Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №..................

 

                            град Свиленград, 22.07.2019година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                      

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева

 

при секретар: Татяна Терзиева, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №376 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        Издадено е Наказателно постановление /НП/ №18-0351-001136 от 21.02.2019година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на А.Д.Г. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.180,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .

      Жалбоподателят А.Д.Г. в законно-предвидения срок обжалва горецитираното НП,което счита за неправилно и незаконносъобразно. Твърди се в жалбата,че били нарушени разпоредбите на чл.40,ал.1 и ал.3 от ЗАНН,чл.42,т.4-8 от ЗАНН ,чл.52,ал.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5-7 от ЗАНН. Също така неправилна била правната квалификация на описаното деяние . АУАН не бил съставен в присъствието на жалбоподателя и в обстоятелствената му част било извършено дописване на данни.Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконносъобразно.

       В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован  не се явява  ,от пълномощника му адв.Ч. е постъпила молба в която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

     Административнонаказващият орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

      Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

      От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на И.Н.И. и А.В.В. се установява, че на 18.11.2018година ,съгласно план-разстановка  от 16.11.2018година св.В. участвал в охрана на масово мероприятие-протест,организиран по реда на ЗСММ.  Около 14,00часа на същия ден/18.11.2018година / свидетелят В. установил,че лек автомобил , марка Фолксваген Пасат с рег.№ Х 7565 ВР,собственост на Лилия Тодорова Георгиева с ЕГН ********** от гр.Хасково/това обостоятелство установено последствие въз основа на снимков материал и обяснения от жалбоподателя/ е паркирал върху пътното платно на първокласен път№8 в участъка от квартал „Гарата” до кръстовището  с второкласен път №80,с което лекият автомобил е блокирал преминаването на останалите участници в движението,което било нарушение на чл.98,ал.1 от ЗДвП.

      На 23.11.2018 година и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят И.Н.И. – Младши полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши експерт (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя в присъствието на свидетеля А.В. и в отсъствие на нарушителя АУАН със серия Г и с бланков № 126347. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с паркиране на место, където превозното средство (ПС) е пречка за движението, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 98, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. В кориците на делото липсват доказателства нарушителят да е бил търсен, респ. поканен да присъства при съставяне на Акта.

        В съдебно заседание свидетелят И.Н.И. сочи, че не е търсил нарушителя за съставяне на АУАН, както и не е предприел действия да го издири и покани, уведоми за съставяне на Акта. В последствие друг полицейски служител „дописва” във вече съставения АУАН имената и идентификационните данни на нарушителя -жалбоподател.

       По случая св.В. изготвил докладна от 26.11.2018година до началника на РУ Свиленград,в която описал горната фактическа обстановка и предложил преписката да бъде изпратена за установяване на нарушителя и попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП.

      На 07.01.2019г. жалбоподателят подал писмени обяснения в РУ Хасково,видно от които лекият автомобил Фолксваген Пасат се управлявал от него,тъй като съпругата му Лилия Георгиева била починала.

         Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на дата 07.01.2019 година, като изрично  жалбоподателят е вписал, че има възражения против констатациите в Акта,които ще представи в срок.

          Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

           Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 18-0351-001136 от 21.02.2019 година.

       В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган като я доуточнява - чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.

         НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 07.05.2019 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.

          Материалната компетентност на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР и от Писмо с рег.№ 351000-2980 от 26.05.2019 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

      Приложени е и  Справка за нарушител/водач касателно жалбоподателя, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач и има  извършени нарушения по ЗДвП, до издаване на  настоящото.

        Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – И.Н.И. и А.В.В.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на И.Н.И. и А.В.В., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.

         С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

          При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

          Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

         Разгледана по същество, жалбата се явява  неоснователна.

         НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

        При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

        Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното пътно ПС (ППС). От Обясненията му от 07.01.2019г. е видно, че жалбоподателят е заявил, че той е управлявал автомобила. Т.е. този факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

        Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения:

        Настоящата Въззивна инстанция намира, че е допуснато съществено нарушение на особената административнонаказателна процедура  в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Такова се доказва именно чрез събраните доказателства.  

         Принципът е даден в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които присъстват при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери, или след покана не се яви за съставяне на Акта, Актът се съставя и в негово отсъствие (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН). Безспорно, процесният АУАН не е съставен на датата на нарушението, която се визира в него, а едва на 23.11.2018 година, което изключва приложение на хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. При това положение и доколкото е съставен в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, то следва органът да докаже и наличие на установените предпоставки, за да е законосъобразен крайния акт – НП.

         Както вече бе посочено, АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. По делото обаче липсват данни жалбоподателят да е търсен за съставяне на Акта, нито че не е намерен на адреса си, или че не се явява след покана за съставяне на Акта. Прилагайки правилото на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН актосъставителят следва да спазва установеното в тази норма, като даде възможност на лицето да се яви или да изпрати валидно упълномощен представител, който да присъства при съставянето на АУАН на дата 23.11.2018 година, но след като му се отправи покана за явяване за определената дата, посочена в Акта.

         Получаването от санкционираното лице само на препис от Акта на 07.01.2019 година, без реално същото да присъства или поне да е надлежно поканено да присъства на неговото съставяне, не санира нарушенията на процедурата по чл. 40 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, при липса на особените предпоставки за това, в случая се явява процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателна процедура и прави крайния акт незаконосъобразен.

          Нарушението на чл. 40 от ЗАНН се доказва, а и същото, като водещо в конкретния случай до нарушаване на правата на нарушителя да присъства при съставяне на АУАН и да се запознае със обективните и субективни предели на административнонаказателното обвинение, се явява съществено такова. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

        Т.е. приложението на изключението на чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН от правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предпоставя редовно връчена на нарушителя покана, каквато няма в това производство. Без да има изпълнение на  визираната по-горе законова предпоставка, АУАН не може да се счита задочно съставен в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му след покана в хипотезата по чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН. Последващото връчване на АУАН не санирани пропуска с предявяването на Акта, защото това са различни процесуални действия в административно-наказателното производство, които се подчиняват на различни законови изисквания – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН, и взаимно не се компенсират при нередовности. В този смисъл е Решение № 142 от 21.02.2019 година, постановено по КАНД № 11/2019 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева и др.

         На следващо място, при описание на санкционната разпоредба се сочи, че МПС-то създава опасност или е пречка за движението, а в обстоятелствената част е описано с думи „блокира преминаването на  останалите участници в движението”. Създаването на опасност, както и създадените пречки за движението са две самостоятелни хипотези на застрашаване, които ясно са очертани от законодателя и следва да намерят ясен израз в НП, като се опише в какво се изразява всяко едно от създадените условия на опасност и/или пречки, всяка от тях ли е налична или само едната предпоставка. Неописването на фактите с правно значение е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По този начин жалбоподателят е лишен от възможността да узнае посредством съдържанието на обжалваното НП в какво се състои неговата санкционирана деятелност и за кое от двете алтернативи е наложена санкцията по чл. 180, ал. 1,  т. 1, предложение 2 от ЗДвП. Липсата на описание на обстоятелствата с правно значение съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН лишава от възможността соченият като нарушител да ангажира доказателства, да иска събирането на такива и да се брани срещу конкретно твърдение за настъпване или не на конкретен факт. Отделно от това следва да се отбележи обстоятелството, че нормата на чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП е приложима само и единствено при създадена непосредствена опасност за движението, но не и при създадена пречка за движението. Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение на особената административнонаказателна процедура в насока нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

        В хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго нарушение на процесуалните правила , опорочаващо изцяло процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност и водещо до незаконосъобразност на НП.

