Р Е Ш Е Н И Е
№…..
Димитровград, 10.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд –Димитровград,
на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ
: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№313 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД- за връщане на получена без основание
парична сума.
Ищецът Й.С.З. твърди
в искова молба, че на 22.01.2019г. превел по погрешка сумата от 2000 лева по
сметката на ответника Т.А.П. в „Сосиете Женерал Експресбанк“АД /сегашна „Банка
ДСК“ЕАД/. Поддържа, че познавал ответника, като служител в дружеството, на
което бил управител ищеца, но с него нямал каквито и да е правоотношения, още
по-малко такива от паричен характер. Независимо от многократните разговори,
проведени с Т.П. за възстановяване на недължимо платената сума, тя не му била
върната до момента. По този начин ответникът се обогатил с 2000 лева. Условие
за възникване на неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 от ЗЗД била липсата на
правно основание за преминаването на имуществено благо от лицето, което е дало
нещо или се е обеднило, в патримониума на друг правен субект, получил същото
нещо, или се обогатил за чужда сметка. При липсата на основание за извършеното
плащане, възниквало задължение за възстановяване на съответната имуществена
облага на субекта от чийто патримониум е излязла. В случая не съществувало
правно основание или каквато и да е друга причина ответника да е получил сумата
от 2000 лева или да задържи същата. Поради това, за ищеца налице бил правен
интерес от предявяване на иск против ответника с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на получената без основание парична сума. Моли исковата му молба
да се счита и за покана за плащане. Иска съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, получена без правно
основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Т.А.П. депозира отговор на исковата молба, в
който поддържа, че предявения иск бил неоснователен. Поддържа, че ответникът
работел като шофьор във фирмата, на която ищеца бил управител. Преведената му
сума била изпратена по банков път конкретно на него, което изключвало
възможността за допускане на грешка. Наред с това счита, че ако ищеца е
допуснал грешка, то следвало да посочи на кого в действителност е трябвало да
изпрати въпросната сума. След превеждането на парите и установяването на
грешката, той не предприел никакви действия за възстановяването й, като се
оспорва и твърдението на ищеца за проведени множество разговори с ответника в
тази връзка. Счита, че с превеждането на сумата от 2000 лева по негова сметка
ищеца е изпълнил един свой нравствен дълг. Това било така, тъй като на
18.01.2019г. Т.П. претърпял трудова злополука и му била извършена спешна
операция на крака, за която трябвало да плати малко над 2000 лева. Именно за
покриването на тези медицински разходи ищецът заплатил въпросните пари,
изпълнявайки свой нравствен дълг, като принципал и представител на работодателя
на ответника. В условията на евентуалност ответника поддържа, че ищецът му е
дарил процесната сума за покриване на разходите по оперативното лечение след
трудовата злополука.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приетата като доказателство по делото Вносна бележка, на 22.01.2019г., в 12.03
часа, ищецът Й. Стганчев З. е превел по сметка на ответника Т.А.П. в „Сосиете
Женерал Експресбанк“АД сумата от 2000 лева. Като основание за извършения превод
ищецът посочил „захранване на сметка“.
Съгласно
представения от ответника препис от Трудов договор №23-2018г., същият е
започнал работа в „**“ООД, представлявано от ищеца Й.С.З., на 28.06.2018г., на
длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“.
От приетата
като доказателство Епикриза, изготвена от Клиника по ортопедия и травматология
при УМБАЛ“Света Анна“АД-София, се установява, че на Т.А.П. е поставена
диагноза: Фрактура крурис декстри, счупване на тялото /диафиза/ на тибишята,
закрито. Травмата на десен долен крайник била получена при падане. Настанен бил
в клиниката, като след клинично обсъждане било взето решение за оперативно
лечение чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Пациентът или неговите
близки заплатили съответни остеосинтезни средства, необходими за лечението.
Проксимално и дистално от фактурата били поставени перкутанно застопоряващи
винтове.
