Решение по дело №133/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260002
Дата: 21 януари 2021 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20203600900133
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  №260002/21.01.2020г.

 

Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и двадесет и първа  година, в състав:

                                                                                                          Съдия: Зара Иванова

като разгледа докладваното от окръжния съдия  т.д.№133 по описа за 2020 г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по жалба вх.№20201130095749/25.11.2020г., подадена от  "Хера 7" ООД, с ЕИК *********, адрес: гр.Шумен, ул.“...“ №17, чрез адв.Г.Г.- Шак срещу Отказ рег. №20201119131241/20.11.2020г. на  на длъжностно лице по регистрация (ДЛР)  при Агенция по вписванията-Търговски регистър, с който е отказано вписване на заявени промени със Заявление с вх. №20201119131241/19.11.2020г. по партидата на дружеството, изразяващи се в заличаване на съдружника З.Н.Х.поради изключването му и  заличаването и  като Управител.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна, със следните доводи: На първо място жалбоподателят счита, че неправилно ДЛР е приело, че за предупреждението за изключване на съдружник (чл. 126, ал. 3 ТЗ) следва да бъде извършено след като в тази насока има решение на ОС на дружеството. Твърди, че решение  на ОС е необходимо за последващото действие – изключване на съдружника, каквото  е налице. На следващо място посочва, че до изключения съдружник е изпратена по надлежния ред покана за провеждане на ОС, в което да се обсъдят действията водещи до основание за изключване, в който документ се съдържа и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Счита, че няма законово изискване, респ. пречка  поканата и предупреждението да се съдържат в един документ и да бъдат изпратени от друг съдружник. Поради горното моли обжалваният отказ да бъде отменен и вместо него съдът да укаже на ДЛР да извърши исканото вписване.

 

Жалбата е подадена в 7-дневния срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, от оправомощено лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания Отказ рег. №20201119131241/20.11.2020г.  е отказано вписване на заявените съгласно заявление А4, с рег. №20201119131241/19.11.2020г. обстоятелства: заличаване на съдружника З.Н.Х.поради изключването му и  заличаването и  като Управител.

При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия. Обхватът на проверката, дължима от длъжностното лице е очертана изчерпателно в разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която длъжностното лице по регистрацията проверява дали: 1. е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в ТР; 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; 5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; 6. е представена декларация по чл. 13, ал. 4; документите, които по силата на закон се представят със съответното нот. удостоверяване са въведени по реда по ЗННД; е платена дължимата държавна такса.

При проверка на документите представени към Заявление с вх. №20201119131241/19.11.2020г., съдът констатира, че са изпълнени всички изложени по-горе изисквания за вписване на исканите промени в обстоятелствата подлежащи на вписване.

Съдът споделя изцяло изложените в жалбата доводи, че за отправяне на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не е необходимо решение на ОС на дружеството, както и че може да бъде отправено от другия съдружник. Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставя началото на процедурата по изключване. Съгласно установената съдебна практика предупреждението, като изявление на дружеството за констатирани нарушения на съдружника, може да е материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание. ( Решение № 221/2013 г. по т. д. № 529/2012 г. на ВКС). Непредставянето на решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване на съдружник не съставлява предвидено от закона основание за постановяване на отказ за вписване на изключването и заличаване на съдружник. Изключването на съдружника не е последица от връчването на писменото предупреждение, а е резултат от решението на ОС, в чиято компетентност е да прецени дали конкретни действия или бездействия на съдружника, посочени в предупреждението, представляват основания за изключването по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Няма нормативен текст, предвиждаща специален ред за вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване, още по-малко изискване  това  да стане с решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване (по аргумент от разпоредбата на чл. 137 ТЗ- компетентност на ОС). Ето защо и предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ не е задължително да бъде отправено по решение на ОС на дружеството. Изключването е най-тежката санкция, прилагана по отношение на съдружник, и ако волята на законодателя бе отправянето на предупреждение да бъде в задължителните правомощия на ОС, то той задължително би го включил при изчерпателното изброяване на хипотезите, визирани в чл. 137 от ТЗ. Такова предупреждение може да бъде отправено от всеки съдружник, както и от управителя на дружеството (решение № 56/08.09.2010 г. по т.д. 472/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.; така и в решение № 293/10.06.1994 г. по гр. д. 246/1994 г. 5- чл. състав на ВС). Изложеното по-горе дава положителен отговор и на въпроса допустимо ли е поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ и предупреждението да се съдържат в един документ. Целта както на поканата, така и на предупреждението е съдружникът да узнае, че е поставено начало на процедурата по изключването му като съдружник и да се подготви за провеждане на ОС . С надлежното връчване на документа (което в настоящият случай е осъществено) е постигната целта на закона.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че атакуваният отказ е назаконосъобразен, което налага отмяната му, като едновременно с това следва да се  укаже на органа по регистрацията да извърши поисканото със заявлението вписване.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх.№20201130095749/25.11.2020г., подадена от "Хера 7" ООД, ЕИК *********, адрес: гр.Шумен, ул.“...“ №17, чрез адв.Г.Г.- ШАК, постановен Отказ рег.№20201119131241/20.11.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, във връзка с подадено Заявление с вх. №20201119131241/19.11.2020г. .

УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТР да впише в търговския регистър по партидата на "Хера 7" ООД, ЕИК *********, заличаването  на З.Н.Х., ЕГН ********** като съдружник в посоченото дружество и    заличаването и  като Управител, съобразно Заявление с вх. №20201119131241/19.11.2020г.  

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за изпълнение на дадените указания.

 

СЪДИЯ: