№ 12
гр. Разград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20213300600323 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
Обжалвана е Присъда № 26 от 21.06.2021 г. по НЧХД № 244/2020 г. по
описа на РС Разград, с която подсъдимият Г.А. П. е признат за невиновен в
това, че на 17.10.2019 г. в гр. Разград да е разгласил позорни и клеветнически
обстоятелства по отношение на брат му – АХМ. АР. П., в подадената до
РУМВР-Разград жалба, по която е образувана прокурорска преписка №
414/2020 г. по описа на РП-Разград, като е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил като
неоснователен и недоказан предявения граждански иск в размер на 5000 лв.
за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно
със законната лихва, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата. Частният тъжител АХМ. АР. П. е осъден да заплати на подсъдимия Г..
АР. П. 400 лв. разноски по производството (възнаграждение за един адвокат),
а по сметка на РС Разград – сума в размер на 148,65 лв. за разноски за делото.
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба от частния тъжител
чрез неговия повереник адв. К.. Жалбата е бланкетна, като жалбоподателят
моли присъдата да бъде отменена, подсъдимият да бъде осъден за
престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и да бъде уважен предявеният
граждански иск, както да бъдат присъдени разноски в полза на
жалбоподателя.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително
1
писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата.
Жалбоподателят счита, че фактическият и правен извод на съда за
несъставомерност на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК е необоснован и
не е налице соченото от съда противоречие с решения на ВКС и на ЕСПЧ.
Наведени са доводи, че не става дума за изразена гражданска позиция от
страна на подсъдимия в жалба до полицията, като съдът не е направил
детайлен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Съдът е
следвало да даде мотивиран отговор на соченото в тъжбата, а именно дали
твърденията в нея, приети от частния тъжител за позорни, са такива, както и
дали наистина у подсъдимия е липсвало съзнание за тяхната неистинност.
Посочено е, че подсъдимият не е представил никакви доказателства за
подадени до полицията неоснователни жалби от частния тъжител спрямо
него. Изтъква се, че подсъдимият не е доказал, че частният тъжител му е
правел поразии по фиданките в ясака до 17.10.2019 г., в подкрепа на което е и
прекратената преписка на РП Разград. Навеждат се твърдения, че не са
доказани отправените от частния тъжител към подсъдимия обиди и клевети,
като съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия, дадени по образуваната
прокурорска преписка, където на 23.01.2020 г. подсъдимият е казал, че не е
получавал конкретни заплахи от частния тъжител.
Жалбоподателят твърди, че подсъдимият не е доказал, че
жалбоподателят е запалил пожара на 15.10.2019 г., като в открито съдебно
заседание подсъдимият е казал, че синът на частния тъжител е запалил
пожара, но той е пуснал жалбата срещу частния тъжител. Това според
жалбоподателя установява наличието на умисъл от страна на подсъдимия при
подаване на жалбата.
Жалбоподателят изтъква, че в цитираната от първоинстанционния съд
практика – Решение № 22 от 23.02.2017 г. по НД № 12/2017 г. на ВКС, I НО, е
посочено, че „жалбоподателят не бил … адвокат, поради което от него не
можело да се очаква да упражнява правото си на жалба по начин, който да
изключи риска от наказателна санкция“. Изтъква се също че при подаване на
жалбата подсъдимият е ползвал адвокат, който я е написал под диктовката на
подсъдимия, който я е подписал. В тази връзка жалбоподателят навежда
твърдения, че при подаване на жалбата подсъдимият е бил с ясното съзнание,
че частният тъжител не е запалил пожар с цел да изгони подсъдимия от ясака.
В обобщение се моли да се уважи жалбата и да се присъдят разноски.
На основание чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение срещу
подадената жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, с което
подсъдимият счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и
обоснована. Навежда твърдения, че съдът е изследвал всички събрани
доказателства и е стигнал до правилния извод за невиновност на дееца.
Смята, че е безотговорно жалбоподателят да черпи права и да повдига
обвинение, след като е застрашил чужд имот. Подсъдимият е сезирал
прокуратурата за нещо, което е опасно и не бива да се подминава. В
2
заключение иска да се потвърди присъдата на първата инстанция, понеже не е
наклеветил жалбоподателя, а е изложил верни твърдения.
