РЕШЕНИЕ
№ 11141
[*******], 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110171225 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Осемнадесета, Раздел I, чл. 235
ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от [*******] /с предишно
наименование [*******]/, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. А. И.
е предявен иск с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. чл.485, ал.1 ТЗ за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумата по издадената на 31.05.2011 г. срещу длъжника заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19724/2011 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на управляващ и
представляващ дружеството [*******], е поел задължение по запис на
заповед, издаден в [*******] на 25.07.2007 г. в полза на ищеца, за заплащане
на сумата в размер на 18 404,48 евро, като в лично качество е авалирал записа
на заповед. Плащането по записа е било определено като дължимо на
предявяване, а ценната книга е била надлежно предявена за плащане на
издателя, както и на авалистите чрез нотариални покани, като тази на
ответника била връчена на 08.04.2011 г. от нотариус А.П., но плащания не
постъпили. Въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 19724/2011 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, твърди да е било
образувано изпълнително дело № [*******] по описа на ЧСИ [*******] на
КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, като по същото и по
следващите образувани въз основа на изпълнителния лист дела кредиторът е
правил опити да се удовлетвори. Моли за постановяване на решение, с което
1
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6
379,62 евро, представляваща непогасено задължение по запис на заповед,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ответникът е подал отговор, изпратен чрез куриер на 06.10.2023 г. (в
срока по чл. 131 ГПК), с твърдения за недопустимост и неоснователност на
иска. Твърди, че не е ясно как е формирана претендираната сума. Посочва, че
дружеството [*******] е било в договорни отношения с [*******]
/предишното наименование на ищеца/ относно 16 броя автомобили, ползвани
по силата на договори за лизинг, като лизинговият период бил три години.
Всички автомобили били върнати на лизингодателя, като до момента на
връщане били изплатени 2/3 от лизинговите вноски. Някои от автомобилите
са били напълно изплатени, но служителите на лизинговото дружество
разпределяли плащанията по неясен за ответника начин. Твърди, че един от
автомобилите е бил откраднат, като на ответника не е било известно какво
застрахователно обезщетение е получено от ищеца за откраднатия автомобил.
Сочи, че ищецът е напълно удовлетворен, с оглед което и искът е
неоснователен. Оспорва да е бил уведомен за предявяването на записа на
заповед за плащане чрез връчване на нотариална покана, както и за воденето
на изпълнителни дела, т.е. оспорва изискуемостта на процесното вземане по
записа на заповед. Оспорва подписа, положен в записа на заповед, да е негов.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
С определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е
предоставил възможност на ответника да конкретизира възражението си, с
което разкрива каузата, във връзка с която твърди да е издаден процесният
запис на заповед, като посочи конкретния договор за лизинг, задълженията на
лизингополучателя по който е следвало да обезпечава ценна книга – на коя
дата, между кои страни същият е бил сключен, за ползване на кое лизингово
имущество и т.н.
В отговор на предоставената му възможност ответникът чрез
процесуалния си представител в първото по делото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на производството, е заявил (независимо от
оспорването да е подписвал записа на заповед в качеството си на авалист по
същия), че процесният менителничен ефект е бил издаден във връзка със
задълженията на лизингополучателя по договор за финансов лизинг №
[*******] г., сключен между [*******] и ищеца, като твърди пълно
погасяване на задълженията по същия от страна на лизингополучателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
доводите и възраженията на страните, намира от фактическа страна
следното:
Като доказателство по делото е приет в оригинал запис на заповед,
издаден на 25.07.2007 г. в [*******] от М. А. И., в качеството му на управител
на [*******], по силата на който последното, действащо чрез законния си
представител, се е задължило да заплати безусловно и неотменяемо на ищеца
2
или на негова заповед сумата 18 404,48 евро. Записът е издаден с падеж на
предявяване, като същият е следвало да бъде предявен за плащане не по-
късно от 01.09.2011 г. Ценната книга носи подпис за издател на М. А. И. в
качеството му на управител. Същият е авалиран от ответника при издаването
му на 25.07.2007 г. при условията, при които задължението е поето.
