Решение по дело №845/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 63
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20223120100845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Девня, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20223120100845 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес с. В., искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :
- 111,18 лв по договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. и допълнително споразумение към
него от 21.11.2018 г. по отношение на номер +359*********, представляващи главница, равняваща
се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 20.01.2019 г. –
19.06.2019 г.
. 212,93 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договор
за мобилен номер +359********* по вина на ответника, от които 79,89 лв в размер на три месечни
абонаментни такси и 132 ,95 лв. разлика от стандартната цена на устройството и намалената
спрямо сключения абонаментен план за мобилен апарат ;
- 35,53 лв., дължими по договор за лизинг от 21.11.2018 г. за мобилно устройство MEIZU M6
16GB Dual, дължими за период м.07.2019 г. до м.11.2019 г. ;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Претендират се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното
производство.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право, са :
1
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ГПК,
поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви установителни искове.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги от 10.08.2018 г. за
мобилен номер +359*********, новиран посредством подписано между страните допълнително
споразумение от 21.11.2018г., съгласно което абонатът е избрал да ползва абонаментен план Тотал
31,99 лв, с уговорен срок за 24 месеца. Абонатът е сключил и договор за лизинг от същата дата
21.11.2018г., като е взел на изплащане чрез 23 месечни вноски в размер всяка от тях на 2,09 лв.
мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual. Потребителят дължи ежемесечно заплащане на
абонаментна такса в размери съобразно избрания от него абонаментен план, както и месечно
заплащане на цена на ползваните услуги съгласно договорените тарифни планове и приложимата
ценова листа ведно с дължимата лизингова внока за устройството. Заплащането се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като плащането на
издадената фактура трябва да бъде извършено не по-късно от 18 дни от датата на издаването й.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението за заплащане на
сумите. Виновното неизпълнение на потребителя да плати дължимите суми дава право на
оператора да прекрати едностранно индивидуалния срочен договор съгласно чл.19б от Общите
условия / ОУ /, както и да начисли на същия неустойка в размера на три месечни абонаментни
такси Неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя е предпоставка за
възникване правото за ищеца да обяви предсрочна изискуемост на месечните лизингови вноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Доказателствата по делото се писмени. Излушано и прието по делото е експертно
заключение на вещото лице Я. Л. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок. Разгледани по
същество намира същите за основателни по следните съображения :
От представените писмени доказателства се установява сключването на 1. договор за
мобилни услуги между страните от 10.08.2018г. за мобилен номер +359********* с абонаментна
програма ТОТАЛ 24,99, срок на действие на договора от 10.08.2018г. до 10.08.2019г.; 2. на
допълнително споразумение от 21.11.2018г. за мобилен номер +359********* с абонаментна
програма ТОТАЛ 31,99, като на страница 2 от допълнителното споразумение е посочено с положен
подпис на потребителя, че на абоната е предоставено устройство – MEIZU M6 16GB Dual Gold с
отстъпка от стандартната цена на устройството в размер на 219,74 лв., срока на допълнителното
споразумение към договора е 24 месеца - до 21.11.2020г. 3. договор за лизинг на мобилно
устройство MEIZU M6 16GB Dual Gold , стандартна цена на устройството без абонамент 309,90
лв., отстъпка от стандартната цена 219,74 лв, лизингова цена 90,16 лв.; Изплащането е
посредством първоначална вноска от 40 лв и 23 месечни вноски от 2,09 лв , за да придобие
лизингополучателя устройството при прекратяване на договора дължи една вноска от 2,09 лв.;
Ответната страна не е оспорила положените от нея подписи в договора и в допълнителното
споразумение и в договора за лизинг, с оглед на което с подписването им в правната й сфера са
възникнали съответните права и задължения. Представените справки за общо потребление на
процесния мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях
фактури, доказват предоставените далекосъобщителни услуги, поради което съдът приема за
2
установено и неизпълнението на задълженията за заплащане стойността на услугите от страна на
ответницата на задълженията по представени от ищеца фактури на обща стойност 111,18 лв.,
каквато стойност е посочена и от вещото лице в изготвената от него съдебна експертиза.
От изложеното в исковата молба съдът приема, че договорите за мобилни услуги между
страните са били предсрочно прекратени по инициатива на оператора чрез конклудентни действия
по ограничаване на предоставените услуги, поради обстоятелството, че потребителят не е платил
търсените в настоящото производство суми. Видно от представените доказателства и от
изслушаната и приета по делото експертиза процесната неустойка от 79,98 лева е формирана от
сбора на три месечни абонаментни вноски и 132, 95 лв неустойка за предоставено за ползване на
устройство с отстъпка от стандартната цена; Съгласно договорите при предсрочното им
прекратяване по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер
на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може
да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
Видно от исковата молба не се претендират неустойки, представляващи стойности на абонаментни
такси за целия срок на договорите. Така формулирани при общ срок на договора и допълнителното
споразумение от 24 месеца клаузата за дължимост на трикратния абонамент не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излиза извън
обезщетителната си функция. За останалите претендирани суми, представляващи отстъпка от
пазарната цена на устройството, съдът също приема, че са дължими. Така претендираните
неустойки представляват обезщетение, което да компенсира доставчика за вредите от пропуснатия
доход от намалената до лизингова стойност цена на предоставената вещ и прихода от абонамент
при едновременното престиране на услуга за мобилен трафик по договора. Налице е обявена в
самия договор от доставчика отстъпка от цената на вещта, което води до определяемост на
обещетението от потребителя още при сключването на договора. Като е избрала да закупи
устройствата в пакет с офертата за незабавно придобиване на устройството и достъп до мрежата,
вместо да закупи устройствата без допълнителното обвързване с договор за услуга, ответницата е
признала за съответна на интереса си размера на отстъпката, както е договорена ведно с
предоставянето на устройството и достъпа до мрежата. Избора на пакетната цена, формирана от
двата компонента - абонамент за мобилния трафик и лизингова цена, е част от онова съществено
съдържание на сделката, която страните уговарят конкретно и остава извън контрола върху
едностранно наложени на неподготвен потребител допълнителни клаузи – в този смисъл Решение
№ 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., на І т.отд. на ВКС. Тъй като договорите се прекратяват
поради неизпълнение на ответницата да заплаща услугите по договорите както са фактурирани, то
не би следвало тя да черпи права от прекратяването, като задържи и придобие устройството на
началната по – ниска цена. Ако устройството бъде върнатжи от ответницата при прекратяване на
договора или след това то вече ще е употребено и ищецът не би могъл да го продаде на цената, на
която го е получила ответницата при сключване на договора. С оглед изложеното съдът намира
исковете за неустойка за основателни. Относно размера същите следва да бъдат уважени до
размерите, установени от вещото лице, които размери съвпадат с тези претендирани от ищеца с
3
исковата молба.
По отношение на претендираните суми, дължими по договор за лизинг от 21.11.2018г. за
мобилно устройство MEIZU M6 16GB Dual Gold за периода м.07.2019г до м.11.2020г. ищецът
следва да установи наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на
което лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за
временно ползване срещу уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е
предоставил държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или
уговореното потребление. Видно от представения договор за лизинг от 21.11.2018г., подписан от
представител на ищеца и от ответника по делото, ищецът в качеството му на лизингодател е
предоставил на ответника в качеството му на лизингополучател за временно и възмездно ползване
устройство MEIZU M6 16GB Dual Gold срещу заплащане от страна лизингополучателя на обща
лизингова цена в размер на 90,16 лв. посредством 23 месечни вноски съгласно уговорен
погасителен план в размер на 2,09 лв плюс първоначална вноска от 40 лв и плюс една вноска в
размер на 2,09 лв, която лизингополучателя дължи, за да придобие устройството при прекратяване
на договора. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Съгласно експертното
заключение ответницата е заплатила нито седем вноски по 2,09 лв. или 14,63 лв., останали са
неплатени 17 вноскив размер на 35,53 лв. Крайният срок по погасителен план на договора за
лизинг е м.10.2019т. Липсват представени доказателства, че ответницата е върнала устройството
по договора, поради което следва да се приеме, че е останала държател на същото, без да го плати
изцяло. Към датата на приключване на устните състезания е изтекъл срокът на лизинговия
договор, поради което след като не е установила погасяване на задължението, ответницата следва
да доплати цената на устройството. С оглед така изложеното съдът приема за установено
съществуването на вземането за цената на остатъка от лизинговите вноски в размер на 35,53 лв,
дължими по договор за лизинг от 21.11.2018г. за устройство MEIZU M6 16GB Dual Gold за
периода от м.07.2019г до м.11.2020г.
Предвид изхода на производството разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в размер от
225 лв. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в настоящето производство, които
възлизат на 555 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията между
страните, че Н. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Д., ул. “ А. “ №*,
ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Младост, ЖК “ Младост “ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, следните суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. №632/2021г. на РС
Девня : сума от 111,18 лева /сто и единадесет лева и 18 стотинки/ по допълнително споразумение
от 21.11.2018 г. към договор за мобилни услуги от 10.08.2018г. по отношение на номер
++359*********, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни
4
такси и потребени услуги за периода 20.01.2019г – 19.06.2019г., сумата от 79,98 лева / седемдесет
и девет лева и 98 стотинки/, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от 21.11.2018г. за мобилен номер ++359*********, в размер на три месечни
абонаменти такси, сумата от 132,95 лева / сто тридесет и два лева и 95 стотинки/ неустойка за
предоставено за ползване устройство MEIZU M6 16GB Dual Gold, представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството и заплатената при предоставянето му,
съответстваща на останалия срок на договора и сума от 35,53 лева / тридесет и пет лева и 53
стотинки/, дължими по договор за лизинг от 21.11.2018г. за мобилно устройство MEIZU M6 16GB
Dual Gold за периода м.07.2019г – м.11.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 19.04.2021г.,

ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “ А. “ №*, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ЖК “ Младост “ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 225 лева /двеста двадесет и
пет лева/, представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата от 555
лева /петстотин петдесет и пет лева /, представляваща разноски, направени в исковото
производство .

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5