Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./…………., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря С.
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 25 по описа за 2020 година на РС Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано
е въз основа на искова молба, подадена от С.С.С. ***
с искане съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г.на ИД на АГКК, с площ от 339
кв.м., находящ се в гр. Варна, селищно образувание „Ракитника“, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор:няма, номер по предходен план: 2303, при граници:ПИ ***.
Ищецът
твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***въз основа на осъществявано
от него в продължение на 10 години вкл.към настоящия момент давностно
владение за периода от юни 2000 г.до юни 2010 г. Посочва, че имотът е бил
придобит в режим на СИО, тъй като към момента на изтичане на придобивната давност, е бил в брак с ***. След смъртта на
последния ищцата притежавала 4/6 от имота, на останалите 2/6 от двете й деца.
Навежда твърдения, че Община Варна е актувала имота с акт за частна държавна
собственост, поради което не могла да издаде в своя ползва констативен
нотариален акт. В тази връзка моли да бъде прието за установено, че Общината не
е собственик на горецитирания имот. Претендира и
направените по делото разноски.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва, че проценият имот е идентичен с ПИ 2583 по изменения ПНИ от
2006 г., който е идентичен с ПИ *** по първоначалния ПНИ от 2002 г., идентичен частично със стар имот 3 по
плана на старите имотни граници по ПКП към ПНИ и че при изготвянето на ПНИ ПИ ***, респ. 2583 е записан на неидентифициран
собственик. Навежда твърдения, че Общината е станала собственик на основание
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е бил заявен за реституция от трето
лице в предвидените срокове и не е изкупен от ползвателя по реда и условията на
пар. 4А и пар. 4Б от ЗСПЗЗ
и не е придобит от трето лице на друго самостоятелно основание. В тази връзка
заявява, че щом имотът е частна общинска
собственост, последна не можело да бъде придобит по давност, поради мораториум,
предвиден в пар. 1 от ЗС. Излага подробно както
фактически, така и правни доводи в подкрепа на възраженията си. По същество
ответникът моли за прекратяване на производство, като недопустимо, евентуално –
отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От удостоверение изх. ***.,
изд. от общ. Варна е видно, че за ПИ № ***по КККР на гр. Варна (ПНИ на с. о. „***”) няма съставен АДС до 01.06.1996
г., няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и
др., че проценсният имот е бил надлежно деклариран по
ЗМДТ от ищцата.
В писмо от общинска служба „Земеделие” Варна е посочено,
че процесният имот попада в територията по пар. 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
От
представените скици на процесния имот е видно, че за
същия няма вписан собственик.
През
2018 год. ищцата е подала молба – декларация за снабдяване с нот. акт за собственост по обстоятелствена проверка относно
процесния имот.
На
09.05.2019 год. с АЧОС община Варна е актувала процесния
имот като общински, на основание чл. 2 ал. 1 т. 7 от ЗОС.
От
представеното по делото заключение по възложена съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, обосновано и
кореспондиращо с материалите по делото се установява, че действалите
кадастрални планове на територията са КП/1960 г., КП/1988 г., КП/1996 г.,
комбиниран план/1997 г.(псиг+кп), ПНИ/2002 г. и КККР/2008
г. Установява се, че процесният ПИ – ***с площ 339
кв. м. по КККР в сегашния си вид е частично идентичен с ПИ – 1622 по КП/1960 г.
със собственик ДЗС „***”,
тъй като се ситуира изцяло в неговите граници; че процесният ПИ – ***с площ 339 кв. м. по КККР в сегашния си
вид е идентичен на части от три ползвателски имота по
КП/1988 г., а именно – част от имот ***
част от имот ***,
част от имот ***,
малка част на пътя към запад; че процесният ПИ – ***с
площ 339 кв. м. по КККР в сегашния си вид е идентичен на части от следните ползвателски имоти по КП/1996 г., а именно – част от имот ***, част от имот ***, част от имот ***, част от имот *** и малка част на пътя към запад; че
процесният ПИ – ***с площ 339 кв. м. по КККР в
сегашния си вид е идентичен на части от следните ползвателски
имоти по КП(комб)/1997 г., а именно – част от имот ***, част от имот ***, част от имот ***; че процесният
ПИ – ***с площ 339 кв. м. по КККР в сегашния си вид е частично идентичен на
стар имот – 3 по ПСИГ (комб)/1997 г., тъй като се ситуира изцяло в неговите граници; че процесният
ПИ – ***с площ 339 кв. м. по КККР в сегашния си вид е идентичен на част 339 кв.
м. от новообразуван имот – ***целия с площ 449 кв. м. по ПНИ /2002 г., ситуиран от към северната му страна; че процесният
ПИ – ***с площ 339 кв. м. по КККР в сегашния си вид е напълно идентичен с
новообразувания имот 2583 по ПНИ/2006 г.; че процесният
ПИ – ***с площ 339 кв. м. по КККР в сегашния си вид е напълно идентичен с
поземлен имот – ***по КККР/2008 г. Установява се, че действалия регулационен
план за територията е само ПУП-ПУР/2004 г., като процесният
имот тогава представлявал ПИ – ***по ПНИ/2002 г. не е засегнат от предвидената
улична регулация. Относно действалите устройствени
планове и разработки се установява, че по СПНУЗТВ/1999 г. територията на с. о.
„***”,
кв. Галата е въведена устройствена зона от вида „ОВ”,
неуреголирана към този момент, но включена в
строителни граници, а по ОУП/2012 г. за територията е въведена устройствена зона от тип „Жм2”. Относно идентичността се
установява, че процесният имот в сегашния си вид е
идентичен на имота по АЧОС и на имота ***
по ПНИ/2006 г.; ПИ-***.***с
площ 449 кв. м. по ПНИ/2002 г. е частично идентичен с процесният
имот в сегашния си вид, имота по АЧОС и с имот *** по ПНИ/2006 г.; имота по Решение
№ 2/25.06.1992 г. на ПК – Варна, не може да бъде съпоставен с останалите сравняеми имоти, включително с процесния
ПИ ***по КККР. От заключението се установява още, че от 2000 г. с. о. „***”, кв. Галата е урбанизирана
територия по смисъла на чл. 7 от ЗУТ. Колективизацията на земите в землището на
кв. Галата е приключила 1960 г., като към този момент територията, на която се
намира процесният имот е със земеделски характер, по
смисъла на чл. 7 от ЗСПЗЗ. Към този момент имотът се е водил държавна
собственост. Земята в кв. Галата по КП/1988 и КП/1996 г. е била раздавана от ИК
на ОНС-Варна за безвъзмездно ползване. За имоти 55*** издадени заповеди по пар. 4к ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За процесният
имот няма проведена реституционна процедура, тъй като същия е с неидентифициран
собственик. С Заповед от 29.11.2006 г. на областния управител е одобрено
изменение на ПНИ/2002 г., като са заличени новообразувани имоти ***и ***; новообразуван имот 57 става с
площ 836 кв. м.; създава се новообразуван имот 2584 с площ 617 кв. м. и имот *** с площ 339 кв. м. Установява се,
че към настоящия момент процесният имот не е
застроен, ограден е с полумасивна ограда.
Съвкупно
от показанията на свидетелите ***,
без родство с ищцата, се установява, че преди около двадесет години процесното място е било пусто и ищцата е започнала да гледа
овошки, изкопала е кладенец и е заградила мястото.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните изводи от правна
страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен
иск за собственост върху недвижим имот, а Тълкувателно решение № 8/27.11.2013
г. по тълкувателно дело № 8 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС приема, че интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът
има възможност да придобие имота на оригинерно
основание, ако отрече претендираните от ответника
права. За да докаже правния си интерес, ищецът следва да установи наличието на
свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които
то произтича.
От
показанията на свидетелите е установено, че от 2000 г. ищецът е получил
фактическа власт върху процесния имот. За намерението
му за своене на имота може да се съди по това, че
ищецът е ангажирал доказателства, че заплаща годишен данък за него към община
Варна, а и в тази насока има установена законова презумпция. На тази база
правният интерес на ищеца се извежда от самото съставяне на АЧОС, който се
явява пречка за придобиване на имота по давност, предвид действащата забрана
затова и обуславя интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск.
Обстоятелството, че процесният имот е общински, придобит по силата на закона в
хипотезата на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и това съставлява пречка за придобиването
му по давност, предвид установения с § 1. (1) от ЗРЗДЗС (ДВ, бр.
7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) мораториум, е в тежест на ответника, който
следва да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си за наличието
на пречки за придобиване на собствеността върху имотите по давност.
Цитираната в актовете за
частна общинска собственост разпоредба /чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на
които общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или по
друг начин определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските имоти, които
не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски
земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на
чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените в ЗСПЗЗ и в
Правилника за прилагането му срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на
възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна
собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не са включени
земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани
и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, т. е.,
земи, които са извън обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ – такива са например земите по чл.
11, ал. 2 от ПУ на ТКЗС, земите по чл. 12 ЗСГ /отм./, земите по ПМС № 25/75
год. и др.
Придобиването правото на
собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, за
разлика от хипотезите по чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяването на
притежавани преди 1947 год. от общините земеделски земи /вр.
Конституцията на НРБ от 1947 год./ по административен ред с
акт на органа по поземлената собственост.
Установено е по делото, че процесният имот е в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което
следва, че е в територия, стопанисвана
и обработвана от ТКЗС, респ., ДЗС, т. е., земята е била обобществена. Този
извод се налага от обстоятелството, че с актовете, изброени в § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ са се предоставяли за ползване на граждани само земи, които са били
обобществени – земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях
селскостопански организации. От изложеното следва и извода, че към датата на влизане в сила
на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на
земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон и е подлежен
на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането
му. Ирелевантно е обстоятелството, че с включването му
в селищно образувание, на основание § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ, през 2000 г. имотът вече попада в строителните
граници и е със статут на урбанизирана територия.
Установено е също, че процесният имот е с неустановен собственик.
Не
се установява и имотът да е бил заявен за възстановяване по реда и в сроковете
по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му.
До 1960 г. за имота не е
съставян акт за държавна собственост, респ. същия не е бил предмет на
отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и др.
Поради изложеното и предвид
обстоятелството, че имотът е подлежал на възстановяване по реда и при условията
на ЗСПЗЗ, за него не са подавани заявления за възстановяването му в
предвидените в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове, както и с оглед
липсата на доказателства имотът да е придобит /целия или части от
него/ по реда и при условията на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият състав
приема, че по отношение на този имот е налице хипотезата на чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ. Същият е общинска
собственост и по отношение на него е приложим въведения с §
1. (1) от ЗРЗДЗС (ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) мораториум, съгласно който
до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Следователно ищцата не е
придобила процесния имот,
на основание давностно владение с начало на
владението от 2000 год. до 2010 г.
По тези съобржения
искът за собственост на процесния имот
е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер от 950 лева,
от които сумата от 650 лева за съдебно-техническа експертиза и сумата от 300
лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.С., ЕГН **********
с адрес ***, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ***, иск по чл. 124 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на
ПИ с идентификатор № ***по КККР, одобрени със Заповед № ***. на изп.директор на
АГКК, с площ 339 кв. м., находящ се в гр. Варна,
селищно образувание „****”, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
застрояване:ниско застрояване /до 10 м./, при граници – ПИ ****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, С.С.С.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 950 лева /деветстотин и петдесет лева/,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: