РЕШЕНИЕ
№ 604
гр. Перник, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на пети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720102185 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Oбразувано e въз основа на искова молба, подадена от “Топлофикация – Перник”
АД, срещу Т. Б. Д. (починал и заместен в производството от наследниците Б. Т. Д. и Б.
Т. Г.), Б. Т. Г. и Р. БЛ. К., с която са предявени субективно и обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че Т. Б. Д.
(починал и заместен в производството от наследниците Б. Т. Д. и Б. Т. Г.) и Б. Т. Г.
разделно дължат на ищеца сумите от по 263,36 лева, представляващи 1/ 6 идеална част
от главницата в общ размер на 1592,16 лева на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. “О. П.“, бл. **, вх. А,
дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумите от по
23,32 лева, представляващи 1/ 6 идеална част от законната лихва за забава на месечните
плащания в общ размер от 139,91 лева, дължима за периода от 09.07.2019 г. до
04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 263,36 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, а Р. БЛ. К. дължи на ищеца сумата от 796,08 лева,
представляваща 3/ 6 идеални части от главницата, и сумата от 69,95 лева,
представляваща 3/ 6 идеални части от законната лихва за забава на месечните
плащания, както и законната лихва върху главницата от 796,08 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед № 260812/29.03.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1496/2021 г. на Пернишкия районен
съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
1
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на
който ответниците не са изразили несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), както и че ответниците са абонати на топлопреносното дружество по силата на
действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.
Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване, а ответниците не са заплатили дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Б. Т. Д., Б. Т. Г. и Р. БЛ. К., чрез адв. Б.
В., са подадени отговори на исковата молба, с които се оспорват исковите претенции
като нередовни и неоснователни, за което се излагат подробни доводи. Направен е
отвод за местна неподсъдност на спора от ответниците Б. Т. Г. и Р. БЛ. К., поради това,
че постоянните им адреси са в гр. С.. Акцентира се на обстоятелството, че ответниците
не са потребители на топлинна енергия и не са собственици на процесния имот. Прави
се възражение за погасяване на задълженията по давност. Оспорва се издаването на
фактури за процесните вземания и наличието на фирма за дялово разпределение.
Претендира се и присъждане на разноски за производството.
Ответниците Б. Т. Д. и Б. Т. Г. са направили искания да се задължи ищецът да
представи писмен документ-Искане за откриване на партида от Т. Б. Д. за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сключени между ищеца и ФДР, съответно ФДР и
СЕС договори.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и и копие от вестник “Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
Видно от удостоверение за наследници на Б. А. К., същият е починал ма
08.01.1995 г. и е оставил за наследници дъщерите си Р. БЛ. К. и М.. Б. Д.а, починала на
19.08.2002 г. и наследена от нейния съпруг Т. Б. Д., сина Б. Т. Д. и дъщерята Б. Т. Г..
Като писмено доказателство е приета декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
40594/12.12.2002 г., подадена от Б. Т. Д., с която ответникът е декларирал, че е
придобил по наследство от М.. Б. Д.а 1/ 6 идеална част от апартамент № 3, находящ се
в гр. П., ул. “О. П.“, бл. **, вх. А.
С отговора на Б. Т. Г. са представени копия на съдебни решения по други дела
между същите страни за вземания за топлинна енергия, които обаче не касаят
процесния период, поради което не следва да се обсъждат от съда.
С доклада по делото за служебно известно е обявено, че Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр.
101 от 30.04.2008 г.).
По повод изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване размерите на исковите претеции за стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. “О. П.“,
бл. 94, вх. А, а именно- главница от 1592,16, дължима за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2020 г. включително, и законна лихва за забава на месечните плащания в размер
на 139,91 лева, дължима за периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г.
Видно от уведомително писмо с изх. № 711/29.03.2022 г. в архива на “Перник-
Инвест” ЕООД не се намира договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ
се в гр. П., ул. “О. П.“, бл. 94, вх. А, ет. 1, ап. 3, на името на Б. А. К. и В. П. К..
2
Други доказателства не са представени по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 1496/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 267374/26.03.2021 г., е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Т. Б.
Д., Б. Т. Д., Б. Т. Г. и Р. БЛ. К. за вземанията, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК. В
срока по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу заповедта е са подадени възражения от длъжниците
и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за
възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими, като съдът намира
исковата молба за редовна.
С определение № 235/03.06.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът е
върнал искова молба с рег. № 623/10.05.2021, в частта, относно исковите претенции за
признаване на установено в отношенията между страните, че Б. Т. Д. от гр. П- дължи
на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 288,68 лева, представляваща 1/6 ид. част от
общия дълг, от които: главница в размер на 263,36 лева за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. и сумата от 23,32 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2019г. до 04.03.2021г., както и за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното й изплащане и е прекратил производството по гр. дело №
2185/2021г. по описа на ПРС в тази му част.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ответникът Т.Б. Т. е
починал на 06.05.2021 г. в хода на настоящото производство с оглед нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК(заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 26.03.2021 г.) и е оставил за
наследници Б. Т. Г. и Б. Т. Д., които съдът е конституирал на основание чл. 227 ГПК
като ответници на мястото на починалия с определение № 1880/10.12.2021 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
3
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
По делото не са представени доказателства, че ответниците са собственици или
ползватели на имота. Не са представени доказателства за наличието на писмен договор
за продажба на топлинна енергия, сключен между страните по отношение на
процесния имот. Не се установява още, че наследодателят на ответника е собственик на
имота. Приложената декларация по чл. 14 ЗМДТ е подписана единствено от Б. Т. Д. и
тя касае 1/ 6 идеална част от процесния имот и вземанията, за които производството по
делото относно този ответник е прекратено. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ не е
подписана от останалите ответници, поради което декларираното в нея няма
доказателствена стойност по отношение на посочените в декларацията като
съсобственици Т. Б. Д. (починал и заместен в производството от наследниците Б. Т. Д.
и Б. Т. Г.), Б. Т. Г. и Р. БЛ. К.. В тази връзка не е доказано наличието на облигационна
връзка между топлопреносното дружество и ответниците за процесния обект и за
процесния период. Такава връзка се установява единствено по отношение на Б.Д., но
само за придобитата от него по наследство от майка му 1/ 6 идеална част, която не е
предмет на настоящото производство.
Горното налага извод за неоснователност на предявените искове за главница.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При недоказаност на главните искове, то акцесорните искове за лихви за забава
върху главницата също се явяват неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски както в исковото, така
и в заповедното производство.
4
Ответниците Б. Т. Д. и Р. БЛ. К. доказват разноски в исковото производство в
размер на по 300 лева за заплатено адв. възнаграждение, а Б. Т. Г. е заплатила 600 лева
за адвокатско възнаграждение в исковото производство, които с оглед изхода на спора
им се дължат изцяло. На Р. БЛ. К. следва да се присъдят заплатените 300 лева за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Т. Б. Д. е заплатил 300 лева за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, които следва да се присъдят
поравно на неговите наследници, заместили го по реда на чл. 227 ГПК- по 150 лева на
Б. Т. Д. и Б. Т. Г.. На Б. Т. Д. с дължат още и заплатените от него 30 лева за адвокатски
хонорар в заповедното, а на Б. Т. Г.- платените от нея в лично качество 300 лева за
адвокатско възнаграждение в заповедното.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, тъй като
същото е в минималния предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Т. Б. Д., ЕГН **********, с адрес
с. Р., община П., ул. “К.“ № 2, (починал на 06.05.2021 г. и заместен в производството от
наследниците Б. Т. Д., с ЕГН **********, и Б. Т. Г., с ЕГН **********), искове с
правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Т. Б. Д. (починал и заместен в производството от
наследниците Б. Т. Д. и Б. Т. Г.) ДЪЛЖИ НА “Топлофикация – Перник” АД сумата
от 263,36 лева /двеста шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща 1/ 6 идеална част от главницата в общ размер на 1592,16 лева /хиляда
петстотин деветдесет и два лева и шестнадесет стотинки/ на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. “О. П.“, бл.
**, вх. А, дължима за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2020 г. включително, както и
сумата от 23,32 лева /двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
1/ 6 идеална част от законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер от
139,91 лева /сто тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, дължима за
периода от 09.07.2019 г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от
263,36 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №
260812/29.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1496/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Б. Т. Г., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. **А, вх. А, ет. 2, ап. 2, искове с правна кралификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б.
Т. Г. ДЪЛЖИ НА “Топлофикация – Перник” АД сумата от 263,36 лева /двеста
шестдесет и три лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща 1/ 6 идеална част от
главницата в общ размер на 1592,16 лева /хиляда петстотин деветдесет и два лева и
шестнадесет стотинки/ на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
5
апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. “О. П.“, бл. **, вх. А, дължима за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумата от 23,32 лева /двадесет и
три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща 1/ 6 идеална част от законната
лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 139,91 лева /сто тридесет и
девет лева и деветдесет и една стотинки/, дължима за периода от 09.07.2019 г. до
04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 263,36 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 260812/29.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1496/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу Р. БЛ. К., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. „Н. III“, бл. **А, вх. А, ет. 2, ап. 2, искове с правна кралификация чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
Р. БЛ. К. ДЪЛЖИ НА “Топлофикация – Перник” АД сумата от 796,08 лева
/седемстотин деветдесет и шест лева и осем стотинки/, представляваща 3/ 6 идеални
части от главницата в общ размер на 1592,16 лева /хиляда петстотин деветдесет и два
лева и шестнадесет стотинки/ на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент № 3, находящ се в гр. П., ул. “О. П.“, бл. **, вх. А, дължима за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2020 г. включително, и сумата от 69,95 лева /шестдесет и
девет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща 3/ 6 идеални части от
законната лихва за забава на месечните плащания в общ размер от 139,91 лева /сто
тридесет и девет лева и деветдесет и една стотинки/, дължима за периода от 09.07.2019
г. до 04.03.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 796,08 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 260812/29.03.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1496/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Т. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “О. П.“, бл. **, вх. А, ет. 2, ап. 3, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство, и сумата от 180 лева /сто и осемдесет
лева/- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Б.
Т. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С.“, бл. **А, вх. А, ет. 2, ап. 2, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, и сумата от 450 лева
/четиристотин и петдесет лева/- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.
БЛ. К., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „Н. III“, бл. **А, вх. А, ет. 2, ап. 2, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лева /триста лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство, и сумата от 300 лева /триста лева/-
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 1496/2021
6
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7