№ 147
гр. Бургас , 05.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100500364 по описа за 2021 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД,
представлявана от адв. Я.Д., против разпореждане от 2.02.2021г. по ч.гр.д.№177 по
описа за 2021г. на РС- гр.Несебър, с което е отхвърлено заявлението на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ „Плами
2010- Д.В.“ и Д.В. Иванова. Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е
неправилен.
Неправилно съдът приел, че заявителят следва да представи доказателства за
връчване поканата за обявяване на предсрочната изискуемост и до солидарния
длъжник. Заявява, че кредитополучател е едноличният търговец, а солидарен длъжник
е физическото лице Д.В. Иванова, която била едноличен собственик на ЕТ „Плами
2010- Д.В.“. Съгласно трайната съдебна практика физическото лице и търговското
предприятие на едноличния търговец не следва да бъдат разделяни като различни
субекти, а са едно и също лице. Затова в конкретния случай било необходимо
представянето на доказателство за уведомяване на едноличния търговец. Сочи, че в
случай, че заявлението бъде уважено, заповедта следва да бъде издадена само по
отношение на едноличния търговец, който нямал различна правосубектност от
физическото лице.
На второ място намира, че представената покана за предсрочна изискуемост до
кредитополучателя е редовна и съдът неправилно е отхвърлил заявлението. Същата
била връчена от частен съдебен изпълнител, при спазване на закона.
В приложената покана до едноличния търговец бил отразен адреса в с.Тънково,
ул.“Николай Лъсков“ №9, който съвпадал с посочените в Търговския регистър
седалище и адрес на управление на търговеца. В разписката ЧСИ удостоверил, че
лицето ЕТ “Плами 2010- Д.В.“ било търсено на посочения в поканата адрес, който
1
съвпада със седалището и адрес на управление на адресата на 6.06.2020г., на
23.06.2020г. и на 7.07.2020г., но не е открито. Затова жалбоподателят счита, че ЧСИ е
конкретизирал на кой адрес е търсено лицето, а именно- посочения в поканата адрес,
която била приложена към заявлението. Посочено било още, че е залепено
уведомление по чл.47 от ГПК, с което процедурата по връчване на книжа била спазена
и уведомяването било редовно. Освен това в приложената разписка било отбелязано
кои документи се връчват- придружително писмо с изх.№6355/18.03.2020г., ПДИ и
уведомление по чл.60 от ЗКИ. В деловодството на ЧСИ била образувана преписка, по
която можело да се види цялата документация. От преписката било видно, че
посоченият от кредитора адрес е и адресът, който съдебният изпълнител е посетил.
Затова намира, че ЧСИ е спазил процедурата по връчване по чл.50 от ГПК. Търговецът
бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на адреса на
управление, за което свидетелствала изготвената от ЧСИ разписка, в която ясно било
посочено, че на мястото на посочения в ТР адрес на управление не било открито лице,
което да получи книжата. Затова заявлението било редовно връчено на адреса на
управление на дружеството по търговския регистър.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане с указания да се издаде заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на банката като
осъди ЕТ „Плами 2010- Д.В.“ да заплати на банката претендираните в заявлението
суми.
Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано
лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което следва да я разгледа
по същество.
Съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист против ЕТ „Плами 2020- Д.В.“, със законен представител Д. В. В.,
със седалище и адрес на управление с.Тънково, ул.“Николай Лъсков“ №9 и против
Д.В. Иванова, живуща на същия адрес, като е поискано солидарно осъждане на
длъжниците за сумите, посочени в заявлението. В т.9, б.”в” от заявлението /неправилно
обозначена от заявителя като б.“ж“, доколкото образецът на бланката е определен от
министъра на правосъдието и заявителят нямат право да го променя по свое
усмотрение/ е посочено, че паричното вземане е за задължение по договор за кредитна
карта за бизнес клиенти №04/21.02.2017г. В т.12 като документ, от който произтича
вземането е посочено – извлечение от счетоводните книги от 29.01.2021г. относно
договор за кредитна карта за бизнес клиенти №04/21.02.2017г.
Представени са доказателства- извлечението от счетоводните книги, договорът за
кредитна карта, общите условия към него, покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, включително придружително писмо от 18.03.2020г.
от ПЧСИ Пенка Чолакова, при ЧСИ Станимира Николова, адресирано до длъжника ЕТ
2
Плами 2010- Д.В., както и съставеното от връчителя при ЧСИ Станимира Николова
уведомление и разписка във връзка с връчването на книжата- придружителното писмо
от ЧСИ и Поканата за доброволно изпълнение и уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ.
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че в случая заявителят не е
доказал по надлежния ред на чл.418, ал.3 от ГПК, че е осъществено редовно връчване
на уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предназначени за
длъжниците. На първо място е взел предвид, че по делото не са изложени твърдения,
нито доказателства за извършено връчване на уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на Д. В. В., която фигурира в договора като солидарен длъжник и която
има същите права и задължения като кредитополучателя, поради което е счел за
необходимо на същата да се връчи надлежно уведомление за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем. Затова е счел, че заявлението срещу този длъжник е
неоснователно.
