Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.05.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на
деветнадесети април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на
секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 3192/17
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба отФ.„Н.и.“, с която са предявени срещу Н.Б.У.искове с
правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД за сумата от 280 000 лв. и чл.86 ЗЗД за сумата от 142 203,90 лв.
Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника договор N ДФНИ П01/0003 от 23.11.2012 г. за финансиране на
научноизследователски проект и на 26.11.2012 г. е превел по сметка на ответника
сумата от 280 000 лв. Поради констатирани нарушение в конкурсната
процедура, в която е сключен договорът, е издадена заповед N РД-09-122 на Министъра на
образованието, младежта и науката, с
която е отменено класирането на ответника на първо място. Според ищеца с
отмяната на адм.акт, въз основа на който е бил сключен договорът с ответника,
отпадат и правните последици на договора, поради което е отпаднало договорноро
основание за получаване от ответника на сумата от 280 000 лв., която
подлежи на връщане. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 280 000 лв., която е получена от ответника на отпаднало правно
основание, както и сумата от 142 203,90 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 26.11.2012 г. – 23.11.2017 г.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението, че действието на процесния договор не е
отпаднало с обратна сила, поради което не е отпаднало правното основание за
получаване на платената от ищеца сума.
На
основание чл.218 ГПК като трето лице на страната на ответника е конституирана М.Н.П.,
която оспорва иска с възражението, че не е отпаднало с обратна сила действието
на процесния договор.
Представен е протокол N 11/09.11.2012 г. от заседание на Изпълнителния съвет на „Фонд
изследвания“, с което е извършено класиране на проектните предложения и е
прието решение за финансиране на проекта на ответника „Научни изследвания с
приложения в предагогическата сфера“ /въз основа на доклада на ВНЕК –
„Педагогика“ – приложение 6.
Протоколът и класирането са утвърдени от
Председателя на изпълнителния съвет наФ.„Н.и.“.
Представен е договор N ДФНИ П01/0003 от 23.11.2012 г.
за финансиране на научноизследователски проект и на 26.11.2012 г., от който се
установява, че между ищеца в качеството на възложител и М.Н.П. и Н.Б.У.в качеството на изпълнители е възникнало
облигационно правоотношение, по което ответникът и третото лице са поели
задължението да изпълнят посочени в работна програма за I етап и работна програма за II етап дейности по тема „Срещу кризата в
образованието. Стратегия за интелектуален растеж чрез нов комуникативен подход
за мултидисциплинарно интерактивно обучение“, определен за финансиране въз
основа на проведен отФ.„Н.и.“ конкурс „Финансиране на фундаментални научни и
научно-приложни изследвания в приоритетни области“ -2012 г., срещу което ищецът
е поел задължението да плати възнаграждение в размер на 400 000 лв., от
които 70 % се плаща за изпълнението на първия етап, а за изпълнение на втория
етап се плаща 30 %.
Представена е работна програма за първи
етап и работна програма за втори етап.
Представено е платежно нареждане от
26.11.2012 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се преведе на ответника
сумата от 280 000 лв. – аванс за първи етап.
Представена е заповед N РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на образованието,
младежта и науката, с която е отменено утвърденото класиране на проектни
предложения за финансиране отФ.„Н.и.“, предложени от Временните
научно-експертни комисии по „Педагогика“.
С
влязло в сила решение N 10652/15.07.2013 г. на ВАС по адм.дело N 3281/2013 г. е отхвърлена жалбата на
третото лице срещу заповед N РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на
образованието и науката.
Представен е Научен отчет относно проект
„Срещу кризата в образованието. Стратегия за интелектуален растеж чрез нов
комуникативен подход за мултидисциплинарно интерактивно обучение“ – първи етап,
разработван съгласно договор от 23.11.2012 г., ведно с финансов отчет.
Представено е придружително писмо вх.N 100/10 от 09.12.2013 г., с
което ответникът е предал на ответника изпълнението на първия етап по проекта, включващ
научен отчет от 359 страници и 2 бр.CD, финансов отчет по проекта от 503 страници; справка за закупената апаратура и оборудване
по проекта, възложен с процесния договор.
С писмо от 09.07.2017 г. ищецът е уведомил
ответника, че класирането на неговото предложение за финансиране е отменено със
заповед N РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на
образованието и науката.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор
N ДФНИ П01/0003 от 23.11.2012 г.,
че между ищеца в качеството на „възложител“ и
М.Н.П. и Н.Б.У.в качеството на „изпълнители“ е възникнало облигационно
правоотношение, по което ответникът и третото лице са поели задължението да
изпълнят посочени в работна програма за I етап и в работна програма за II етап дейности по
тема „Срещу кризата в образованието. Стратегия за интелектуален растеж чрез нов
комуникативен подход за мултидисциплинарно интерактивно обучение“, определен за
финансиране въз основа на проведен отФ.„Н.и.“ конкурс „Финансиране на фундаментални
научни и научно-приложни изследвания в приоритетни области“ -2012 г., а ищецът е
поел насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 400 000
лв., от които 70 % се плащат за изпълнението на първия етап, а за изпълнение на
втория етап се плащат 30 %. По отношение
на факта, че от процесния договор е възникнало между страните облигационно
правоотношение с посочените параметри, не се спори.
Основанието за сключване на процесния
договор е решение по чл.29 ал.3 ЗННИ на изпълнителния съвет наФ."Н.и.", обективирано в
Протокол N 11/09.11.2012 г., с което е определено
кои от класираните проекти, сред които попада и този на ответника, следва да
бъдат финансирани. Не се спори, че към сключване на договора е бил осъществен
административноправният елемент от сложния фактически състав, защото е влязло в
сила решението по чл.29 ал.3 ЗННИ на изпълнителния съвет наФ."Н.и.". Спорен се явява въпросът дали действието на договора е
отпаднало с обратна сила в резултат на издадената след неговото сключване
заповед N РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на
образованието, младежта и науката, с която е отменено решението по чл.29 ал.3
ЗННИ на изпълнителния съвет наФ."Н.и.".
Според
съда за отношенията между страните, породени от процесния договор, следва да се
прилагат правилата на договора за изработка – чл.258 – чл.269 ЗЗД. Това е така,
защото по своите правни характеристики процесният договор стои най-близко до
договора за изработка. Определящо за приложението на правилата за договора за
изработка е обстоятелството, че ответникът и третото лице са поели задължение
да сторят нещо – да постигнат определен резултат- научен продукт, който да се
предаде на ищеца, а последният да плати възнаграждение за изработеното по
негово възложение. Следователно за отпадането/прекратяването на договорната
връзка и за начина, по който следва да се уредят отношенията във връзка с
извършени от страните престации, следва да се прилагат правилата на чл.267 и
чл.268 ЗЗД.
Нормата на чл.267 ал.1 ЗЗД предвижда че, ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие
причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на
възнаграждение, а ако една част от работата
е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия,
изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. В този смисъл съдът приема, че при сключен договор за изработка, при който
изпълнителят е извършил част от възложената работа, която е приета от
насрещната страна, дори и да настъпят факти, засягащи действието на договора,
не отпада правното основание за получаване на възнаграждението за частичното
изпълнение.
Според нормата на чл.268 ЗЗД, ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже
от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и
печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Тази норма подкрепя правния извод, че дори и да настъпи прекратяване на
договора за изработка, който е частично изпълнен, отпадането на договорната
връзка има действие занапред – т.е не се заличава с обратна сила договорната
връзка, защото за стореното от изпълнителя до момента на отказа на възложителя
се дължи възнаграждение на договорно основание. Следователно, ако възнаграждението
за част от изпълнената работа е било вече получено от изпълнителя, както е в
случая, прекратяването на договора не води до заличаване на договорното
основание за получаване на паричната престация.
В случая след възникване на процесното
правоотношение ответникът и третото лице са пристъпили към изпълнението на
възложената работа и са осъществили дейностите по първия етап по проекта,
включващ научен отчет от 359 страници и 2 бр.CD, финансов отчет по проекта от 503 страници; справка за закупената апаратура и оборудване
по проекта, възложен с процесния договор.
Изпълнението на дейностите по първия етап е предадено от ответника на
ищеца с придружително писмо вх.N 100/10 от 09.12.2013 г. Няма данни, дори не
се твърди, от страна на ищеца да са били направени възражения за неточно
изпълнение на дейностите по първия етап. При тези факти съдът намира, че по
отношение на част от възложената работа –
тази по първи етап от договора, ответникът точно е изпълнил поръчката, а ищецът
в качеството на възложител е приел без възражения изработеното – чл.264 ал.3 ЗЗД.
През
действие на договора е била постановена заповед N РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на образованието,
младежта и науката, с която е отменено решението по чл.29 ал.3 ЗННИ
изпълнителния съвет наФ."Н.и.". Основанието за сключване на процесния договор с ответника е решението на
изпълнителния съвет по чл.29 ал.3 ЗННИ, с което се определя кои от класираните
проекти следва да бъдат финансирани, поради което с отмяната на решението по
чл.29 ал.3 ЗННИ отпада и правопораждащият юридически факт, който е бил основание
за сключване на договора за финансиране.
Отменителната
заповед на Министъра на образованието, младежта и науката, имаща качеството на
административен акт, е била оспорена пред съда и е влязла в сила с влизане в
сила на решение N 10652/15.07.2013 г. на ВАС по адм.дело N 3281/13 г. Заповедта на Министъра е породила правно действие по отмяна на решението
по чл.29 ал.3 ЗННИ едва с влизането в сила на решение N 10652/15.07.2013 г. на ВАС по адм.дело N 3281/13 г.
С влизане в сила на заповед N РД 09-122/11.02.2013 г. на
Министъра на образованието, младежта и науката, с която е отменено решението по
чл.29 ал.3 ЗННИ, отпада административноправният елемент за сключване на
процесния договор. Отпадането на административноправния елемент обаче не е с
обратна сила и не заличава възникналите до отмяната правни последици. Това е
така, защото отмяната не е настъпила в резултат на осъществен съдебен контрол,
при който съдът отменя индивидуалния административен акт – в тази хипотеза решението на административния
съд за отмяна на индивидуалния
административен акт има конститутивно действие и тази отмяна настъпва с обратна сила спрямо всички и води до
заличаване на всички целени от неговия издател правни последици от момента на
издаването му.
В случая обаче процесният индивидуален
административен акт /решението по чл.29 ал.3 ЗННИ/ е отменен в извънредното производство
по Глава седма на АПК – „Възобновяване на производство по издаване на административни
актове“. В този случай, за разлика от посочената по-горе хипотеза, отмяната на
административния акт има действие занапред, а не с обратна сила. Това означава,
че от влизане в сила на новия административен акт -заповедта на Министъра на образованието, младежта и науката
за отмяна на влязлото в сила решение по чл.29 ал.3 ЗННИ, възниква основание за
възложителя да направи отказ от договора – чл.268 ЗЗД. Но в тази хипотеза на
изпълнителя се дължи възнаграждение за изпълнената от него работа – по първи
етап, която се установи, че е приета без възражения от възложителя ищец.
Следва да се спомене, че едва с писмо изх.N 1002/15 от 09.07.2017 г. ищецът
е направил изявление за прекратяване на договора поради отмяната на решението
по чл.29 ал.3 ЗННИ. Това е друг аргумент в подкрепа на извода, че не е
отпаднало с обратна сила правното основание за получаване от ответника на
платената от ищеца сума, която представлява авансово възнаграждение за първия
етап от възложената работа – чл.4 ал.3, т.1 от договора, а тази работа е
изпълнена и приета без възражения от ищеца възложител.
Като краен извод – процесният договор е
сключен въз основа на влязъл в сила
индивидуален административен акт - решение по чл.29 ал.3 ЗННИ на изпълнителния
съвет наФ."Н.и.". Този влязъл в сила административен акт е бил
отменен в извънредното производство по Глава седма на АПК със заповед на
Министъра на образованието, младежта и науката, потвърдена с решение N 10652/15.07.2013 г. на ВАС по
адм.дело N 3281/13 г. Отмяната на
решението по чл.29 ал.3 ЗННИ има действие занапред и не води до отпадане на
процесния договор, който е бил сключен при наличие на влязло в сила решение по
чл.29 ал.3 ЗННИ. Отмяната на решението по чл.29 ал.3 ЗННИ представлява по
смисъла на чл.268 ЗЗД „основателна причина“ за отказ на възложителя от
договора, но не води до отпадане на правното основание за получаване на
паричната престация от изпълнителя, на която има право, защото е изпълнил и
предал част от работата – по първи етап, която е приета без възражения от
ищеца.
При
частично изпълнен договор за изработка, отпадането на договорната връзка има
действие занапред и не рефлектира върху вече изпълнената и приета част от
поръчката, която е заплатена.
Искът по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД е
неоснователен, защото не е отпаднало с обратна сила правното /договорно/ основание за получаване от ответника на
паричната престация. Поради акцесорността на иска по чл.86 ЗЗД същият се явява
неоснователен. Но следва да се спомене, че и в трите хипотези на чл.55 ал.1 ЗЗД
получилият нещо без основание изпада в забава след покана, каквато не е
отправена до ответника – чл.84 ал.2 ЗЗД, което е друго основание за отхвърляне
на акцесорния иск за вреди от забава.
С оглед на изложеното съдът намира, че
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените отФ.„Н.и.“ срещу Н.Б.У.искове с правно основание чл.55 ал.1,
предл.3-то ЗЗД за сумата от 280 000 лв. – получена по договор N ДФНИ П01/0003 от 23.11.2012 г., и чл.86 ЗЗД за сумата от 142 203,90 лв. -обезщетение
за забава за периода 26.11.2012 г. – 23.11.2017 г.
ОСЪЖДАФ.„Н.и.“***
N ***да заплати на Н.Б.У., Булстат ******,
гр.София, ул.“******, съд.разноски от 3600 лв.
Решението
е постановено при участие на трето лице М.Н.П., която на основание чл.218 ГПК е
конституирана на страната на Н.Б.У..
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: