№ 827
гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. И.
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20253110202432 по описа за 2025 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ
санкционираното лице против НП №03-014257/22.05.2025г. на и.д. Директор на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на АУАН и наказателното постановление.
Счита се, че са нарушени чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Оспорва се
фактическата обстановка, твърдяна с НП, като се счита, че са изпълнени всички изисквания
за безопасност. Алтернативно се изразява позиция, че е налице маловажен случай на
нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление .
В съдебно заседание не се явява представляващ дружестовто.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.03.2025 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. И., извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект –
-„двуетажни еднофамилни жилищни сгради“, находящ се в обл. Варна, гр. Варна, м-ст
„Токат янъ“, кв.5, кв.“Галата“ , СОП „Зеленика“ , изпълняван от „*** - Варна“ ЕООД.
Повод за проверката бил сигнал за травматично увреждане на работник на обекта.
На място, а и впоследствие посредством допълнителни сведения от пострадалия, св.
И. установила, че лицето Ислям Осман Ислям е работило за дружеството, като е извършвало
дейност на къща №17, свързана с поставяне на прагове на тераса на излята плоча на кота
1
+2,80. Лицето вдигало кофи с бетонов разтвор посредством макара, поставена върху
неукрепена, нестабилна опорна конструкция, при което конструкцията поддала, елемент от
нея паднал и ударил в областта на предната част на главата Ислям Осман Ислям. В
следствие на удара Ислям получил травматично увреждане в областта на лицето.
На 09.05.2025г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството като описала в обстоятелствената му част установеното при проверката.
Прието било, че нарушението е извършено на 07.03.2025 г. в строителен обект – -„двуетажни
еднофамилни жилищни сгради“, находящ се в обл. Варна, гр. Варна, м-ст „Токат янъ“, кв.5,
кв.“Галата“ , СОП „Зеленика“ , изпълняван от „*** - Варна“ ЕООД, към който момент е
следвало дружеството да осигури ефективен контрол за извършване на работата по
безопасен начин, без риск да живота и здравето, тъй като е допуснало лицето Ислям Осман
Ислям на длъжност „общ работник“ да извършва дейност на къща №17, свързана с
поставяне на прагове на тераса на излята плоча на кота +2,80, като лицето вдигало кофи с
бетонов разтвор посредством макара, поставена върху неукрепена, нестабилна опорна
конструкция, при което конструкцията поддала, елемент от нея паднал и ударил в областта
на предната част на главата Ислям Осман Ислям. В следствие на удара Ислям получил
травматично увреждане в областта на лицето. Била посочена и правна квалификация на
деянието по чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ вр. чл.86 ал.2 т.2 от Наредба № 2 МИЗБУТСМР.
Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на
представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения
постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-014257/22.05.2025г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и посочената правна квалификация на
извършеното нарушение. На дружеството е било наложено административно наказание на
основание чл.413 ал.2 от КТ – имуществена санкция към минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства –протокол от извършена проверка; идентификационна
карта; декларации от заетите лица; обяснения от свидетелите на инцидента; копия от
строителни книжа и др., както и гласните такива- показанията на св. И..
Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви
и взаимно се допълват.
В показанията си св. И., която е пряк очевидец на състоянието на строителния обект
изяснява, че на къща №17, кота +2,80, макарата е била поставена върху неукрепена,
нестабилна опорна конструкция, при което елемент от нея е паднал.
Показанията на тази свидетелка кореспондират с писмените доказателства по делото-
2
протокол от извършена проверка; идентификационна карта; декларации от заетите лица;
обяснения от свидетелите на инцидента и др.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия. В акта за установяване на
административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на
описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.16 ал.1 т.6 от ЗЗБУТ вр.
чл.86 ал.2 т.2 от Наредба № 2 МИЗБУТСМР.
Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно
разпоредбите на КТ наказващият орган правилно е съобразил извършването на нарушение за
първи път.
При това налично смекчаващо отговорността обстоятелство и същевременно при
отчитане на факта, че като следствие на нарушението са настъпили обществено опасни
последици – телесна повреда на работника, според настоящия съдебен състав, санкция малко
над минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В
този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е правилно определено по
своя размер и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не
споделя същите, предвид на следното:
С жалбата се счита, че са нарушени чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Оспорва
се фактическата обстановка, твърдяна с НП, като се счита, че са изпълнени всички
изисквания за безопасност.
Съдът не споделя възразеното, тъй като в настоящия казус безспорно е установено, че на
строителния обект е била извършвана работа от работниците именно на къща №17, кота
+2,80. При това положение по отношение на този обект за работодателя е възникнало
задължение да осигури обезопасяването на обекта и да осигури ефективен контрол, така че
работата на обекта да бъде извършвана от работниците по безопасен за живота и здравето
им начин, като съобрази изискванията на ЗЗБУТ и Наредбата.
Фактическата обстановка по административно наказателната преписка е била изяснена
3
по безспорен и категоричен начин посредством писмени доказателства относно лицата,
полагали труд на обекта в деня на инцидента, мястото на полагане на труд на всяко едно от
тях, както и обстоятелствата на настъпване на инцидента за работника. Не възниква и
каквото и да било съмнение кое е дружеството – строител, извършило СМР на посочената
етажна площадка, което е установено посредством декларираното от работниците и
приложените обяснения.
Обстоятелството, че не са били възприети възраженията, наведени срещу АУАН не
представлява неизпълнение на задължението на наказващия орган по чл.52 ал.4 от ЗАНН и в
този смисъл не е допуснато такова нарушение.
Алтернативно се изразява позиция, че е налице маловажен случай на нарушение.
Според настоящия състав на съда, установените по делото факти не припокриват
хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния
случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид – нещо повече – настъпилото телесно увреждане на работника завишава
степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно дружеството е
било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане
по делото.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери , че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №03-014257/22.05.2025г. на и.д. Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, с което на „*** - Варна“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.413 ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА „*** - Варна“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
4
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5