№ 376
гр. Велико Търново, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110102938 по описа за 2021 година
Иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищецът П. ИЛ. П. , чрез пълномощник адв. В. от ВТАК излага, че по
ч.гр.д.№ 21/2001 г. на ВТРС срещу него е издаден изпълнителен лист от
24.01.2001 г. за сумата от 3438 лева главница, ведно със законна лихва за
забава, считано от 2.01.2001 г. до окончателното изплащане в полза на
ответната кооперация. Твърди, че на основание изпълнителния лист е
образувано изп. производство № 993/2015 г. при ЧСИ Д.Колева с рег.№ 728 в
КЧСИ при вече изтекла в негова полза погасителна давност относно
вземането. Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника
сумите по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 21/2001 г. на ВТРС - 3438
лева главница , ведно със законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД , считано
от 2.01.2001 г. до окончателното изплащане, която към момента на
депозиране на иска е 8310,97 лева, поради изтекла погасителна давност. В
съдебно заседание пълномощникът адв.В. поддържа исковата претенция.
Заявява, че спрямо вземането е изтекла погасителна давност първо в периода
2001 г.- 2006 г., впоследствие в периода 2006 г.- 2011 г. и от 2015 г. към
момента. Претендира разноски .
Ответникът К „ВЗКАЧС-Съгласие- 96“, гр. Велико Търново, чрез
1
пълномощника си адв.** от ВТАК е депозирал в срок отговор на исковата
молба. Излага, че е образувано изп.д.№ 51/2001 г. при ДСИ, преобразувано в
изп.д.№ 182/2006 г. на ЧСИ Р.Касабова, преобразувано в изп.д.№ 428/2011 г.
на ЧСИ Д.Колева, след което е образувано изп.д.№ 993/2015 г. на ЧСИ
Д.Колева. Сочи, че погасителна давност не е настъпвала поради
многократното и прекъсване. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен. В съдебно заседание поддържа изложеното становище.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите и приложени по делото доказателства е видно, че по ч.
гр.д. №21/2001 г. на ВТРС е издаден изпълнителен лист от 24.01.2001 срещу
ищеца в полза на ответника за сумата от 3438 лева, ведно със законна лихва
за забава по чл. 86 от ЗЗД от 2.01.2001 г. до окончателното изплащане. След
подадена молба от 1.02.2001 г. е образувано изп.дело № 51/2001 г. по описа
на ДСИ при ВТРС. Изпратена е призовка за доброволно изпълнение,
получена на 27.02.2001 г. от длъжника. След подадена молба от взискателя с
посочване на изпълнителен способ е насрочен опис на движими вещи за
17.05.2001 г. Няма данни описът да е извършен и е насрочен друг опис за
18.06.2001 г. Опис не е извършен поради това, че длъжникът не е открит.
Изисквани са справки за имущество на длъжника след подадени молби от
27.03.2002 г. и от 13.01.2003 г. от взискателя. Подадена е молба от 16.05.2003
г. за насрочване на опис и публична продан на движими вещи на длъжника.
Изпратена е призовка за явяване при ДСИ , получена на 11.06.2003 г. На
гърба на молбата е отбелязано от ДСИ, че длъжникът се е явил на 11 юни
2003 г. и е декларирал, че не работи, няма имущество и живее в къщата на
баща си. На 26.05.2005 г. е подадена молба за изискване на справки за доходи
и имущество на длъжника.Същата молба е подадена на 4.11.2005 г. На
25.07.2006 г. изп.дело № 51 / 2001 г. на ДСИ е изпратено на ЧСИ Р.Касабова
за доизпълнение, като е образувано изп.д.№ 182/2006 г. На 4.09.2006 г. е
насрочен опис. След подадена молба от 5.01.2007 г. от взискателя на
1.02.2007 г. е насрочен опис на движими вещи. След молба от 20.06.2007 г. на
20.07.2007 г. е насрочен опис на движими вещи. На 4.02.2008 г. са изисквани
справки за доходи и имущество на длъжника. На 13.06.2008 г. взискателят е
подал молба за изискване на справки за доходи и имущество на длъжника.
Следващата молба с искане за изискване на справки е от 18.02.2010 г. На
21.06.2011 г. изп.д.№ 182/20006 г. на ЧСИ Р.Касабова е изпратено за
доизпълнение на ЧСИ Д.Колева и на 23.06.2011 г. е образувано изп.д.№
428/2011 г. по описа на ЧСИ Д.Колева. Изисквани са справки за доходи и
имущество на длъжника от ЧСИ на 4.07.2011 г. На 17.11. 2014 г. е подадена
молба от взискателя за извършване на справки. На 26.08.2015 г. е подадена
молба за извършване на опис на движимо имущество и е възложено на ЧСИ
2
да извършва всякакви действия по събиране на вземането на основание чл. 18
ал.1 от ЗЧСИ. На 7.10. 2015 г. ЧСИ е прекратил изп.производство на
основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК . На 16.10.2015 г. на взискателя е върнат
оригинала на изпълнителния лист срещу длъжника. На същата дата е
подадена молба до ЧСИ Д.Колева за образуване но изпълнително дело въз
основа на изпълнителния лист , в която са посочени изпълнителни способи-
запор върху трудово възнаграждение и опис на движими вещи собственост
на длъжника. Възложено е на основание чл. 18,ал.1 от ЗЧСИ да извършва
всякакви дейности за събиране на вземането. Образувано е изп.д.№ 993/15 г.
на ЧСИ. На 3.11.2015 г. са изискани справки за доходи и имущество на
длъжника.На 12.11.2015 г. е връчена покана за доброволно изпълнение. На
1.12.2015 г. към изпълнителното дело е присъединена държавата. На
1.07.2016 г. е изискана справка относно трудова дейност на длъжника. На
18.11.2016 г. кредиторът –ищец е поискал налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, последвало е изискване на справки. На
15.11.2017 г. е поискано да се наложи запор върху сметки на длъжника, ако
има такива и отново са изисквани справки. На 3.10.2019 г. е поискано
налагане на запор върху трудово възнаграждение и опис на движими вещи в
дома на длъжника. Изисквани са справки от ЧСИ. На 5.08.2021 г. е поискано
налагане на запор върху трудово възнаграждение и на 6.08.2021 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение при работодателя на длъжника.
Запорното съобщение е изпратено на третото задължено лице на 12.08.2021 г.
и е получено на 9.09.2021 г. Исковата молба е заведена на 12.10.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Защитата в изпълнителния процес е средство за противодействие срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право и принадлежността на
обекта на изпълнение към имуществото на длъжника. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право и поради това се реализира по исков ред.
В настоящото производство е предявен иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който
се квалифицира по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез
иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно
изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Възражението
на ищеца относно изтекла погасителна давност следва да бъде разгледано в
светлината на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК,
задължително в правоприлагащата дейност на съдилищата, в т.10 от което е
3
даден отговор на въпроса от кой момент започва да тече нова погасителна
давност при прекратяване на изпълнителното производство по перемпция и е
обявено за изгубило сила Постановление №3/80 г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл. 116, б. ,,в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва всеки
път с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В Тълкувателното решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
– налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. ,
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или
бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.
Ответникът заявява, че давността относно вземането не е изтекла, като се
позовава на това постановление, според което при образуване на
изпълнително производство давност не тече. Твърди, че ТР № 2/26.06.2015 г.
намира приложение от момента на постановяването му и тъй като от
последното извършено изпълнително действие след тази дата не са изтекли
пет години и взискателят не е бездействал, претенцията на ищеца се явява
неоснователна. Съдът не споделя изложените доводи от ответника. В
действителност по въпроса от кой момент започва да тече погасителната
давност по образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г. е налице
противоречива съдебна практика, която предстои да бъде преодоляна чрез
тълкувателно решение по образувано т.д.№ 3/2020 г. на ОСГТК. Настоящият
състав споделя становището, че след като с цитираното тълкувателно
решение се извършва задължително тълкувание на въпроса за погасителната
давност , отнасяща се към конкретна правна норма- чл. 116, буква «в» от
ЗЗД, като се прави изрично разграничение между исковия и изпълнителния
процес с оглед техните специфики, то извършеното тълкуване по аргумент от
чл. 50 от ЗНА има действие от деня, в който е влязла в сила тълкуваната
разпоредба, дори тълкувателното решение да действа занапред. Отделно от
това следва да се отбележи, че цитираното Постановление на Пленума на ВС
е обявено за изгубило сила, като ОСГТК е изложил конкретни мотиви за това,
именно, че неговите постановки са били приложими по време , когато
органите на принудителното изпълнение са били длъжни служебно да
предприемат действия за събиране вземанията на социалистическата държава
и организации, което съществено се различава от съвременната реалност и
4
установения след 1989 година държавен и правов ред. В мотивите на
тълкувателното решение върховните съдии приемат още, че в изпълнителния
процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа или да не действа, за разлика от исковия процес, при който ищецът
не може да предприеме действия по събиране на вземането си, докато то не
бъде признато с влязъл в сила съдебен акт. Погасителната давност, на която
се позовава ищецът е материално –правен инстиут с процесуално-правни
последици и фактическият му състав включва бездействието на кредитора,
упражнено от длъжника възражение и съответно признаване на
правопогасяващия ефект на давността по съдебен ред, тъй като тя не се
прилага служебно. При разпределената от съда доказателствена тежест
ищецът следваше да установи пълно и главно фактите, на които основава
релевираното пред съда възражение за погасяване на изпълняемото право
поради изтекла в негова полза давност. От анализа на събрания
доказателствен материал безспорно се установява, че по процесния
изпълнителен лист е било образувано изп.дело № 51/01 г. по описа на ДСИ
при Районен съд Велико Търново, последното валидно действие по което-
опис на движими вещи, собственост на длъжника е извършено на 18.06.2001
г. Тоест, в периода от 18.06.2001 г. до подаването на молба за опис на
11.06.2003 г. кредиторът не е поискал и не са извършени изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността. Що се отнася до поискания опис на
11.06.2003 г., за него няма внесена такса от взискателя за извършването му и
такъв не е насрочван от държавния съдебен изпълнител. Изпратена е само
призовка до длъжника и е направено отбелязване, че същият е декларирал
липса на доходи и имущество, което не може да се третира като валидно
изпълнително действие, годно да прекъсне давността. След изпращането на
изп.д.№ 51/01 г. на ДСИ при ВТРС за доизпълнение и образуването на изп.д.
№ 182/2006 г. по описа на ЧСИ Р.Касабова на 25.07.2006 г. следващото
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността е насрочения
опис на движими вещи на 4.09.2006 г. Това изпълнително действие обаче е
извършено, след като изпълняемото право е било погасено на 18.06.2006 г.
поради изтичането на общата петгодишна давност, която за съдебно
установените вземания според чл. 117,ал.2 от ЗЗД е петгодишна. От горното
следва, че давността за вземането по изпълнителния лист от 24.01.2001 г. по
ч.гр.д.№ 21/2001 г. на ВТРС срещу П. ИЛ. П. е изтекла на 18.06.2006 година,
преди да е извършено валидно изпълнително действие по изп.дело № 182/06
г. на ЧСИ Р.Касабова, годно да я прекъсне и няколко дни преди образуването
на самото изпълнително дело. Погасителната давност не води до погасяване
на вземането, а на възможността то да бъде принудително изпълнено. В този
ред на мисли всички извършени последващи изпълнителни действия по
образуваните изпълнителни дела, включително по последното изп.д.№
993/2015 г. по описа на ЧСИ Д.Колева са извършени спрямо погасено по
давност изпълняемо право, което води до извода за основателност на исковата
претенция. Следва да се приеме за установено по отношение на длъжника П.
ИЛ. П., че не дължи сумите по изпълнителен лист от 24.01.2001 г. по ч.гр.д.№
21/2001 г. на ВТРС издаден в полза на Кооперация «ВЗАКЧС-Съгласие-96 »
5
, с.Русаля, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело №993/2015 г. по описа на ЧСИ Д.Колева с рег.№ 728 , район на действие
ВТОС, именно сумата от 3438 лева , обещана безусловно да бъде заплатена
въз основа на запис на заповед № 107/7.06.1999 г. , ведно със законната лихва
за забава по чл. 86 от ЗЗД, която към депозиране на иска е 8310,97 лева ,
поради погасяване по давност на изпълняемото право.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати държавна такса в размер на 469,55 лева в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС. Процесуалният представител адв.В. е
поискала присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА. На
основание чл. 38,ал.2 от ЗА, вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя
възнаграждение за адвоката на ищеца в размер на 882 лева , които
ответникът следва да бъде осъден да и заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на П. ИЛ. П. с ЕГН ********** от с.*****,
че НЕ ДЪЛЖИ на КООПЕРАЦИЯ „ ВЗКАЧС СЪГЛАСИЕ-96“ с ЕИК
********* , седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Възрожденска“ № 2 паричните вземания по изпълнителен лист от
24.01.2001 г. издаден по ч.гр.д.№ 21/2001 г. на ВТРС в полза на
Кооперация «ВЗАКЧС-Съгласие-96 », с.Русаля, за принудителното
събиране на които е образувано изпълнително дело №993/2015 г. по описа на
ЧСИ Д.Колева с рег.№ 728 , район на действие ВТОС, именно сумата от 3438
/три хиляди четиристотин тридесет и осем/ лева, обещана безусловно да бъде
заплатена въз основа на запис на заповед № 107/7.06.1999 г. , ведно със
законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, която към депозиране на иска е
8310,97 /осем хиляди триста и десет лева и 97 ст. / , поради погасяване по
давност на изпълняемото право.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.6 от ГПК КООПЕРАЦИЯ „ВЗКАЧС
СЪГЛАСИЕ-96“ с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул.“ Възрожденска“ № 2 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 469,55 /
четиристотин шестдесет и девет лева и 55 ст./
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „ВЗКАЧС СЪГЛАСИЕ-96“ с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.“
Възрожденска“ № 2 да заплати на адвокат **. от ВТАК сумата от 882 /
осемстотин осемдесет и два/ лева присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38,ал.2 от ЗА.
6
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7