О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч,13.08.2020 Г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна
М.
ЧЛЕНОВЕ: 1. Йовка Казанджиева
2. Зорница А
При участието на секретаря
…………..като разгледа докладваното от
съдия Казанджиева ВЧНД
№ 282 по описа на ЛОС за 2020 г. и
за да се произнесе съобрази :
С Определение № 104/04.06.2020 г., постановено по ЧНД №
98/2020 г. Троянския районен съд е потвърдил Постановление от 07.02.2020 г. на А.П.,
прокурор при Районна прокуратура – Ловеч, с което е прекратено наказателното
производство по сл. дело №209/2018 г. по описа на Национална следствена служба,
образувано за престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1
във връзка чл. 26 от НК като законосъобразно, правилно и обосновано.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба вх.
№ 4690/20.07.2020 г. от И.М., с адрес ***, Е.Г.Т., с адрес *** и Г.Г.К., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат К.Д. – САК в
предвидения от закона срок по реда на въззивното производство. Счита, че същото
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при превратен анализ на
доказателствената съвкупност. Излага подробни съображения в тази насока. Счита,
че „Д.Д“ ООД събират гражданските
плодове от вещта, като са въвели в заблуждение наемателите, а в последствие и
при упражняване на принуда спрямо доверителите му, тъй като в к.к. Ч няма друг източник за снабдяване с
питейна вода. Изтъква, че посоченото в „Доклад на материални активи при почивна
станция с. Ча, собственост на „БТ“ АД – гр. Плевен, изготвен от „С“ ООД от от
13.12 2004 г. е посочено начално оборудване „Резервоар и тръбопровод“, което не
съответства на описанието на обекта,
което се състои от три подобекта – водохващане от р. Козещица, водопровод от
2450 м и резервоар от 25 кубика. Освен това изтъква, че счетоводно съоръжението
е заприходено в продавача „БТ“ АД с наименование „Резервоар и водопровод“, след
като е било „проД.Д.умишлено е била заведено като ДМА в „Д.Д“ ООД с
наименование „Външно водоснабдяване“. В тази връзка посочва, че думата „външен“
никъде не се споменава в доклада за продажбата, нито в който и да било друг
документ. С оглед на това счита, че позицията се отнася до тръбопровод и
резервоар вътре в самия него, като дружеството никога не е имало отношение към
правото на собственост върху счетоводно
„заведения“ обект. С оглед на това изтъква, че се касае за умишлени
действия на собствениците на дружеството да въведат в заблуда трети лица – в
конкретния случай органите на разследването, че са действителни собственици на
вещта. Сочи, че в оценката на активите преди продажбата на почивната станция
няма отделна стойност на водопровода, а такава е могла да бъде посочена, тъй
като изграждането на външния водопровод е имало количествено-стойностна сметка.
В подкрепа на посоченото по-горе изтъква и факта, че в счетоводните записвания
в „Плевен-БТ“ АД никъде не се сочи да е заприходен ½ идеална част от
вещта, а е заприходена цялата вещ, докато собствениците на дружеството твърдят,
че притежават вещта заедно с „Е“ АД, въпреки, че никъде не се твърди
инвеститорите да са инвестира ли по-равно. В тази връзка изтъква и
обстоятелството, че в договорите за отдаване под наем никъде не се сочи, че „Д.Д“
АД са съсобственици на страна, като същите и към настоящия момент не са
предоставяли част от наема на нея и никога не са искали от нея средства за
поддържане на съсобствената вещ. Освен това излага, че към настоящия момент
органите на разследването не са извършили никакви действия с цел установяване
истинността и достоверността на счетоводните документи, като в тази връзка не
са разпитани като свидетели, лицата, които са ги подписали, нито е назначена
експертиза. Приема, че по делото няма нито едно доказателство, което да
установи, че тези частни документи са част от проведената публична процедура по
продажба на ДМА на „БТ“ АД. Изтъква, че е неправилен извода на съда, че за
наемателите няма вреда и те са получили нещо, което са платили. Счита, че
собствениците на дружеството са въвели в заблуждение всички трети лица, че то е
собственик на вещта, като никъде в Република България не се отдава под наем
водопроводно съображение, което да захранва цяло едно урбанизирано селище.
