№ 3597
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20103547/23.04.2021г. по гр.д.№ 40227/2019г. по описа на
Софийски районен съд 64 състав е признато за установено, по искове
предявени по реда на чл. 422 от ГПК, че А. Я. Н., ЕГН **********, с адрес гр.
София, кв. „******* дължи на „Р.Б.“ ЕАД,/със сегашно наименование
„К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД/ ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД сумата
от 7,99 лв. – редовно падежирала главница преди датата на завеждане на
делото, дължима по договор между страните за студентски кредит от
26.02.2013г., ведно със законната лихва от 19.10.2018г. – дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата от 787,45 лв.
главница, чиято изискуемост е настъпила в хода на процеса, вкл. поради
предсрочна изискуемост., ведно със законната лихва от 05.06.2020г., до
окончателното и плащане, сумата от 5,27 лв. неустойка за забава за периода
10.05.2018г. – 18.10.2018г. С решението са отхвърлени иска за падежирала
главница за разликата до пълния предявен размер от 48,27 лв. иска за
изискуема главница за разликата до пълния предявен размер от 937,71 лв.,
иска за неустойка за разликата до пълния предявен размер и изцяло иска за
сумата от 25.76 лв. възнаградителна лхива за периода 10.05.2018 –
27.09.2018г.
Срещу решението в частта му в която са отхвърлени предявените
искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца „Р.Б.“ ЕАД,/със сегашно наименование „К.Б.С.Б.Б.“ ЕАД/.
1
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа, че по отношение
на настоящия случай не е налице анатоцизъм, а капитализация на
неизискуеми лихви. Сочи че в Наредба №9 от 03.04.2008г. липсва забрана
между страните по договор за банков кредит да е уговорена капитализация на
лихви. Счита че не е налице възможност за прилагане на разпоредбата на чл.
162 от ГПК поради наличието на съдебно-счетоводна експертиза. Оспорени
са изводите на съда относно датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. Ето защо моли за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго с което исковете се уважават изцяло.
Въззиваемата А. Я. Н. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.430 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Не е спорно, че между страните по делото е бил подписан на 26.02.2013
г. договор за студентски кредит, в който е уговорено, че банката ще
предостави на А. Я. Н. сумата от 1250 лв. за заплащане на пет броя такси за
обучение, всяка в размер на 250 лв. като окончателният размер на кредита се
определя от усвоената сума до изтичане срока по чл. 4.2 от договора -
10.07.2016 г., при годишен лихвен процент от 7, 00 %, погасяване на 98
месечни вноски, вносими на 10-то число от месеца, считано от 10.08.2016 г.
до 10.09.2024 г. Уговорено е, че при погасяване на кредита
кредитополучателя ще ползва 41 месеца гратисен период, считана от датата
на сключване на договора до 10.08.2016 г., като през това време не дължи
плащане на главницата и лихвата (чл. 4.2). През гратисния период се
начислява лихва върху усвоената част от кредита, съгласно действащия
погасителен план, а начислената лихва се капитализира годишно.
От приетата пред СРС съдебно - счетоводна експертиза се установява,
че във връзка с процесния кредит сметката на ответницата е заверена със сума
в общ размер на 1000 лв., като тя е превеждана за заплащането на четири броя
такси за обучение по сметка на Софийски университет „Свети Климент
Охридски“. През гратисния период от 26.02.2013 г. до 10.07.2016 г. е
2
начислена възнаградителна лихва в размер на 190,83 лв. върху усвоената
главница, която към края на периода е капитализирана към главницата, след
което общото задължение по договора е в размер на 1190,83 лв. За периода от
10.08.2016 до 19.10.2018г. не са заплатени 26 погасителни вноски в общ
размер 427,69 лв. от които 253,12 лева главница, 165,66 лв. възнаградителна
лихва и 8,91 лв. наказателни лихви. Към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК (19.10.2018 г.) и датата на изготвяне на заключението
задължението по кредита е в размер на 1018,40 лв., както следва: 48,23 лв.,
месечни вноски за главница с настъпил падеж; 937,71 лв. предсрочно
изискуема главница; 25, 76 лева начислена възнаградителна лихва и 6,70 лв.
наказателна лихва. Извършените погасявания по кредита са били в размер
204,89 лв. месечни вноски за главница, 139,90 лв. – месечни вноски по
възнаградителна лихва и 2,21 лв. наказателна лихва по просрочени вземания.
В случай че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на
исковата молба на ответника на 12.10.2019 г., вещото лица дава заключение,
че задълженията по договора за кредит са в общ размер от 1088,58 лв., от
които 189,84 лв. за месечни вноски по главница с настъпил падеж към
12.10.2019 г., предсрочно изискуема главница – 796,10 лв., възнаградителни
лихви с настъпил падеж 88,70 лв., възнаградителна лихва върху остатъчната
главница 0,31 лв., наказателна лихва върху месечните вноски по главница
13,19 лв., наказателна лихва върху остатъчната главница – 0,44 лв.