Изпратена е била нотариална покана чрез нотариус А.П. от ищеца до
[*******], със седалище и адрес на управление: [*******], с която на
дружеството са били предявени за плащане общо пет записа на заповед, в т.ч.
и издаденият на 25.07.2007 г. за сумата 18 404,48 евро. Извършено е
отбелязване от нотариуса, че екземпляр от поканата следва да се счита връчен
на адресата на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичане на срока от залепването на
уведомление на 19.04.2011 г.
Приета по делото е и изпратената от ищеца до ответника нотариална
покана чрез нотариус А.П. на следния адрес: [*******], [*******], с която е
предявен за плащане и процесният запис на заповед от 25.07.2007 г. за сумата
18 404,48 лева. Нотариусът е извършил отбелязване, че поканата счита
поканата за връчена на адресата на 08.04.20211 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
с изтичане на срока за получаване на същата от залепването на уведомление.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
11.05.2011 г., [*******] е отправило искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу [*******], М. А. И. (в качеството му на авалист),
Г.Р.Т. – [*******], за сумата 6379,62 евро, представляваща остатък от
вземане по запис на заповед от 25.07.2007 г., при условията на солидарна
отговорност.
С разпореждане от 31.05.2011 г., съдът е издал в полза на заявителя
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за посочената сума.
Постъпило е възражение, вх. № 23042578/24.08.2021 г. от М. А. И., с
което е оспорена дължимостта на вземането по издадената заповед.
Подробни съображения относно преценката на заповедния съд, че
възражението по чл. 414 ГПК е подадено в срок, са изложени в разпореждане
№ 20067588/17.11.2022 г. на л.93 – л. 94 от заповедното дело. Същите не
следва да бъдат преповтаряни.
Като доказателство за установяване възражението на ответника за
погасяване на вземанията на ищеца по каузалното правоотношение, във
връзка с което се твърди да е бил издаден записът на заповед, е приет договор
за финансов лизинг № [*******] г., по силата на който [*******]
(лизингодател), от една страна, и от друга страна, [*******], представлявано
и управлявано от К.К.М. (лизингополучател) и поръчителите: [*******],
представлявано и управлявано от М. А. И., [*******], представлявано и
управлявано от М. А. И., М. А. И. и Г.Р.Т. – И.а, е предоставил при условията
на финансов лизинг на лизингополучателя 1 брой употребяван товарен
автомобил марка [*******], модел [*******], шаси № [*******], цвят: бял,
рег. [*******] с доставчик на лизинговата вещ [*******], покупна цена: 20
000 евро, при финансирана от лизингодателя сума: 18 000 евро за период от
36 месеца. Лизинговата цена е била дължима на 36 месечни вноски в размери
3
съгласно погасителен план. Съгласно условията на лизинговия договор за
обезпечаване на вземанията на лизингодателя по същия е предвидено
издаване на запис на заповед от лизингополучателя, който да бъде авалиран
от поръчителите по договора за сума в размер на 24 426,48 евро. Договорът е
подписан от ответника като поръчител в лично качество, както и като
представляващ другите две дружества поръчители.
Приет е и погасителен план към договор № [*******] г., също подписан
от договарящите страни.
От страна на ответника е представена справка за вземанията по договор
№[*******] г., съгласно която към 30.04.2009 г. неплатените суми по този
договор са били в размер на 15 834,59 лева.
Съдът приема за установено от изявленията на страните, направени в
производството и представените по делото доказателства, че между [*******]
и [*******] по силата на договори за финансов лизинг са възниквали повече
от едно правоотношения за различни вещи, както и са издавани и повече от
един записи на заповед.
По делото е прието заключението на съдебно-почерковата експертиза,
изготвено от вещото лице М. М., което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални
знания, доколкото не са налице съмнения относно правилността на изводите,
категорично дадени. Съгласно същото на база на установените устойчиви и
съществени съвпадения между изследваните обекти и сравнителните образци,
при липсата на данни за техническа подправка, съдът приема, че оспорените
подписи в записа на заповед за М. А. И., са изпълнени от последния.
Приети в препис са изпълнителните дела, образувани въз основа на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист, издадени в
заповедното производство.
От същите се установява, че на 28.10.2011 г. ищецът е подал молба за
образуване на изпълнително дело при ЧСИ [*******] на КЧСИ, срещу
[*******], М. А. И., Г.Р.Т. – [*******] за събиране на вземанията и по
издадения по заповедното производство изпълнителен лист. По същото са
предприемани изпълнителни действия за събиране на процесните вземания
срещу длъжниците, в т.ч. и срещу ответника.
С молба от 09.04.2014 г. взискателят е поискал делото да бъде изпратено
за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ [*******] на КЧСИ,
район на действие – ОС – [*******]. Било е образувано изп.д. № [*******] г.
по описа на този съдебен изпълнител.
С молби от 21.09.2016 г. и от 12.10.2017 г. е поискано от ЧСИ [*******]
да наложи запори на банкови сметки на длъжниците по делото.
С молба от 18.10.2017 г. е поискано изпълнителното дело да бъде
прехвърлено за продължаване на действията на ЧСИ [*******], като е било
образувано изпълнително дело № 3133/2017 г. по описа на този съдебен
изпълнител.
С молба от 10.01.2018 г. взискателят е поискал извършване на справки за
4
длъжниците.
С молба от 17.01.2018 г. взискателят е поискал с оглед перемирането на
изпълнителното дело да му бъдат върнати изпълнителните листове.
Въз основа на издадения по ч.гр.д. № 197234/2011 г. по описа на СРС,
41 с-в изпълнителен лист и молба от 17.04.2018 г., подадена от ищеца, е било
образувано изпълнително дело № [*******] г. по описа на ЧСИ[*******]
срещу длъжниците: [*******], М. А. И., Г.Р.Т. – [*******]. Със същата е
поискано извършването на конкретни действия за събиране на вземанията по
листа. По това дело също са предприемани действия по принудително
изпълнение по отношение на всички длъжници.
С молба от 17.01.2019 г. взискателят е поискал да бъде извършена
справка и да бъде наложен запор върху вземането на ответника за трудово
възнаграждение.
На 29.10.2019 г. взискателят е поискал да бъде овластен от ЧСИ
[*******] да предяви иск по чл. 517, ал. 3 ГПК срещу М. А. И..
С молба от 21.12.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор върху
банкови сметки на длъжниците физически лица, както и върху вземанията им
за трудови възнаграждения, в случай че такива бъдат установени. Поискано е
извършване на опис на движимите вещи, собственост на длъжниците.
На 25.11.2021 г., на 20.09.2022 г., на 12.10.2022 г. с нарочни молби от
взискателя са отправени аналогични искания за предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу длъжниците.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, вр.
чл. чл. 485, ал. 1 ТЗ.
В тежест на ищеца по същия е да докаже наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, по който се легитимира като поемател, че
ответникът е авалист по същия, както и че записът е бил предявен за плащане,
с оглед което и е настъпил падежът за заплащане на задължението по него.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на твърдяното
каузално правоотношение със соченото съдържание; връзката между записа
на заповед и твърдяното каузално правоотношение; плащането на
задължението по каузалното правоотношение, във връзка с което е бил
издаден процесният запис на заповед. В тежест на ответника с оглед
направеното оспорване истинността на представения документ, обективиращ
абстрактната сделка, е доколкото ищецът е заявил, че ще се ползва от
издадения запис, е да установи, че положеният подпис в процесния запис на
заповед за авалист не е негов.
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на
абстрактните, при която основанието за плащане не е елемент от
съдържанието и условие за нейната действителност, поради което сумата по
него се дължи независимо от наличието на каузална сделка. В този връзка са
дадени задължителни за съда указанията в т. 17 от Тълкувателно решение от
5
18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, като при наличие на въведени възражения във връзка с разкриване на
каузата, важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест,
т.е. всяка страна следва да докаже фактите, които твърди.
В конкретния случай, приносителят на ценната книга е упражнил правата
си спрямо лицето, задължило се като авалист, чието задължение е ограничено
от обема на отговорност на лицето, за което е поел задължението. Авалът е
самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на
едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което
обезпечава.
За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да
съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1. /
наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е
написан; 2. / безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. /
падеж; 4. / място на плащането; 5. / името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; 6. / дата и място на издаването; и 7. /
подпис на издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя
действителността на менителничния ефект.
Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите,
определени в ал. 2, 3 и 4 на същата норма – т. е. законодателят изрично
допуска случаите на нередовност на падежа, мястото на плащане и мястото на
издаване на ценната книга да бъдат санирани.
В случая изискуемите реквизити са налице и въз основа на събраните по
делото доказателства първоинстанционният състав на съда приема, че е
налице редовен от външна страна запис на заповед, издаден от [*******],
чрез управителя М. А. И., платим на предявяване, който е бил авалиран при
условията, при което задължението е поето от издателя от ответника М. А. И..
Доколкото ответникът не е доказал възражението си, че записът на заповед не
е бил подписан от него, предвид категоричния извод на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза, то и следва да се приеме, че оспореният
документ е автентичен и с подписването му издателят и ответникът (в
качеството му на авалист), надлежно са поели задължения за плащане на
посочената в документа сума, остатък от която се претендира в настоящото
производство.
В случая записът на заповед е издаден с падеж на предявяване, като
ищецът е изложил твърдения, че същият е бил надлежно предявен на издателя
и на авалиста чрез връчването на нотариални покани. Същите са представени
още в хода на заповедното производство, като от съдържанието им е видно,
че ищецът е отправил до издателя и до солидарния длъжник изявление, че се
предявява за плащане и процесният запис на заповед. Както се посочи и по-
напред, налице е удостоверяване от страна на нотариуса на извод, който
последният е направил, че счита поканите за редовно връчени на основание
чл. 47, ал. 5 ГПК с изтичане на срока от залепянето на уведомления.
Съгласно решение № 207 от 12.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1100/2017 г.,
6
I т. о., ТК, определение № 45/13.01.2014 г. по ч. т. д. № 2880/13 г. на ВКС, ТК,
I т. о., решение № 77/14.08.2015 г. по т. д. № 1156/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
Определение № 172 от 24.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1556/2015 г., II т. о.,
ТК и мн.др. предявяването на запис на заповед, с падеж "на предявяване" -
/какъвто е и падежът с уговорен срок за предявяване за плащане по чл. 487,
ал. 1 ТЗ/ - има за цел да установи падежа на задължението, а не да осигури
съдействието на длъжника за плащането или единствено да го постави в
забава. Такива последици има предявяването за плащане при изрично
уговорен падеж, за които хипотези е относимо ТР № 1/2005 г. по тълк. дело №
1/2004 г. на ОСТК на ВКС - т. 3 /така и решение № 132 по т. д. № 2316/2015 г.
на I т. о. на ВКС/. Предявяването на запис на заповед с падеж "на
предявяване" е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо
всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Без значение е дали
кредиторът би предприел първо принудително изпълнение спрямо издателя
или съвместно с такова и против авалиста или би предприел директно само
срещу авалиста /каквото право безспорно има, с оглед солидарния характер на
отговорността им/. Авалистът обаче, аналогично на поръчителя /в този аспект
липсва различие в уредбата на задълженията им - чл. 485, ал. 1 ТЗ/ отговаря
както издателя, т. е. считано от момент на изискуемост на задължението,
противопоставим на издателя, което не би могло да стане по друг начин освен
при задължително предявяване менителничния ефект за плащане на
издателя. Следователно, последното във всички случаи е необходимо
условие за възникване изискуемостта на задължението и за авалиста.
Предявяване на издателя, без предявяване на авалиста, предпоставя настъпила
изискуемост на задължението по записа на заповед и за авалиста.
