Р Е Ш Е Н
И Е
№ 162
30.06.2021г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и трети юни
две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Йордан Г.
от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 124 по описа
за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.И.Х.
*** като пълномощник на С.С.И.,*** обжалва решението по а.н.д. №1027/2020г. на
РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с ограничаване
правото на изпълнение на трудовите задължения по действащ трудов договор във връзка
с отсъствие на хипотезата по т.4 от заповедта на директора на РЗИ. Моли за
отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
В
писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответната ОДМВР – Кюстендил намира
жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че не са налице
касационни основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за
правилно и обосновано и като такова моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №277а-917/28.07.2020г. на директора на ОДМВР –
Кюстендил, с което на С.С.И. на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че с решение на МС
№325/14.05.2020г. на територията на Република България е обявена извънредна
епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на СОVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите, считано от 14.05.2020г. до 14.06.2020г. Със заповед
№РД-01-140/22.06.2020г. на директора на РЗИ – Кюстендил, издадена на основание
чл.9, т.1 и чл.10 от УП на РЗИ във вр. с чл.63, ал.4, ал.7 и ал.11 от ЗЗ след
проведено заседание на Областния кризисен щаб за борба с СОVID-19, във връзка с регистрирани случаи на заболяването на
територията на кв.“***“ в гр.Кюстендил, съгласувано с
Главния държавен инспектор на Република България са въведени временни
противоепидемични мерки на територията на кв.“***“,
считано от 22.00 часа на 22.06.2020г. до 00.00 часа на 01.07.2020г. В т.6 от
заповедта е забранено движението на жители извън територията на квартала, с
изключение на лицата по т.4, които са сезонни работници, чиито транспорт следва
да се осигури от работодателите по график за вземане и връщане на лицата по
списък. Съдът е установил, че на 26.06.2020г. в гр.К св.Т и св.Б като служители
на РУ – Кюстендил извършвали обход в района на пл.“***“,
като по сигнал на дежурния по РУ установили жалбоподателя, който седял на
питейно заведение „Еврофутбол“ в ниското тяло на Областна администрация –
Кюстендил. Лицето имало адресна регистрация в кв.“***“
и пред проверяващите не заявил, че е напуснал квартала поради трудова заетост в
качеството на сезонен работник. Съдът е приобщил трудовия договор на лицето и
справка от ТД НАП, от които е установил, че И. упражнява трудова дейност при
работодателя „***“ООД – К от 31.01.2020г., а от показанията на управителя на
дружеството съдът е установил, че в центъра на града няма обекти, стопанисвани
от дружеството.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за компетентност
на АНО, липса на допуснати нарушения на административнонаказателната процедура,
ясно обвинение и съставомерно противоправно деяние. Според съда, представеният
трудов договор не оневинява нарушителя, т.к. е лице извън посочените по т.4 от
заповедта на директора на РЗИ. Съдът е отрекъл маловажност на деянието.
Наложената глоба е приел за законосъобразно определена в минималния законов
размер с оглед целите по чл.12 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилни са изводите на районния съд за спазване на
административнонаказателната процедура при издаване на оспореното НП и за съставомерно
деяние по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, извършено от дееца.
Фактическият състав на санкционната норма включа
нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1
или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление. В оспореното пред
районния съд НП обвинението включва първата хипотеза на санкционната норма,
чието изпълнително деяние е неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени
от директора на РЗИ – Кюстендил по чл.63, ал.7 от ЗЗ – временни
противоепидемични мерки при обявена извънредна епидемична обстановка. Мерките
са обективирани в заповед №РД-01-140/22.06.2020г. на органа, която има
предварително изпълнение по см. на чл.63, ал.11 от ЗЗ. По т.6 от заповедта е
въведена забрана за движение на жители от кв.“***“ извън територията на квартала с
изключение на лицата по т.4, които са сезонни работници. Към датата на деянието
нарушителят е с адрес на регистрация в кв.“Изток“ и не е имал качеството на
сезонен работник, поради което местонахождението му извън квартала определя
поведението като неизпълнение на въведените по заповедта противоепидемични
мерки, в т.ч. по т.6 от същата. Случаят не е маловажен, т.к. липсват основания
от визираните такива в чл.93, т.9 от НК във вр. с чл.28 от ЗАНН, както правилно
е преценил районния съд. Наложеното наказание е в неговия законов минимум и
като такова отговаря на изискванията по чл.27, ал.1-3 от ЗАНН и целите по чл.12
от ЗАНН.
Противно на твърдението на касатора, липсват основания
да се счита, че с разпореденото в т.6 от заповедта на директора на РЗИ –
Кюстендил се нарушава правото на труд на дееца. Установеното по казуса сочи, че
местонахождението на И. към датата и часа на нарушението не е в обектите на
дружеството, а на място, което е отдалечено и без връзка с тях. От друга
страна, налагането на противоепидемичните мерки е с временен характер, като
целта е защита и опазване на живота и здравето на гражданите. Колизията между
въведената със заповедта на директора на РЗИ – Кюстендил забрана за напускане
на територията на квартала и ограничаването в упражняването на правото на труд
като последица от тази забрана е разрешена в мотивите на решение
№10/23.07.2020г. на КС по к.д.№7/2020г. В решението на КС се сочи, че
ограничаването в упражняването на определени права по чл.63, ал.4-7 от ЗЗ чрез
въвеждане на временни противоепидемични мерки съответства на принципа на
пропорционалност, т.к. разпоредбите на надхвърлят границите на подходящото и
необходимото, за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба.
Според КС, правото на свободно придвижване, икономическата свобода и правото на
труд не са абсолютни и отстъпват пред необходимостта да се осигури постигането
на приоритетната цел – гарантиране на живота и закрила на здравето на
гражданите. Държавната интервенция е не само конституционно търпима, тя е
обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона.
Закрилата на здравето на гражданите като публично благо е без съмнение
легитимната, конституционно дефинирана цел на ЗЗ /чл.1 и 2/. Отделно от това, налице
е механизъм за съдебен контрол на заповедите по ал.4 и ал.7 на чл.63 от ЗЗ.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
На основание
чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ ответникът дължи заплащане
на касатора на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№11/16.03.2021г. по а.н.д.№1027/2020г. на РС – Кюстендил.
ОСЪЖДА С.С.И. /с посочени лични данни/ да заплати на ОДМВР -
КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80лв.
/осемдесет лева/.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.