Решение по дело №862/2018 на Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 20.07.2018 год.

 

   В   И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публично  заседание на 05.07.2018 година в състав:

                                                                      

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР  БИШУРОВ

 

при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия  Бишуров АНД № 862/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по жалба на „..” ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от управителя  К. А. Л. против НП № 304842-F333444 от 29.12.2017 год. на Зам.-териториален директор на ТД на НАП – П., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Навеждат се и доводи за наличието на маловажен  случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.   

Въззиваемата ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.

 Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че след извършена оперативна проверка от служители на ТД на НАП-Пловдив на 14.06.2017г. в 12.30 часа в търговския му обект – автомивка, находяща се гр. П. ул. „С.” № ., се установило, че в деня на проверката в наличното в обекта фискално устройство модел „Дейзи Експерт” с инд. № DY326209 и ФП 36491865, не се регистрирал всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени суми”.

В резултат на събраните при проверката доказателства /дневен финансов отчет без нулиране, бон №000061/14.06.2017г., опис на наличните пари в касата, разпечатка KJIEH и др./ се установило:

- Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ /общ оборот от продажби/ - 955.00лв., от които 9.00лв са отразени в деня на проверката, а останалата сума - 946,00лв. е от неприключване на ФУ за периода 24.09.2015 до 14.06.2017г.

- Фактическа наличност на паричните средства, описани в опис - 35,00лв.

- Сума на паричните средства в началото на работния ден - 0,00 лв.

- Служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката - 0,00лв.

- Служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката - 0,00лв.

Констатирана е била положителна разлика на паричните средства в размер на 26,00лв, в която се включва и неописано начално салдо в размер на 25,00лв, което не е отразено във фискалното устройство, чрез функцията „служебно въведени суми”. Същото е декларирано от лицето присъствало на проверката. При извършена проверка на техническите параметри на регистрираното за обекта фискално устройство се установило, че същото притежава тази функция.

Нарушението е било открито и документирано с ПИП № 0056233/14.06.2017 г., като същото не водело до неотразяване на приходи.

За констатираното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ,  против търговеца бил съставен АУАН № F333444 от 14.09.2017 год.   Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 24.04.2018 година, а жалбата против него била подадена по куриер чрез АНО на 02.05.2018 год. – първи присъствен ден сряда, след неработния ден 01.05.2018г., в който е изтекъл срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активнолегитимирано лице, т.е. с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св. Б.С. и приетите по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

Разгледана по същество жалбата не е основателна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на 33 ал.1 от Наредба Н-18, която  правна  норма императивно предвижда, че: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми”.

Въпросната наредба е издадена на основание чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, която разписва, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

От всичко това следва, че неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., при което деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Тази правна норма пък сочи, че извън случаите по ал. 1 се налагат конкретно посочени санкции на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, но когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по алинея първа.

Категорично стана ясно от събраните по делото доказателства, че деня на проверката, в наличното в обекта фискално устройство описано подробно по-горе, дружеството не е регистрирало всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени суми”. Този извод бил направен, след като станало ясно, че разчетената касова наличност към момента на проверката от ФУ - общият оборот от продажби бил в размер на - 955.00лв., от които 9.00лв. са били отразени в деня на проверката, а останалата сума - 946,00лв. е формирана в резултат на неприключване на ФУ /неизготвянето на ежедневни отчети в края на работния ден/ за периода 24.09.2015 до 14.06.2017г. Същевременно като фактическа наличност в обекта била установена сумата от 35,00 лева, описана в опис на паричните средства, изготвен в деня на проверката от самия управител на дружеството. В същото време сумата на паричните средства в началото на работния ден била 0,00 лв., думата на служебно въведени пари във фискалното устройство към момента на проверката била 0,00лв. и сумата на служебно изведени пари във фискалното устройство към момента на проверката била също 0,00лв.

При това положение, след като от сумата на касовата  наличност за деня – 35.00 лв. била извадена сумата от 9.00 лв. – отразена във фискалното устройство като приход в деня на проверката, то се формирала положителна разлика от 26.00 лева в касата, в която се включвало и неописано начално салдо за деня в размер на 25,00лв, което не било отразено във фискалното устройство, чрез функцията „служебно въведени суми” и което начално салдо било декларирано устно от лицето присъствало на проверката, а именно управителя на дружеството Красимир Лолов, посочен поименно и в ПИП № 0056233/14.06.2017 г.

          С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството, а издаденото НП като законосъобразно следва да се потвърди.

                Несъстоятелно е възражението на пълномощника на дружество за допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението, а ставало ясно само коя е датата на неговото констатиране, съвпадаща с тази на проверката. Това възражение не би било направено ако се държеше сметка за отразеното в самото начала на обстоятелствената част на НП. Там недвусмислено е казано, че на 14.06.2017г. в 12.30 часа в търговския обект на дружеството е извършена проверка, както и че се установило, че в деня на проверката, в наличното в обекта фискално устройство, не се е регистрирал всяка промяна на касовата наличност. Казано с други думи, несъмнено е ясно, че датата на проверката съвпада изцяло с датата на извършване на нарушението, т. к. именно установената по време на проверката  касовата наличност за деня е следвало да бъде отразена във фискалното устройство като "служебно въведени".

Не може да бъде споделено и възражението, че нарушението съставлявало маловажен случай. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, което е отразено и в НП, но ако водеше до такива, то тогава санкцията щеше да бъде по-висока, а и това, че не е установено неотразяване на приходи само по себе си не е достатъчно да се приеме, че с нарушението не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна.

При  определяне  размера на имуществената санкция по чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС  АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено  за първи път, правилно е наложил глобата  в минимален размер от 500 лв., с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,

 

Р     Е     Ш     И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА  НП № 304842-F333444 от 29.12.2017 год. на Зам.-териториален директор на ТД на НАП – П., с което на „..” ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от управителя  К. А. Л., на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/, като законосъобразно.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: