Номер 9118.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
Секретар:Петранка А. Паскалева
Прокурор:Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203000600297 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 8/27.05.2020 г. по НОХД № 57/20
г. на окръжния съд в град Добрич, с която подсъдимите В. А. А. и А. Т. Т. са били признати
за виновни и осъдени по чл.354а, ал.1, предл.4 и 5, вр.чл.20, ал.2 от НК, а А. – и по чл.253,
ал.4 от НК, като след редукция по чл.58а, ал.1 от НК и с приложение на чл.23 от НК за А. са
им били наложени наказания съответно лишаване от свобода за две години и осем месеца
при общ режим с 20 000 лева глоба, и лишаване от свобода за две години с изпитателен срок
три години и глоба в размер на 5 000 лева. На Т. е била определена и мярка по чл.67, ал.3,
вр.чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител в
период от шест месеца.
Въззивната проверка се инициира с:
- протест от прокурора в първоинстанционната прокуратура с искане за налагане на
по-тежки наказания на подсъдимия А. за всяко от двете престъпления и приложение на
чл.24 от НК, а за подсъдимата Т. – увеличаване на продължителността на мярката
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и
- жалба от адвокат М.Т., АК Добрич, като защитник на подсъдимия А., която счита за
правилно по отношение на него приложението на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК и
моли за по-леки наказания.
1
В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста и
изразява становище, че наложеното наказание на В. А. е недостатъчно с оглед целите по
чл.36 от НК, адвокат Тухчиева поддържа жалбата си, като счита, че смекчаващите
отговорността обстоятелства обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а адвокат
Д., защитник на подсъдимата Т., счита, че наложеното й наказание е справедливо и
протестът не следва да се уважава.
Независимо от основанията и исканията, посочени от страните във въззивното
производство, чл.314, ал.1 от НПК задължава настоящата инстанция да провери изцяло
правилността на присъдата. При запознаване с материалите по делото се установява, че при
постановяване на присъдата е допуснато неправилно приложение на материалния закон,
ведно с произтичащо от него съществено процесуално нарушение, а те от своя страна са
били обусловени от аналогични нарушения, допуснати в досъдебната фаза и конкретно при
изготвяне на обвинителния акт, които не са били преодолени чрез възможностите,
предоставени на съда с разпоредбите на чл.248-249 НПК.
При решаване на въпросите с присъдата съдът не е приложил дължимата материално
правна норма на чл.26 от НК за всяко едно от двете престъпления, предмет на
произнасянето му, а в мотивите не ги е интерпретирал като усложнена престъпна дейност,
състояща се от отделни деяния, обособени и самостоятелно осъществяващи всяко поотделно
състав на едно и също престъпление, обединени в сложно цяло поради своеобразната
обективна и субективна връзка между тях, вследствие на която обвързаност последващите
деяния се явяват продължение на предшестващите по начин, че и причинените с тях
общественоопасни последици се свързват в един общ престъпен резултат. Този пропуск
съответно е рефлектирал при определяне на наказанията, в която част на мотивите липсва
дължимата обосновка съгласно изискванията на чл.26, ал.2 от НК.
Нарушението е особено съществено при осъждането по чл.253, ал.4, вр.ал.1 от НК -
за това престъпление дори не е формиран общ престъпен резултат, при което приложението
на материалния закон добива вид като относимо към едно от изброените различни деяния,
без да е ясно кое точно. Нарушението от същия вид обаче е налично и за престъплението по
чл.354а, ал.1 от НК, вменено във вина на всеки от подсъдимите А. и Т., за което също не е
посочено, че е продължавано, нито е индивидуализирано и отграничено всяко едно от
отделните деяния в неговите рамки, със съответстващите му съставомерни признаци.
Взетите от съда незаконосъобразни решения при произнасянето по съществото на
делото, от една страна са обусловили неяснота относно наказаната престъпна дейност и
процесът на индивидуализация, а от друга препятстват както правото на подсъдимите да
разберат в пълнота за какво са осъдени, така и извършването на въззивна проверка.
Неправилните решения на съда са отражение на неправилния подход на прокурора
при повдигане на обвиненията с изготвения обвинителен акт, ведно с пренебрегнатата
2
възможност допуснатите нарушения да бъдат отстранени с вземане на решение в
разпоредителното заседание, което е възможно не само по искане на страните, но и по
почин на съда.
Нарушенията не могат да бъдат отстранени в тази инстанция, тъй като при начина на
повдигане на обвиненията с обвинителния акт е налице противоречие – описани са
множество деяния, а са квалифицирани като две единични престъпления. Въззивният съд не
може да приложи за първи път чл.26 от НК, не само защото такова обвинение не
съществува, а и защото отговорността за общия престъпен резултат съобразно чл. 26, ал. 2
НК е по-тежка, и подобен подход, макар и формално, ще представлява влошаване на
положението на подсъдимите без съответен протест. Констатираните съществени
процесуални нарушения представляват предвидено в закона отменително основание поради
ограничаване правата на страните, които са отстраними чрез ново разглеждане на делото в
съответствие с мотивите на това решение, поради което и на основание чл.335, ал.2,
вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 8/20.05.2020 г. по НОХД № 57/20 г. на Окръжен съд Добрич и
ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в първата инстанция от друг съдебен
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3