В съдебните прения повереникът – адв. К., на частния тъжител –
А.П., посочва, че съдът не е направил сериозен анализ на събраните
доказателства предвид изложените в частната тъжба твърдения, които се
считат за позорни – не само запалването на суха трева в ясака на подсъдимия,
но отправянето на обиди и заплахи от последния към частния тъжител,
пускането на неоснователни жалби до полицията и тормоз с цел премахване
на подсъдимия от ясака. Изтъква се, подсъдимият е злоупотребил с правото
си на жалба, на което се позовава първоинстанционния съд в мотивите си за
оправдаване на подсъдимия. Позорните според повереника обстоятелства са
достигнали до знанието на доста трети лица, като не е доказано, че тези
позорни обстоятелства са били истински.
В пренията частният тъжител посочи, че изцяло поддържа казаното
от адв. К..
Защитникът на подс. Г.П. – адв. М. , смята, че постановената присъда
е законосъобразна и обоснована. Излага възражения, че пожарът в ясака на
подсъдимия е бил голям, както и че отношенията между двамата братя били
влошени от много години. Моли за потвърждаване на присъдата.
В пренията подс. П. поддържа казаното от защитника му. В
последната си дума подсъдимият сочи, че е доволен от присъдата.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 6 във връзка с
чл. 338 от НПК за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда.
Не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Не е налице
деяние, което да бъде квалифицирано като престъпление, поради което
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия.
Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по
делото, възприе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.. АР. П. е роден на ***, живее в с. Езерче, ул. „***
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
Частният тъжител А.П. и подсъдимият Г.П. са братя и живеят в с.
Езерче, обл. Разград в съседни имоти, като между дворовете им има
наследствен ясак. От години водили дела един срещу друг – главно за правото
на собственост върху наследствени имоти, поради което взаимоотношенията
им били влошени.
3
На 15.10.2019 г. избухнал пожар в ясака, находящ се между имотите на
частния тъжител П. и подс. П. – в частта покрай пътя, до паркираните товарни
автомобили на семейството на частния тъжител. Не е установено кой е
запалил пожара, но същият е открит от свид. С.Г., който е извикал, че има
пожар. В гасенето му са взели участие частният тъжител П., подс. П. и лица
от техните семейства. Няма обаждане на ЕЕН 112 и противопожарна кола не е
посещавала мястото, понеже пожарът не е бил голям и е изгаснал бързо. В
близост до огъня се намирало и кучето на подсъдимия, като същият го
прибрал заедно с малките кученца. Наблизо били и товарните автомобили,
собственост на семейството на частния тъжител П..
На 17.10.2019 г. подс. П. подал жалба в РУ на МВР гр. Разград, по която
е образувана преписка № 187300-6371/17.10.2019 г. В жалбата подс. П.
изтъква, че частният тъжител А.П. му правел поразии по фиданките му,
находящи се в горепосочения ясак, отправял обиди и заплахи, пускал
неоснователни жалби до полицията, като по този начин се опитвал да го
изгони от ясака. Подсъдимият е написал в жалбата, че за да го принуди да
напусне ясака, на 15.10.2019 г. вечерта към 19,00 ч - 20,00 ч частният тъжител
запалил суха трева в горепосочения ясак, като пушекът от огъня задимил
дома на подсъдимия. С жалбата се искало частният тъжител да престане да
дразни подсъдимия и семейството му.
По тази жалба била образувана проверка, в резултат на която на
06.11.2019 г. на частния тъжител П. бил съставен Протокол за
предупреждение по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, с който А.П. бил
предупреден да не извършва нищо унизително за честта и достойнството на
подс. П., както и да си уреждат спорните въпроси по законовоустановения
ред. При извършена допълнителна проверка било установено, че подс. П. не
видял някой от частния тъжител или семейството му да е запалил сухата трева
в ясака, но само предполагал, че са те. На 27.01.2020 г. бил съставен
Констативен протокол, с който било констатирано наличието на 4 (четири)
обработени места за 4 (четири) броя фиданки (плодни дръвчета), но същите
липсвали.
Образувана е прокурорска преписка № 417/2020 г. по описа на РП
Разград във връзка с изложеното в жалбата. Прокурор Цветкова от РП
Разград е разпоредила на 11.03.2020 г. да се извърши проверка на основание
чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. В резултат от извършената проверка прокурорът от
РП Разград е издал Постановление от 05.06.2020 г., с което е отказал
образуването на досъдебно производство. Като аргумент за отказа е
посочено, че нанасянето на обиди и унищожаването на фиданки на стойност
40 лв. представляват престъпления от частен характер, както и няма данни за
престъпление от общ характер.
Частният тъжител П. е подал частна тъжба на 16.04.2020 г. по пощата
към РС Разград, като същата е входирана на 21.04.2020 г. с вх. №3175.
В периода след подаване на жалбата от подсъдимия в полицията
4
частният тъжител е изпитал здравословни проблеми – вдигнал е кръвно и е
започнал прием на медикаменти.
Заключението по съдебно-техническата експертиза посочва, че не са
установени манипулации между снимковите файлове, находящи се в диска по
делото, и картата памет от мобилния телефон на подс. П.. Снимковите
файлове съдържат заснети фиданки в овощна градина и състоянието им,
горящи тревисти площи, състоянието на имот със следи от пожар с намиращи
се в имота сгради, вещи, паркирани товарни автомобили и животни – кучета.
Заключението по съдебно-психиатричната експертиза посочва, че А.П.
не страда от психични заболявания. Сочи се, че депозирането на жалбата в
полицията от подс. П. е оказало въздействие върху психичното състояние на
частния тъжител П., който непосредствено след това е разгърнал т.н.
разстройство в адаптацията (адаптационна реакция). Това е състояние на
субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи
социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към
значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено
събитие. Обикновено настъпват до 1 месец след стресогренното събитие, като
продължителността на симптомите не надхвърля 6 месеца. Към момента на
изследването от вещото лице (10.06.2021 г.) симптомите за наличие на
психотравма са минимални. Не може да се изведе пряка зависимост между
Епикризата от 25.09.2020 г. от МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ гр. Разград и жалбата
на подсъдимия.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал, както следва:
гласни доказателствени средства: частично обясненията на подс. П.,
свидетелските показания на свид. С.Я.Г., свид. А.А.П., свид. Ю.Я. П., свид.
К.Ф.П. (и като се има предвид възможната й заинтересованост от изхода на
делото); заключенията по съдебно-техническата и съдебно-психиатричната
експертизи, и писмените доказателства: жалба с вх. № 187300-6371 от
17.10.2019 г., справка за съдимост, Протокол за предупреждение от
06.11.2019 г., Констативен протокол от 27.01.2020 г., Разпореждане от
11.03.2020 г. за проверка на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ,
Постановление от 05.06.2020 г. на РП Разград, съдебни решения по
граждански дела, Епикриза от 25.09.2020 г. от МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ гр.
Разград, както и останалите писмени доказателства, приобщени по делото.
Фактите, установени от съда, са еднопосочни. Не се установиха
съществени противоречия в събраните доказателства и доказателствени
средства. Установената фактическа обстановка се подкрепя както от
свидетелските показания, така и частично от обясненията на подсъдимия – в
една част от тях съдът им дава вяра като гласно доказателствено средство и
като такова ще бъде коментирано на съответното място в настоящото
5
решения, а в останалата си част съдът счита, че те представляват средство за
защита. Писмените доказателства допълват фактическите установявания.
От събраните свидетелски показания и частично от обясненията на
подсъдимия се установява, че взаимоотношенията между частния тъжител и
подсъдимия са влошени години назад преди датата на инкриминираното
деяние. Става ясно, че между тях се водят граждански дела относно право на
собственост върху имоти, както и това, че са съседи, предразполага за
ежедневни проблеми и благоприятства допълнителното влошаване на
взаимоотношенията.
При ескалирането на проблем между братята подс. П. подава жалба до
полицията, в която е изложил обстоятелства, които счита за верни. Посочва,
че частният тъжител А.П. му правел поразии по фиданките му, находящи се в
горепосочения ясак, отправял обиди и заплахи, пускал неоснователни жалби
до полицията, като по този начин се опитвал да го изгони от ясака,
включително и чрез запаления от неизвестен извършител пожар в ясака на
15.10.2019 г.
От доказателствата по делото се установява, че наистина на 15.10.2019
г. е запален пожар в общия ясак на двамата братя, като не е ясно кой е
извършителят на пожара. Съдейки от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, и
свидетелските показания, може да се достигне до извода, че пожарът не е бил
голям – горели са сухи треви в ясака, находящ се в между имотите на двамата
братя, не са били запалени никакви вещи или имоти. От свидетелските
показания не се установява кой е запалил пожарът. Съществуват
противоречия в това кой е взел участие в гасенето на пожара, но съдът счита
същите за несъществени, от една страна – понеже естеството и мястото на
избухнали пожар предполага участие на всички лица (частен тъжител,
подсъдим и лица от техните семейства), а от друга за неотносими към
предмета на делото – като факти извън обсега на доказване на елементите на
престъплението. Обясненията на подсъдимия също са противоречиви – в
откритото съдебно заседание на 22.02.2021 г. същият посочва следното: „ Аз
считам, че синът му [има се предвид А.А.П.] е запалил пожара, но пуснах
жалбата срещу бащата [има се предвид частния тъжител] , за да не
пострада синът“, а в последното съдебно заседание на 21.06.2021 г. сочи, че
„убеден съм, че те [частният тъжител П. и свид. А.П.] са го запалили. Не съм
видял дали те са го запалили, но предполагам, че са те“. Обстоятелствата, че
не е установено по делото кой е запалил пожара, противоречивите обяснения
на подсъдимия, а и като се има предвид, че присъдата не може да се основава
само на самопризнанието на подсъдимия (по арг. от чл. 116, ал. 1 от НПК), не
водят до извод за съставомерност на деянието и за приемане от въззивния съд
на възражението на повереника на частния тъжител в тази насока.
