Р Е
Ш Е Н
И Е № 73
гр. Пловдив, 08.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 76/2020 г., намира за
установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №
11922/30.12.2019 г. от з.к. „Л.И.“ АД, ЕИК ********* против решение №
455/26.11.2019 г., постановено по г. д. № 138/2018 г. по описа на
ОС – П., с което са отхвърлени исковете за осъждане на С.П.Щ. ЕГН **********
да заплати сумите, както следва: 233 555.54 лева,
представляваща заплатени застрахователни премии за периода 11.04.2016 г. –
03.11.2016 г., но неотчетени от А.П., данни за което се съдържат в справка от
уеб портал, представляващ портал с възможност за отдалечен достъп до системата
на застрахователя за сключване на застрахователни полици; 5 995.61 лева,
представляващи вноски по сключени застрахователни договори с договорено разсрочено
плащане на премията за периода 16.04.2016 г. – 05.11.2016 г., по които са
издадени сметки за платена премия на текуща вноска на клиенти, заплатили
вноските си на съответния падеж, които не са били отчетени от агенцията и 50
248.16 лева, представляваща сбор от суми по сключени договори през офисите на
агенцията за периода 30.08.2016 г. – 05.11.2016г., за които са издадени
застрахователни полици и сметки към тях за платени премии и неотчетени от
агенцията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.01.2018 г.
до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго,
с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът счита, че
въззивната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обективно съединени колективни искове с
правна квалификация чл. 207, ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 203, ал. 2 от КТ.
Предявени
от „Л.И.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** против С.П.Щ. ЕГН **********
***. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумите, както следва: 233 555.54 лева, представляваща заплатени застрахователни премии за
периода 11.04.2016 г. – 03.11.2016 г., но неотчетени от А.П., данни за което се
съдържат в справка от уеб портал, представляващ портал с възможност за
отдалечен достъп до системата на застрахователя за сключване на застрахователни
полици; 5 995.61 лева, представляващи вноски по сключени застрахователни договори
с договорено разсрочено плащане на премията за периода 16.04.2016 г. –
05.11.2016 г., по които са издадени сметки за платена премия на текуща вноска
на клиенти, заплатили вноските си на съответния падеж, които не са били
отчетени от агенцията и 50 248.16 лева, представляваща сбор от суми по сключени
договори през офисите на агенцията за периода 30.08.2016 г. – 05.11.2016г., за
които са издадени застрахователни полици и сметки към тях за платени премии и
неотчетени от агенцията, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.01.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не
признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди , че между ищецът и ответника е бил
сключен трудов договор № */16.01.2008 г., по силата на който Щ. е заемала
длъжност „директор“ на организационната единица на ищеца в гр. П. – А.П..
Това твърдение е основателно и се доказва
от представения препис от цитирания договор (л. 10 от г. д. № 429/2018 г.
по описа на РС – П.).
Представена е и длъжностна
характеристика за длъжност „директор“ (л. 13 от г. д. № 429/2018 г. по
описа на РС – П.). Според заключението на графологическата експертиза (л. 138 –
143 от делото на ОС), подписът под тази длъжностна характеристика не е положен
от Щ..
Видно от представения препис от
трудовата книжка на Щ. (л. 26 – 28 от делото на ОС), която е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника или служителя (чл. 347 от КТ), за периода 16.01.2008 г. – 01.10.2009
г., Щ. е била на длъжност „директор“, а за периода 01.02.2011 г. – 02.02.2017
г., ответникът е била на длъжност „главен специалист“. По делото не са
представени доказателства за длъжностната характеристика за позиция „главен
специалист“ – дали включва задължение за събиране, съхранение, разходване,
отчитане или контрол на парични средства. Следователно е недоказано
твърдението, че Щ. е заемала отчетническа длъжност за периода, за който се
твърди, че не са отчетени процесните суми.
Според показанията на
свидетел Б. (л. 341 от делото на ОС), тя не е отчитала пари в брой на
ответника, а на други лица, които са работили в офиса.
Според показанията на
свидетел К. (л. 341 от делото на ОС), тя не е отчитала пари в брой на
ответника, а на други лица, които са работили в офиса.
За твърдяното
неотчитане са представени одитни доклади, съставени от ищеца. Тези документи не
могат да бъдат годно доказателство за твърденията, че са налице липси, за които
носи отговорност точно Щ..
Такъв извод не може
да бъде направен и от счетоводната експертиза (л. 31 – 36 от делото на ОС), тъй
като в нея няма констатации за действия на Щ., довели до неотчитане на процесните
парични суми.
В поредната
уточняваща молба вх. № 9697/04.02.2019 г. (л. 212 от делото на ОС), е посочено,
че офисът на ищеца в гр. П., включително и стаята с касата, се намира в помещение,
собственост на дружество на ответника или на нейната дъщеря и по тази причина
ответникът има достъп до касата и така е причинила процесните липси.
Доказателства за тези твърдения не са представени.
Видно от показанията
на свидетел (л. 355 – 356 от делото на
ОС), тя е работила същия офис в гр. П. за периода 01.09.2009 г. – януари 2017
г. Щ. не е получавала парични средства нито от клиенти, нито от брокери и
агенти. Парите са съхранявани в каса, която се е помещавала в помещение, различно
от това, в което е работила Щ.. Ключът от касата е бил един и се е съхранявал
от свидетеля. Не са били констатирани липси в касовата наличност.
На практика по делото
не са представени годни доказателства, че Щ. е имала някакъв досег с процесните
суми и с тяхното неотчитане.
Наведените във въззивната жалба доводи
за наличие на споразумения между страните по делото относно дължимостта на
определени парични суми са извън предмета на настоящото производство, както е
посочено и в молба от ищеца вх. № 967/04.02.2019 г. (л. 212 от делото на ОС) и
не подлежат на обсъждане.
Ето защо не са налице предпоставки за
присъждане на претендираните суми.
До тези правни изводи достигнал и първоинстанционният съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
455/26.11.2019 г., постановено по г. д. № 138/2018 г. по описа на
ОС – П..
Преписи да бъдат връчени на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: