РЕШЕНИЕ № 261803
гр. Пловдив, 22.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 14116
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по Н.В.Л. и Н.К.Л. – в качеството им на
наследници на К. И. Л., починал на ***, са предявели против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:
1. за
осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Н.В.Л. сумата от 66, 14 лв.
(след прието с определение от 25.03.2021 г. изменение на иска на основание чл.
214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща ½ ид.ч. от
недължимо заплатената за периода от 31.10.2015 г. до 18.12.2015 г. от К. И. Л.
и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по клауза за
неустойка по договор за паричен заем № ***, сключен между К. И. Л. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба – 28.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
2. за
осъждане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на Н.К.Л. сумата от 66, 14 лв.
(след прието с определение от 25.03.2021 г. изменение на иска на основание чл.
214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер), представляваща ½ ид.ч. от
недължимо заплатената за периода от 31.10.2015 г. до 18.12.2015 г. от К. И. Л.
и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по клауза за
неустойка по договор за паричен заем № ***,сключен между К. И. Л. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба – 28.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
С определение
от 25.03.2021 г. съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството по
отношение на предявените от Н.В.Л. и Н.К.Л. искове с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за сумата
от по 37, 50 лв., представляваща ½ ид.ч. от недължимо заплатената от К.
И. Л. и получена от ответника при начална липса на правно основание сума по
клауза за неустойка по договор за паричен заем № ***, сключен между К. И. Л. и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно
със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба –
28.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между К.И.Л. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен
договор за заем № ***. По силата
на така сключения договор в полза на ищеца бил отпуснат кредит в размер на
сумата от 500 лв. В договора било установено, че ищеца следва да върне сумата
от 543, 48 лв. на 21 седмични погасителни вноски за периода от 13.07.2015 г. до
30.11.2015 г. Твърди, че с договора е установен годишен лихвен процент от 40 %
и годишен процент на разходите от 49, 24 %. С клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Договора било установено задължение за заплащане на неустойка в размер на
сумата от 246, 54 лв., платима ведно с погасителните вноски, при което след
добавяне на задължението за неустойка размерът на погасителната вноска бил от
37, 62 лв. Твърди, че кредитополучателят изплатил изцяло седмичните погасителни
вноски, като преди изтичане на срока на договора вземането е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен,
поради което част от сумите са заплатен и в полза на цесионера - ответник.
Сочи, че кредитополучателят починал на ***, като оставил за свои наследници
ищците по делото и И. К. Л., по отношение на който има вписан отказ от наследството
на неговия наследодател. Твърди, че наследствената идеална част на всяка една
от ищците е в размер на ½ ид.ч. от наследствената маса. Поддържа, че процесният договор е
недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Счита, че в случая не е
спазено изискването, установено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като
договорът за кредит е съставен на шрифт – по-малък от размер 12. Твърди, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй
като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази
клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на
възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че при сключване на
договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният
процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане
на неустойка, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в
разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е
недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради
нейната прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на
материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че
при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в
случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с
допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за
неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната
недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че нищожността на
клаузата за неустойка произтича както от обстоятелството, че целият договор е
недействителен, така и от недействителността на самата клауза, установяваща
неустоечното задължение. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове, като в полза на ищците се върнат недължимо заплатените суми
от техния наследодател, съобразно наследствения им дял.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор
на исковата молба. Счита предявеният по отношение на него иск за недопустим,
тъй като вземанията по процесния договор за паричен заем са прехвърлени в полза
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за цесия.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност, считано от датата на
сключване на договора за паричен заем. Излага и подробни съображения за
неоснователност на предявения иск. Счита, че фактите, на които ищецът
основава предявената искова претенция са останали недоказани в производството
по делото, тъй като към исковата молба не е представен твърдения за сключен
договор за кредит, което от своя страна лишава ответника от право на защита.
Твърди, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна доказва фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания. В случая при непредставяне
на договор за кредит не се установява между страните да е възникнало валидно
облигационно правоотношения, като видно от фактите, изложени в исковата молба,
е че ищецът не е запознат с договора, който е сключил. Счита, че съдът следва
да изпълни служебните си задължения като разпредели надлежно доказателствената
тежест. Моли за задължаване на ищеца да представи на основание чл. 190 ГПК
договора за кредит, с приложение на разпоредбата на чл. 161 ГПК, при
неизпълнение на указанията на съда. По същество твърди, че не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора за
кредит е уговорен фиксиран лихвен процент, който е посочен в договора и е ясен
за страните. Счита, че не е нарушена и клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като годишният процент на разходите е посочен в договора за кредит и не е
по висок от пет пъти размера на законната лихва. Твърди, че годишният процент
на разходите в договора е фиксиран , като е посочена и общата сума за
заплащане, а годишният процент на разходите се определя по формула, която е определена
в Приложение № 1 към ЗПК. Поддържа, че клаузата за неустойка не е
недействителна, тъй като неустойката представлява форма на договорна
отговорност и служи за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението. В
случая неустойката била начислена именно поради неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи обезпечение и съответно не би била дължима при
изпълнение в срок на поетите с договора задължения. Счита, че не са налице
хипотезите сочени от ищеца по цитираната от последния тълкувателна практика,
тъй като неустойката има обезщетителна функция. Не било налице нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като следвало да се съобрази
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. В случая не намирала приложение
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като периодът, за който е начислена неустойката
е от изтичане на тридневния срок за предоставяне на обезпечение до крайния
период на договора, като за този период не се претендира обезщетение за забава.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е
безспорно, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и К. И. Л. е сключен договор
за паричен заем № ***, по силата на който ответникът е предоставил на кредитополучателя
сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне сумата от
общо 889, 11 лв. на 27 седмични погасителни вноски съобразно погасителен план,
представляващ Приложение № 1 към Договора. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Договора е установено, че със сключване на договора за заем се рефинансира
задължението на кредитополучателя в размер на сумата от 401, 02 лв. по договор
за паричен заем № ***, като остатъка от заемната сума се изплаща на заемателя.
Установен е годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите от 48,
56 %.
Към
договора за паричен заем, представен от ответника и към договора за паричен
заем, представен от ищците, не е приложен подписан от страна на заемополучателя
погасителен план. В изпълнение на указанията на съда на основание чл. 190 ГПК
ответникът е представил справка за осъществените от длъжника плащания и
погасителен план, от който се установява, че размерът на погасителната вноска е
от 32, 93 лв. с падеж на първата вноска на 22.09.2015 г. и падеж на последната
вноска на 22.03.2016 г.
В клаузата на чл. 4 от Договора
страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от
сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица –
поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за
платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на
действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В
клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на
това задължение в размер на сумата от 511, 92 лв., която се заплаща разсрочено,
заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 18, 96
лв.
Договорът
между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи
условия.
От представената от ответника справка за извършени плащания от страна на
потребителя по договора за кредит – К. И. Л., се установява, че последният е
заплатил сумата от общо 557 лв. по договора, от които 292, 35 лв. за главница, 56,
09 лв. за договорна лихва, 208, 56 лв. за неустойка, като заплащания са
осъществени както следва: на 28.09.2015 г. сумата от 104 лв., на 13.10.2015 г.
сумата от 104 лв., на 31.10.2015 г. сумата от 104 лв., на 17.11.2015 г. сумата
от 104 лв. и на 18.12.2015 г. сумата от 104 лв. От справката се установява, че
от така заплатените общо суми, за погасяване на задължението за неустойка са
разпределени от кредитора сумите, както следва: сумата от 38, 14 лв. на
28.09.2015 г., сумата от 38, 14 лв. на 13.10.2015 г., сумата от 38, 14 лв. на
31.10.2015 г., сумата от 38, 14 лв. на 17.11.2015 г. и сумата от 56 лв. на 18.12.2015
г.
