РЕШЕНИЕ
Номер 4509.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори наказателен състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
Прокурор:Анита Благоева Джамалова (ОП-Перник)
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201700600170 по описа за
2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 260 от 12.04.2020 г. по н.о.х.д. № 1544/2017 г., Пернишкият районен съд
е признал подсъдимия И. Д. К. за виновен в това, че на *** г. в ***, в съучастие като
съизвършител с Ц. Р. К. , чрез нанасяне на удари с ръце, крака и с дърво причинил средна
телесна повреда на И. В. К. , изразяваща се в счупване на костите на лява подбедрица в
горната им трета с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК го е осъдил на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 (пет) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е
отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от 3 (три) години.
Със същата присъда Пернишкият районен съд е признал подсъдимата Ц. Р. К. за
виновна в това, че на *** г. в ***, в съучастие като съизвършител с И. Д. К. , чрез нанасяне
на удари с ръце, крака и с дърво причинил средна телесна повреда на И. В. К. , изразяваща
се в счупване на костите на лява подбедрица в горната им трета с разместване на
фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за
период от време около 7-8 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 НК я е осъдил на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
5 (пет) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното
наказание за срок от 3 (три) години.
С присъдата Пернишкият районен съд е осъдил подсъдимите И. Д. К. и Ц. Р. К. , да
заплатят на гражданския ищец И. В. К. , сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/,
1
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
деянието по чл. 129 НК, заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането- *** г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева гражданският иск е отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Подсъдимите са осъдени и да заплатят по сметка на ОД на
МВР-П. сумата от по 62,79 лв., представляваща направени разноски в досъдебното
производство за съдебно-медицинска експертиза, а по сметка на Районен съд-гр.Перник-
сумата от по 50,00 лева-разноски за заключение на вещо лице.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. К.,
в качеството на служебен защитник на подсъдимите И. Д. К. и Ц. Р. К. , с която се иска
отмяна на присъдата както по отношение на наказанието, така и в частта по гражданския
иск като неправилна и оправдаване на подсъдимите. Посочено е, че при постановяване на
присъдата първоинстанционният съд е нарушил императивните разпоредби на НПК, като
защитата счита, че има непълнота на доказателствата, не е доказана по безспорен начин
фактическата обстановка и не е доказано по несъмнен начин обвинението. Твърди се още, че
съдът е наложил на подсъдимите завишено по размер наказание. В жалбата не са изложени
други съображения, като е посочено, че след запознаване с мотивите на присъдата, ще се
наведат допълнителни доводи.
По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната
жалба на служебния защитник от Районна прокуратура-Перник и от частния обвинител и
граждански ищец И. В. К. .
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба с вх.
12719/24.04.2019 г., допълнена с въззивна жалба вх. 16282/22.07.2020 г., подадена от частния
обвинител и граждански ищец И. В. К. , чрез повереника адв. К. М., с която се иска
изменение на присъдата като неправилна в частта по наказанието, както и да бъде изцяло
уважен гражданският иск. Поддържа се, че с оглед бруталните действия на подсъдимите
спрямо частния обвинител, справедлив размер на наказанието „лишаване от свобода” е 1
година, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3
(три) години. Сочи се, че присъдената сума за обезщетение от 1500 лева по гражданския иск
е прекалено занижена предвид изтърпяните болки и страдания на гражданската ищца, тъй
като срокът за възстановяването от счупването е бил около 6 месеца. С оглед изложените
съображения, се иска гражданският иск да бъде изцяло уважен до предявения размер от 10
000 лева, а наложеното наказание на подсъдимите да бъде увеличено.
По делото не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК срещу въззивната
жалба на частния обвинител и граждански ищец от Районна прокуратура-Перник, от
служебния защитник и от подсъдимите.
За изясняване на фактите по делото във въззивното производство бе допуснат разпит
на свидетеля Е. Д. К..
След проведеното въззивно съдебно следствие в съдебните прения прокурорът от
ОП-Перник поддържа, че подадената от служебния защитник на подсъдимите жалба е
неоснователна, а първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и не са
налице основания за нейната отмяна. Счита, че правилно първоинстанционният съд е дал
вяра на показанията на свидетелките В. Г. и П. С., като очевидци на инкриминираното
деяние, като по отношение на свидетеля Е. Д. К. сочи, че същият не е безпристрастен и
обективен и показанията му са противоречиви. По тези съображения представителят на
държавното обвинение моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител- адв. М., поддържа казаното от
прокурора. Намира за занижен определения от ПРС размер на обезщетението за
2
претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди и моли гражданския иск да бъде
уважен до целия предявен размер. По отношение на наказателната част на присъдата счита,
че същата следва да бъде потвърдена, като сочи, че авторството на деянието е установено.
Защитникът на подсъдимите - адв. К., пледира за отмяна на присъдата, като поддържа
изложените във въззивната жалба съображения и счита, че обвинението не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. В допълнение сочи, че отношенията между страните са
крайно обтегнати от дълго време. Счита, че показанията на разпитаните свидетели са крайно
противоречиви и всички са участвали в самия бой. Поддържа, че не е житейски обосновано
двамата подсъдими от една страна да нанесат телесните увреждания при толкова много хора
на страната на пострадалата. Затова защитникът счита, че при тези доказателства
подсъдимите следва да бъдат оправдани.
Подсъдимият И. К. поддържа казаното от защитника му. Твърди, че всичко се е
случило, след като чул, че убили жена му, като сочи, че пострадалата, дъщерите и зет
тормозят психически неговото семейство. Поддържа, че през тези 4-ма души не би могъл да
нанесе удар и не знае как е станало счупването на крака на пострадалата.
Подсъдимата Ц. К. твърди, че не е била пострадалата И. К., а пострадалата биела нея и
децата от поне 20 години и я заплашвала с побой, ако не напусне общата им къща. За
инкриминираната дата поддържа, че всъщност подсъдимата е била пребита и дори си била
направила операция.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият И. К. моли за оправдателна
присъда.
В предоставеното право на последна дума, подсъдимата Ц. К. иска да не бъдат
съдени.
Пернишкият окръжен съд, като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните
доказателства и доказателствени средства от първата инстанция и тези от проведеното
въззивно съдебно следствие, намери за установено следното:
Всички доказателствени източници са били подложени на задълбочен и внимателен
анализ от първоинстанционния съд, обсъдени са както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, при спазване на правилата на формалната логика. Нито едно доказателство или
доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му е придадено
съдържание каквото няма. Вътрешното убеждение на контролираната инстанция по
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано въз основа на валидни
доказателствени източници, при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и
чл. 305, ал. 3 НПК. Там, където съдът е констатирал наличието на противоречия в някои от
доказателствените източници, те са подложени на задълбочен анализ и съпоставяне с
останалата доказателствена маса, като контролираната инстанция е изложила подробни и
убедителни аргументи на кои от доказателствата дава вяра и по каква причина и кои
игнорира като недостоверни или счита за недостатъчно информативни от гледна точка на
предмета на делото.
Извършвайки собствена преценка на отделните доказателствени източници, събрани
от първата инстанция и във въззивното производство- гласни - обясненията на
подсъдимите И. К. и Ц. К.(частично), показанията на свидетелите П. Б. С. и В. С. Г.,
включително и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания, дадени пред съдия в
досъдебното производство, на св. И. В. К. - граждански ищец и частен обвинител, на
свидетелите А. Л. Д., С. С. Б., Е. И. К., К. П. Л., М. К. Н., Д. И. Д., А. М. С., Е. Д. К.;
3
писмени доказателства и доказателствени средства, включително приобщените по реда
на чл. 283 НПК доказателства от досъдебното производство- протокол за оглед на
местопроизшествието от *** г., протокол за доброволно предаване от *** г. за предаване на
диск, съдържащ рентгенова снимка на левия крак на И. В. К. , протокол за доброволно
предаване от *** г. ведно със съдебномедицински удостоверения по отношение на двамата
подсъдими /л. 58 и л. 59-60 от ДП/, протокол за доброволно предаване от *** г. ведно със
съдебномедицински удостоверения по отношение на св. А. Д. и св. С. С. Б. /л. 62 и л. 63 от
ДП/, лист за преглед на пациент № *** г., издаден от д-р Й. А. /л. 64 от ДП/, искане за
образно изследване и резултат от образното изследване, издаден от отделение образна
диагностика към МБАЛ „Р. А.“ АД/л. 65 и 67 от ДП/, Експертно решение № *** г.-ТЕЛК за
общи заболявания- II състав /л. 66 от ДП/, заповед за незабавна защита от *** г., решение №
993 от 28.12.2006 г. и заповед № *** г., издадени по гр.д. 3199/2006 г. на Пернишкия
районен съд, справки за съдимост на подсъдимите /л. 107 и л. 119 от ДП/, и заключение на
съдебномедицинска експертиза /л. 47–л. 49 от ДП/, настоящата инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка, която не се отличава съществено от
възприетата от ПРС, но е детайлизирана, за да бъде отговорено на релевираните в жалбите
оплаквания:
Подсъдимите И. К. и Ц. К. са съпрузи и живеят заедно с двете им деца- свидетеля Е.
И. К. и другия им син Д., на първия етаж на къща, намираща се в ***, а на приземния етаж
на къщата живее братът на подсъмия К.- свидетелят Е. Д. К.. В същата къща, на втория етаж
живее пострадалата И. В. К. , заедно със своята дъщеря- св. А. Л. Д., внука - св. К. П. Л. и
фактическия съжител на дъщеря - св. С. С. Б.. Съпругът на пострадалата К., който е
починал, е бил брат на подсъдимия И. К. и на св. Е. К.. Отношенията между подсъдимите и
семейството на пострадалата са изключително влошени от години, като със заповед № ***
г., издадена от Пернишкия районен съд, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН са наложени мерки
за защита на св. Е. К. и подсъдимите И. К. и Ц. К. от осъществявано по отношение на тях от
И. В. К. домашно насилие.
Вечерта на *** г. пострадалата И. К. заедно с нейните съседки- свидетелките П. Б. С.
и В. С. Г., седели на пейката, намираща се на бетонна площадка в двора на къщата в
близост до малката и големите дворни врати. Трите жени разговаряли помежду си, когато от
къщата излязла подсъдимата Ц. К., за да изхвърли боклука и минавайки покрай тях,
започнала да прави цинични жестове и да отправя обидни думи по отношение на св. П. С.,
след което започнала да тресе големите дворни врати, през които минават автомобилите.
Пострадалата И. К. станала от пейката, доближила се до подсъдимата Ц. К. и казала да не
се занимава с тях и да не обижда св. С., след което се обърнала, за да се върне на пейката. В
този момент подсъдимата Ц. К. е хванала за косата пострадалата и я е съборила на земята
пред големите дворни врати, при което пострадалата паднала по гръб и леко наляво и
започнала да вика. Чувайки виковете, от къщата излязъл подсъдимият И. К. и носел дървена
пръчка, наподобяваща точилка или дръжка от метла. Подсъдимите започнали да нанасят
многократно удари по тялото на пострадалата с крака, ръце, а подсъдимият К.- и с
дървената пръчка, с която удрял пострадалата по левия крак. Докато нанасяли ударите,
пострадалата усетила силна болка в левия крак, извикала, че същият я боли и след това не
можела да стане и да стъпи върху този крак. Малко по-късно от къщата излезли и дъщерята
на пострадалата- св. А. Л. Д., заедно с фактическия съжител- св. С. С. Б., които се отзовали
на виковете за помощ на И. К., прекратили боя над нея и я издърпали да седна на пейката.
През цялото това време свидетелките П. Б. С. и В. С. Г. стояли до пейката и наблюдавали
действията, извършени от подсъдимите и от свидетелите Д. и Б., но не се намесили, и след
като И. К. седнала на пейката, си тръгнали. На сигнал, подаден от свидетелите Д. и Б., се
явили полицейски служители и линейка, която закарала пострадалата И. К. в спешното
отделение. Там пострадалата била прегледана от д-р Й. А. и било направено образното
изследване, издаден от отделение образна диагностика към МБАЛ „Р. А.“ АД, резултатът от
който показвал, че има фрактури на проксимални тибия и фибула с дислокация на
фрагментите.
4
Назначената за нуждите на досъдебното производство и приобщена в съдебната фаза
по реда на чл. 282 НПК медицинска експертиза установила, че в резултат на
инкриминираното деяние пострадалата е получила счупване на костите на лява подбредрица
в горната им трета с разместване на фрагментите. Вещото лице е категорично, че счупването
е причинило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник на пострадалата за
срок от 7-8 месеца.
Възприетата от този състав фактическа обстановка, основана на съвкупно обсъждане
на цитираните доказателствени източници, не се отличава съществено от установените от
първата инстанция факти.
Фактическите констатации относно деня, мястото и причиненото на пострадалия
телесно увреждане се извеждат по несъмнен начин от всички налични по делото
доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които са част от главния факт,
предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият материал е
непротиворечив.
Съществено разминаване съдът констатира по отношение авторството на деянието, за
което по делото са събрани две групи взаимноизключващи се твърдения.
Подсъдимите И. К. и Ц. К. признават, че на инкриминираната дата са участвали в бой
с пострадалата И. К., но твърдят, че те самите са пострадали и че увреждането е настъпило в
резултат на падане на земята на И. К.. Сходна теза, макар и с редица нюанси и
разминавания, се съдържа в показанията на свидетелите Е. И. К.- син на подсъдимите и Е.
К.- брат на подсъдимия. Те са в близка степен на родство с подсъдимите, което налага
внимателен анализ на изявленията им, предвид заинтересоваността им от благоприятен за
дейците изход на делото. На такъв задълбочен анализ следва да бъдат подложени и
обясненията на самите подсъдими, на които законът придава двояка процесуална роля – на
средство на защита и на доказателствено средство, източник на сведения за фактите,
интересуващи процеса.
На показанията на тези свидетели и на обясненията на подсъдимите се
противопоставят втората група свидетели – на пострадалата И. В. К. и на свидетелите П. Б.
С., В. С. Г., А. Л. Д. и С. С. Б.. Останалите свидетели К. П. Л., М. К. Н., Д. И. Д., А. М. С. не
са присъствали на нападението и не установяват релевантни за делото факти.
Съдът неминуемо отчита обстоятелството, че възползвайки се от процесулните си
права, пострадалата се конституира в процеса като граждански ищец и частен обвинител, а
функциите на страна, която поддържа обвинението и претендира заплащане на
неуимуществени вреди, също предполага интерес от благоприятен за нея изход на делото.
Добросъвестният анализ на двете групи гласни доказателства изисква да бъде отчетен също
така несъмнено установения конфликтен характер в отношенията, които семейството на
пострадалата и това на подсъдимите имат.
Преценявайки съвкупно доказателствения материал по делото и изхождайки от тези
принципни критерии, съдът прие за недостоверни обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите от първата група, като счете, че правдивата картина на
обстоятелствата, предхождащи и съпътстващи инцидента, е обрисувана от втората група
свидетели. Този решаващ от гледна точка на доказателствени констатации извод се гради на
принципното разбиране, че единствено многобройността на свидетелите от една група не
прави тяхната теза достоверна, а за това е необходимо еднопосочно и правдиво излагане на
фактите, интересуват процеса, съпоставени със спецификите на конкретния казус.
Съдът приема за достоверни показанията на пострадалата И. К. най-напред, защото те
се подкрепят от показанията на свидетелите П. Б. С., В. С. Г., които са единствените без
5
роднинска връзка със страните по делото и в детайли описват повода за конфликта и
обстоятелствата, които са го съпътствали и следвали, и трето – защото те не само не се
опровергават, а влизат и в пълно съответствие с експертното медицинско заключение, което
уточнява, че уврежданията на пострадалата могат да бъдат получени по начин и време,
съобщени от самата увредена.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Е. И. К. и Е. К., защото същите са
вътрешно противоречиви, никой от останалите свидетели не твърди да е видял св. Е. И. К.
да присъства в процесната къща, а свидетелят Е. К. е инвалид и самият той признава, че от
мястото, на което стои- в леглото си на приземния етаж до прозореца, не се вижда мястото,
на което е станало нападението над пострадалата, а именно пред големите дворни врати.
Фактически констатации за съдимостта на подсъдимите съдът изведе от приложената
по делото справка за съдимост.
При правилно установена фактическа обстановка ПРС е направил и верен извод, че са
налице всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, осъществен от двамата подсъдими в съучастие.
От обективна страна подсъдимият И. Д. К. на *** г. в ***, в съучастие като
съизвършител с Ц. Р. К. , чрез нанасяне на удари с ръце, крака и с дърво причинил средна
телесна повреда на И. В. К. , изразяваща се в счупване на костите на лява подбедрица в
горната им трета с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца.
На *** г. в ***, подсъдимата Ц. Р. К. за виновна в това, че в съучастие като
съизвършител с И. Д. К. , чрез нанасяне на удари с ръце, крака и с дърво причинил средна
телесна повреда на И. В. К. , изразяваща се в счупване на костите на лява подбедрица в
горната им трета с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца.
Посоченото увреждане по медикобиологичната си характеристика представлява
средна телесна повреда. Съгласно разясненията на ППВС № 3 от 27.09.1979 г.
затрудняването по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на
крайниците да извършват движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само
затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и
други части, които вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението.
Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа
стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения в
извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости,
изкълчване на стави и др.
От субективна страна настоящият състав прави аналогичен на първата инстанция
извод, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл- подсъдимите са
съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване. Като са нанесли множество
удари в левия крак на пострадалата с ръце, крака и с дърво, у подсъдимите е била налице
ясна представа за деянието, увреждащите последици и причинната връзка между тях, като
същевременно са целели именно причиняването на този вредоносен резултат.
Съдът прие, че в случая не са налице предпоставките на чл.132, ал.1, т. 2 НК, тъй като
деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата
с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие.
При индивидуализацията на наказанието първата инстанция правилно е отчела като
6
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимите- чистото им съдебно минало, и
влошените междуличностни отношения между страните и няма отегчаващи вината им
обстоятелства.
Като анализира изложените обстоятелства с оглед относителната тежест на всяко едно
и в тяхната съвкупност, съдът взе предвид, че наказанието на подсъдимите следва да бъде
определено с превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и под средния размер, а
именно петт месеца лишаване от свобода, което прие, че ще изпълни целите на наказанието
по чл.36 НК.
Настоящата въззивна инстанция споделя извода на ПРС, че приложението на чл. 66,
ал. 1 НК в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимите и не се налага
откъсването им от нормалната им социална и семейна среда. За да стигне до този си извод,
съдът взе предвид, че подсъдимите са в работоспособна възраст, а извършената проява има
инцидентен характер в живота им. По тези съображения съдът приема, че ПРС правилно е
отложил изпълнението на наказанието на подсъдимите за срок от три години от влизане на
присъдата в сила.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Въззивният съд споделя извода на ПРС, че предявеният от пострадалата И. К.
граждански иск е основателен по своето основание, доколкото в случая са налице всички
предпоставки по чл. 45 ЗЗД, обуславящи наличието на непозволено увреждане от страна на
подсъдимия по отношение на пострадалия. Налице е деликт, изразяващ се в причиненото
противоправно деяние, като са налице и останалите предпоставки по чл. 45 ЗЗД - причинени
вреди на пострадалата К. в резултат на непозволеното увреждане, причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на подсъдимия и причинената телесна повреда и
виновно поведение на дееца. Доколкото с осъщественото от подсъдимите И. К. и Ц. К.
престъпление са причинени неимуществени вреди на пострадалата, то същите предвид
характера им подлежат на обезщетение по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът отчита факта, че
пострадалата претърпяла счупване на костите на лява подбедрица в горната им трета с
разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за период от време около 7-8 месеца. Пострадалата е изпитвала сериозни
болки и неудобства от причинената средна телесна повреда за периода на възстановяване,
била е затруднена да извършва ежедневни дейности и не е можела да работи. Поради това
гражданският иск се явява основателен и следва присъдата следва да бъде изменена в тази
част, като искът на пострадалата бъде уважен от съда за сумата от 5000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди.
В останалата си част, за горницата над присъдените 5000 лева до целия предявен размер от
10 000 лева, гражданският правилно е отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер
от ПРС.
С оглед изхода на делото, правилно на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимите са
осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР-П. сумата от по 62,79 лв., представляваща
направени разноски в досъдебното производство за съдебно-медицинска експертиза, а по
сметка на Районен съд-гр.Перник сумата от по 50,00 лева-разноски за заключение на вещо
лице. Размерът на държавната такса, която подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на
Районен съд гр.Перник, следва да бъде увеличен от сумата от 60лв. на 240 лева върху
уважения размер на предявания граждански иск.
Вещественото доказателство: 1 брой СД - диск, съдържащ рентгенова снимка,
предаден с протокол за доброволно предаване от *** г., находящ се по делото–л.56, след
влизане в сила на присъдата правилно е постановено от ПРС да се върне на провоимащото
7
лице – И. В. К. .
При внимателния преглед на атакуваната присъда не се установяват други основания
за нейното изменение или отмяна, поради допуснати нарушения на материалния или
процесуалния закон, освен посоченото неправилно определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, предмет на гражданския иск.
По изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3 и чл. 338 НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260 от 12.04.2020 г. по н.о.х.д. № 1544/2017 г. на Пернишкия
районен съд в частта относно присъденото обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД, като
УВЕЛИЧАВА размера на същото от 1500 лв. на 5000 лв., ведно със законната лихва от деня
на увреждането- *** г., като УВЕЛИЧАВА размера на дължимата държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск от 60.00 лв. на 240 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8