РЕШЕНИЕ
№ 5323
гр. С, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110158234 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от В. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“Ш“ № ...., чрез
адв.М., със съдебен адрес гр.С, бул.“А С“ № 125, насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20,
представлявано от И В Д и Д В Н, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски
кредит № .../04.04.2023 г. на основание чл.22 вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1 от
ЗЗД и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100.76 лв. /съобразно
заявеното и допуснато изменение на иска в молба от 04.03.2025 г./, представляваща
недължимо платена при липса на основание.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен
иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договор за потребителски
кредит № .../04.04.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 04.04.2023 г. е сключил с „Ф Б“ ЕООД договор за
потребителски кредит № ..., по силата на който му е отпусната в заем сумата от 400.00 лв.,
при ГПР 49.87% и срок от 25 дни.
Ищецът оспорва да е подписвал договор за поръчителство, както и изобщо такъв
договор да му е бил представян.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. В тази насока
се излагат съображения, че дължимите вноски за поръчителство не са посочени като размер
и не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК за разписване на начина на изчисляване
1
и формиране на ГПР. Отбелязва се, че и посоченият в договора ГПР е грешен, тъй като в
него не е включено задължението по предоставяне на поръчителство. Това се определя като
заблуждаваща търговска практика, съобразно чл.68г, ал.4 ЗПК вр чл.68л, ал.1 от ЗПК, която
пречи на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
В исковата молба се изложени подробни съображения относно характера на
процесния разход на поръчител като такъв по чл.19, ал.1 от ЗПК, който се включва в ГПР.
Според ищеца, в случай, че той беше включен в ГПР, размерът на последния щеше да е над
70%.
Процесната клауза от договора за кредит се оспорва като неравноправна по смисъла
на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1
и ал.4 от ЗПК. С оглед на това се иска да бъде върнато на ищеца заплатената по нея сума.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че сключването на договор за
поръчителство с М банк /М/ е задължително условие за отпускане на кредит. Отбелязва, че
при кандидатстване за заем, потребителят може да посочи поръчител, избран от него, като
на всеки етап от кандидатстването за кредит той е получавал необходимата информация,
поради което не е налице и зблуждаваща търговска практика. Според ответника,
потребителите биват запознати с дължимите такси преди още да подадат заявление за
кредит.
Освен това се сочи, че „Ф Б“ ЕООД и М банк са отделни юридически лица, поради
което и между тях и заемополучателите се създават отделни облигационни правоотношения.
Оспорват се и твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното
обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като това е разход, който не е
задължителен.
Обръща се внимание и че ищецът е разполагал с възможността да се откаже от
договора в съответствие с чл.29 от ЗПК, в 14-дневен срок от сключването му, от което право
той не се е възползвал.
Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските
по делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
2
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит, респ. на посочените в исковата молба, конкретни клаузи от договора за
потребителски кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
04.04.2023г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит №
......, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът кредитополучател. Според
договора, размерът на кредита, който ответникът се задължава да отпусне на ищеца, възлиза
на 400 лв. Предвидено е, че същият следва да бъде върнат в срок от 25 дни, считано от
датата на превеждане на сумата, конкретно е посочен и падеж 29.04.2023г. В чл. 3 е
предвидено, че за целия период на кредита кредитополучателят следва да върне сума в общ
размер от 411,24 лв., представляваща сбор от отпуснатия кредит от 400лв. и 11,24 лв. лихва
при лихвен процент от 2,81%. В чл. 4 е посочено, че ГПР е в размер на 49,87 %. В чл. 5 е
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank“ в
полза на дружеството. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза
обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.
Съгласно част 2, т.8 от стандартния европейски формуляр, изискването за
обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т.4.3 от
СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на
100.76 лева.
По делото е представен договор за гаранция (поръчителство), сключен между
„Multitude Bank p.I.c”, в качеството на гарант и В. С. С., в качеството на клиент, с който
гарантът предоставя гаранция на клиента, като се задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит № ..../04.04.2023г.,
сключен с „Ф Б“ ЕООД. За поемането на това задължение, клиентът дължи „такса“ в общ
размер от 100.76 лв.
От заключението по допуснатата, изслушана и приета съдебносчетоводна експертиза
се установява, че според записите в изготвената справка за получени плащания, усвоената и
погасена главница е в размер на 400.00 лева, документирано с издадена разписка
№.../04.04.2023 г. с наредител „Ф Б“ ЕООД и получател В. С. С. за получаване в брой.