От
представеното по делото удостоверение за наследници е видно, че
кредитополучателят е починал на ***, за което е съставен акт за смърт № ***,
като е оставил за свои наследници Н.В.Л. – с., И. К. Л. – с. и Н.К.Л. – д.. По
делото е представено съдебно удостоверение, от което се установява, че с
Определение № 10580/13.11.2017 г. по ч.гр.д. № 18086/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, е вписан отказ от наследството на К. И. Л., заявен от
наследника му И. К. Л..
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера
на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит. Вещото лице, при
работата си с представените в производството по делото писмени документи в
оригинал, е установило, че договор за заем е написан с безсерифен шрифт - sans serif font, подобен на семейство шрифтове Arial, с големина 11
пункта.
По своята правна същност договорът
за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за
действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в
зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства,
предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна
парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост
от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на
паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки;
възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да
иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски
кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е
установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В случая договорът за паричен заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
на отказ от договора.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изследвала
договора за заем в оригинал, се установява, че последният е написан с безсерифен шрифт
- sans serif font, подобен на
семейство шрифтове Arial, с големина 11 пункта.
Следователно налице е нарушение на нормата на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, при установено съществено отклонение в размера на
използвания шрифт, което води до невъзможност за потребителя за запознаване с
клаузите на договора без затруднение. По така изложените съображения и
правоотношението по договора за паричен заем следва да се обяви за недействително
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът не следва да пристъпва към разглеждане
на останалите възражения за недействителност на заемното правоотношение,
доколкото установи, че са налице предпоставките на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.
1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, поради което заплатените суми, извън тази за главницата, са получени
от страна на ответника без наличие на валидно правно основание за това.
Между страните в производството по делото е безспорно обстоятелството,
че в изпълнение на договора наследодателят на страните К.И.Л. е заплатил сумата
от 208, 56 лв. за неустойка, заплатена както следва: сумата от 38, 14 лв. на
28.09.2015 г., сумата от 38, 14 лв. на 13.10.2015 г., сумата от 38, 14 лв. на
31.10.2015 г., сумата от 38, 14 лв. на 17.11.2015 г. и сумата от 56 лв. на
18.12.2015 г. Тези обстоятелства се установяват от представената от ответника
справка за извършени плащания.
В случая страните претендират присъждане на сумата от по 66, 14 лв. –
недължимо платена по клаузата за неустойка за периода от 31.10.2015 г. до
18.12.2015 г.
От представената справка се установява, че за посочения период от
31.10.2015 г. до 18.12.2015 г. наследодателят на ищците е заплатил сумата от
132, 28 лв. за погасяване на задължението за неустойка.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че К. И. Л.
е починал на ***, за което е съставен акт за смърт № ***, като е оставил за
свои наследници Н.В.Л. – с., И. К. Л. – с. и Н.К.Л. – д..
От
представеното по делото съдебно удостоверение се установява, че с Определение №
10580/13.11.2017 г. по ч.гр.д. № 18086/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив е вписан отказ от наследството на К. И. Л., заявен от наследника му И.
К. Л..
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват
по равни части, като с разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН е установено, че съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно всеки от
наследниците, при съобразяване на посочените разпоредби, разполага с 1/3 ид.ч.
от наследствената маса.
Съдът,
като съобрази разпоредбата на чл. 53 ЗН, установяваща, че частта на отреклия се
или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници, както и
обстоятелството, че наследникът И. К. Л., притежаващ 1/3 ид.ч. от
наследствената маса, се е отказал от наследството на своя наследодател, намира,
че останалите наследници притежават по ½ ид.ч. от наследствената маса.
По
така изложените съображения и доколкото в полза на наследодателя на ищците е
възникнало правото да получи заплатената без наличие на правно основание за
това сума от 132, 28 лв. за посочения период по клаузата за неустойка, в полза
на ищците съобразно припадащата им се част от наследствената маса се следва
сумата от по 66, 14 лв.
В производството по делото ответникът, в срока
за отговор на исковата молба, е релевирал възражение за погасяване на
вземанията по давност.
В случая процесните вземания се основават на
кондикционна искова претенция по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради
получаването на сумите при начална липса на основание от ответника по
недействителни клаузи на договор за кредит, което правоотношение е установено в
противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Вземанията, дължими ввъв връзка с установено
неоснователно обогатяване се погасяват с общата – петгодишна погасителна
давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Със задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на Върховния съд по гр.
д. № 1/1979 г., се приема, че вземанията, произтичащи от фактическите състави
на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност
по чл. 110 ЗЗД или на тригодишна давност, когато вземането е срещу държавата и
държавните организации. Прието е, че с оглед на това, че при първия фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на
престацията, следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й.
В
този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г.
по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че задължението за
връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да
се иска от кредитора веднага и възниква от момента на получаване на недължимото
и от този момент става изискуемо.
В
случая ищецът претендира заплатените за
периода от 31.10.2015 г. до 18.12.2015 г.
От
справката за осъществени плащания се установява, че първата вноска, която е
включена в процесния период е на 31.10.2015 г., след което са осъществени
плащания на 17.11.2015 г. и на 18.12.2015 г.
Исковата
молба е депозирана на 28.10.2020 г., поради което погасени по давност биха били
плащания, осъществени преди 28.10.2015 г. Следователно и от момента на
заплащане на трите погасителни вноски - на 31.10.2015 г., 17.11.2015 г. и
18.12.2015 г., до момента на депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл
предвидения в закона петгодишен давностен срок.
Следователно
и доколкото в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК и
след като бе установена недействителността на договора за паричен заем,
предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД са основателни в пълния
им предявен размер, съобразно наследствените права на ищците, тъй като всички
суми, заплатени от наследодателя на ищците, надвишаващи размерът на
предоставения за ползване финансов ресурс, в размер от 800 лв. са били
заплатени при начална липса на основание за престиране.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски в размер на
сумата от 170 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 120 лв. –
депозит за вещо лице.
В производството по делото ищците са представлявани на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата
от 300 лв. по всеки един от договорите за правна защита и съдействие на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда,
тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед
приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Към така определеното
възнаграждение и на основание § 2 а от Наредбата следва да се начисли и данък
добавена стойност, доколкото адвокатското дружество, осъществило безплатна адвокатска
защита и съдействие е регистрирано по ЗДДС, за установяване на което
обстоятелство са представени доказателства по делото.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46, да заплати на Н.В.Л., ЕГН **********, с адрес *** - в качеството й
на н. на К. И. Л., починал на ***, сумата от 66, 14 лв. (след прието с определение от 25.03.2021 г. изменение на
иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща ½ ид.ч. от недължимо заплатената за периода от 31.10.2015
г. до 18.12.2015 г. от наследодателя на ищците К. И. Л., починал на ***, и
получена от ответника при начална липса на правно основание сума по клауза за
неустойка по договор за паричен заем № ***, сключен между К. И. Л. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба – 28.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап.
40-46, да заплати на Н.К.Л., ЕГН **********, с адрес *** - в качеството й
на н. на К. И. Л., починал на ***, сумата от 66, 14 лв. (след прието с определение от 25.03.2021 г. изменение на
иска на основание чл. 214 ГПК чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща ½ ид.ч. от недължимо заплатената за периода от 31.10.2015
г. до 18.12.2015 г. от наследодателя на ищците К. И. Л., починал на ***, и
получена от ответника при начална липса на правно основание сума по клауза за
неустойка по договор за паричен заем № ***, сключен между К. И. Л. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба – 28.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„Изи
Асет Мениджмънт“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н.К.Л. и Н.В.Л. сумата от 170 лв. – съдебно-деловодни разноски в производството
по гр.д. № 14116/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА
„Изи
Асет Мениджмънт“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, сумата от 360
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответника Н.К.Л. по гр.д. № 14116/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
„Изи
Асет Мениджмънт“ АД да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения,
на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ *********, с адрес ***, сумата от 360
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ответника Н.В.Л. по гр.д. № 14116/2020 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