Създалите се правоотношения по повод сключения договор за
студентски кредит от 26.02.2013 г. попадат в предметния обхват на Закон за
кредитиране на студенти и докторанти (ДВ. бр. 69 от 05.10.2008 г.), уреждащ
условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна
финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД).
Първия спорен въпрос е свързан с капитализацията на лихвата през
гратисния период.
Настоящия състав намира, че клаузата на чл. 4.4 от договора,
предвиждаща, че начислената през гратисния период лихва се капитализира
годишно, е нищожна на основание чл. 26, ал. 4, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Налице е анатоцизъм, при който лихвата се прибавя към главницата и така
формираният дълг се олихвява, в частност олихвяват се вече изтеклите и
капитализирани лихви. Тази уговорка противоречи и на чл. 24, ал. 1 ЗКСД,
предвиждащ, че общият размер на задължението на кредитополучателя се
формира след изтичане на гратисния период и включва главницата, чийто
размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит. Визираната законова разпоредбата единствено предвижда главницата
и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период,
но не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е
създадена в чл. 4.4 от договора за кредит. Нормите на ЗДСК настоящият
състав намира за императивни, поради което не е допустимо отклонение от
тях по уговорка на страните.
Следващият спорен въпрос е свързан с настъпването на предсрочната
изискуемост.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗКСД освобождава кредитополучателят
3
от задължението за погасяването на главницата и лихвите по кредита по
време на гратисния период. В чл. 4.2. от процесния договор е уговорено, че
ответникът ще ползва гратисен период от 41 месеца, считано от датата на
сключване на договора. От друга страна, чл. 23, ал. 2 от ЗКСД предвижда, че
гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определения срок на докторантурата.
Налице е противоречие между текста на процесния договор и разпоредбата на
ЗКСД, която има императивен характер. Аргумент за тази императивност
следва от специфичния предмет и цели, които се уреждат със закона -
гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от
социалния им статус и участие на студентите и докторантите във
финансирането на обучението (чл. 2 ЗКСД), като по този начин се цели
подобряването на условията за достъп до висше образование. В този смисъл
са и мотивите към законопроекта на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти, в които изрично е посочено, че необходимостта от приемане на
такъв закон произтича пряко от чл. 8 и чл. 96 от ЗВО, предвиждащи, че
държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование,
както и условия за достъп до висше образование като създава и поддържа
система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за
издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки
на студентите, докторантите и специализантите. Предвид изложеното,
приемането на отделен закон, изцяло регулиращ правоотношенията, които се
създават по повод кредитиране на учебната дейност на студенти и
докторанти, е насочен изцяло към защитата на тази специфична група
кредитополучатели, които са в положението на по-слабата страна в
отношенията си с кредитора /банка/, относно условията, реда, сроковете за
отпускане и погасяване на кредити. Оттук произтича и императивния
характер на разпоредбите на ЗКСД и в частност на чл. 23, ал. 2 от ЗКСД. В
нарушение на нейното съдържание чл. 4.2. от договора предвижда друг начин
за определяне на гратисния период, поради което такава уговорка се явява
нищожна и се замества на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивната
разпоредба на закона. Същата, както се посочи, предвижда, че гратисният
период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата,
на която изтича определеният срок на докторантурата.
По делото нито са въведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства от страна на банката в тази насока. Позоваването от ищеца на
хипотезата на чл. 6.2 от договора - неплащане на три последователни вноски
е обусловена от настъпването падежа на вземанията, който е свързан с
изтичането на гратисния период (арг. чл. 23, ал. 2 ЗКСД). Тъй като не се
установява по делото дали и кога е настъпил крайния момент на гратисния
период, съответно възникнало ли е за ответника задължението да започне да
погасява дължимите суми по отпуснатия кредит, то и не може да се прецени
4
налице ли е предвиденото в договора условие за неплащане на три поредни
погасителни вноски.
Ето защо възражението за настъпването на предсрочната изискуемост,
въведено във въззивната жалба се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и последното възражение относно
приложението на чл. 162 от ГПК.
Съгласно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 8 ОТ 02.04.2019 Г.
ПО ТЪЛК. Д. № 8/2017 Г., ОСГТК НА ВКС, Съобразно правилото на чл. 162
ГПК, при доказване от страна на ищеца на основанието за дължимост на
сумите - чрез доказване на сключен договор за кредит, предоставянето на
сумите от кредитодателя на кредитополучателя и настъпила, съобразно
уговореното, изискуемост на отделните вземания, за съда възниква
задължението служебно да съдейства за определяне размера на просрочените
вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни клаузи.
В случая се установява, че съдът е изчислил останалата дължима
главница, което е било необходимо предвид недействителността на клаузата
за капитализиране на лихвата, дължима в гратисния период.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции въззивната жалба следва да се остави без уважение а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
Право на разноски в производството има въззиваемата но тъй като
такива не са претендирани не следва да бъдат присъждани разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20103547/23.04.2021г. по гр.д.№
40227/2019г. по описа на Софийски районен съд 64 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5