Цитираната непротиворечива съдебна практика се споделя изцяло от
настоящия съдебен състав. Ето защо и следва да се даде отговор на въпроса
настъпила ли е изискуемостта на вземането на кредитора спрямо издателя,
който не е ответник по делото, и спрямо авалиста, който оспорва записът на
заповед да му е надлежно предявен.
В случая кредиторът е обективирал изявлението си относно предявяване
на записа на заповед, въз основа на който претендира процесното вземане,
чрез изпращането на нотариални покани до издателя (търговско дружество) и
до авалиста (ответник по делото).
Както е посочено в определение № 244 от 28.03.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 60331/2016 г., III г. о., ГК в съществуващата непротиворечива практика е
даден отговор на начините и предпоставките за редовно предявяване на запис
на заповед с падеж "на предявяване", а именно: неформално, по всякакъв
начин - чрез пощенска или куриерска служба, лично връчване, чрез
нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на издателя / лично,
не чрез другиго/. При връчване с нотариална покана фикцията на чл. 50, ал. 2
ГПК намира приложение само в случай на връчване чрез служител на
нотариуса, с оглед субсидиарното приложение на чл. 37 - 58 ГПК, изрично
предвидено в чл. 50 ЗННД. В този смисъл съдебната практика е
непротиворечива: напр. определение № 108 от 16.02.2012 г. по ч. т. д. №
70/2012 г. на ВКС, II т. о., определение № 857 от 9.12.2011 г. по ч. т. д. №
7
623/2011 г. на I т. о. ВКС, опр. № 52 от 17.01.2011 г. по ч. т. д. № 852/2010 г.
на ВКС, II т. о., определение № 141/2.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. на
ВКС, I т. о., определение № 861 от 3.12.2010 г. по ч. т. д. № 899/2010 г. на
ВКС, II т. о., определение № 813 от 30.12.2009 г. по ч. т. д. № 868/2009 г. на
ВКС, I т. о., определение № 479 от 20.06.2011 г. по ч. т. д. № 444/2011 г. ВКС,
II т. о., определение № 47 от 17.01.2011 г. по ч. т. д. № 719/2010 г. на ВКС, II
т. о. определение № 45 от 13.01.2014 г. по ч. т. д. № 2880/2013 г. на ВКС, I т.
о. и др.
Нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана,
залепването на уведомлението на основание чл. 47 ГПК и липсата на достъп
до канцеларията на адресат - юридическо лице и жилището на адресат -
физическо лице, както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във
връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които
нотариалната покана не е могла да бъде връчена на съответния адрес, имат
характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът
удостоверява конкретни факти и обстоятелства и извършени действия на
удостоверителните изявления на нотариуса за извършените от него или пред
него действия. Като официален свидетелстващ документ нотариалното
удостоверяване и изготвеният от нотариуса констативен протокол, се ползват
с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила за
удостоверените с тях факти на основание чл. 179 ГПК.
В настоящия случай при наличните конкретни удостоверителни
изявления на нотариуса за извършените от него или пред него действия,
следва да се заключи, че нотариусът не е удостоверил никакви факти и
обстоятелства, които да обвързват съда с материална доказателствена сила
(която се отнася за удостоверени факти и обстоятелства, но не и за правни
изводи), освен счита същите за редовно връчени с изтичането на срока от
залепянето на уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК.
На обсъждане следва да се подложи въпросът налице ли е редовно
връчване на изпратената до издателя нотариална покана, имаща за цел да му
бъде предявен процесният запис на заповед.
По отношение на издателя на записа на заповед следва да се посочи, че
същият е юридическо лице търговец и по отношение на него приложими са
разпоредбите на чл. 50 ГПК. В случая липсва удостоверяване на релевантните
за приложението на чл. 50, ал. 4 ГПК обстоятелства - не е удостоверено от
страна на служител на нотариуса да не е намерил достъп до канцеларията на
търговеца или някой, който е съгласен да получи съобщението, за да се
извърши уведомление чрез залепване.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗННД нотариусът може да възложи на
определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа
при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.
Така установеното законово правомощие несъмнено предполага, че при
изпълнението на тези функции на служителя в нотариалната кантора са
вменени същите задължения по удостоверяването на връчването, каквито има
и връчителят - служител на съда в хипотезите на връчване на съобщения и
8
книжа, включително и това да залепи уведомление на вратата или на
пощенската кутия, когато не намери достъп до канцеларията или не намери
някой, който е съгласен да получи съобщението - в хипотезата на чл. 50, ал.4
от ГПК.
Удостоверяването на връчването от служител на нотариуса се извършва с
поставянето върху документа на щемпел по образец, съгласно приложение №
6 към чл. 17 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори на министъра на правосъдието /обн.,
ДВ, бр. 12 от 7.02.1997 г./. Този образец изисква съставянето на разписка,
която следва да бъде оформена съгласно приложение № 1 към чл. 2, т. 1 от
Наредба № 7 от 22.02.2008 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване
на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален
кодекс / обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г./, като в случай, че адресатът не е бил
намерен на адреса служителят на нотариуса трябва да посочи какви действия
е извършил във връзка с връчването на поканата /на кои дати е посетил
адреса, открил ли е служители на фирмата, потърсил ли е съдействие от
съседи за да установи дали на този адрес действително се намира офиса на
фирмата на едноличния търговец/, да посочи имената и длъжността си и да
подпише разписката.
В настоящия случай няма никакви данни за удостоверен по описания
начин опит за връчване на поканата на издателя на записа на заповед. Липсва
разписка за връчване на нотариалната покана, въз основа на която е
извършено нотариалното удостоверяване за връчването по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В тази връзка изявлението на нотариус А.П., изписано на гърба на
поканата, че на 19.04.2011 г. удостоверява връчването на екземпляр от
поканата на адресата [*******] на основание чл. 47, ал. 5 ГПК поради
изтичане на срока на залепеното уведомление на 19.04.2011 г. срещу разписка
79, не може да бъде възприето като нотариално удостоверяване по смисъла на
чл. 569, т.3 ГПК. Липсват удостоверени надлежно факти с правно значение,
въз основа на които да се приеме, че нотариалната покана е надлежно връчена
на дружеството на основание чл. 50, ал. 4 ГПК. В тази част извършеното
нотариално удостоверяване не се ползва с материална доказателствена,
обвързваща съда, доколкото това удостоверяване на съдържа отразяването на
факти и обстоятелства, които са се случили и действия, които са били
извършени при опит да се връчи изявлението на кредитора.
В обобщение на изложеното дотук, съдът намира, че нотариалната
покана не е била връчена по установения ред на издателя на записа на
заповед, което означава, че същият не му е бил предявен, следователно
изискуемостта на задължението на издателя за плащане на сумите по ценните
книги не е настъпила. В тази хипотеза не са налице предпоставките за
реализиране отговорността на авалиста по изложените по-напред
съображения, с оглед което и предявеният срещу него иск следва да се
отхвърли на това основание.
За пълнота и във връзка с приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
следва да посочи още, че в случая независимо от обстоятелството, че
издателят на записа на заповед не е страна в конкретното исково
9
производство, въз основа на анализа и съвкупната преценка на материалите
по изпълнителните производства, които са били образувани въз основа на
издадения по заповедното дело изпълнителен лист, отново не може да бъде
направен извод, че записът на заповед е предявен за плащане на издателя чрез
извършването на действия в изпълнителното производство. Липсва
удостоверяване по надлежния процесуален ред относно връчена покана за
доброволно изпълнение, респ. преписи от заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, както и друго писмено изявление на кредитора, което би
могло да се тълкува като извършване на действия по предявяването на записа
на заповед, и което да е достигнало до адресата (като му е било връчено по
реда на чл. 50, ал. 1 ГПК или следва да се счита връчено по силата на
фикциите, разписани в разпоредбите на чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК).