Не се установява частният тъжител да е правил поразии по фиданките
на подсъдимия, нито да му е отправял обиди и заплахи. От събрания
6
доказателствен материал е установено, че в ясака е имало засети фиданки, но
авторът на тяхното унищожаване не е открит. Констативният протокол от
27.01.2020 г. посочва, че в ясака има 4 (четири) обработени места за фиданки,
но такива към тази дата липсват. Предвид факта, че ясакът не е заграден от
всички страни, а има ограда само от едната страна, означава, че не може да се
установи и времето на унищожаване на фиданките, а липсата на контрол на
достъпа благоприятства извършването на това деяние от всяко лице. Връзка
на частния тъжител с поразии по фиданките не може да бъде установена.
Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установява, че
частният тъжител е отправял обиди и заплахи спрямо подсъдимия – тези
твърдения останаха недоказани.
По делото не са представени жалби до полицията, изходящи от
частния тъжител, които подсъдимият да счита за неоснователни – има
само данни, че отношенията между двамата братя за влошени. В тази връзка
възражението на частния тъжител, че подсъдимият не е представил никакви
доказателства за подадени до полицията неоснователни жалби от частния
тъжител спрямо него е неоснователно. Още повече че доказателствената
тежест за доказване на обвинението по дела от частен характер е у частния
тъжител (по арг. от чл. 103, ал. 1, предл. 2 от НПК).
Съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-психиатричната
експертиза като компетентно изготвено и достоверно. Съдът не дава вяра на
свидетелските показания на свид. С.Г., свид. А.П. и свид. Ю. П. досежно
факта, че влошеното здравословно състояние на частния тъжител е вследствие
именно от подаване на жалбата от подсъдимия. Аргумент в подкрепа на това
е фактът, че вещото лице е посочило в заключението си, че симптомите за
наличие на психотравма са минимални, а и отминават до 6 месеца. Такава
връзка не може да се изведе и от Епикризата от 25.09.2020 г. от МБАЛ „Св.
Ив. Рилски“ гр. Разград, която е от около почти година след инцидента с
пожара на 15.10.2019 г. Не са ангажирани доказателства за здравословното
състояние на частния тъжител непосредствено след инцидента, които да
бъдат в подкрепа на твърденията по гражданския иск.
Съдът дава вяра и на писмените доказателства, приложени по делото,
като компетентни, мотивирани и обективно изготвени.
Първоинстанционният съд е направил правилна оценка и анализ на
доказателствата по делото, вследствие на което е достигнал до извода за
липса на престъпление. От така направения доказателствен анализ може да се
заключи, че подс. П. е упражнил конституционно гарантираното му право на
жалба до държавен орган и не е осъществил елементи от състава на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК. В тази връзка несъстоятелни се явяват
възраженията на защитата по отношение на липса на детайлен анализ на
събраните писмени и гласни доказателства.
С оглед на изложените съображения съдът счете, че събраните по
7
делото доказателства позволяват пълноценно изясняване на фактическата
основа, по която да бъдат постигнати категорични отговори по значимите
правни положения.
От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, РС Разград е признал
подс. П. за невиновен за това да е извършил престъплението по чл. 147, ал. 1
от НК.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че става дума за
конституционно гарантираното право на жалба, което е упражнено от
подс. П.. Последният е подал жалба по въпроси, по които счита, че следва да
получи съдействие от полицията, за да се разрешат проблемите му с частния
тъжител. Прави впечатление, че петитумът на жалбата е свързан с това А.П.