        Установените по делото факти са следните: свидетелят И.Н.И. е съставил процесния АУАН без  в него да е вписано кое лице е извършило нарушението, т.е. деянието е индивидуализирано само от обективна страна въз основа на снимков материал, изготвен от служител на РУ - Свиленград. Процесният АУАН е изпратен на друг териториален  орган от МВР, който е предоставил на собственика на МПС да даде обяснения. Обесненията са дадени на 07.01.2019 година, след съставяне на АУАН. Имената на нарушителя в АУАН са попълнени не от актосъставителя, а от неизвестно лице, на което е възложено да изиска обеснения от водача на автомобила.

        При тези данни Съдът намира, че липсва надлежно съставен АУАН. АУАН  не съдържа определените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Съгласно чл. 42, т. 1 от ЗАНН той изрично трябва да съдържа трите имена и длъжността на актосъставителя.  От тези данни може да се направи извод за материалната и териториалната компетентност на длъжностното лице. Липсата на такава компетентност е винаги съществена и е основание за отмяна на издаденото НП. По принцип АУАН може да бъде съставен срещу неизвестен извършител и ако до изтичане на давностния срок, той не бъде открит производството по делото да се прекрати. Но ако той бъде открит, то следва да се пристъпи към съставяне на нов АУАН, доколкото според сегашното законодателно решение не се предвижда  възможност за допълване на АУАН.

         Иначе казано нарушено е изискването на чл. 189 от ЗДвП и чл. 37 от ЗАНН, нарушението и нарушителя да бъдат установени от териториално компетентните длъжностни лица. АУАН има обвързваща доказателствена сила само в производството по налагане на административното наказание, което приключва с издаване на НП, но в производството по проверка законосъобразността на правораздавателния акт, Съдът е длъжен да провери обективната истина за всички факти. След като безспорно е доказано  от датата на съставяне на АУАН и на даване на обяснения от водача, че нарушителят не е установен от актосъставителя, се налага извод за неспазване на териториалната компетентност за установяване на нарушение на ЗДвП. Порокът не може да бъде саниран при издаване на НП и е основание за неговата отмяна. За пълнота следва да се каже, че длъжностните лица по местоживеене на собственика  на МПС-то могат само да приемат Декларацията и обесненията му, да му връчат АУАН, но нямат компетентност да установяват нарушителя. 

          Т.е. АУАН следва да съдържа определените в чл. 42 от ЗАНН реквизити в това число и имената на дееца. Поправки и дописвания, без да има изрично отбелязване на причината, която е наложила това, е недопустимо. С издадения АУАН се слага началото на административнонаказателното производство, поради което същият следва да е написан ясно и да не съдържа съмнения, в която и да е част.  Поради изложеното настоящият Съдебен състав намира, че актосъставителят не е установил към дата 23.11.2018 година извършено ли е нарушение от субективна страна. В този ред на мисли Съдът приема извършеното дописване в АУАН за съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, което прави обжалваното НП незаконосъобразно.

           За да произведе своя правен ефект АУАН следва не само да съдържа задължителните реквизити, визирани в нормата на чл. 42 от ЗАНН, но и да е издаден от орган, който по силата на закона има право да издава АУАН. Видно е че процесния АУАН е издаден от И.Н.И. - Младши експерт в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор, съгласно Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР - Хасково, допълнена със Заповед №1253з-138/23.11.2017г. на Директора на ОДМВР – Хасково издадена въз основа на служебно известната Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на Министъра на МВР. Видно от последната цитирана Заповед, АУАН за нарушения по ЗДвП издават следните полицейски органи: т. 1.4. от структурите на „Охранителна полиция” при ОДМВР в РУ в състава им след успешно положен изпит по ЗДвП в рамките на обслужваната територия. На базата на тази Заповед е издадена и Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково, допълнена със Заповед №1253з-138/23.11.2017г на Директора на ОДМВР – Хасково в която са определени служителите, отговарящи на посочените условия, между които фигурира и името на свидетеля И.. Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на Министъра на МВР е отменена със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, т.е. отменена е и издадената въз основа на първата от посочените Заповеди, Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково и допълнената към нея Заповед №1253з-138/23.11.2017г на Директора на ОДМВР – Хасково. Т.е. считано от 14.05.2018 година, полицейските служители, поименно посочени в Заповед № 1253з-119 от 25.10.2017 година на Директора на ОДМВР – Хасково и Заповед №1253з-138/23.11.2017г на Директора на ОДМВР – Хасково, нямат компетентност да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП, а процесният Акт е издаден на 23.11.2018 година (след 14.05.2018 година). Предвид на горното настоящата инстанция счита че АУАН е издаден от некомпетентен орган, което води неизбежно до незаконосъобразност на обжалваното НП.

         За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Директорът на ОДМВР – Хасково е издал Заповед, в която поименно е посочил полицейските служители, които могат да съставят АУАН по ЗДвП след издържан изпит по посочения закон и във връзка със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година, едва на 15.05.2019 година и която е с № 1253з-121 (служебно известна на настоящия Съдебен състав). Т.е. в периода от 14.05.2018 година до 15.05.2019 година, актосъставителят И. е нямал право за съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а процесният Акт е съставен на 23.11.2018 година. 

       Като последица от изложеното НП следва да бъде отменено само на това основание.

        В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:

        Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.

      Спазена би била предвидената форма както констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.  Самото нарушение би било описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства биха били напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Действително в НП е конкретизирана нарушената правна норма, но както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не би се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.

         Не биха били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

            Съдът би приел, че Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4 от служебно известната на Съда Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година и Заповед №1253з-138/23.11.2017г на Директора на ОДМВР – Хасково би било налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус би било установено, че към 23.11.2018 година актосъставителят И. е заемал длъжността Младши експерт в Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, която длъжност е идентична с Младши полицейски инспектор, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и не би било спорно, че И. успешно е положил изпит по ЗДвП видно от Заповед №1253з-138/23.11.2017г на Директора на ОДМВР – Хасково. Предвид изложеното актосъставителят И.Н.И. би се явил длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.

        Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, решаващият Съдебен състав обосновано би формирал правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което би се явило изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

          Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не разкрива бланкетен характер, поради което не подлежи на детайлизиране посредством друг нормативен акт. Посочената норма предписва, че престоят и паркирането са забранени на място, където ПС създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Легалните определения за „престой” и „паркиране” се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и чл. 93, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е ППС, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

         Както вече бе посочено диспозитивът на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП запретява определено поведение чрез посочване резултата от същото, а именно – създаването на пречки, опасност за движението, респ. закриване на другите участници в движението, респ. пътен знак или сигнал. Конкретните обективни признаци на деянието, обуславящи причинната връзка между същото и настъпилия резултат следва да бъдат отразени в обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП, за да бъде гарантирана възможността на нарушителя да реализира ефективно правото си на защита, което в настоящия случай е сторено, тъй като в процесните АУАН и НП е визирано, че лекият автомобил собственост на съпругата на  жалбоподателя е бил паркиран на банкета, с което е блокирал преминаването на другите участници в движението. Субективната преценка на жалбоподателя, че не е блокирал преминаването на останалите участници в движението не води до отпадане на неговата отговорност. 

         Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър­шваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да се паркира по начин, с който блокира преминаването на останалите участници в движението.

          Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

         Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на правната му квалификация, така и наказанието би приел, че е  законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл. 180, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДвП.

        Така проведената индивидуализация на наказанието, според Съда би била правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена с  разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Жалбоподателят е санкциониран с налагане на "глоба" - в размер 20 лв, което съответства на предвиденото в закона, според цитираната административно-наказателна разпоредба / чл.180,ал.1,т.1 от ЗДвП /. И тъй като същото е фиксирано по размер,то не подлежи на намаляне и съдът не разполага с правомощието да наложи такова под предвидения законов минимум. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                  Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТМЕНЯ като незаконносъобразно Наказателно постановление /НП/ №18-0351-001136 от 21.02.2019година на Началник група към ОД на МВР Хасково,  РУ- Свиленград,с което на А.Д.Г. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.98,ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.180, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева .

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................