Сочи, че на дружеството е плащано за него, за което не се дължи наем. Налице е
изнудване, което включва и предоставяне на суми, срещу даване на съгласие за снабдяване
с разрешение/протокол за разпит на И.М./ , необходимо за получаване на
разрешително за водовземане от БД „ДР“. Изтъква, че никой не обсъжда Договор от
02.11.1993 г. между Т комбинат Плевен, Орагахим ООД, ПДНГ АД и девет частни
лица, от съдържанието на който е видно, че освен „ТК Б.Плевен“ и на „Е „АД и
други физически и юридически лица са влагали средства . Сочи, че вредата за
трети лица се изразява в това, че същите ежемесечно заплащат наем на
юридическото дружество „Д.Д“ несобственик на вещта, какъвто наем не се следва и
не биха плащали такъв, ако не бяха заблудени относно собствеността на тази вещ.
По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени определението на
първоинстанционния съд и да разпореди продължаване на процесуалните действия,
като върне делото на прокурор със задължителни указания по прилагане на закона,
включително каква вещ представлява водопровода -движима или недвижима.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата, постановения от първата инстанция
съдебен акт и приложените към досъдебното производство доказателства, приема за
установено следното:
Досъдебно производство № 209/2018 г. по описа на НСС е
образувано с Постановление от 24.11.2017 г. на В.К., прокурор при Районна
прокуратура – гр. Ловеч затова че през периода от 2015 г. до лятото на 2017 г.
в с. Ч, община Троян , област Ловеч, при условията на продължавано
престъпление, с цел да бъде набавена имотна облага , у собствениците на обекти
за отдих и туризъм в посоченото населено място – И.В.М., Е.Г.Т.,ПД и Г. Г.К. е
възбудено и поддържано заблуждението, че водохващането на р. Козещица е
собственост на фирма „Д.Д“ ООД – Троян, на която се дължат суми за ползване на
съоръжението и за консумираната питейна вода и с това е причинена имотна вреда
в големи размери – престъпление по чл. 210
ал. 1 т. 5 във връзка с чл. 209 , във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК/том 6,
стр. 1-2/
На 26.07.1994 г. е бил изД.Ден акт № 2320 за държавна
собственост на недвижим имот, представляващ дворно място 34 с площ от 2587 кв.
м. , почивна станция от 245 кв. метра масивна, на четири етажа, построена през
1964 година, бунгала четири броя, петдесет кв. метра , блок „А“ и мазе на три етажа, монолитна, построен 1991 г.,
блок „Б“ и таван, 411 кв. метра, два етажа, монолитна, построен 1991 г. като
същият е предоставен за оперативно управление на държавна организация
„Плевен-булгартабак“ АД – гр. Плевен/л. 51, том 6-ти/.
С акт № 213/следваща цифра не се чете/ за държавна
собственост на недвижим имот от 10.10.1990 г. на завод „Е“ Ловеч е предоставено
незастроено неурегулирано място – 37 с площ от 10000 кв. м. /л. 190, том 4/.
На ЕАД „Е“ Ловеч и БТ АД – Плевен е било изД.Д.строително
разрешение от 21.07.1994 г./приложено л.
50 том 5/ за изграждане на външно водоснабдяване на .. за отдих и туризъм.
На 02.11.1993 г. е
бил сключен договор между „Т комбинат“ – гр. Плевен, „Е“ АД и други юридически
и физически лица, подробно описани в него/ приложен на л. 88 том 5/, с който същите са се задължили съвместно да
изпълнят строителството на обект
„Водопровод за питейна вода“ в курортна зона село Ч, област Ловешка,
строителството, на който е започнало през м. август 1993 г. с инвеститори
посочените по-горе две дружества. С протокол от 19.05.1994 г. /л. 69, том 5/
посочените в него страни са се споразумели, че следва да се изгради охранителна
зона от стоманобетонови колове и бодлива тела
от 6 , със заключаема метална врата.
На 29.09.1994 г. община Троян – Държавна инспекция за
тероториалноустройствен и строителен контрол е издала разрешение № 41 на ЕАД „Е“
– гр. Ловеч и БТ Плевен АД за ползване
на строеж, представляващ външно водоснабдяване на база за отдих и туризъм с. Ч./
л. 26, том 1/.
На 10.12.2004 г. е бил сключен предварителен договор за
продажба на недвижим имот между „Плевен БТ“ АД, представлявано от В.В.и П.Б.Д.,
в качеството му на управителна „Д.Д“ ООД, подробно описан в него /л. 67, том
първи/ като при сключването му в точка 2 е посочено, че са приложени и Констативен
протокол № 1 и Констативен протокол № 2 от 29.11.2004 г. на Комисията за
провеждане на публично оповестен конкурс за продажба на ДМА. Впоследствие с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том първи рег. № 558
, дело № 86 от 2004 г. описаният по-горе имот и бил закупен от „Д.Д“ ООД – гр.
Троян и е бил вписан в службата по вписванията акт № 91, том четиринадесети,
2004 г. /приложен на л. 66, том първи/.
В него не е упоменато „външно водоснабдяване за база отдих и туризъм. По
отношение на това обстоятелство в
показанията си свидетеля Сава Чорбаджиев /л. 172-л. 175, том 1/ , който е бил
изпълнителен директор на „Плевен БТ“ ЕАД
от 24.09.2014 г. посочва, че при извършената справка в архива на
дружеството е било установено, че на купувача на почивната база в с. Ч, област
Ловеч, „Д.Д“ ЕООД е преД.Дена цялата база, заедно с всички дълготрайни
материални активи към нея, каквото представлява и външното водоснабдяване,
изградено съвместно с „Е“ Ловеч. Освен това същият е заявил, че „по презумция“
тези активи са прилежащи към почивната база и не може да посочи, защо не са
вписани в нотариалния акт, както и че всички дълготрайни материални активи са
били отчислени от баланса на предприятието и същото няма претенции към
тях. В показанията си свидетелката
Гладкова, нотаруис с рег. № 477 на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – гр. Троян, изповядала сделката посочена по-горе посочва, че „само
това, което е отразено в нотариалния акт, само това е било договорено между
страните и само това е прехвърлено.“/л. 36, том 5/. С приемателно-предавателен
протокол от 22.12.2004 г. /л. 61,том 1/ „Плевен- БТ“ АД гр. Плевен е предало на
„Д.Д“ ООД – гр. Троян собствеността и владението на „Почивна станция“ с. Ч,
област Ловешка, ведно с материалните й активи /оборудването й/ съгласно доклад
за оценката му от 13.12.2004 г., което е неразделна част от този протокол. От
приложения на л. 74 том първи инвентаризационен опис е видно, че е налице
заприходяване на външно водоснабдяване, ограда, канализационно пречиствателно
съоръжение под № 2014011. От приложения към делото доклад за оценка на
материалните активи при почивна станция в с. Ч, собственост на „БТ“ АД, гр.
Плевен, в част „Налично оборудване, включено в стойността на сградата „ под
номенклатурен номер 11007 е посочено резервоар и водопровод/л. 143, том 8/.
Вещите лица по изготвената и приложена към делото комплексна
съдебно-техническа, строителна и икономическа експертиза /л. 126, том 8/ са
посочили, че за покупко-продажбата на обекта – „Водопровод външно захранване на
студена вода“ не са били съставени съответни счетоводни документи, но купувача „Д.Д“ ООД го е заприходил като материален актив в баланса
си. Освен посоченото по-горе на л. 125, том осми вещите лица са посочили, че
инвеститори на посочения по-горе обект са били Т комбинат Плевен и Е АД –
Ловеч, като останалите участници в Договор
от 02.11.1993 г. на основание на Протокол за извършени разходи са
заплатили на основните инвеститори дължимите от тях суми и същите не дължат и
не заплащат наем за ползване на съоръжението.
От показанията на свидетеляД. се установява, че след
придобиване собствеността на „станцията“ са започнали ремонт на водохващането и
на самия водопровод, като са изградили и санитарна зона. Било им изД.Д.разрешително
за водоползване № 101216/10.11.2005 г. от р.
Козещица, десен приток на река Бели Осъм /л. 97 том 8/ като на л. 40, том втори
е приложено писмо от 31.08.2005 г. от
което е видно, че СЕ АД – гр. Ловеч е дало съгласието си фирма „Д.Д“ да
използва общата водовземна и водопреносна мрежа и съоръженията на река
Козещица, съгласно изД.Д.разрешително за ползване № 4194 на Община – гр. Троян.
От показанията на свидетелката М. се установява, че
същата през 2005 г. е започнала да се
снабдява с документи за издаване на строително разрешение за изграждане на
хотел, като за цел се срещнала с представител на БТ Плевен, който й дал
бележка, че дружеството дава съгласие същата да ползва водопреносната им мрежа/л. 1-2,том 2/. На 22.05. 2008 г. /л.
4, том 2/ бил сключен договор между фирма „Д.Д“ ООД , ЕИК
*********/наемодател/ и фирма М.М.А.“
ЕООД, ЕИК ********* /наемател/ с предмет
предоставяне под наем от страна на наемодателя на собствената му водопроводна
мрежа и съоръженията към нея, намиращи се във вилна зона село Ч, като наемателя
се задължава да заплати наем за предоставената му услуга. НА 18.08.2008 г. на фирма М.М.А.“ ЕООД е било
изД.Д.разрешително за водовземане от повърхностен обект изградено редно
водохващане на р. Козещица /л. 3-л. 33 том 2/, като е представено и съгласие от
„СЕтос „АД за ползване на съоръжението. Освен него такова съгласие е Д.Д.и от „Д.Д“
ООД. / л. 119/ том 3. С предизвестие/л. 6, том 5/ от
01.06.2017 г. фирма „Д.Д“ ООД до М.М.А.“ ЕООД е уведомил последната, че следва
да счита същото за писмено предупреждение за прекратяване на договорните
взаимоотношения, като договорът ще бъде прекратен и всички задължения на наемодателя ще бъдат
преустановени. Освен това до посоченото по-горе дружество е била изпратена на
10.07.2017 г. покана за сключване на нов договор/л. 7, том 2/. Не бил сключен нов договор, поради което през
м. юли на 2017 г. била спряна питейната вода. В показанията си, Д.Дени на л. 2,
том 2 от ДП свидетелката М. посочва, че при проучване какви документи следва да
представи пред Б.Д. Плевен за издаване на разрешително за водовземане,
свидетелката Г.А й обяснила, че е необходимо да представи съгласие от „Д.Д“
ООД.
Договор за наем на водоснабдителната система с „Д.Д“ООД на 01.03.2015 г. сключил и свидетеля Е.Т., видно от показанията му на л.
126 – л. 127 том 2 и приложен договор на л. 141 том 5. По силата на същия
дружеството като наемодател предоставя под наем собствената си водопроводна
мрежа и съоръженията към нея, намиращи се във вилна зона село Ч на Т., който се
задължава да заплати наем за предоставената услуга. Впоследствие същия получил
предизвестие от дружеството с дата 01.06.2017 г./л. 149 том 5/ че ще му бъде
спряна водата, поради неизпълнение на договора, както и покана за сключване на
нов договор/л. 150,том 5/ Свидетелят Т., както и свидетелката М. не отзовали на
поканата, поради което му била спряна питейната вода. Същите междувременно
регистрирали сдружение. От показанията
на свидетеля Т./л. 162 – л. 165 том първи е видно, че при подаване на молба за
издаване на разрешително за водовземане
на питейна вода, същият е бил уведомен, че следва да представи договор с
фирма „Д.Д“ ООД. Такъв договор му бил изискан и от РЗИ Ловеч, за да може да
бъде пусната в експлоатация къщата за гости.
Свидетелят Г.К. бил управител на хотел „А.Р.“ КК Ча, като
негов собственик е сестра му, свидетелката Й.Г.К.. През м. май 2016 г.
семейството спечелило на търг и закупило хотела от банка „П.“ АД. Влезли във
владение на същия на 01.09.2016 г. На 01.12.2016 г. сключили договор за наем на
водопреносна мрежа и съораженията към нея, собственост на „Д.Д“ ООД/ видно от показанията
л. 131-л. 132 том 2/. От приложените към делото писмени документи /л. 137, том
2/ видно, че на 01.12.2016 г. между фирма „Д.Д“ ООД , ЕИК *********/наемодател/ и „А.Т“ ЕООД /наемател/ е сключен договор за
наем на водоснабдителната система, с предмет на договора – наемодателя
предоставя под наем собствената си водопреносна система и съоръженията към нея,
намиращи се във вилна зона сл. Ч, а наемателя се задължава да плати наем за
предоставената услуга. В последствие на
фирмата е било изпратено предизвестие на прекратяване на договора за наем от
01.06.2017 г., както и покана за сключване на нов договор /л. 145 том 2/. Такъв
не бил сключен. От показанията на свидетеля Г. К. /л. 135 том 2/ се установява,
че свидетелката А им казала, че за да им бъде изД.Д.разрешително за ползване на
студена вода „задължително следва да сключим договор с фирма Д.Д, тъй като тази
фирма е ВиК оператор в Ча“.
От приложеното на л. 22 том 6 становище на Община Троян,
изпратено доП.е видно, че в Курортен комплекс
„Ч“ няма изградена обща В и К мрежа, поради което не е включена в
списъците на В и К системите и съоръженията, намиращи се в обособената
територия на В и К – С“ ЕООД гр. Троян,
като същото обслужва община Троян, в която попада и с. Ч. Освен това с писмо, приложено на л. 144, том 6, СЕ АД ,чрез изпълнителния директор е
посочил, че приема за съсобственик на водопроводната мрежа и съоръженият към
нея съобразно представените документи „П.Б“ ЕАД, а не „Д.Д“ ООД Троян с оглед
на разпоредбата на чл. 33 от ЗС.
В чл. 243 от НПК са очертани пределите на контрол от
страна на съда в това производство, а именно същия проверява обосноваността и
законосъобразността на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
Както бе посочено по-горе ДП - сл. дело
№209/2018 г. по описа на Национална следствена служба е образувано за престъпление по чл. 210 ал. 1,
т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка чл. 26 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 209 ал. 1 от НК,
който е основният състав на престъплението „измама“ за да бъде осъществено
същото следва деецът да възбужда или да поддържа заблуждение у другиго, това
да става с користна цел и да е настъпила
имотна вреда за този, който е въведен в заблуждение и имотна облага за този,
който въвежда и поддържа заблуждението.
От посочените по-горе факти безспорно се установява, че
във курортен комплекс „Ча“ няма изградена водопреносна мрежа, която да се
обслужва от В и К „С“. Единствено такава е тази по отношение на която е Д.Д.разрешение
№ 41 за ползване на строеж, представляващ външно водоснабдяване на база за
отдих и туризъм с. Ч от 29.09.1994 г.
от община Троян – Държавна инспекция за
тероториалноустройствен и строителен контрол на
“ЕАД „Е“ – гр. Ловеч и на БТ Плевен
АД./ л. 26, том1/. Същата е била изградена с цел да водоснабдява
изградената по това време почивна станция от БТ Плевен АД,/към настоящия
момент хотел Балкан/ и такава, която е
следвало да изгради завод Е Ловеч/ СЕ АД/, което същия не е сторил Двете дружества към онзи момент са
били държавни. Освен това по делото безспорно е установено, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 94, том първи рег. № 558 , дело № 86 от 2004 г. „Плевен БТ“ АД ,
представлявано от изпълнителния директор В.В.е продал на „Д.Д“ ООД – гр. Троян, представлявано от П.Б.Д.,
недвижим имот, собственост на дружеството, находящ се във вилната зона на с. Ч,
Община Троян, област Ловешка ЕКАТТЕ 73198, подробно описан в него и същият е бил вписан в службата по
вписванията акт № 91, том четиринадесети,20.12.2004 г. /приложен на л. 66, том
първи/. Видно от същия, безспорно се установява, че в него не е упоменато „външно водоснабдяване
за база отдих и туризъм“, В изготвената
и приложена в том 8 експертиза вещите лица са посочили, че обект „Водопровод
външно захранване на студена вода“ е бил отписан от активите на „БТ“ АД Плевен
на 31.12. 2004 г. и със същата дата е
заведен на отчет като дълготраен актив в „Д.Д“ ООД, а от приложения на
л. 140, том 8 доклад за оценка МА при почивна станция с. Ч, в раздел Налично
оборудване, включено в стойността на сградата е отразено– резервоар и водопровод. Към
момента на изповядване на сделката вече е бил приет Закона за водите/обнародван
за първи път в ДВ бр. 67/27.07.1999 г., в сила от 28.01.2008 г., който урежда
собствеността и управлението на водите на територията на Република
България……..и собствеността на
водостопанските системи и съоръжения.