„да престане да се дразни с мен [подс. П.] и семейството ми“. Този факт,
разгледан в светлината на влошените взаимоотношения между двамата братя,
установени от разпитаните по делото свидетели, а и от обясненията на
подсъдимия, води до извода, че подс. П. е потърсил по законоустановен ред
защита на собствения и на семейството си правен интерес. Същият е изразил
гражданска позиция, чрез която е потърсил защита. Като резултат от така
подадена жалба подсъдимият е получил някаква форма на защита – на
частния тъжител е издаден Протокол за предупреждение от 06.11.2019 г. Това
означава, че жалбата е изпълнила своето предназначение – да сезира
компетентен държавен орган със спорен въпрос, който да бъде разрешен
справедливо. Последващите усложнения – образуваната прокурорска
преписка, също кореспондират с един завършек на започнатото с жалбата,
понеже досъдебно производство е отказано да бъде образувано. От тази
гледна точка, въззивният съд не може да сподели възражението на
повереника на частния тъжител, че подсъдимият е злоупотребил с правото си
на жалба и че не е изразил гражданска позиция.
На следващо място, ЕСПЧ е приел, че твърдения, направени в жалби
или показания пред властите не могат да се разглеждат като „разгласяване“,
тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата,
за които се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от страна на властите (в тази връзка
Решение № 22 от 23.02.2017 г. по НД № 12/2017 г. по описа на ВКС I НО).
Това води до извода, че липсва и изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК. От тази гледна точка, неоснователно е
възражението на повереника на частния тъжител, че позорните обстоятелства
са достигнали до знанието на доста трети лица. Жалбата е подадена в
полицията и тя не се разгласява пред трети лица, а съответните служители –
полицаи, осъществяват проверки и снемат обяснения от конкретни лица –
жалбоподател, лицето, срещу което е подадена жалбата, както и други лица,
които притежават сведения за правилното разрешаване на проблема. Тези
8
трети лица не получават копие от жалбата на подсъдимия, нито биха имали
достъп до нея, а само отговарят на съответните въпроси за изясняване на
обективната истина.
Предмет на престъплението клевета са твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство
или явление. За да е осъществен престъпният състав по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от
НК, съответните инкриминирани изрази трябва да съставляват твърдения.
Позорните обстоятелства са твърдения за съществуването на конкретни факти
и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия, които накърняват
доброто му име (репутация) в обществото (в тази връзка Решение № 60 от
27.05.2016 г. по НД № 106/2016 г. по описа на ВКС, II НО). Твърденията на
подсъдимия: за поразии по фиданките му, находящи се в горепосочения ясак,
отправените по негов адрес обиди и заплахи (без същите да са
конкретизирани) от частния тъжител и неоснователните жалби от
подсъдимия до полицията, както и твърдението за запален от частния тъжител
пожар в горепосочения ясак, настоящият съдебен състав не счита за позорни
обстоятелства по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК.
От субективна страна, при инкриминираната проявна форма на
клеветата – „разгласяване на позорни обстоятелства“ – деецът следва да
съзнава, че довежда до знанието на трети лица неистински позорни
обстоятелства за частния тъжител. Това означава да е наясно, че изнесените
от него факти за конкретната проява на пострадалия не отговорят на
действителността – а това не е така. Подсъдимият вярва, че изложеното в
жалбата отговоря на действителността и затова е потърсил правна защита от
полицията.
В обобщение, след като не са налице елементите от състава на
престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, РС Разград правилно е оправдал
подсъдимия.
По гражданския иск:
С оглед оправдаването на подс. П. отпадат предпоставките за
ангажиране на гражданската му отговорност и по предявения от частния
тъжител граждански иск. При потвърждаване на първоинстанционната
оправдателна присъда въззивния съд е достигнал до същия извод както по
отношение на наказателната част на присъдата, така и по гражданската й част.
Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер и подлежи
на разглеждане само ако е установен деликт. Това е част от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД. Когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се
установява описаното в частната тъжба деяние да е извършено виновно,
предявената гражданско-правна претенция следва да бъде отхвърлена
(аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. от 04.02.2013
г. на ВКС, ОСНК). Следователно, не са налице предпоставки за уважаване на
гражданския иск.
9
По разноските:
Във въззивното производство са сторени разноски в общ размер на 400
лв. (четиристотин лева) – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на подсъдимия от адв. М.. Разноските са платени съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2021 г., който има характерът
на разписка по чл. 77 от ЗЗД (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК). С оглед
потвърждаване на оправдателната присъда спрямо подс. П. и на основание чл.
190, ал. 1, предл. последно от НПК направените по делото разноски следва да
бъдат възложени на частния тъжител П..
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Разград е постановил
правилна и законосъобразна присъда, която следва да бъде изцяло
потвърдена.
С оглед на горното и на основание чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 26 от 21.06.2021 г. по НЧХД №
244/2020 г. по описа на РС Разград.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1, предл. последно от НПК частния
тъжител АХМ. АР. П. с ЕГН ********** да заплати на Г.. АР. П. с ЕГН
********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по
въззивното производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10