№ 2246
гр. Варна, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
и прокурора Димитър Василев Кайряков (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100102020 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:51 часа се явиха:
Ищецът ПЛ. АНГ. АНГ. , редовно призован, явява се лично и с адв. В.М., редовно
упълномощени и приети от съда от днес.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Д.К., редовно упълномощени и приети от съда
от днес.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПРОК. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на
спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си
твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с
възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови
твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.
1
АДВ. М.: поддържам исковата молба.
Оспорвам отговора и изложените твърдения в него като неоснователни.
ПРОК. К.: Оспорвам исковата молба
Поддържам отговора.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им
разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни
отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна
такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. М.: Не можем да постигнем споразумение.
ПРОК. К.: Считам, че исковата молба е неоснователна и към настоящия момент няма
как да постигнем споразумение.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид,
че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към
УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 3966/08.11.2021 г. по
делото, както следва:
Производството е по искове на ПЛ. АНГ. АНГ., ЕГН********** с адрес по делото гр.
Провадия, ул. „****“ №*, вх.8, ет.*, ап.*, които искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3
вр. чл.4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес гр.София,
бул.„Витоша“ №2, за следните суми:
- 50 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни:
страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни страдания,
раздразнителност, главоболие, депресивност, липса на сън, отчуждение от близки, приятели
и семейство, уронване на доброто име, загуба на работа, публично оповестяване на
обвинението, сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите, влошаване на отношенията със
съпругата и развод и други свързани с тях, като всичките от които – в резултат на
неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №143/2013г. по
описа на ВОП на дата 01.06.2013г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД
№1411/2015г. на ВОС, за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК
(че от 05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на данъчни задължения
по ДДС в особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС), за което обвинение
е признат за невинен с влязла в законна сила (спрямо ищеца) на 22.12.2017г. присъда;
- ведно със законната лихва върху главницата от датата 22.12.2017г. до пълното
изплащане на сумата;
- 593.60лв. – обезщетение за имуществени вреди, които се изразяват в пропуснатите
възможности за ползване и реализиране на доходи от внесената парична гаранция по ДП
№143/2013г. по описа на ВОП, формирани от законна лихва върху тази гаранция, като мярка
за процесуална принуда по соченото ДП, за времето от внасянето до връщането й на ищеца,
а именно от 02.07.2013г. до 16.12.2014г., също в резултат на неоснователното привличане на
ищеца като обвиняем по цитираното ДП, по което обвинение в крайна сметка е оправдан.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
2
Ищецът твърди, че на 01.06.2013г. бил привлечен като обвиняем по ДП №143/2013г.
по описа на ВОП за престъпление по чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК (че от
05.03.2013г. до 14.06.2013г. избегнал установяване и плащане на задължения по ДДС в
особено големи размери, чрез декларации и справки по ДДС). Твърди, че при привличането
бил задържан за 72 часа, след изтичането на които му била взета мярка „парична гаранция“
от 4000лв., която внесъл на 02.07.2013г. Не сочи в случая какви по вид и брой действия по
ДП са били извършени с участието на обвиняемия. Твърди, че на дата 14.05.2015г. на ищеца
било повдигнато и обвинение за престъпленията чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3, вр. ал.1
от НК. По този обвинителен акт било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС, по което с
присъда от 25.11.2016г. подсъдимият е бил признат за виновен. След обжалване с присъда
от 07.12.2017г. на ВАпС е била отменена присъдата на ВОС спрямо подсъдимия и той бил
оправдан. На дата 22.12.2017г. оправдателната присъда на ВАпС по ВНОХД №53/2017г.
влязла в законна сила спрямо настоящия ищец, след което наказателното производство
срещу ищеца приключило окончателно.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконното привличане по ДП и след това от
незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и
състояния – страх от осъждане и от обвинението и тежестта на наказанието за него, душевни
страдания, раздразнителност, силно главоболие, депресивност, нарушения на съня,
отчуждение от близки,приятели и семейство, влошаване на отношенията със съпругата и
развод, уронване на доброто име, загуба на работа, публично оповестяване на обвинението,
сърцебиене, тремор на крайници, шум в ушите, и други свързани с тях – но всички от които
счита за пряка последица от незаконно повдигнатото му обвинение.
Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на
процесуалните действия с участие на ищеца, мярката за неотклонение и вида й,
преживяното в личен, морален, здравословен, семен и колегиален аспекти от ищеца и
всички относими по ЗОДОВ факти, включително отражението на НП върху ищеца като
цяло, се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер, като в
подкрепа на искането развива правни съображения.
Моли и за законна лихва върху обезщетението, от деня на оправдаване.
По отношение на имуществените вреди твърди, че за периода от внасяне на
определената по ДП парична гаранция до връщането на сумата на ищеца, а именно за
периода от 02.07.2013г. до 16.12.2014г., сегашния ищец е бил лишен от възможността да се
ползва и да реализира доходи от неговите средства, но което в крайна сметка се оказало
неоснователно, предвид оправдаването му за възведеното му обвинение. Поради това счита,
че му се следва обезщетение в размер на законна лихва върху гаранцията, като мярка за
процесуална принуда по соченото ДП, за посочения период, в предявения по делото размер.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва
само привличането на ищеца за обвиняем, повдигането на соченото обвинение срещу него и
финалното оправдаване на ищеца по обвинението.
Всички други предпоставки на исковете счита за недоказани, като с оглед това
навежда следните групи доводи: 1/ недоказаност на твърдяните от ищеца имуществени
инеимуществени вреди, по вид и по размер; 2/ недоказаност на причинната връзка между
вредите и действията на ответника по процесните ДП и НП; 3/несъответствие и силна
завишеност на претендираните неимуществени вреди със справедливостта и
икономическият стандарт в страната, с оглед на естеството на делото и обвинението, срока
на разглеждане на делото, вида и продължителността на мярката за неотклонение и другите
3
относими за случая по ДП и НП обстоятелства във връзка с критерия по чл.52 ЗЗД; 4/
евентуалното медийно отразяване на случая по ДП и НП няма връзка с действията на ПРБ
по самото разследване и обвинение; 5/ изтекла давност за всичките евентуално дължими
лихви за период над три години преди предявяване на иска; 6/ няма отношение към вредите
по чл.2 ЗОДОВ задържането за 72 часа; 7/ в процесния период срещу ищеца е било водено и
друго ДП - №24/2012г., по което той бил задържан, които обстоятелства също са довели до
неимуществени вреди, като не може те да се разграничат от евентуалните от процесното ДП
№143/2013г.; 8/ не ДП, а споразумение между съпрузите, е причината за развода на ищеца;
9/ недоказана е загубата на работа на ищеца, особено и заради обвинението. По същество
моли за отхвърлително решение по исковете.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление (незконосъобразни
съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число вид на
обвинението, предвидено наказание,брой и вид задължителни действия по ДП и НП с
участието на ищеца, продължителността на наказателното дело; факта, вида и
продължителността на взетата мярка за неотклонение; и всички други съставомерни по реда
на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ действия на ПРБ; също и всички твърдяни по вид и обем вреди
(имуществени и неимуществени), които да съставляват пряка и непосредствена последица
от незаконосъобразните действия на ПРБ, а също и последиците от незаконното обвинение
върху физическото и психическото здраве на ищеца, личния му живот и отношения със
семейство, близки и колеги,както и за професионалното развитие; както и размера на
справедливото обезщетение за доказаните по вид и обем вреди, пряка последица от
обвинението.
Допълнително по исковете за имуществени вреди следва да докаже и 3 сигурното
пропускане на доходи от задържаните като гаранция пари, в същия смисъл и дължимостта
на законна лихва върху парична гаранция по ДП, пряка причинна връзка между тези вреди и
незаконните действия на ПРБ, а също и размера на този иск.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките за
ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения и претендиран от ищеца обем), в
това число и възраженията си за погасителна давност и за наличие на друго ДП №24/2012г.,
по което ищецът търпял вреди, които намаляват евентуалните вреди по настоящото дело.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че през 2013г.
ищецът е бил привлечен като обвиняем по по ДП №143/2013г. на ВОП за престъпление по
чл.253, ал.4 вр. ал.2, при.2 и пр.3,вр. ал.1 от НК; че за това деяние през 2015г. на ищеца е
било повдигнато обвинение, по което било образувано НОХД №1411/2015г. на ВОС; че по
обвинението в крайна сметка е бил оправдан.
Спори се относно претърпяването, вида, обема и причинната връзка на всички сочени
вреди, с извършените по ДП и по НОХД действия под надзора на ответника; по
приложението на чл.52 ЗЗД за случая; по евентуалния размер на справедливото обезщетение
за вредите; по давността; по лихвата по гаранция.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада. Нямам възражения по доклада.
ПРОК. К.: Запозната съм с доклада. Нямам възражения по доклада.
4
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да
oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да
бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към предмета на делото
доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите,
представени с исковата молба, а именно копие от: удостоверение рег. № 1788/18.05.2018 г.,
издадено от ОСИН – Варна; удостоверение рег. № 4759/21.12.2018 г., издадено от ОСИН –
Варна; Присъда № 106/25.11.2016 г., постановено по НОХД № 1411/2015 г. по описа на
ВОС; Присъда № 17/07.12.2017 г., постановена по ВНОХД № 53/2017 г. по описа на ВАпС;
Решение № 180/17.10.2018 г., постановено по к.д. № 417/2018 г. по описа на ВКС; Решение
№ 62/17.04.2014 г., постановено по гр.д. № 219“/2014 г. по описа на ПРС; преводно
нареждане от 02.07.2013 г.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 23183/12.11.2021 г. от ВОС, НО, с което
е изпратено НОХД № 1411/2015 г. по описа на ВОС, ведно с приложенията към него.
Страните заявиха, че не възразяват да се приеме по делото.
СЪДЪТ намира изисканото НОХД с всички приложения за относимо и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото писмо с вх. № 23183/12.11.2021 г., към което е изпратено НОХД
№ 1411/2015 г. по описа на ВОС, съдържащо 724 написани листа; НД 417/18 г. папка 2-98
л.по описа на ВКС; НД 53/17 г., съдържащо 242 л. по описа на ВАпС,папка с ВДС,
съдържащо 60 л.; Досъдебно производство № 143/13 г.- по описа на ОДМВР Варна, том 1,
съдържащ 192 л., том 2, съдържащ 134 л., том 3, съдържащ 161 л., том 4, съдържащ 159 л.,
том 5, съдържащ 194 л., том 6, съдържащ 182 л., том 1, съдържащ 235 л., том 8, съдържащ
144 л., том 9, съдържащ 94 л., том 10, съдържащ 178 л., том 11, съдържащ 92 л., том 12,
съдържащ 132 л., том 13, съдържащ 228 л., том 14, съдържащ 145 л., том 15, съдържащ 213
л., том 16, съдържащ 169 л., том 17, съдържащ 193 л., том 18, съдържащ 188 л., том 19,
съдържащ 123 л., том 20, съдържащ 16 л., том 21, съдържащ 69 л., том 22, съдържащ 91 л.,
том 23, съдържащ 167 л., том 24, съдържащ 171 л., том 25, съдържащ 206 л.; папка ВД 3-
папка 1, съдържащо 43л., папка 2, съдържащо 49л., папка 3, съдържащо 152л., папка 4,
съдържащо 126л., папка 5, съдържащо 37л., папка 6, съдържащо 46л., папка 7, съдържащо
5
137л.,кочан с бланки, папка 14 ВД - папка 8, съдържаща 43л., папка 9, съдържащо 94л.,
папка 10, съдържащо 56л., папка 11, съдържащо 46л., папка 12, съдържащо 77л., папка 13,
съдържащо 99л., папка 14-червен класьор
АДВ. М.: Водим само единия ни допуснат свидетел.
Оттегляме искането си за втория ни допуснат свидетел.
СЪДЪТ предвид становището на адв. М.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3966/08.11.202 г. в частта, с която на ищеца е допуснат
втори свидетел при режим на водене.
СЪДЪТ намира, че с оглед позициите на страните, свидетелските показания са
нужни за процеса, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание свидетелят, допуснат при режим
на водене по искане на ищеца.
В залата влиза свидетелят.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, допуснат на ищцовата страна, при
режим на водене, като снема самоличността му:
Свидетелят С. Г. Д. – 41 г., българка, български гражданин, неосъждана, разведена,
бивша съпруга на ищеца, без дела със страните по делото, с разяснени права и задължения
по чл.166-167 ГПК, предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.: Желая да свидетелствам.
СВИДЕТЕЛКАТА Д. на въпроси на адв. М.: С П. бяхме в брак от 1999 г. до 2014 г.
Причините за развода бяха, че той имаше проблеми. Беше задържан, но не мога да кажа за
какво. През 2012 г. беше за първи път задържан. Малко след това започнаха проблемите
между нас. Той спря да говори, а бяхме близки преди това. Спря да обръща внимание на
децата, което беше по-големия проблем. Имахме караници. Спря да говори, колкото и пъти
да съм го питала той не ми казваше нищо.
СВИДЕТЕЛКАТА Д. на въпроси на съда: Не знам за колко дела е бил задържан
или издирван.
6
СВИДЕТЕЛКАТА Д. на въпроси на адв. М.: Два пъти е бил задържан, докато
бяхме заедно. И двата пъти за по няколко дни.
Прекратяването на брака беше по мое желание. Той се съгласи да се разведем. Бяхме
заедно и след това аз си тръгнах, след като вече започнаха и тези проблеми.
СВИДЕТЕЛКАТА Д. на въпроси на съда: След развода поддържаме отношения
само във връзка с децата.
Не знам как са приключили наказателните дела срещу П..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освобождава свидетелката.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
АДВ. М.: Не представям списък с разноски.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните състезания,
поради което и на основание чл.149, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. М.: Моля да уважите исковата молба.
От мотивите на решението по ВНОХД № 53/2017 г. по описа на Апелативен съд -
Варна е видно, че обвинението и наказателното производство е било без никакви
доказателства изначално. Няма нито косвени, нито преки или писмени доказателства, които
да установят вина за соченото обвинение, което по закон предвижда наказание от 3 до 12
години лишаване от свобода. Ищецът е бил обвинен за извършване на неправомерно деяние
без да бъдат събрани данни, за което е търпял вреди. В ДП е бил разпитван един път и е бил
задържан за 72 часа. В исковата молба е описано колко пъти моят доверител се е явявал по
заседания и с каква продължителност са били.
ПРОК. КИРЯКОВ: Моля да оставите без уважение исковата молба.
Считам, че иска е недоказан в размера, в който е предявен. Твърди се, че за периода
от 4 години - от момента на повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната
присъда, ищецът е бил претърпял душевни болки и страдания. Тези твърдения се твърдят
единствено от ищеца. По делото не са събрани доказателства, които да установят това
обстоятелство. От разпита на свидетелката в днешно о.с.з. стана ясно, че ищецът е задържан
през 2012 г. Досъдебното производство, което е водено срещу него и по което е бил
оправдан с влязла в сила присъда е било през 2013 г. Факт е, че е имало и друго досъдебно
производство срещу ищеца, по което той е бил задържан през 2012 г. Няма причинна връзка
7
между воденето НОХД през 2013 г. и задържането му през 2012 г.
Не се събраха доказателства, че въз основа на воденето ДП е станало причина за
влошаване на отношенията между съпрузите. Стана ясно, че са се развели по взаимно
съгласие. Не бяха събрани доказателства, че прокуратурата има виновно поведение относно
влошаване на семейните му взаимоотношения или да сме станали причина да бъде уволнен
от работа и да не може да си намери такава в продължение на една година, както се твърди в
исковата молба.
Моля да обърнете внимание на мотивите на ВОС. Ищецът е бил подсъдим и е бил
осъден на първа инстанция. Оправдателната присъда на втора и трета инстанция се дължи
поради преценка на съдиите, че обвинението е останало като недоказано по безспорен
начин. Не че не е извършено престъпление, а е останало недоказано. Налице са косвени
доказателства за неговото участие в престъплението. Парите, предмет на престъплението, са
иззети от неговия автомобил. Считам, че е налице чл. 5 от ЗОДОВ и поради неговото
виновно поведение е образувано ДП и привличането му в качеството на обвиняем в
наказателното производство. В мотивите на ВАпС е обсъждано, че житейски е допустимо да
попадне в тази ситуация при задържането, тоест с парите в неговия автомобил.
Моля да оставите без уважение предявения иск в размер на 50 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди. По отношение на мораторната лихва, която се иска за сумата от 4 000
лв., която е внесена като парична гаранция, е неоснователна, тъй като на практика правната
същност на чл. 5 от ЗОДОВ е обезвредата, тоест да е претърпял някакви вреди.
Пропусканите ползи не влизат в предмета на иска по ЗОДОВ.
Считам, че не са събрани доказателствени искания и относно влошеното
здравословно състояние на ищеца. Няма представени такива писмени или изслушани гласни
доказателства, затова считам, че това твърдение остана недоказано.
Ако прецените, че са налице доказателства за причинно-следствена връзка между
действията на прокуратурата и претърпените неимуществени вреди, моля да съобразите
размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД съобразно социално-икономическата
положение на страната. Считам, че иска е прекомерно завишен.
Ако прецените, че е налице неговото виновно поведение, моля да не присъждате
обезщетение съобразно ЗОДОВ.
СЪДЪТ, на основание чл.149, ал.2 от ГПК обявява устните състезания за
приключили и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,което е приключило в 10:08ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8