Видно от
представената по делото фактура №**********/22.01.2019г., издадена от
УМБАЛ“Св.Анна“АД-София, на същата дата Т.А.П. е платил сумата от 1980 лева
предназначена за закупуване на медицинско изделие. По същия начин с фактура
№**********/28.01.2019г. ответникът е платил на медицинското заведение потребителска
такса в размер на 52,20 лева.
Съгласно
Разпореждане №5104-26-4 от 15.02.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, на основание чл.60
ал.1 от КСО, декларираната злополука вх.№5101-26-6/01.02.2019г. на ТП на
НОИ-Хасково, от осигурителя „**“ООД, станала с Т.А.П. на 19.01.2019г., е приета за трудова по чл.55
ал.1 от КСО. Въпросното разпореждане не било обжалвано по реда на чл.117 от КСО
и влязло в сила на 08.03.2019г.
От приетата
като доказателство по делото Заповед №32-2019/14.10.2019г., „**“ООД на
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, прекратило трудовия договор на Т.А.П., на
длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“, считано от
14.10.2019г.
Видно от
представения от ответника препис от искова молба, същият е предявил пред
РС-Димитровград против „**“ООД иск с правно основание чл.200 от КТ, като за
иска последното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на 19.01.2019г.,
в размер на 100000 лева, представляващи частичен иск от вземане в пълен размер
от 200000 лева, както и 2038 лева, представляващи размера на претърпените от
работника в резултат на трудовата злополука имуществени вреди за заплатено медицинско
изделие и потребителски такси, ведно със законна лихва, считано от 19.01.2019г.
до окончателното им изплащане.
От обстоятелствената част на исковата молба се
установява, че ищецът Т.П. посочва, че претендираните имуществени вреди в размер
на 2038 лева са били платени лично от него за лечението му в УМБАЛ“Света
Анна“АД-София, като от тях 1980 лева са за медицинско изделие, а 52,20 лева,
както и 5,80 лева – за потребителска такса.
От служебна
проверка, направена в деловодството на РС-Димитровград се установи, че по така
представената искова молба, в съда е образувано гр.д.№2092/2019г., което към
настоящия момент не е приключило.
За
изясняване на фактическите обстоятелства по делото по искане на страните съдът
допусна до разпит свидетелите ***З., посочени от ищеца, както и ***, посочени
от ответника.
В своите
показания свид.**посочва ,че работи в „**“ООД като счетоводител и познава страните.
За извършеното плащане, за което се води делото, разбрал, че е погрешно
платено, след като няколко дни по-късно му се обадил шофьора, на когото в
действителност трябвало да бъдат преведени парите. Този шофьор се казвал **С.,
като той го уведомил, че не е получил парите, за които били говорили. В тази
връзка свидетелят поискал от управителя на фирмата да му даде документа за
плащането, за да разбере какво точно се е случило. Тогава свидетелят установил,
че управителят е внесъл парите по сметка на друго лице, а именно на ответника.
