П
Р И С
Ъ Д А
№ 2009 година град БУРГАС
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд II-ри наказателен състав
На
петнадесети октомври
две хиляди и девета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
II-ри наказателен състав
Съдебни
заседатели: 1. II-ри наказателен състав
2. II-ри
наказателен състав
Секретар:
II-ри наказателен състав
Прокурор: Г.П.
като
разгледа докладваното от съдията II-ри
наказателен състав,
наказателно
от общ характер дело № 1954 по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимите
М.Щ.А. ЕГН **********,***, българин, български
гражданин, основно образование, адрес: Бургас, кв. „********, нежен, осъждан,
работи като шофьор, понастоящем в Затвора гр.Бургас,
Н.Щ.А.
ЕГН **********,***, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
осъждан, безработен, адрес: гр.Бургас, кв. „********, понастоящем в Затвора
гр.Бургас, и
М.Б. М.
ЕГН **********, роден на ***г., българин, български гражданин, основано
образование, неженен, осъждан, безработен, адрес: ********, понастоящем в
Затвора гр.Бургас,
ЗА ВИНОВНИ, в това че:
На
30.03.2002г. около 17:00 часа, в гр.Бургас, в р-т „Хелиос”, находящ се на
ул.”Конт Андрованти”, подсъдимите М.А. и М. М. - като непълнолетни, но
разбиращи свойството и значението на извършеното и способни да ръководят
постъпките си, подсъдимите М. М. и Н.А. – в условията на повторност, в
немаловажен случай, в съучастие помежду си – М.А., като извършител, М. М. и Н.А.
– като помагачи, отнели чужди движими вещи-микрофон за пеене тип дистанционен
марка „АКG”, черен на
цвят, с правоъгълно копче в края, ведно с 1 бр. батерия, на обща стойност
448.00 лева, черна лачена дамска чанта, на стойност 8.00 лева, дамска
пластмасова четка за коса марка „Орифлейм”, на стойност 3.20 лева, топче за
ключодържател, на стойност 1.60 лева, лична карта на името на П.Д.П., и сумата
от 10 лева, всичко на обща стойност 470.80 лева, от владението на П.Д.П., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което ги
ОСЪЖДА, както следва:
Подсъдимият
М.Щ.А. ЕГН ********** – на основание чл. 194, ал.1, вр.чл.20 ал.2 , вр.чл.63,
ал.1, т.3, вр.чл.55, ал.1, т.2б „Б”, предл. 2-ро, алтернатива 2-ра НК – на
„Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата от
администрацията на Затвора гр.Бургас, пред личния състав на отделението, в
което подсъдимият изтърпява наказанието си „Лишаване от свобода”, съгласно
чл.239 ЗИНЗС.
Подсъдимият
Н.Щ.А. ЕГН ********** – на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.4, вр.чл. 28, ал.1,
вр.чл.55, ал.1, т.1 НК – на „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ месеца, което
да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим в затвор от закрит
тип.
Подсъдимият
М.Б. М. ЕГН ********** – на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.20, ал.4, вр.чл. 28, ал.1,вр.чл.63,
ал.1, т.3, вр.чл.55, ал.1, т.2б „Б”, предл.2-ро, алтернатива 1-ва НК – на
„Пробация” при следните пробационни мерки:
1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” - ********, за срок от ШЕСТ месеца,
при периодичност – три пъти седмично;
2.
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” – за срок от ШЕСТ
месеца;
3.
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” -
в размер на 150 часа за срок от
ЕДНА година.
ОСЪЖДА,
на основание чл.189, ал.3, вр.ал.1 НПК, всеки от подсъдимите да заплати в полза
на Държавата, по сметка на БРС, сума в размер на 17 лева, представляваща
припадащата му се 1/3 част от направените в досъдебното производство деловодни
разноски, в размер общо на 51.00 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и
протестиране пред Бургаски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: II- ри наказателен състав
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.II-ри наказателен състав
2.II-ри наказателен състав
МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1381 от 15.10.2009
г.,
постановена
по НОХД № 1954/ 2009 г. по описа
на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас, с който против подсъдимите М.Щ.А. ЕГН **********, Н.Щ.А. ЕГН **********
и М.Б. М. ЕГН **********,***, е повдигнато обвинение за това, че на
30.03.2002г. около 17:00 часа, в гр.Бургас, в р-т „Хелиос”, находящ се на
ул.”Конт Андрованти”, подсъдимите М.А. и М. М. - като непълнолетни, но
разбиращи свойството и значението на извършеното и способни да ръководят
постъпките си, подсъдимите М. М. и Н.А. – в условията на повторност, в
немаловажен случай, в съучастие помежду си – М.А., като извършител, М. М. и Н.А.
– като помагачи, отнели чужди движими вещи-микрофон за пеене тип дистанционен
марка „АКG”, черен на
цвят, с правоъгълно копче в края, ведно с 1 бр. батерия, на обща стойност
448.00 лева, черна лачена дамска чанта, на стойност 8.00 лева, дамска
пластмасова четка за коса марка „Орифлейм”, на стойност 3.20 лева, топче за
ключодържател, на стойност 1.60 лева, лична карта на името на П.Д.П., и сумата
от 10 лева, всичко на обща стойност 470.80 лева, от владението на П.Д.П., без
нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.
194, ал.1, вр.чл.20 ал.2 , вр.чл.63, ал.1, т.3 НК за подс. М.А., по чл.195,
ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.4, вр. чл. 28, ал.1 НК – за подс. Н.А., и по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК – за подс. М. М..
Производството е разгледано по
реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”, по инициатива на защитниците
на тримата подсъдими.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което
счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.3 НПК, пледира за налагане на подсъдимия М.А. на наказание „Обществено
порицание”, а на подсъдимите Н.А. и М. М.
- наказания „Лишаване от свобода” за
срок от по 3 месеца за всеки, които да бъдат ефективно изтърпяни.
Подсъдимите и защитниците им не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимите са признали
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и са се съгласили
да не се събират доказателства за тях, като са се признали за виновни по
повдигнатите им обвинения. Защитниците им пледират за определяне на наказания при
условията на чл. 55 НК, съобразно искането на прокурора.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направените от подсъдимите
самопризнания, а именно:
Подсъдимият М.Щ.А. ЕГН **********
е роден на *** г. в гр. Бургас, ром, български гражданин, начално образование, живущ
***, ул. *****, неженен, осъждан, работи като шофьор, понастоящем изтърпява
наказание „Лишаване от свобода” в Затвора гр.Бургас.
Подсъдимият Н.Щ.А. ЕГН **********
е роден на ***г. в гр.Бургас, ром, български гражданин, без образование,
неженен, осъждан, не работи, живущ ***, ул. *****, понастоящем изтърпява
наказание „Лишаване от свобода” в Затвора гр.Бургас.
Подсъдимият М.Б. М. ЕГН **********
е роден на *** г., българин, български гражданин, основно образование, неженен,
осъждан, не работи, живущ ***, понастоящем изтърпява наказание „Лишаване от
свобода” в Затвора гр.Бургас.
На 30.03.2002 г. около 17.00
часа, тримата подсъдими, първите двама от които са братя, а третият-техен
приятел, влезли в ресторант „Хелиос”, находящ се в гр.Бургас, на ул.”Конт
Андрованти”. По това време в търговската площ на заведението имало само едно
лице – жена, неустановена в хода на разследванито. Там била и свид. П.П., която
в този период работела като певица в ресторанта. Дамската чанта на свид. П.,
лачена, черна на цвят, съдържаща микрофон тип дистанционен марка „АКG”, черен на цвят, с правоъгълно
копче в края, снаряжен с 1 бр. батерия,
дамска пластмасова четка за коса марка „Орифлейм”, топче за
ключодържател, на стойност 1.60 лева, лична карта на името на П.Д.П., и сумата
от 10 лева, била оставена на една от масите на долното ниво на заведението.
Подсъдимите решили да отнемат чантата, поради което подс. М. заговорил
спомената жена, а подс. М.А. грабнал чантата на свид. П. от масата, кодето била
поставена, след което тримата подсъдими тичешком напуснали ресторанта. Скрили
се в изоставена сграда на ул. „Булаир и прегледали съдържанието на чантата.
Взели парите и микрофона, а останалите вещи и чантата оставили на мястото.
По-късно същата вечер попаднали на сватбено тържество, на което свирел оркестър
под ръководството на свид. Г.И.. На последния, подсъдимите Н.А. и М. М.
предложили и продали микрофона за сумата
от 10 лева.
Междувременно, веднага след като
установила липсата на вещите си, свид. П. ***. В хода на започналото полицейско
производство бил установен свид. И. който с надлежен протокол (л.17 от
досъдебното производство) предал на разследващия процесния микрофон, който
впоследствие бил върнат срещу разписка на Д.П.– баща на свид. П..
Към процесната дата – 30.03.2002
г., подс. М.А. е бил неосъждан, подс. Н.А.
е бил осъждан за престъпления по чл. 194-197 НК с влезли в сила съдебни актове
по НОХД № 301/ 2001 г., в сила от 21.06.2001 г., НОХД № 642/ 2000 г., в сила от
24.11.2000 г., НОХД № 408/ 2001 г., в сила от 19.07. 2001 г., и по НОХД № 6588
2001 г., в сила от 12.12.2001 г., всички по описа на БРС, а подс. М. М. е бил
осъждан по НОХД № 139/ 2001 г. по описа на Районен съд-гр.Айтос, в сила от
12.02.2002 г.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които тримата подсъдими са
направили самопризнания по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимите
М.А. и М. М.,, показанията на свидетелите П., И. М., протокол за доброволно
предаване, за оглед на веществени доказателства, разписка, справки за съдимост
на тримата подсъдими.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М.А. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл. 194, ал.1, вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, подс. Н.А. - по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.4, вр. чл. 28, ал.1 НК, а подс.
М. М. – по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл. 28,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК – отнели посочените по-горе чужди движими вещи от
владението на свид. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като действали след предварителен сговор, в съучастие – подс. М.А.
като извършител, останалите двама подсъдими – като помагачи, подсъдимите М.А. и
М. М. – непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на
извършеното и да ръководят постъпките си, подсъдимите Н.А. и М. М. – и в
условията на повторност в немаловажен случай, предвид осъжданията им, цитирани
по-горе.
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимите виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на
чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, тримата подсъдими са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване, с цел да се облагодетелстват, като
отнемат и присвоят чужди вещи. Същевременно, те са действали при общност на
умисъла, като всеки е съзнавал характера на собственото си поведение и това на
съучастниците си.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 194 и
чл. 195 НК, след задължителната редукция по реда на чл.63 ал.1 т. 3 НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до три години, а за престъплението по
чл. 195 ал.1 вр. чл. 194 ал.1 НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от една до десет години. Нормата на чл. 373
ал.2 НПК, обаче, задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 55 НК в случаите, когато той е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено
от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е именно такъв,
поради което, при определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че наказанията
на тримата подсъдими следва да бъдат индивидуализирани по реда на чл.55 НК. При
това, за подсъдимите М.А. и М. М. приложима се явява разпоредбата по чл. 55
ал.1 т.2 б. „Б” предл. 2-ро НК, съдържащо две алтернативи на наказания –
„Пробация” и „Обществено порицание”, а за подс. Н.А. е налице хипотезата на чл. 55 ал.1 т. 1 НК, т.е.
надлежното наказание, като вид, следва да е „Лишаване от свобода”.
При определяне вида и размера на
наказанието за всеки от подсъдимите, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието, която прецени като съответстваща на обичайната степен за
подобен род посегателства, относително ниската степен на обществена опасност на
личността на подс. М.А., с оглед чистото му съдебно минало при извършване на
деянието, както и относително по-високата степен на обществена опасност на
личността на другите двама подсъдими, които към процесната дата са били вече
осъждани с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер. От
друга страна, съдът отчете направените от подсъдимите М.А. и М. М. на досъдебното производство пълни
самопризнания, и решението на тримата да признаят фактите по повдигнатите им с
обвинителния акт обвинения.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и дейците, съдът прецени, че за извършеното престъпление
по по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл. 28, ал.1 НК, на подс. Н.А. следва
да бъде определено наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален „строг” режим в
затвор от закрит тип.
При отчитане на същите критерии,
за извършеното престъпление по чл. 194, ал.1, вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.3 НК, на подс. М.А. следва
да се определи наказание „Обществено порицание” което да се изпълни чрез
прочитане на присъдата от администрацията на Затвора гр.Бургас, пред личния
състав на отделението, в което подсъдимият изтърпява наказанието си „Лишаване
от свобода”, съгласно чл.239 ЗИНЗС. На подс. М. М., за извършеното престъпление
по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл. 28, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3 НК, съдът наложи наказание „Пробация” при следните пробационни
мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” - ********, за срок от
ШЕСТ месеца, при периодичност – три пъти седмично; 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” – за срок от ШЕСТ месеца, и 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото”
- в размер на 150 часа за срок от ЕДНА година. По убеждението на
съда, така наложените наказания съответстват на извършеното и участието на
всеки от подсъдимите в него, а от друга страна санкциите са от естество да
способстват за постигане целите на генералната и специалната превенция,
съгласно предвиденото в чл. 36 НК.
РАЗНОСКИ:
С оглед решението по въпросите на
вината и отговорността, тримата подсъдими бяха осъдени да заплатят направените
в досъдебното производство разноски в общ размер на 51.00 лева, като всеки
следва да заплати припадащата му се част в размер на 17.00 лева
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: II-ри наказателен състав
Вярно с оригинала:Ж/М