изпратил
по подсъдност на Окръжен съд – Разград, като приел че е налице иск за
собственост върху имот с цена на иска над
50 000 лв., на осн. чл. 118, ал.2 и чл. 104, т.3 ГПК /л.66 ИРС/.
На 11.03.2020г. /денят след постановяването на горецитираното прекратително определение
№ 101 от 10.03.2020г./, ищецът депозирал молба с вх. № 1082 от 11.03.2020г.
отново за поправка на исковата молба /л. 68-82 ИРС/.
С резолюция с характер на разпореждане
от 12.03.2020г. поставена върху горецитираната молба с вх. № 1082 от
11.03.2020г., съдията докладчик посочил, че по поправената искова молба следва
да се произнесе родово компетентния съд /68 ИРС/.
На 16.03.2020г. в ИРС било изготвено сега
обжалваното съобщение до ищеца, че по поправената искова молба следва да се
произнесе компетентния съд. Това съобщение е връчено на ищеца, чрез
пълномощника му адвокат Петко Дечев от АК – Шумен, на 14.05.2020г. /л.85 ИРС/.
Въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна, съдът, намира следното:
I.
Относно частната жалба
срещу Определение № 101 от 10.03.2020г. по гр. д. № 9/2020 г. по описа на РС
Исперих, с което производството по делото е прекратено и е изпратено по
подсъдност на Окръжен съд – Разград.
Частната жалба изхожда от легитимирано
лице и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради това е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Този съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния
съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане
от ОС Разград. Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички
граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като
първа инстанция. В чл. 104, т. 3 ГПК е предвидено, че на Окръжен съд са
подсъдни исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над
50 000 лв.
Съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, размерът
на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху имот е
данъчната оценка, а съгласно чл. 70, ал.1, изр.1 ГПК цената на иска се посочва
от ищеца.
В случая, видно от данъчните оценки /л.41
ИРС/, а и както самият ищец сочи /л.34 и 72 ИРС/, се касае за цена на иск над 50 000 лв.
На основание чл. 104, т. 6 ГПК на Окръжен съд са подсъдни исковете,
независимо от тяхната цена, съединени в една
искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по
реда на същото производство.
Ето защо дори и цената
само на един от предявените искове да е над предвидения в чл. 104, т. 4 ГПК размер, то родово компетентен в случая да
се произнесе по съединените с тази искова молба искове е Окръжен съд.
Съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК, ако съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.
По изложените съображения този състав
намира, че с обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е
преценил, че компетентен да разгледа правния спор е Окръжен съд Разград,
прекратил е производството пред себе си и го е изпратил на надлежния съд,
поради което определението се явява правилно и законосъобразно, а частната
жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.
По възражението на частния жалбоподател за незаконосъобразност на
определение № 477 от 13.12.2019г. по гр.д. № 788/2019г. по описа на Районен съд
– Кубрат /с което производството е било
прекратено и делото е било изпратено на Окръжен съд – Разград, за постановяване
изпращането му за разглеждане в друг равен съд, на осн. чл. 23, ал.3 ГПК/.
Както вече се посочи, препис от това определение
с указанието му за възможността да бъде обжалвано, е бил надлежно връчен на
ищеца, чрез пълномощника му адвокат Петко Дечев, още на 16.12.2019г. /л.125
КРС/. Същият не го е обжалвал поради и което определението е влязло в сила.
Като не е обжалвал това определение ищецът сам се е лишил от възможност да бъде
извършен инстанционен контрол над този съдебен акт.
II.
Относно частната жалба
срещу Съобщение от 16.03.2020г. по гр. д. № 9/2020 г. по
описа на РС Исперих, връчено на 14.05.2020г., с което частния жалбоподател е
уведомен за разпореждане на съда от 12.03.2020г., че по поправената искова
молба следва да се произнесе компетентния съд.
Постановените от първоинстанционните съдилища
определения и разпореждания /чл.279 ГПК/ могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна
жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две
категории определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие
на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона
/т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да
бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо
върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават
законосъобразното развитие на исковия процес, не
подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната
допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с
който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор,
предмет на делото.
Така и Определение № 370 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1556/2016 г., II т.
о., ТК.
Разпореждането, с което
първоинстанционният съд указва на ищеца че по поправената искова молба следва
да се произнесе /родово/ компетентния съд
/тъй като молбата е депозирана след като съда е прекратил делото пред себе си и
е постановил да се изпрати на РОС като родово компетентен съд/, не носи
белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което
изключва приложението на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Ето защо, обжалването на това
разпореждане е недопустимо и подадената срещу него частна жалба следва да бъде
оставена без разглеждане.
Само за пълнота на изложението следва да
се посочи, че в самото съобщение е вписано разпореждането на съда, поради и
което препис от това разпореждане не е бил приложен, като отделно приложение.
Нещо повече, по аргумент на чл. 7, ал.2 ГПК, ИРС дори не е имал задължение да
уведомява ищеца за цитираното разпореждане и да му изпраща препис, предвид
необжалваемостта му.
Относно дължимата държавна такса.
Тъй като с процесната частна жалба се
обжалват два акта, то частният жалбоподател е следвало да плати две държавни
такси от по 15 лв. на осн. чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Към частната жалба
е приложен документ за платена само една държавна такса от 15 лв., поради което
частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РОС още 15 лв., на осн. чл. 77 ГПК, както и 5 лв.
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК
във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс
Мотивиран от изложеното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
1647 от 21.05.2020г. по описа на РС – Исперих подадена от СДРУЖЕНИЕ
"ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО "СОКОЛ"", ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: област Разград, община Кубрат, гр. Кубрат, 7300, ул. Н.Й.Вапцаров
No 6, с представител Атанас Христов Попов, СРЕЩУ Определение № 101 от
10.03.2020г. по гр. д. № 9/2020 г. по описа на РС Исперих.
Определението в тази му част подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му,
на осн. чл. 274, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.
№ 1647 от 21.05.2020г. по описа на РС – Исперих подадена от СДРУЖЕНИЕ
"ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО "СОКОЛ"", ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: област Разград, община Кубрат, гр. Кубрат, 7300, ул.
Н.Й.Вапцаров No 6, с представител Атанас Христов Попов СРЕЩУ Съобщение от
16.03.2020г. по гр. д. № 9/2020 г. по описа на РС Исперих, връчено на
14.05.2020г., с което частния жалбоподател е уведомен за разпореждане на съда
от 12.03.2020г., че по поправената искова молба следва да се произнесе
компетентния съд, КАТО ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО
ч.в.гр.д. № 96/2020г. по описа на Окръжен съд – Разград В ТАЗИ ЧАСТ.
Определението в тази му част с подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
съобщаването му, на осн. чл. 274, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ "ЛОВНО-РИБАРСКО
ДРУЖЕСТВО "СОКОЛ"", ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: област Разград, община Кубрат, гр. Кубрат, 7300, ул. Н.Й.Вапцаров
No 6, с представител Атанас Христов Попов ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – Разград, следните суми:
-
15.00 лева /петнадесет лева/ – държавна такса дължима за подаването на
частна жалба, на осн. чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 77 ГПК,
-
5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн.
чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Указва на частния жалбоподател, че в едноседмичен
срок от съобщаването на настоящото определение, може да поиска съдът да допълни
или да измени определението в частта му за разноските на осн. чл. 248 ГПК.
Препис от определението да се връчи на
частния жалбоподател, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.