След като установили, че сумата е преведена погрешно на Т.П., същата по размер
сума била преведена на шофьора, който не си бил получил парите. Според
свидетелят, управителя на фирмата също можел да превежда пари на шофьорите,
като във фирмата имало два начина за плащане- когато имали пари в брой,
управителя ги внасял по сметка на шофьора, а когато имало планувани плащания не
към шофьори, а към други клиенти, тогава това ставало по банков път през
разплащателни сметки. В случая грешката била, че превода е от името на ищеца **З.,
а не от фирмата, както било редно. Свидетелят поддържа, че лицето, за което
били предназначени парите било международен шофьор и по това време работело в
Европа за няколко месеца без да се прибира в България, като парите, които
трябвало да му изпратят били вече заработени от него. В преводните нареждания
освен „захранване на сметка“ можело да се напише „аванс командировка“ или
„командировка“, като това зависело от лицето, което превежда парите. Според
свидетелят, ответника работел също като шофьор в тяхната фирма, но парите за
курса получил преди възникване на инцидента. Поради това, счетоводителят не
знаел фирмата да му дължи пари. Заявява, че е убеден, че към датата на направения
превод въпросната сума не е била дължима на ответника. Твърди ,че не знае
фирмата да е заплащала на Т.П. пари за лечението му. Във връзка с възникналата
с ответника злополука свидетелят разговарял с управителя на фирмата- ищеца З.,,
тъй като трябвало да се спази срока за регистрирането й пред НОИ. По време на
разговорите с ищеца не станало въпрос, че той има намерение да помогне за
лечението на Т.П.. Поддържа, че във фирмата били ставали и други подобни
злополуки с шофьори, като тя не била оказвала подпомагане на работниците, освен
с консултации и съдействие пред застрахователя за оформяне и попълване на
документацията. Заявява, че ако работодателят плати със свои собствени пари,
това няма как да бъде осчетоводено във фирмата. Имало и други случаи, когато са
ставали грешки в превода на суми, но в друг размер. В момента **С., на когото
трябвало да бъде преведена процесната сума, продължавал да работи в
дружеството. След установяване на грешката, свидетелят лично направил превода
на парите до него.
От
показанията на свид.З. се установява, че същия е син на ищеца и работи в „**“ООД,
като специалист спедиторска дейност. За извършеното погрешно плащане на
ответника научил от счетоводството. Тъй като отговарял за връзката между
шофьори, спедитори, клиенти и механици, свидетелят трябвало да уведоми Т.П. да
възстанови въпросните пари. Видял се с него няколко пъти на по-късен етап,
когато той идвал в офиса на фирмата, като последния му казал, че няма проблем
за връщане на парите и ще ги върне, когато започне работа. След като му изтекъл
болничния обаче, ответникът напуснал фирмата. Въпросните пари трябвало да бъдат
върнати от П. на бащата на свидетеля Й.З.. Според свидетелят, баща му не е
давал пари за лечение на ответника, тъй като във фирмата нямало такава
практика. В случай, че било дадено нещо за лечение, то това щяло да стане със
знанието на счетоводството. Баща му имал достъп до всички сметки на шофьорите.
Посочва, че докато Т.П. бил на лечение в болница, не знаел баща му да е говорил
с него по телефона или да го е посещавал.
Видно от
показанията на свид.**е, че тя е съпруга на ответника. Поддържа ,че след
злополуката го посетила в болницата, където бил настанен за лечение. Обяснил й,
че лекарите трябвало да му сложат пирон и да направят операция. Това струвало
около 1800 лева, но семейството не разполагало с тази сума. Съпругът й успял да
я плати, защото бившия му шеф помогнал. Тя станала свидетел на телефонен
разговор между двамата, след което мъжа й бил много щастлив, защото ищеца му
казал, че ще му помогне безвъзмездно с въпросната сума и наистина му превел
2000 лева. Въпросният разговор се провел преди операцията, като ищеца казал на
ответника, че не трябва да му връща парите. Свидетелят не знаела дали в
последствие З. е търсел връщане на парите от съпруга й. Парите били преведени
по банковата карта на ответника, където му превеждали и заплатата. Във връзка с
претърпяната трудова злополука, няколко месеца по –късно, застраховател му
платил около 560 лева. Застрахователят обаче не платил операцията. Според
свидетелят, съпруга й бил настанен в Ортопедията на „Света Анна“. Там нямало
свободен достъп, като пускали много трудно и то само роднини. За разговора по
телефона й разказал ответника, като тя нямало как да го чуе.
Според
показанията на свид.**, той бил съсед на ответника и се познавал с него от 5-6
години. През м.януари 2019г. Т.П. му се обадил по телефона и му казал, че е
постъпил на лечение в болница. Свидетелят му отишъл на свиждане, като научил,
че му предстои операция. Докато бил при него, ответника провел разговор по
телефона с шефа си, като му обяснил, че трябват пари за операцията- 2000 лева.
След разговора, П. казал на свидетеля, че шефа му дава парите безвъзмездно и че
няма да ги връща. Според свидетелят, въпросните пари послужили за операцията,
тъй като ако не били платени, тя нямало как да се направи. В последствие
ответника не бил споменавал, че ищеца си иска парите от него. На въпросния
разговор освен него присъствала и съпругата на П..
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено
по делото е, че с вносна бележка от 22.01.2019г. ищецът е превел по банкова
сметка ***, като посоченото за превода основание е „захранване на сметка“. Не
се спори, че ответникът е получил реално тази сума, както и че към този момент
той се е намирал в болница в гр.София, като му е предстояла операция, за която
е заплатил общо 2038 лева. Между страните няма спор, че по същото време
ответникът е работел като шофьор в „**“ООД, чийто управител е ищеца по делото.
Безспорно установено е също така, че причина да постъпи в болницата е било
увреждане в следствие на възникнала трудова злополука. На последно място не се
спори, че към настоящия момент ответника не е върнал на ищеца преведената му
сума от 2000 лева.
Спорно по делото е
дали получената от Т.П. сума от 2000 лева е с правно основание и ако да- какво
е то. Налице ли е изпълнение на един нравствен дълг от страна на ищеца към
ответника или процесната сума е била дарена от Й.З. на Т.П..
Съгласно
разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
В настоящия случай
ищецът поддържа ,че процесната сума от 2000 лева е преведена по сметка на
ответника без основание, поради допусната грешка, като се иска връщането й.
На първо място,
съдът намира възражението на ответника, че с превеждането на въпросната сума
ищецът съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг към него, е
неоснователно. В тази насока следва да се има предвид, че по смисъла на чл.55
ал.2 от ЗЗД, нравствени са задълженията за полагане на грижи от близките по
отношение на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини.
Нравственият дълг произтича от брака, родството или осиновяването. Между ищецът
и ответника не съществуват никакви родствени връзки, поради което не може да се
приеме, че превеждайки в полза на ответника сумата от 2000 лева, ищеца е
изпълнил един свой нравствен дълг към него. Поради това и възражението на Т.П.,
че не дължи връщането на процесната сума на Й.З. на основание чл.55 ал.2 от ЗЗД, а именно поради наличие на изпълнение на негов нравствен дълг, е
неоснователно.
На следващо място,
съдът намира, че превеждането на процесната сума от ищеца на ответника не
представлява и дарение, както твърди алтернативно последния. От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че Т.П. е работил в „**“ООД, чийто
управител е Й.З.. Двамата действително са се познавали, но никой от тях не
твърди да са поддържали близки и приятелски отношения, които да мотивират
ищеца, в лично качество, да дарява на ответника пари за лечението му. Не се
твърди той да е посещавал Т.П. в болницата или в последствие в дома му, за да
се интересува от неговото здравословно състояние. В тази насока съдът кредитира
показанията на свидетелите **и З., които поддържат, че не знаят ищеца да е
дарявал или поемал ангажимент да дари лични средства за лечението на ответника.
Същите заявяват, че финансовото подпомагане на пострадали при подобни злополуки
техни работници не е било практика на фирмата или нейния собственик, доколкото
всички са били застраховани и при трудова злополука застрахователя е изплащал
обезщетение. Доколкото уврежданията на ответника са били от трудова злополука,
логично би било при даряване на средства за лечението му те да са за сметка на
фирмата-работодател, а не платени от трето лице, каквото се явява Й.З.. От
показанията на двамата свидетели се установява също така, че след превеждане на
сумата ищецът е отправял искания до ответника да му върне същата, като платена
по грешка, а последния е обещавал да стори това, когато отново започне работа.