При
безспорно установените по-горе факти, по
делото не е изследван основния такъв свързан с предмета на доказване и от там с
приложението на закона, а именно към момента на придобиване от страна на „Д.Д“
ООД на недвижимия имот от „БТ“ АД Плевен, какъв е бил правния режим на
изградения „Водопровод външно захранване на студена вода“, съгласно приетия
Закон за водите, следвало ли е да бъде предмет на отделен договор за
покупко-продажба и по какъв ред, с оглед и на обстоятелството, че акционерното
дружество не е било единствен негов собственик/изД.Деното разрешение за
ползване/ . В тази връзка е и обстоятелството, че при съставянето на посочения
по-горе нотариален акт са били приложени и и посочените в т. 6 Констативни
протоколи за провеждане на публично обявен конкурс за продажба на ДМА, какъвто
според показанията на свидетеля
Чорбаджиев представлява и изградения „Водопровод външно захранване на студена
вода“. Освен това на изготвената експертиза не е бил поставян въпроса, ако
същата може да отговори, наличен ли е в закупения имот водопровод и резервоар и
кой водопровод и резервоар са включени в стойността на сградата. За изясняване
на това обстоятелство, следва да се разпита инженер В.В., изготвил оценка МА
при почивна станция с. Ч. Следва да бъде разпитан и К.П.П., бивш изпълнителен
директор на „БТ“ АД – гр. Плевен също за обстоятелството, ако се приеме, че
описания по-горе „Водопровод външно захранване на студена вода“ е бил прехвърлен
с нотариалния акт, защо не е отразен в него. Следва да бъдат разпитани и
длъжностните лица от“Б.Д.“ Плевен, относно това защо същите и въз основа на какви доказателства са
приели, че „Д.Д“ ООД са собственост на този водопровод, с оглед на посоченото в
показанията на свидетелите М., Т., К., че те са им заявили, че е възможно да
получат разрешение за водовземане от повърхностен воден обект на питейна вода,
след като получат съгласие на дружеството. Следва да се извърши и допълнителен разпит на
свидетеляД., защо в сключените и приложени към досъдебното производство
договори за наем е посочено“собствената водопроводна мрежа“, при наличие и на
други съсобственици. Посочените по-горе непълноти по своето естество
представляват съществени процесуални нарушения, които са свързани с прилагането на закона.
При
горните съображения настоящата инстанция приема, че постановения от първата инстанция съдебен акт
е незаконосъобразен, както и
Постановление от 07.02.2020 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.
Ловеч, поради което следва да се отменят и се върне делото на Районна
прокуратура – гр. Ловеч за изпълнение на указанията по прилагане на закона.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК съдът
О П
Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 104/04.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 98/2020 г. на Троянския
районен съд, с което е потвърдил Постановление от 07.02.2020 г. на А.П.,
прокурор при Районна прокуратура – Ловеч за прекратяване на наказателното производство
по сл. дело №209/2018 г. по описа на Национална следствена служба, образувано
за престъпление по чл. 210 ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209 ал. 1 във връзка
чл. 26 от НК.
ВРЪЩА
делото на Районна прокуратура – гр. Ловеч за изпълнение на указанията по
прилагане на закона, Д.Дени в обстоятелствената част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.