Безспорно е, че в производство по чл. 422 ГПК разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение
на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. С решение № 60075 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1338/2020 г., I
т. о., ТК е възприет извод, че предявяването за плащане на издателя на запис
на заповед с падеж "на предявяване" е релевантен за спора по чл. 422 ГПК
факт и следва да бъде съобразен от съда на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК, ако е
настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В посоченото решение е разгледана хипотеза на настъпване на изискуемост
на задължението по запис на заповед, както по отношение на издателя, така и
на авалистите, от датата на решението за обявяване в несъстоятелност на
издателя /така Решение № 207/12.02.2018 г. по т. д. № 1100/2017 г. на ВКС, I
т. о. и Решение № 60009/02.06.2021 г. по т. д. № 2891/2019 г. на ВКС, II т. о.,
доколкото разпоредбата на чл. 617 ТЗ не установява изключения с оглед
основанието на вземанията /. Поради това, че в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК моментът, към който се установява
съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, то настъпването на изискуемостта на вземането като
последица на решението за обявяване на търговското дружество-издател в
несъстоятелност е отчетено като нов факт, който е съобразен от съда на осн.
чл. 235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай обаче, въз основа на всички доказателства, събрани
в производството, не се установява настъпването на изискуемост на
процесното задължение по отношение на издателя, тъй като не се установява
записът да му е бил надлежно предявен. Доколкото липсва надлежно
предявяване на записа по отношение на дружеството издател, то и искът
спрямо авалиста следва да се отхвърли, независимо дали по отношение на
последния записът е бил предявен вкл. и в хода на исковия процес.
При тези изводи на съда не следва да се разглеждат останалите
възражения, заявени с отговора на исковата молба, вкл. и тези касаещи
каузалното правоотношение, по което авалистът твърди вземането на
10
кредитора да е било погасено. Не следва да се обсъжда и възражението за
настъпила погасителна давност, доколкото съдът прие, че вземането не е
изискуемо, тъй като записът не е установено да е бил надлежно предявен на
издателя.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът.
Последният е извършил разноски в производството в размер на 2400 лева, от
които сумата 2000 лева за адвокатско възнаграждение, заплатена в брой при
подписване на представения договор за правна защита и съдействия, както и
сумата 400 лева – депозит, от който е изплатено възнаграждение на вещото
лице, изготвило заключение по съдебно-почерковата експертиза.
Доколкото направеното оспорване на автентичността на документа съдът
прие за неоснователно, на ответника не се следват разноските в размер на
сумата 400 лева за изготвяне на приетото заключение.
Ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника. Съдът, като съобрази
конкретната фактическа и правна сложност на делото, цената на предявения
иск, обема на осъществените от процесуалния представител на страната
действия, отчитайки обстоятелството, че отговорът на исковата молба е
подаден лично от ответника (а не чрез представител), при спазване на
принципите за справедливо заплащане на адвокатския труд и разумност на
съдебните разноски, намалява същите до сумата от 1500 лева. Разноски в
посочения размер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложат в
тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [*******] (предишно наименование
[*******]), ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление: [*******],
[*******] и съдебен адрес: [*******], [*******], срещу М. А. И., ЕГН
********** с адрес: [*******] и адрес на пълномощника: [*******],
[*******], иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, вр. чл.
485, ал. 1 ТЗ за сумата 6379,62 евро, представляваща непогасено задължение
по запис на заповед от 25.07.2007 г., издаден от [*******], ЕИК [*******], за
сумата 18 404,48 евро, авалиран от М. А. И., за която сума в размер на 6379,62
евро е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 31.05.2011 г. по ч. гр. д. № 19724/2011 г. по описа
на СРС, I Гражданско отделение, 41 състав.
ОСЪЖДА [*******] (предишно наименование [*******]), ЕИК
[*******], със седалище и адрес на управление: [*******], [*******] и
съдебен адрес: [*******], [*******] да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на М. А. И., ЕГН ********** с адрес: [*******] и адрес на пълномощника:
11
[*******], [*******] сумата от 1500 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 71225/2022 г. по описа на СРС, I
Гражданско отделение, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12