Р Е Ш Е Н И Е № 732
27.02.2020 гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14635 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец Община Пловдив
чрез юрк. М.Т.твърди, че със заявление с вх.***,
депозирано в Община Пловдив, наследниците на И. Ч. и С. К., предявили претенции
за възстановяване на недвижим имот, отчужден по Закона за национализацията.
Издадено било Удостоверение с № ***на ** на Община Пловдив, от което е видно,
че на наследниците на С. К. и И. Ч. е възстановено право на собственост върху
недвижим имот, ведно със сгради подробно описани, съставляващ парцел в кв. „Х.
*** по стар план, а по действащия план на кв. ***, одобрен със заповед №
***имот с пл. №*** на ***. Издадена била и заповед № *** на *** на Община
Пловдив на основание чл. 88, ал. 4 от НДИ (отм.), с която е отписан от актовите
книги за недвижими имоти-държавна собственост, имот възстановен на
собствениците по Закона за възстановяване на собствеността върху някои имоти.
отчуждени по ЗОЕГПНС, Закона за национализацията и др.
Ищецът заявява, че конфигурацията на възстановения
недвижим имот е била видна от представените към настоящата ИМ стари планове на
кв. „***, в това число и действащия план от ** г., по който именно план е
станало и възстановяването, впоследствие отписването на имота от актовите книги
за държавни имоти, обективирано в Заповед №****
Съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със заповед **** на ИД на АГКК, имот с пл. № ***
представлява ПИ с идентификатор *** с площ 3,993 дка., номер по предходен план
***. квартал *, парцел ***, при граници и съседи ПИ с идентификатори ***, ***,
***, ***, ***. Като собственици на целия поземлен имот, видно от скица № ***от
СГКК-Пловдив, са записани Б.Г.Ч. - за 1/4 ид. част;
В.С.И. за 1/4 ид. част, В.И.Ч. - за 1/4 ид. част, С. И. К. за 1/12 ид.
част; С. И. К.-1/12 ид. част (наследници, съгласно
Удостоверение за наследници №**** са Д.В.К.-К.,
Е.С.К. и З.С.С.) и Ю.И. М./Х. за 1/12 ид. част. Лицата са нанесени като собственици с акт № ***от
*** на Пловдивски окръжен съд.
Ищецът посочва, че с
молба с вх. № ****., собственици на поземлени имоти с идентификатори **,
*** и *** по КК и КР на гр. Пловдив, уведомили Община Пловдив, че единият от
съсобствениците на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР ги предупредил,
че не трябва да използват пространството между ПИ *** и ПИ с идентификатори **,
*** и ***, тъй като било част от техен имот, реституиран на роднините му. Молят
Община Пловдив да им осигури достъп до имотите.
В тази връзка е
било извършено прочуване на наличната в Община Пловдив документация, относно
собствеността на ПИ с идентификатор *** по КК и КР, в това число и на
възстановяването на имота, като е констатирано, че по действащата кадастрална
карта е налице грешно отразяване на границите на имот ***. Изготвен е проект за
изменение на кадастралната карта с цел отстраняване на грешки и непълноти,
които засягат ПИ с идентификатори
***, ***, ***, ***, ***. Проектът
за поправка на кадастралната карта, е изготвен, съгласно действащия
регулационен план на кв. ****", одобрен със заповед № *** от ***и
документите, индивидуализиращи пределите на право на собственост.
Съгласно проекта за изменение на КК, в частта, касаеща процесния ПИ ***, се
създава:
- нов ПИ
с проектен идентификатор ***, част от който (от т. **** до т.3-по скица-проект)
към настоящия момент е нанесен в кадастралната карта като част от ПИ ***, с
адрес ***, трайно предназначение: урбанизирана територия, НТП: други жилищни
терени. Новообразуваният ПИ ****, съответства на дворно място, участващо в УПИ
***-спортна зала, зеленина и жилищно строителство в кв. 1 по плана на кв.
„***". Същият е извън границите на недвижимия имот. отписан от актови те
книги за държавни имоти със заповед №**** имот, като на основание чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР
на ЗМСМА е общинска собственост;
- нов ПИ
с проектен идентификатор ***, който към настоящия момент е нанесен в
кадастралната карта като част от ПИ ***, с площ 171,31 кв.м., с адрес ул. ****,
трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване:
второстепенна улица; Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, във връзка с §7, ал.
1, Т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. I от ЗОС е публична общинска
собственост и на основание чл. 56, ал. 2 от ЗОС не подлежи на актуване;
- нов ПИ с идентификатор ****, съответстващ на имот с
пл. №***, участващ в УПИ *** спортна зала, зеленина и жилищно строителство в
кв. 1 по кадастрален и регулационен план на кв. „***", одобрен със заповед
№*** отписан от актовите книги за недвижими имоти-държавна собственост със
заповед № **** вследствие възстановяването му по Закона за възстановяване
собствеността върху някои имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, Закона за
национализацията и др.
Предвид внесения в СГКК проект за изменение на
кадастралната карта, Община Пловдив е получила от СГКК отказ с вх. № **** г. за
извършване на исканото изменение в кадастралната карта, с оглед хипотезата на
съществуващ с ответниците спор за материално право
(чл. 54, ал. 2 от ЗКИР), предвид което за община Пловдив възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Счита, че КК и КР следва да бъде изменена и от ПИ ***
по КК и КР да се обособят три нови имота, съобразно пространствения обем на
правото на собственост на страните, а именно: съгласно - заповед № *** г.
собственост на частни лица/ответниците настоящия
съдебен процес/, а останалата част от ПИ 56784,531.***, с площ 624,82 кв.м.,
собственост на Община Пловдив, по силата на чл.2, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с
§7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.
Сочи се, че не е ясно
по какъв начин лицата записани като собственици на ПИ ***, се легитимират като
такива, предвид обстоятелството. че в кадастралните регистри са нанесени като
собственици по силата на акт № *** от ***. на Пловдивски окръжен съд, като
видно от съдържанието на същия, това е документ на ПОС по охранително
производство, като крайният акт е заличаване на търговско дружество „**",
със седалище и адрес на управление ***, от търговския регистър
От друга страна,
единственият документ, с който лицата се легитимират като собственици, е
заповед № ***на ***на Община Пловдив, с която е
отписан от актовите книги за държавни имоти, имот с пл. № *** по плана на ***,
одобрен със заповед № ***Сочи че съгласно трайно установена съдебна практика е,
че заповедта с която се отписва даден имот не е индивидуален административен
акт, в този смисъл няма правопораждащо действие. Тя е
вътрешнослужебен административен акт, тъй като
вписването/отписването на даден имот в актовите книги за държавна/общинска
собственост е техническо действие. Отписването от актовите книги не представлява
действие на администрацията, определено от закона като правопораждащ
юридически факт, с настъпването на който да възникват права или да се
накърняват защитени от закона интереси.
Твърди, че предмет на
търсената с настоящата искова молба защита е правото на собственост на Община
Пловдив върху част от недвижим имот с идентификатор *** по действащата КК и КР
на гр. Пловдив, която част, съгласно скица - проект за поправка на
кадастралната карта, попада в новообразувани ПИ с проектен идентификатор *** и
ПИ с проектен идентификатор ***. Иска се с крайния си съдебен акт съдът да
установи, спрямо ответниците, собствеността на община
Пловдив върху част от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив,
представляваща площ заключена между осови точки: **
** ** ** ** ** **
**, отбелязани на скица проект. Приблизителната площ на претендираната
част от поземления имот е около 625 кв. м., предвид това, че съгласно скица
№***, издадена от СГКК - гр. Пловдив ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Пловдив е с площ 3993 кв. м., а съгласно скицата-проект новообразувания ПИ с
проектен идентификатор ***, съответстващ на имот пл. № *** е с площ 3368.18 кв.
Разликата от 624.82 кв. м. между посочените две площи се явява площ на частта,
която претендира, спрямо ответниците (които са възразили пред СГКК) че е общинска собственост.
Последната посочена площ е приблизителна, предвид засягането от изменението на
съседни поземлени имоти с идентификатори *** и ***, част от които са улици -
общинска собственост. Предвид така индивидуализираната по скицата-проект част
от заснетия към момента в КК ПИ с идентификатор *** счита, че е налице
непълнота в кадастралната карта, респективно не са отразени правилно границите
на имотите, съобразно пространствения обем на правото на собственост на Община
Пловдив и правата на ответниците.
Ето защо се иска от
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
Б.Г.Ч., В.С.И., В.И.Ч., Д.В.К.-К., Е.С.К., З.С.С., С. И. К., и Ю.И. М./Х.,*** е собственик на реална част
от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив на основание чл. 2, ал. 1,
т. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР
на ЗМСМА, която реална част представлява площ заключена между осови точки: **, *,**, **,*, *, * * *, *,*,*, ***,
отбелязани на скица - проект за поправка на кадастралната карта, изготвена от
район „***, община Пловдив, съгласно която скица-проект, тази реална част е с
площ от около 624.82 кв.м. и попада в целия новообразуван ПИ с проектен ид. ***и в част от новообразуван ПИ с проектен ид. ***, която реална част е заснета неправилно в
кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед ***. на ИД на АГКК,
като част от имот с идентификатор ***, целият с площ 3,993 дка., находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, номер по предходен план
***, квартал * парцел **, при граници и съседи ПИ с идентификатори ***, ***,
***, ***, ** и ***.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
от ответниците В.С.И., С.Й.К., Д.В.К.-К. и З.С.С. не е постъпил писмен
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Б.Г.Ч. чрез адв. Х.М., с който се
оспорва исковата молба като неоснователна.
Не оспорва обстоятелствата, че: ответниците
са собственици на ПИ № ***, които са го придобили по наследяване от общия им
наследодател; не се оспорва твърдението, че е изготвен проект за изменение на
КК и КР, като не се оспорва обстоятелството, че е подадено възражение, срещу
така исканото изменение, което е по инициатива на Община Пловдив; не оспорва
обстоятелството, че ответниците са били собственици
на имот с № ***, който е бил отчужден с акт № *** стар от ** Отчуждаването на
имота е станало през *** г.; не се оспорва и обстоятелството, че по силата на
закона, собствеността върху отчуждения имот № *** е възстановена на ответниците.
Оспорва обстоятелството, че имот № *** е заснет грешно
в КК и КР на град Пловдив, като оспорва твърдението, че част от имота с площ от
около 624,82 кв.м. е собственост на Община Пловдив; оспорва изложеното, че ответниците не притежават акт за собственост; оспорва
твърдението, че собствеността на ответниците следва
да бъде възстановена в пространствения обем и границите на имот № *** по плана
на ***, одобрен със заповед № *** г.; оспорва обстоятелството, че представените
с исковата молба планове са най-старите – този от ** г.
Твърди, че реалната фактическа обстановка е следната:
с акт № *** стар от *** е отчуждена собствеността върху парцел в кв. „*** –
фабрични постройки за лед и хладилни помещения, застроено с площ от 2187 кв.м.
и незастроено с площ от 2117 кв.м. Имотът бил собственост на СД „**“ на И. Ч. и
Ст. К.. Съгласно нот. акт № *** от *** г. на ***при
ОС Пловдив имотът, към ***. представлява – нива с площ от 4,6 дка, находяща се край гр. ****, до съседи: железопътна линия, Д.
М., **** и ****. Имотът бил отчужден през *** г. като към момента на
отчуждаването е действал устройствен план. Твърди се,
че имотът бил отчужден в границите му към *** г., които към настоящия момент
правилно са отразени в КК и КР, т.е. не е налице грешно заснемане и ответниците, са собственици на претендираната
част от имота с площ от около 625 кв.м.
Излага, че предпоставка за реституцията на обекти по
ЗВСВОНИ е самите обекти да съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени. Не е поставено условието предназначението на имотите да е същото,
каквото е било при одържавяването им. Такова изискване би обезмислило
приложението на закона, защото много от отчуждените недвижими имоти през
годините са променяли функционалното си предназначение. Целта на закона е да се
възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като
обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им състояние, вид или
предназначение. Единственото необходимо и достатъчно изискване е имотите да са
налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които
са били отчуждени. Извършените промени в тях – функционалното им предназначение
и др., са без правно значение за действието на реституцията.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от
ответницата Ю.И.Х.. В същия се сочи, че ответницата е собственик на 1/12 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив,
целия с площ 3993 кв. м. Твърди, че не е получавала уведомление от СГКК Пловдив
за постъпилия проект за изменение на КККР, респ. не е подавала възражение
против проекта, в която връзка твърди да не е налице правен интерес за ищеца от
предявяване на настоящия иск срещу ответницата, поради което и същият е
недопустим. Ответницата не е оспорвала правото на собственост на Община Пловдив
върху реалната част, предмет на административната процедура, респ. съдебното
производство по настоящото дело. Не оспорва правото на собственост на Общината
и към настоящия момент, поради което по отношение на нея ищецът няма правен
интерес от предявяване на иска.
С оглед изложеното моли производството по делото
спрямо нея да бъде прекратено, поради липса на правен интерес. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
назначения от съда особен представител на ответниците
В.И.Ч. и Е.С.К. – адв. Г.П., които впоследствие е
заменени от договорен адв. на ответник Е.К. – адв. Л.К., с който изцяло се оспорва предявения от ищеца
иск.
Твърди се, че И. Ч. и С. К., които са праводатели на всички ответници,
са били собственици на имота, при равни квоти, по силата на покупко-продажба,
за която е бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** от
***. на *** при Пловдивски окръжен съд. Продажбата била извършена при спазване
разпоредбите на действащото към онзи момент законодателство, като собствеността
била придобита на валидно правно основание, което понастоящем не може да бъде
оспорено нито от ищеца, нито от други лица. Впоследствие, по силата на
национализацията, имотът е бил одържавен по Закона за национализация на частни
индустриални минни и други предприятия от *** г. В Акт № **** от *** г. за
държавна собственост на недвижим имот е посочено. че бивш собственик на процесния имот е Събирателно дружество „**" на И. Ч. и
С. К.. Не е спорно но делото, че процесният ПИ с
идентификатор *** е бил реституиран на наследниците на И. Ч. и С. К., по
подадено от тях заявление с вх. № *** от *** Видно от Заповед № *** от *** на ***на Община Пловдив и Удостоверение № *** от *** на ***на Община Пловдив, че е възстановено правото на собственост
върху парцел в кв. ,.Х. *** по стар план, а по тогава действащия план от **г. -
имот пл. № ***. находят се на ***, в гр. Пловдив, който парцел е включвал
фабрични постройки за лед и хладилни помещения, със застроена площ от 2187
кв.м. и незастроена площ от 2117 кв.м. Следователно общата площ на посочения
парцел е била 4404 кв.м., което дори е с 411 кв.м. повече от площта на процесния ПИ с идентификатор ****** (3993 кв.м., съгласно
скица на ПИ с изх. № *** на АГКК), и е със 198 кв.м. по-малко от площта на
имота, по нотариалния акт от **** На ***
лицата, считащи себе си за собственици на съседните ПИ с идентификатори **, ***
и ***. (свещеник Е.Г. Й., Г.Л.Й., Г. К. П., Л. П. К. (от сыцата
липсва подпис), П. В. Ч.и Е.Т.Л.), подали молба с вх. № ** от ***. на Община
Пловдив. В молбата изброените лица са се оплакали, че им е бил отказан достъп
до имотите им, поради факта, че процеснияг имот е бил
реституиран през ***., което сочело, че не ищецът по настоящото дело, а други
лица е възможно да имат правен интерес от предявяване на установителен
иск. Сочи, че самия ищец признава, че възстановяването е извършено в
съответствие с действащия от **регулационен план на кв. ***, който е одобрен
със заповед № **** от.**Съгласно разпоредбата на параграф 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ
„Действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствените
планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си.
Посочените планове се изменят при условията и реда на този закон“.
Сочи, че в
исковата молба не са изложени обстоятелства и не са представени относими доказателства, от които да е видно, че действащият
регулационен план от **е изменен на някое от основанията. предвидени в ЗУТ.
Също така не се съдържат твърдения, подкрепени с доказателства, че претедираната реална част от процесния
ПИ, с площ от около 624,82 кв.м., е собственост на Община Пловдив, или на
лицата, считащи себе си за собственици на съседните ПИ с идентификатори **. ***
и ***. Не се твърди и не са ангажирани доказателства. че регулационният план от
**е предвиждал изграждане на улица, за сметка па процесния
имот. Дори и да е съществувало такова предвиждане, няма данни същото да е било
осъществено до изтичането на преходния период по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ.
Счита, че чрез настоящото дело ищецът цели да заобиколи
съответните разпоредби на ЗОС и глава ХVІІ от ЗУТ, регламентиращи процедурата
по принудително отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на обекти –
публична собственост на общината. Единствената възможна причина за това е
нежеланието да се заплащат от общината на собствениците на имота парични
обезщетения по пазарни цени. Твърди, че неоснователно е твърдението на ищеца в исковата
молба, че издадената от него самия Заповед № ***„не е индивидуален
административен акт, в този смисъл няма правопораждащо
действие“. Твърди, че заповедта напълно отговаря на изискванията на чл. 15, ал.
2 от ЗАП /отм./ за формата и съдържанието на един индивидуален административен
акт, какъвто е и решението на органа по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ
и ЗС. С оглед изложеното счита за изцяло невярно твърдението на ищеца, че ответниците не се легитимират като собственици на имота.
Моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, ведно със законните последици.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Установено е по делото, а и не се
оспорва, че И. Г. Ч. и С. К., които са праводатели на
всички ответници са били собственици на процесния имот *** при равни квоти по силата на
покупко-продажба, за която е бил съставен нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *** от ** на **** при Пловдивския окръжен съд (представен с
отговора на исковата молба, подаден от ответницата Б.Ч.). Продажбата е била
извършена при спазване разпоредбите на действащото към онзи момент законодателство
- чл. 219 от Закона задълженията и договорите, обн. в
ДВ. бр. 268 от 05.12.1892г. (в сила от 01.03.1893г. до 01.01.***]
и чл. 51, във пр. с чл. 34 от Закона за нотариусите и околийските съдии, които
извършват извършват нотариални дела (Обн.. ДВ, бр. 15 от 14.02.1885г\, в сила от 14.03.1885г.,
изм., бр. 3 от 04.01,1903г., изм. и доп., бр. 189 от 31.08.1910 г.).
Впоследствие по силата на
национализацията процесния имот е бил одържавен по
Закона за национализация на частни индустриални минни и други предприятия от
***. за което е бил съставен Акт № **** стар от *** г. за държавна собственост
на недвижим имот в който е посочено, че бивш собственик на процесния
имот е Събирателно дружество „**“ на И. Ч. и С. К.. В същият този акт е
посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавна
организация „***.
Процесният ПИ с идентификатор
****** е бил реституиран на наследниците на И. Ч. и С. К., по подадено от тях
заявление с вх. № *** от ***. съгласно заповед № *** от ***. на ***на Община Пловдив и Удостоверение № *** от ***. на ***на Община Пловдив от което се установява, че е възстановено
правото на собственост върху парцел в кв. „Х. *** по стар план, а по тогава
действащия план ог **г. - имот пл. № ***. находят се
на ул. *** в гр. Пловдив, който парцел е включвал фабрични постройки за лед и хладилни
помещения, със застроена площ от 2187 кв.м. и незастроена площ от 2117 кв.м.
Съгласно основното заключение по
допуснатата СТЕ с вещо лице В.К. се констатира, че границите на бивш имот пл. №
***по отменени планове от **г. и *** съответстват с имот пл. № *** действащия
КРП от **г., а отчуждаването на имота е станало при действието на плана от **г.
– съгласно допълнителното заключение на вещото лице за който план вещото лице
заявява, че няма заповед за одобрение, но съдът възприема това в насока, че
вещото лице не е открила такава заповед, която да се съхранява към наши дни,
респ. не може да се направи извод, че поради това, че вещото лице не е намерило
заповедта за одобрение на плана от **г., то това означава, че този план няма
правно действие, още повече че и към **г. не е съществувала нормативна уредба
за действието на приложената дворищна регулация по смисъла на съвременното й
разбиране залегнало в § 22, ал.1 ЗУТ и предшестващите го ЗТСУ, ЗПИНМ.
Следователно, видно от
комбинираната скица към допълнителното заключение на вещото лице В.К. на л.201
от делото е видно че имот 201 по плана от **г. частично съответства на ПИ с
идентификатор *** по плана от **г. като спорната част е колорирана
в зелено, при което се налага извода, че ако е налице грешка в плановете, то
тази грешка е в плана от **г., до колкото този план е приет и одобрен без да
отчита границита на имота съгласно комбинираната
скица на л. 201 със зелен цвят и зелени цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-1 при
действието на плана от **г. При това положение не може да се приеме, че е
налице грешка в кадастралната карта, тъй като тя отчита границите на имота
такива каквито съм към момента на последния действащ план този от **г., който
обаче неправилно отразява имота съгласно плана от **г., респ. по делото няма
данни поради какви причини плановете след **г. – този от **г и следващите водят
до границите на имота по плана от **г., респ. дори в последващите
планове да е имало изменения в границите на имота, то меродавен е планът по
който е отчужден при реституирането му
Дори да не се приеме последното
плана от **г. не обхваща участъка колориран в зелено
от допълнителното заключение на вещото лице К., но пък действащата кадастрална
карта го припокрива съобразно плана от **г. като отклонение е незначително и ситуирано между т.5-6-7 /зелено/ от скицата на л.201.
При това положение поставя се
въпроса рестутицията на имота по кой план е
осъществена, ако е била осъществена по плана от **г. то това всъщност не са
били реалните граници на имота при отчуждаването му, границите на имота при
отчуждаването му са били по плана от **г., при което актът за държавна
собственост е съставен при действието именно на този план. Следователно и
имотът е възстановено в границите, които са съществували по плана от **г. до
колкото и за колорираната в зелена част не се
установи да е била застроена, който факт да е пречка за реституцията в стари
реални граници. Ето и защо макар да има формално несъответствие между
кадастралната карта и плана от **г., от около 624.82 кв.м, които да попадат в имот
собственост на ищеца, то плана от **г. не може да бъде меродавен за
реституцията на имота, първо защото не по този план е национализирана земята, и
второ, защото изискването на ЗВСВОНИ е възстановяване на правото на собственост
в стари реални граници в която насока и са задължителните указания на
тълкувателно решение № 1/17.05.1995г. на ОСГК на ВС. Именно ръководейки се от
тези указания настоящата инстанция не може да приеме, че площта от 624,82 кв.м.
е погрешно заснета към имота на ответниците, напротив
тази площ е почти идентична с площта на имота на наследодателите им към момента
на национализирането му.
Ищеца няма правно основание да
претендира признаването му като собственик на тези 624.82 кв.м. защото
посочения от него придобивен способ екс леге по чл. чл. 2, ал. 1, т.
2 от Закона за общинската собственост, във връзка с §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА касае имоти, чийто статут не е на частна собственост – какъвто очевидно
не е настоящия случай, респ. няма как чрез този придобивен
способ ищеца да установи правото си на собственост върху процесните
624.82 кв.м. тъй като те са част от процесния имот ***, били са национализирани, реституирани
са на ответниците и не може на база твърденията
затова, че не са обхванати от плана от **г. да се придобият от ищеца.
Допълнително следва да се посочи и че имота отпреди реституирането му е бил
включен като част от държавно предприятие ***което обстоятелство изрично
фигурира в акта за държавна собственост и след реституирането му е налице
изключението на §7, ал. 2 ПЗР на ЗМСМА.
Не се споделят доводите на ищеца
за насрещното доказване при положителен установителен
иск за собственост от страна на ответниците. При
положителен установителен иск за собственост, ищецът
доказва основанието на собствеността си, а ответника не е необходимо да доказва
неговото основание, освен ако не предяви насрещен положителен установителен иск. Ответникът е достатъчно да внесе
съмнение в основанието на ищеца, без да установява самия той свое основание. В
случая внесеното съмнение в твърденията на ищеца е първо по линия допуснатата
грешка в действащата кадастралната карта по плана от **г. в последния от който
се установи, че има грешка, и второ, по линия на факта, че спорните 624 кв.м
попадат в хипотезата на пар.7, ал.1, т.4 ЗМСМА тъй
като се явяват национализирана частна собственост. Другояче би стоял въпроса
ако ищеца искаше да се отрече правото на собственост на ответниците
за спорния участък поради това, че той се отнася към пар.7,
ал.1, т.4 ЗМСМА като в този случай ответниците
следваше да установяват собствеността си и едва ако не се справят с това ищеца
следва да установи, че се касае до улица и площ за обществено ползване, която
щом не е частна собственост, респ., собственост на ответниците
е собственост на ищеца.
Посочените от ищеца номера на
проектни идентификатори биха могли да се реализират, но само със съгласието на ответниците, респ. не могат да се реализират като се
заявяват собственически права на Общината на основание, което е изключено априори поради наличието на частна собственост, която е
била национализирана, и то при граници по действащ план от **г. В тази връзка следва и да се посочи, че
грешката в кадастралната карта би имало ако плана от **г. беше плана по който е
извършена реституцията, което очевидно не е целта нито на ЗВСВОНИ, нито пък на горецитираното тълкувателно решение.
По изложените съображения
предявения иск се отхвърля като неоснователен.
В полза на ответник Б.Г.Ч. на
основание чл. 78 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от
2 150 лева, за което е представен списък на разноските, в полза на Е.К. не
следва да се присъждат разноски, тъй като първоначално на този ответник е бил
назначен особен представител, за когото вече ищеца е заплатил разноски, а впоследствие
особения представител е заменен с договорен защитник поради което и разноските
за него не следва да се присъждат.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Община Пловдив с ЕИК ********* представлявана
от кмет З.Д. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. С. Стамболов
№ 1 чрез юрк. М.Т.иск против Б.Г.Ч. с ЕГН **********
с адрес: ***, В.С.И. с ЕГН ********** с адрес: ***, В.И.Ч. с особен
представител адв. Г.П. със съдебен адрес:***, С.Й.К.
с ЕГН *********** с адрес: ***, Д.В.К.-К. с ЕГН
********** с адрес: ***, Е.С.К. с ЕГН ********** с адрес: ***, З.С.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, Ю.И.Х. с ЕГН ********** с
адрес: *** за признаване за установено, че ОБЩИНА ПЛОВДИВ е собственик на
реална част от ПИ с идентификатор ****** по КК и КР на гр. Пловдив на основание
чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, във връзка с §7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, която реална част представлява площ заключена между осови точки*******, отбелязани на скица - проект за
поправка на кадастралната карта, изготвена от район „**", община Пловдив,
съгласно която скица-проект, тази реална част е с площ от около 624.82 кв.м. и
попада в целия новообразуван ПИ с проектен ид. *** и
в част от новообразуван ПИ с проектен ид. ***, която
реална част е заснета неправилно в кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена
със заповед ***на ИД на АГКК, като част от имот с идентификатор ******, целият
с площ 3,993 дка., находящ се в гр. Пловдив, ***,
номер по предходен план ***, квартал *, парцел ** при граници и съседи ПИ с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ** и *** КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН;
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК ********* представлявана от кмет
З.Д. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. С. Стамболов № 1 чрез
юрк. М.Т.ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б.Г.Ч. с ЕГН
********** с адрес: *** сумата от 2 150 лева разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.