По отношение предсрочната изискуемост спрямо едноличния търговец районният
съд е приел, че в графата „точен адрес на адресата“ към уведомлението, изготвено от
връчител при ЧСИ Николова, не е направено отбелязване. Затова е счел, че както в
уведомлението, така и в разписката, изготвени от връчителя при ЧСИ не фигурират
данни за адреса, който е посетен и на който е залепено уведомлението. Затова съдът е
приел, че това представлява нередовност на връчването, тъй като от съставения
документ по никакъв начин не може да се удостовери, че уведомление е залепено на
адреса на седалището на ЕТ. Затова, според съда, така оформеното уведомление не
доказва изпълнение на процедурата по чл.50, ал.4 от ГПК, поради което търговецът не
бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаването на
заявлението, което представлява достатъчно основание за отхвърлянето му, тъй като
искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист се основават на
настъпила предсрочна изискуемост. Ето защо е отхвърлил заявлението.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от
външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие
на тези две предпоставки.
В конкретния случай спорният въпрос е дали е спазена процедурата по връчване
на уведомлението от кредитора до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
Въпросът за необходимостта от нарочно изявление за обявяване на предсрочната
изискуемост, адресирано до длъжника, като предпоставка за издаването на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК е разрешен по задължителен за съдилищата начин с ТР
3
№4/2013г. от 18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.18, второ
предложение. Според цитираното решение вземането на кредитора става изискуемо,
ако същия е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост преди подаването
на заявлението за издаването на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Изрично в
мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й“.
Задължителните разяснения на ВКС сочат още, че постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника,
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не
е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател.
С оглед изложеното, за да се удостовери изискуемостта (в случая предсрочната)
на процесното вземане като предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е
необходимо да се докаже, че банката е съобщила (обявила) на кредитополучателя за
това, че кредита е предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ.
В настоящия казус от приложените доказателства се установява само изпращането
на уведомление до кредитополучателя чрез ЧСИ Станимира Николова, но не и
достигането на изявлението на банката до него.
Приложено е уведомление до ЕТ „Плами 2010- Д.В.“ като длъжник, в което не е
отразен точният адрес на адресата /празният ред от бланката не е попълнен, нито е
посочено дали се касае за настоящ, постоянен адрес на ФЛ, седалище, адрес на
управление на ЕТ и ЮЛ/. В него е отразено, че в двуседмичен срок от 7.07.2020г.
адресата следва да се яви /отново не е попълнено къде/ за получаване на книжа-
придружително писмо с изх.№6355/18.03.2020г. , ПДИ и уведомление по чл.60, ал.2 от
ЗКИ. Положен е подпис на връчителя Шидеров, дата- 7.07.2020г. и печат на ЧСИ
Николова.
В разписката към уведомлението същият връчител е отразил, че на 7.07.2020г. е
залепил уведомление на външната врата на двора на къщата. Относно обстоятелствата,
при които е залепено уведомлението е отразено, че едноличният търговец Д. В. В. е
потърсена на посочения адрес, който е седалище и адрес на управление на ЕТ „Плами
2010- Д.В.“ на 6.06.2020 в 9.40ч.; на 23.06.2020г. в 12.50ч., а на 7.07.2020г. в 16.40ч.
същата отново е потърсена, но не е открита. Отразено е още, че не е намерено и лице,
соъгласно да получи придружителното писмо и ПДИ и уведомлението по чл.60, ал.2 от
ЗКИ., както и това, че уведомлението е залепено на външната врата на двора на
къщата. Посочено е, че адресата няма пощенска кутия. Положен е подпис на връчителя
и печат на ЧСИ.
4
Под текста, изписан от връчителя е налично удостоверяване от ПЧСИ Чолакова,
че счита лицето за редовно уведомено по реда на чл.50 от ГПК.
Според чл.418, ал.3 ГПК уведомяването за предсрочната изискуемост може да се
установи и с официален документ- например нотариална покана или уведомление от
ЧСИ стига тя да е редовно връчена, каквото по делото няма.
Правилен е изводът на районния съд, че след като нито в уведомлението, нито в
разписката е посочен адреса, на който е извършено връчването, това връчване не е
редовно. Това е така, понеже съдът не може да извърши проверка кой е посетения от
връчителя адрес, в кое населено място се намира същия, съответно, дали същият
действително съвпада с посочения в търговския регистър последен адрес на
управление на търговеца. В случая се установява само, че на отразените дати
връчителят е посетил къща и на 7.07.2020г. е залепил на външната дворна врата
уведомление.
Невярно е твърдението в жалбата, че в разписката е отразено, че е посетен
посочения в поканата адрес. Такова отразяване няма. Обстоятелството, че в
уведомлението и разписката са подробно индивидуализирани книжата, които
връчителят е следвало да предаде, също няма отношение към редовността на
връчването.
Предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства кредиторът
действително да е уведомил за предсрочната изискуемост на процесното вземане
кредитополучателя, който в случая съвпада със солидарния длъжник, понеже
едноличният търговец няма самостоятелна правосубектност, различна от тази на
физическото лице, което го е регистрирало за упражняване на търговската си дейност,
то следва да се приеме, че не е настъпило действието на предсрочната изискуемост,
уговорена в договора за кредит, т.е. вземанията на кредитора по договора за кредитът
не са станали предсрочно изискуеми към момента на подаването на заявлението.
Не се установява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу
кредитополучателя за сумите, посочени в заявлението, поради което заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователно и
следва да се остави без уважение.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат, то частната
жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Уникредит Булбанк“
АД, представлявана от адв. Я.Д., против разпореждане от 2.02.2021г. по ч.гр.д.№177 по
5
описа за 2021г. на РС- гр.Несебър, с което е отхвърлено заявлението на банката за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ „Плами
2010- Д.В.“ и Д.В. Иванова.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6