Установява се, че за средствата, предоставени по отпуснат заем, заемателят се ангажира да
заплати една погасителна вноска - еднократно плащане с падежна дата 29.04.2023 г. В
клаузата на чл.5 от Договор за потребителски кредит се дължи и парична вноска за
„обезпечаване с поръчителство“, платима заедно с дължимата погасителна вноска или общ
3
разход, свързан с договора в размер на 512,00 лева. При частично извършеното плащане, в
случай че платената сума е не достатъчна за покриване на вноската, поредността на
погасителният ефект на паричните средства е при условията на погасяване на разходи за
събиране на вземането - обезпечителни лихви, възнаградителни дължими лихви, дължима
просрочена главница, редовна лихва и редовна главница, чл.10.7 от Общи условия. Вещото
лице посочва, че в изведените данни от „Ф Б“ ЕООД по процесния договор е регистрирана
една операция за постъпили парични средства за намаляване на дълга в общ размер на
512,00 лева, отбелязана с дата 07.04.2023 г., отразени чрез платежна система Ерау, с която
дължимия заем е погасен и приключен (Разписка № .../07.04.2023 г.). Внесените парични
средства по намаляване на дълга са плащания за главница - 400,00 лева, договорна лихва в
размер 11,24 лв. и сума за допълнително избрана услуга: 100,76 лева - дължи се на лицето,
представляващо услугата и по посочена от него сметка. Съгласно чл.16.2, б (а) от Общите
условия на „Ф Б“ ЕООД кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е
дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора. Експертът посочва, че ако по договора
за кредит като разход се включат договорната лихва и възнаграждението за поръчителство,
то ГПР възлиза на 3575,07%.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК поради невключване
възнаграждението на поръчителя в ГПР съдът намира, че уговореното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит.
Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение е
условие за сключване на договора за кредит, като „Multitude Bank p.l.c.“ е посочен за
възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с договора
за кредит и са били известни на кредитора при сключването му.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита. В случая, в
договора за кредит изрично е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен от Мултитуд банк,
тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв договор ще бъде сключен, а и
обезпечаването на кредита е сред условията за отпускането му. В преддоговорната
информация /стандартен европейски формуляр/ в част 2, точка 8, наименувана „изисквани
обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за
кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“.
Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора
дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани
договорите за поръчителство. Всички плащания, включително на възнаграждението по
4
договора за поръчителство, постъпват в полза на кредитодателя, като по делото не са
ангажирани доказателства за изходящи преводи от него към поръчителя. Този факт доказва с
категоричност, че дружеството – кредитодател знае за този разход и за конкретния негов
размер. Самото постъпване на възнаграждението в полза на кредитодателя пък е поредна
индиция за свързаността между двете дружества. Всички тези обстоятелства навеждат на
извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за
възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от кредитора
и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е
свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него.
Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, в която изброяването
не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в общия размер на разходите по кредита
попадат включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита. В случая сключването на договора
за поръчителство представлява задължително условие, за да породи действие договора за
кредит и да бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит.
Невключването на цената на тази услуга в ГПР има за цел да се заобиколи забраната по
чл.19, ал.4 ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Сключването на този допълнителен
договор представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по
кредита. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-
714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички
съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
Обстоятелството, че потребителят може да избере вместо дружеството – гарант други
физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има какви са
последиците при избор на това известно и предварително одобрено от кредитора дружество
– гарант и свързаните с него разходи, които трябва да направи. Макар всеки един от
договорите – този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално да
представляват самостоятелни такива, двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като
са неразривно свързани. Тази обвързаност се установява от клаузите във всеки един от тях,
които са аналогични на клаузите в другия относно предварително одобряване, отпускане,
влизане в сила на договора и т. н. Както се посочи, целта на сключения допълнителен
договор за гаранция е единствено да се заобиколят императивните изисквания на ЗПК
относно максимално допустимия процент на разходите по договора за кредит.
В случая се установи от заключението на вещото лице по приетата
съдебносчетоводна експертиза, че ако към параметрите на договора се включи и таксата към
дружеството поръчител, то ГПР би бил в размер многократно надвишаващ установения в
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК максимален размер, а именно 3575,07 %.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
5
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на посочената норма не следва да се възприема буквално, а именно
– при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част
от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Поради изложеното съдът намира договора за
потребителски кредит за нищожен, поради което съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят
дължи само чистата стойност на кредита в размер на 400 лв., но не дължи лихва или други
разходи.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи
произнасяне по него.
По осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД:
Установи се по делото, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 512
лева по договора за кредит, като няма данни процесната сума за възнаграждение за
поръчител да е била преведена от ответното дружество на дружеството гарант, поради което
сумата в размер на 100,76 лева подлежи на връщане като платена без основание.
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен
и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2800 лева, от
които 2400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, 100.00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за
депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск от В. С. С., ЕГН **********,
с адрес гр.С, ул.“Ш“ № ...., насочен срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“А М“ № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И В Д и Д
В Н, сключеният между страните договор за потребителски кредит № .../04.04.2023 г.,
6
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.
„М 3“, бул. „А М“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“Ш“ № ...., сума в размер на на 100.76 лева, представляваща недължимо
платена по договор за потребителски кредит № .../04.04.2023г., ведно със законната
лихва, считано от 02.10.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, ж.к.
„М 3“, бул. „А М“ №51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“Ш“ № ...., сума в размер 2800 лева, представляваща направени от
ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7