В случай, че процесната сума е била дарена от ищеца, то няма логика след това
той да е искал връщането й от ответника. В подкрепа на твърдението на ищеца, че
сумата от 2000 лева не е била дарена на ответника следва да се вземе предвид и
посоченото във вносната бележка основание за превода: „захранване на сметка“. В
случай, че въпросната сума е била предназначена за дарение за лечение, то
логично е вносителя да запише именно това основание. Също така логично би било
дарителя да преведе сумата директно на болничното заведение, което ще извърши
операцията на надарения, а не на самия него, предвид здравословното му
състояние и невъзможността да ходи и да се движи и съответно сам да посети
банка, за да извърши допълнително банковия превод към болничното заведение. Действително
в своите показания свидетелите, ангажирани от ответника- **и ** твърдят за
това, че са присъствали на телефонен разговор между Т.П. и ищеца, на който
според тях последния е заявил, че ще дари за лечението му сумата от 2000 лева.
Следва да се има предвид обаче, че и двамата свидетели пресъздават разказано им
от ответника, като доколкото разговора е бил по телефон те не са възприели
лично думите на ищеца, че желае да направи дарение. Не бяха представени и никакви
доказателства, че платената от името на Т.П. парична сума за операцията и
престоя му в болницата по приетите по делото фактури, е била изтеглена именно
от неговата банкова сметка, ***евод от страна на Й.З.. Последното обстоятелство
лесно би било установено от ответника чрез представяне на разпечатка от тази му
банкова сметка. ***, в тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството,
че преди депозиране на настоящата искова молба в съда- на 04.03.2020г., Т.П. е
предявил против работодателя си „**“ООД иск с правно основание чл.200 от КТ,
като е поискал дружеството да бъде осъдено да му заплати имуществени вреди за
платени от него разноски за операция и медицинско обслужване в следствие на
същата трудова злополука на стойност 2038 лева. В този смисъл, от страна на
ответника по настоящото дело не беше дадено логично обяснение защо поддържа, че
операцията и лечението му в болницата са били платени чрез дарената от Й.З.
сума от 2000 лева, а същевременно в искова молба по гр.д.№2092/2019г. твърди,
че е заплатил лечението си с лични средства и претендира работодателя да му
заплати така направените разноски от 2038 лева.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 2000 лева без
последния да има основание да получи тези пари. От показанията на свид.**,
който е счетоводител на „**“ се установява, че към датата на извършване на
превода- 22.01.2019г. дружеството не е имало неизплатени задължения към
ответника и съответно не е имало основание сумата от 2000 лева да му бъде
превеждана. Същата е била предназначена за друг шофьор на фирмата, като след
негово последващо обаждане се е установило погрешното й превеждане на Т.П., като
сумата е била повторно преведена на правилното лице. От показанията на свид.**се
установява също така, че плащанията във фирмата се извършват по банков път от
него или от управителя, като последния освен грешка в лицето, на което е
следвало да преведе тези пари, е допуснал грешка и в това, че ги е превел в
лично качество, а не от името на фирмата. В този смисъл съдът намира, че
преведената сума в полза на Т.П. е платена без основание и при грешка, като твърдяното
от страна на същия дарение за заплащане на лечението му не се доказа от
събраните по делото доказателства.
С оглед на това,
съдът намира предявения иск за правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за
основателен и доказан, На 22.01.2019г. Т.А.П. е получил без основание от Й.С.З.
сумата от 2000 лева, поради което следва да бъде осъден да му я върне.
Върху тази сума
ответникът дължи законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда- 04.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца деловодни разноски: държавна такса за предявения
иск – 81,74 лева и адвокатско възнаграждение – 300 лева. Искането на ищеца за
допускане на обезпечение на предявения иск е било оставено без уважение от
съда, поради което адвокатско възнаграждение за него не следва да бъде
присъждано.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.А.П.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.З., с ЕГН **********,***, на основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като платена без
основание от Й.С.З. на Т.А.П. с Вносна бележка от 22.01.2019г., ведно със
законната лихва върху нея считано от 04.03.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Т.А.П.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.З., с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 381,74 лева /триста осемдесет и един лева и
седемдесет и четири стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок от съобщението за неговото обявяване.
СЪДИЯ: