№ 431
гр. Благоевград, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20251210201269 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. З., с ЕГН ..., със съдебен адрес: .... срещу
Наказателно постановление № 9535 от 12.08.2025 година на Началник отдел
„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция Пътна
инфраструктура – гр. София, с което на жалбоподателя за административно
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ предл.2 от Закон за пътищата във
връзка с чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ във връзка с чл.8 ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание
чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата във чл.26, ал.2, т.1, буква „а“
предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ във връзка с
чл.8 ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли
2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
С жалбата се сочи, че жалбоподателя не е субект на процесното
административно нарушение, като неправилно е прието, че същият е нарушил
посочените в НП разпоредби. Сочи се, че направените в АУАН и НП
фактически констатации не отговарят на действителното фактическо
положение, като навсякъде се твърди, че З. е управлявал извънгабаритно ППС,
1
без необходимите за това разрешение и/или разрешително за дейности от
специално ползване на пътищата, издадено по съответния ред. Сочи се, че
наказващият орган е направил неправилна правна квалификация на
нарушението, като същото е такова по ЗДвП, а не по Закона за пътищата.
Развиват се съображения и за това, че наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила, като се излагат доводи за допуснати процесуални
нарушения по чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, при неточно и неправилно
описание на фактическата обстановка на нарушението, водеща и до
неправилно квалифициране на деянието. Развиват се съображения и за
неправилно определен размер на наложената санкция, като липсват мотиви в
тази насока и насока, защо не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН. Иска се от
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител адв. А. К., който чрез писмена молба сочи, че
поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза и
излага становище по същество на делото, като моли съдът да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Претендира присъждане и на направените в хода на съдебното производство
разноски за един адвокат.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си
представител - юрист Паргов ангажира доказателства в подкрепа на теза си и
излага становище по същество на делото, като моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество на делото.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 16.07.2025 година в 15.34 часа актосъставителят Р. Й. Г. – инспектор в
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - гр. София, в
присъствието и съвместно със свидетеля С. Д. С. извършили проверка на
жалбоподателя С. В. З., с ЕГН ..., със съдебен адрес: ...., при която установили,
че на път I-1, к.376+900 на отбивна площадка в посока гр.Симитли – гр.Кресна
жалбоподателят С. В. З. управлява и извършва превоз на товар (трошен
камък) с ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Волво“, модел „ФМ
12 420“ с рег. № Е1718ВР. След направено измерване с техническо средство –
електронна мобилна електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел DPW-KR № 118844 и ролетка № 1311/18/5м/ се
констатирало, че при измерено разстояние между осите 1.38 м., сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.330 тона при
максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1 т.5,
буква „в“ от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
2
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като превишаването е
с 11.330 тона, за което е съставен и отпечатал нарочен Протокол за измерване
на превозно средство – билет (TICKET NR.) № 2488 от 16.07.2025г. в 15.34
часа (лист 11 от делото), отразяващ конкретните показания от измерването на
осите, подписан от жалбоподателя С. В. З., проверяващите констатирали, че
съгласно чл.3 т.2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, се касае за извършване
на превоз с тежко ППС, превишаващо максимално допустимите норми по чл.7
от същата Наредба, което е без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл.8 ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Тъй като, съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква
„а“ предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ във връзка с
чл.8 ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли
2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по Раздел II от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ), проверяващите приели, че жалбоподателят С. В. З. извършвайки
превоза на товари по смисъла на параграф 1, т.14 от ДР на Наредбата, е
осъществил нарушение на посочените разпоредби и на място на проверката
му съставили АУАН № 0011015 от 17.07.2025г. (лист 11-гръб от делото). Акта
се връчил на жалбоподателя С. В. З. лично и срещу разписка (лист 13 от
делото), като същият отразил в графата за възражения „НЕ“. Писмени
възражения по акта не постъпили в законоустановения срок. Въз основа на
акта за нарушение, на 12.08.2025г. Началник отдел „Оперативен контрол и
контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура – гр. София,
надлежно упълномощен представител на административно-наказващият
орган с Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025г. на Председателя на УС на АПИ
(лист 17 от делото), е издал атакуваното Наказателно постановление № 9535
от 12.08.2025 година (лист 6-9 от делото), с което за административно
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ предл.2 от Закон за пътищата във
връзка с чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ във връзка с чл.8 ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание
чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата във чл.26, ал.2, т.1, буква „а“
предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ във връзка с
чл.8 ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли
2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
3
благоустройството, наложил на С. В. З. административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя С. В. З. на 25.08.2025г., видно от приложеното известие за
доставяне (лист 10 от делото), като в законоустановения срок, на 06.09.2025г. е
постъпила чрез пощенски оператор (с клеймо от 02.09.2025г.) и разглежданата
в настоящото производство жалба с вх. № 11-00-5444 от 06.09.2025г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на разпитаният по делото свидетел Р. .. Г., които
установяват, че е актосъставител и при извършване на контрол на пътя
съгласно Наредба № 11 на МРРБ, на 16.07.2025г. в 15.34 часа спрели за
проверка товарен автомобил ППС с 4 оси, движещ се посока Симитли –
Кресна, превозваш трошен камък. След като спрели камиона констатирали с
технически средства – електронна везна и ролетка, че сумата от натоварването
е 30.330 тона, при максимално допустимо 19 тона, като претоварването било с
11.330 тона, за което има разпечатан и кантарен билет, на който водача си
написал името и фамилията и рег. номер на ППС, след като е запознат с
измерванията. Тъй като претоварването се води административно нарушение,
на място на проверката свидетелят съставил акт за административно
нарушение по чл.26 от Закона за пътищата, като колегата му С. Д. С. бил
свидетел по акта и по установяване на нарушението. Екземплюр от така
съставеният акт се връчил с разписка и срещу и подпис на жалбоподателя,
който не направил възражения.
Свидетелят С. Д. С. установява с показанията си, че е свидетел по
съставения акт за установяване на административно нарушение, като на
16.07.2025г. заедно с колегата си – Р. .. Г. на път I-1, к.376+900 спрели
тежкотоварен автомобил за проверка с четири оси. Измерили показателите с
ролетка и електронна везна, като последната показала претоварка за
задвижващите две задни оси над 11 тона и след като запознали нарушителя с
претоварката, колегата му пристъпил към съставяне на акта за установяване
на нарушението. Извикали нарушителя, прочели му акта и същият се запознал
с него, след което го подписал, като не направил възражения.
От представените копие на свидетелство за регистрация част ІІ №
********* на товарен автомобил Волво ФМ 12 420 с рег. № Е1718ВР е видно,
че същото е регистрирано, като собственост на „ГМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД с
БУЛСТАТ ********* (лист 14 от делото).
Видно от представените Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025г. (лист 15-16
от делото) и Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025г. (лист17 от делото), двете на
Председателя на Управителния съвет на АПИ се установява процесуалната
материална компетентност, съответно на актосъставителя и издателят на
наказателното постановление.
В съдебно заседание са представени и приети като писмени
доказателства, на чужд език и в превод на български език, както следва:
Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №
4
06.07.4603 от 20.07.2013г., издадено от „Либра Инжинеринг“ ООД на
основание чл.32 ал.2 от Закона за измерванията относно везна с
неавтоматично действие, тип DFW, произведено от Dini Agro, Италия, със ЕО
сертификат за одобряване на типа № I 03-008, издаден на 21.07.2003г., със
срок на валидност до 20.07.2013г., ведно с Приложение (лист 44-58 от делото);
Заявление за проверка № 000029-18738 от 14.04.2025г. за проверка на средство
за измерване – периодична, на везна електронна с неавтоматично действие тип
DFW-КR с № 0252, идентификационен № 118844 с обхват 20 000 кг., съгласно
чл.5 от Закона за измерванията, от 14.04.2025г (лист 43 от делото); Заповед №
А-333 от 29.05.2014г. на ДАМТН и Заповед № А-616 от 11.09.2018г. на
Председателя на ДАМТН за определяне периодичността на проверките на
везни с неавтоматично действие (лист 35-38 от делото), от които се
установява, че използваната при проверката и измерването преносима
електронна везна с неавтоматично действие тип DFW-КR с № 0252, която към
момента на проверката представлява одобрено техническо средство, годно и
технически изправно за извършване на измервания с него, преминало
периодична проверка за калибриране.
Представените на чужд език и в превод на български език ЕС
декларация за съответствие, Сертификат за съответствие 50049-2.1, относно
джобна ролетка, неръждаема, 5м, разграфена ММ с инвентарен номер 1311/18
(лист 39-42 от делото) е одобрен тип средство за измерване.
Представен е и Протокол за проведено обучение от 06.06.2024г., от който
се установява, че актосъставителя Р. Й. Г., назначен с трудов договор с
Агенция „Пътна инфраструктура“, като инспектор е преминал обучение –
лекция и практическо занятие – три часа, за работа с мобилна везна за поосово
измерване със следните типове: DFW-КR, произведена от Dini Agro, Италия;
VPA-ORA-10, произведена от CAPTELS; W 10, произведена от TENZOVAHY
(лист 59 от делото).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, макар и формално
да отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като по делото се
5
доказва правопораждащият фактически състав на вмененото нарушение, като
видно и от допълнително ангажираните писмени доказателства от
административнонаказващия орган, измерването е установена със
сертифицирано измервателно средство, безспорно е установено
претоварването, описано в акта и наказателното постановление, като
възраженията в тази насока от страна на защитата са неоснователни. Актът е
съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална
компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието
им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е формулирано
ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от
гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието и
същото е било правилно квалифицирано. В обстоятелствената част на акта и
постановлението ясно са записани датата и мястото на извършване на
нарушението, отразени са вида на ППС, посоката му на движение и товара,
обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод
за това, че превозното средство е тежко и за него са приложими нормите на
Наредба № 11 от 2011г. на МРРБ, като възраженията в жалбата тази насока,
съдът намира за неоснователни. Формулирана е и ясна констатация за това, че
с оглед установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията
управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало
многократно нормите по Наредбата. Констатация в същия смисъл е вписана в
обстоятелствената част и на акта, и на наказателното постановление. В този
смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с
оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя,
но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и
обоснованост на извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ във връзка с
чл.37, ал.1, т.1, предл. 1 от Закона за пътищата.
Същевременно обаче, следва да се приеме, че неправилно е бил
определен субектът на нарушението, като е бил санкциониран водачът, на
процесното ППС, то е така тъй-като видно от Тълкувателно постановление №
2 от 08.10.2025г. на Върховният административен съд - ОСС от НК на ВКС и I
и II колегии на ВАС, по Тълкувателно дело № 5/2023 година, на основание
чл.125 във връзка с чл.124, ал.3 от ЗСВ на 08.12.2023г. Председателят на ВКС
и Председателят на ВАС са сезирали ОС на съдиите от Наказателна колегия
във ВКС и съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС за произнасяне със
съвместно тълкувателно решение, което да даде отговор на въпроса:
„Нарушение по чл.53, ал.1, т. 2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за
пътищата или такова по чл.177, ал.3, т.1 във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от Закона
за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно
или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено
ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно
средство?“, във връзка с което на същата дата е образувано тълкувателно дело
№ 5/2023г. по описа на ВАС. В тази връзка е налице Тълкувателно
6
постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на
ВАС, където е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко
пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без
да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1 във
връзка с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, когато не е
собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач,
осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. /каквато е процесната
хипотеза/. От доказателствата по делото безспорно се установява, че лицето е
управлявало процесното ППС жалбоподателят – С. В. З., с ЕГН ..., е само
водач на същото и извършва само фактически превоза, като това се установява
и от писмените доказателства по делото, както и от представеното копие на
Свидетелство за регистрация, част ІІ № ********* на товарен автомобил
Волво ФМ 12 420 с рег. № Е1718ВР удостоверяващо, че същото е собственост
на търговско дружество „ГМ ТРЕЙД 2019“ ЕООД с БУЛСТАТ *********,
наредило превоза. Следователно незаконосъобразно
административнонаказателният орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на С. В. З. и е налице основание
за отмяна на процесното наказателно постановление (в този смисъл е Решение
№ 1261 от 14.10.2025г. на АдмС - София област по КНАХД № 537/2025г.),
като в случая няма как съдът да преквалифицира нарушението.
Видно от мотивите на Постановлението е, че е прието „За да се
произнесе по поставения въпрос – „Нарушение по чл.53, ал.1, т.2 във връзка с
чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата или такова по чл.177 ал.3, т.1 във
връзка с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата извършва
водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство
по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за
движението на това пътно превозно средство?“, Общото събрание на съдиите
от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и от Първа и Втора
колегия на Върховен административен съд е взело предвид следното: „Законът
за движение по пътищата, предвид разпоредбата на чл.1 от същия, урежда
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към ППС за участие в движението по тези пътища, изискванията
за правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на
участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
принудителните мерки, които се прилагат и наказанията за нарушаване на
разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни актове. Целта
на ЗДвП, съгласно чл.1, ал.2 от закона, е опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяване от моторните
превозни средства. Законът за пътищата урежда обществените отношения,
свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването,
изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и
с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в страната.
Различният предмет на регулация на ЗДвП и ЗП обуславя и разликата в
7
обществените отношения, които се застрашават или увреждат, при
неизпълнение на предвидените в тях правила за поведение. При извършване
на нарушението по чл.177, ал.3, т.1 във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата се засягат или увреждат обществените отношения,
които осигуряват живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, улесняването на тяхното придвижване, опазване на имуществото
им и околната среда от замърсяване от ППС. Обект на нарушението по чл.53,
ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата са
обществените отношения, свързани с ползването, поддържането и
финансирането на пътищата в Република България. Различните обществени
отношения, предмет на регулация от ЗДвП и ЗП, предполагат и разлики в
елементите на фактическия състав (субекти и изпълнително деяние) на
сочените правила за поведение. Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
въвежда изискването движещите се по пътищата (отворени за обществено
ползване - чл.1 от ЗДвП) ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. В издадената на основание чл.139, ал.3 от ЗДвП,
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ са посочени допустимите размери, маса и
натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета, както и
условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване. Съгласно § 1, т.7 от ДР на ЗП, „обществено
ползване на пътищата“ е обичайното използване на пътищата за превоз на
пътници и товари с общоприетите ППС или за придвижване на пешеходци.“.
В зависимост от разликата в стойностите по критериите, посочени в чл.1, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, извънгабаритни превозни
средства са тези, чиито размери, независимо от товара, са с по-големи от
посочените в чл.5 от наредбата стойности, а тежки ППС са тези, чиято
допустима максимална маса или натоварване на ос имат стойностите по чл.6 и
чл.7 от наредбата. Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ допуска движението
по пътищата за обществено ползване на ППС, които не отговарят на
установените стойности за размер, маса, натоварване на ос и товар, т. е. на
извънгабаритни и/или тежки ППС, след получаване на разрешение от
администрацията, управляваща пътя (чл.8, ал.2 от наредбата), което следва да
бъде съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите
на чл.14, ал.3 от наредбата. В ЗДвП са обединени и двата вида превозни
средства, за които се изисква нарочно разрешение за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, като в разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от
ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност - глоба от 500
до 3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява
ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, т. е.
с Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, издадена на основание чл.139, ал.3
от ЗДвП. В разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП ясно е посочено, че
8
административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение на
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП носи водачът на ППС с размер, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или тежките ППС). Съгласно
легалната дефиниция дадена в § 6, т.25 от ДР на ЗДвП водачът е „лице, което
управлява ППС...“, т. е. физическото лице, което извършва фактическите
действия по управлението на ППС. Следователно, водачът на ППС с размер,
маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните
и/или тежките ППС), осъществяващ фактическите действия по неговото
управление, е субект на нарушението по чл.177, ал.3, т.1 във връзка с чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Формата на изпълнителното деяние на това нарушение се
осъществява чрез действие - управление на извънгабаритното и/или тежко
ППС, без да е налице разрешение за движението на това ППС по пътищата,
отворени за обществено ползване.
В разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП законодателят е
предвидил, че за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. За нарушение на
посочената забрана в нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е предвидена глоба от
1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за
физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено движение
на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Под „специално ползване на пътищата“,
съгласно § 1, т.8 от ДР на ЗП, следва да се разбира използването на пътищата
за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на
други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях,
както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях;
изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и
ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи
съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на
части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица. Според чл.18,
ал.1 от ЗП, специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по
ред, определен с наредба на Министерския съвет, издадена на основание
чл.18, ал.5 от ЗП, а именно Наредба за специалното ползване на пътищата,
приета с ПМС № 179/04.07.2001г. (обн. ДВ, бр. 62/13.07.2001 г., последно изм.
ДВ, бр. 9/27.01.2023 г.). В § 2 от ПЗР на тази наредба е посочено, че
специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и
извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на наредбата,
издадена на основание чл.139, ал.3 от ЗДвП - Наредба № 11 от 03.07.2001г. на
МРРБ. В чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ е предвидена
възможност за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС по пътищата,
9
отворени за обществено ползване, с разрешение, издадено от
администрацията, управляваща пътя. Съгласно нормата на чл.15, ал.3 от
същата наредба лицата, които са задължени да подадат заявление до Агенция
„Пътна инфраструктура“ или до съответното областно пътно управление или
община (в зависимост от това коя е администрацията, управляваща пътя) за
издаване на необходимото разрешение за движението на извънгабаритни
и/или тежки ППС, са собствениците на такива ППС или лицата, които
извършват превозите. Собственик на ППС е лицето, което го притежава,
съгласно разпоредбите на Закона за собствеността и е вписано като такъв в
свидетелството за регистрация на ППС, както е указано в чл.19 от Правилника
за приложение на ЗДвП. Според легалното определение, дадено в чл.1, т.5 от
ДР на Закона за автомобилните превози, „превозвач“ е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен
превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени
за тази цел. Следователно под „лицата, извършващи превоза“ следва да се
разбират тези физически или юридически лица, които осъществяват
транспортна дейност в качеството си на търговци, регистрирани по съответния
ред като такива. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл.11, т.3 и
т.4 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ предвиждаща, че лицата, които
извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС, като са длъжни да възлагат превозването на водачи,
притежаващи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с
трудов стаж, като водач на товарен автомобил от категория „С“ не по-малък от
пет години, както и да запознават водача с особените свойства на товара и със
специфичните изисквания при превозването му, с които той е длъжен да се
съобразява. Посочената разпоредба ясно разграничава водача, извършващ
фактическите действия по управление на извънгабаритно и/или тежко ППС,
от „лицата, извършващи превоза“, следователно в случая неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на ППС-то,
поради което и атакуваното НП, се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и по аргумент от чл.63д ал.1 от ЗАНН,
санкционният орган следва да заплати сторените и доказани съдебни разноски
на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Видно от Договор за правна
защита и съдействие № 590 от 2025г., сключен между жалбоподателя и
адвокат А. К., че на последният е заплатено в брой възнаграждение по
договора в размер на 700 лева, като адвокатско възнаграждение за участие на
адвоката /изготвяне на жалба срещу процесното НП и процесуалното
представителство по настоящото дело/. Съгласно нормата на чл.18 ал.2 във
връзка с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към заплащане
на адвокатското възнаграждение в случая, при наложена административна
санкция и респ. интерес от 1000.00 лева до 10 000 лева, /в случая 3000 лева/,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400.00 лева плюс 10%
10
от горницата над 1000.00 лева или в случая минималното адвокатско
възнаграждението е в размер на 600.00 лева. Предвид изложеното,
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 700.00
лева се явява доказано по основание и размер и следва да се уважи, като съдът
намира, че не са налице основания за редуцирането на това възнаградениe
заради прекомерност по чл.63д ал.2 от ЗАНН, доколкото делото е със
завишена правна сложност, предвид необходимостта съдът да преценява и
актуалната съдебна практика, както и формулиране на отговор по множество
правни възражения на страните в процеса. Посоченото адвокатско
възнаграждение следва да се възложи за заплащане на АПИ, като структура в
която е назначен санкционния орган – физическо лице, тъй като последният не
разполага със самостоятелен бюджет за посрещане на подобни служебни
разходи.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 във
връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН и чл.63д ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Наказателно постановление
№ 9535 от 12.08.2025 година на Началник отдел „Оперативен контрол и
контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура – гр. София, с което
на С. В. З., с ЕГН ..., със съдебен адрес: ...., за административно нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл.7, ал.1,
т.5 б. „в“ във връзка с чл.8 ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от
Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона
за пътищата във чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ предл.2 от Закон за пътищата във
връзка с чл.7, ал.1, т.5 б. „в“ във връзка с чл.8 ал.1 и във връзка с чл.37, ал.1,
т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, да заплати на
С. В. З., с ЕГН ..., със съдебен адрес: ...., сумата от 700.00 (седемстотин) лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение по
производството пред Районен съд - Благоевград.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград
в 14-дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.
11
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12