№ 745
гр. Бургас, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100500771 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по повод въззивна жалба №
2505/13.03.2023г. на С.В.С.,гражданин на *** ***, роден на **.**.19**г. в г. ***
/****,притежаващ международен паспорт тип "*", код на държавата „***" номер ** ****,
издаден на **.**20**г. валиден до **.**.20**г.,чрез процесуален представител - Адвокат
Цветомир Милатов от БАК,съдебен адрес: гр, Бургас, ул. „Александър Стамболийски" КЗ 5,
ет. 3, ап, 5, чрез Адвокат Цветомир Милатов от БАК, срещу Решение № 46/06.02.2023г. по
ГД № 20222150100174/2022г. на РС-Несебър в частта , с което въззивникът-ответник е
осъден да заплати на „ПАЙОНИР ДЕВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, п.к. 1202, р-н
„Възраждане”, ул. „Георг Вашингтон” №20, сумите както следва: сумата от 7 388,82 лв. ,
представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 2 462,94 лв. за
всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Emerald Resort Ravda No MMC - Si- PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г.; сумата от 727,92
лв., представляваща лихва върху главницата за 2019г. от 2 462,94 лв., дължима за периодите
16.02.2019г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 1О.02.2О22г.; сумата от 478,21 лв.,
представляваща лихва върху главницата за 2020г. от 2 462,94 лв. и дължима за периодите
16.02.2020г, - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 10.02.2022г.; сумата от 240,84 лв.,
представляваща лихва върху главницата за 2021 г. от 2 462,94 лв., дължима за периода
16.02.2021 г. - 10.02.2022г.,както и съдебно –деловодни разноски в размер на 1 254,11 лв.
съразмерно на уважената част от исковете.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение в
осъдителната му и обжалвана пред БОС част е недопустимо, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствните правила, поради което моли да се постанови решение, с което то се
отмени; претендират се разноски пред двете съдебни инстанции. На първо място се твърди,
1
че районният съд достигнал до неправилния извод за наличие между страните на валидна
облигационна връзка по договор за поддръжка и управление на „Курортен апартаментен
комплекс Emerald Resort Ravda No MMC - SI- PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г. Сочи се, че поради
изтичане срока на този договор ищецът „ПАЙОНИР ДЕВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД нямал права
по същия договор, поради което не можел от своя страна да прехвърли и права на
„Емералд Хоспиталити" ООД,което последно дружество / твърди се от ищеца/,
извършвало услугите по поддръжка и управление па комплекса.В тази връзка въззивникът
сочи, че СИЕ, извършила проверка на счетоводството на „Емералд Хоспиталити" ООД, не
следвало да се цени и кредитира от НРС. В смисъл на гореизложеното било и Решение No
81 от 26.03.2018г. постановено по т.д. № 390/2015г. по описа на ОС-Бургас. Освен това
въззивникът сочи Протокол от проведено ОС на ЕС от 07.08.2018г., по т. 4 от дневния ред
на който изрично било записано, че поради отказ на „Пайонир Девелопмънт" ООД и
„Емералд Хоспиталити" ООД да изпълняват задълженията си по сключените договори за
поддръжка и управление със собствениците на имоти, собствениците са изразили желание за
прекратяване на договорите;при тези доказателства следвало да се приеме,че договорът с
ответника е прекратен,поради което не е подновил действието си за нови 5 години. На
второ място въззивникът изтъква доводи и съображения за това, че ищецът е неизправна
страна по договора, поради което не можел да черпи права от своето недобросъвестно
поведение. Въззивникът заявява, че към датата на сключване на процесния договор на
23.11.2006г. не е бил собственик на апартамент № ****, крило „***", находящ се на * ***
етаж, с площ от 87,45 кв.м., находящ се в сграда „А" на Курортен апартаментен комплекс
„Емералд", с, Равда, изграден в упу XIV - 467, 468,480, кв. 22 по плана на с. Равда, общ.
Несебър, обл. Бургас,поради което процесният договор не е могъл облигационно-правно да
го обвърже. На трето място въззивникът излага аргументи за това, че уговорките в
договора,касаещи задължението за заплащане на такса за управление и поддръжка на
общите части , били нищожни, тъй като сградата, в която бил обекта на ответника,била в
режим на етажна собственост, а не в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на т.3
от ДР на ЗУЕС;нищожността била по чл.26,ал.1,предл.1 ЗЗД-противоречие с материалния
закон и съдът следвало да се произнесе по нищожността на договора,респ.-отделни клаузи
от него,тъй като те били от значение за решаване на правния спор.Моли за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част, присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции; не заявява доказателствени искания.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззивникът се представлява от адвокат Милатов, който поддържа
въззивната жалба,представя списък на разноските и моли за присъждането им.
Въззивната жалба е допустима като предявена от процесуално-легитимирана
страна, с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в неблагоприятната за
него осъдителна част,предявена е в законоустановения срок и с платена по сметка на БОС
държавна такса.
Постъпил е писмен отговор по чл.263,ал.1 ГПК срещу въззивната жалба,
предявен от „ПАЙОНИР ДЕВЕЛЪПМЪНТ” ЕООД, действащо чрез своя управител
Красимира Тодорова Тодорова - Хрисантова, писменият отговор предявен от процесуален
представител адв. Диляна Павлинова Койчева,вписана в Адвокатска колегия — Хасково,
адрес на кантората: гр. Поморие, ул. Солна,№46,партер,с който се заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба.Изложени са съображения срещу възраженията на
въззивника за нищожност на сключения договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
поради противоречие с чл. 2 и чл. 51 от ЗУЕС; въззиваемият намира, че с оглед принципа за
свобода на договаряне нямало пречка отделните собственици да сключват договори за
поддръжка и управление на целия комплекс, които договори не се влияели от правилата на
ЗУЕС.В тази насока сочи Определение № 37 от 20.01.2021 г. по т. д. № 606/2020г. по описа
на I т.о. на ВКС, в което било прието, че няма забрана за етажните собственици да сключват
договори относно финансиране управлението на общи части, когато жилищният комплекс
не е от затворен тип, а е налице обикновена ЕС, доколкото с такава правна сделка не се
2
създавали други, непосочени в закона органи на ЕС и не се създавали права за трети лица
извън посочените в чл. 12 ал. 1 от ЗУЕС.Въззиваемият намира,че процесният договор не се
изчерпвал само с уговорки относно управлението на общите части, а имал комплексен
характер,тъй като в него били включени елементи на договор за поръчка /организация на
вътрешния ред, санитарно-хигиенните услуги, организиране на занимания за деца и др./ и на
договор за изработка /техническа поддръжка/.Намира се за неоснователно възражението на
въззивника за прекратяване на процесния договор с Решение по т.4 от Протокол от ОС на
ЕС от 07.08.2018г.,за което се изтъкват доводи и съображения. Въззиваемият заявява,че
задълженията на ищцовото дружество по договора били изпълнени чрез трето лице-
,,
„ЕМЕРАЛД XOCПИTAЛИTИ ООД, за което нямало пречка, тъй като договорът не бил
сключен с оглед личността на Мениджъра/Изпълнителя и такава възможност изрично била
предвидена в раздел 3, т. 18 от договора, а и в чл. 73 от ЗЗД /за това сочи Решение № 165
от 25.02.2022г.. по в.гр.д. № 1933/2021?. по описа на Окръжен съд Бургас, Решение № 166 от
25.02.2022?. по в.гр.д. № 1932/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас).Обсъдена е съдебно-
счетоводната експертиза, допусната и приета от НРС, която установявала разходите за
поддръжка и управление на курортен комплекс Емералд Ризорт Равда и на общите части и
инфраструктура на комплекса. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и
решението в обжалваната част се потвърди с присъждане на разноски от БОС за
въззиваемия.Не заявява доказателствени искания. В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззиваемият се представлява от адвокат Койчева, която поддържа писмения
отговор срещу въззивната жалба,моли потвърждаване решението на НРС ; представя списък
на разноските и моли за присъждането им.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и твърденията на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното:
Пред Районен съд -Несебър са предявени при условия на кумулативност искове
от „ПАЙОНИР ДЕВЕЛОПМЪНТ „ ЕООД против С.В.С. за заплащане на такси за
поддръжка и управление за 2019г., 2020г. и 2021г., дължими по договор за поддръжка и
управление на Курортен апартаментен комплекс „Емералд Ризорт Равда“ с № ММС - S1-
PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г., ведно с лихви за забава на всяка главница, с посочен начален
момент, от който са начислени.
В отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК ответникът е
оспорил иска, като е изложил възражения в няколко насоки: за недопустимост на иска, тъй
като липсвали доказателства да е собственик на имот в комплекса; клаузата на чл.9 от
раздел IV за автоматично подновяване на договора е оспорена като нищожна, тъй като
противоречи на закона -чл.21,ал.1 ЗЗД, чл.11,ал.1,т.11 от ЗУЕС, чл.17,ал.3 и ал.7 от ЗУЕС и
чл.19,ал.8 от ЗУЕС, както и като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП.
Поради това счита, че договорът е прекратил действието си на 23.11.2011г и от този момент
не могат да се претендират вземания на основание този договор. На следващо място се
твърди, че ищцовото дружество е неизправна страна, тъй като не е изпълнявало
задълженията си по договора, като се сочат конкретни клаузи, които предвиждат
задължения за дружеството, останали неизпълнени. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност относно претенцията за дължима такса за 2019г.- падежът на същата
бил на 15.02.2019г., а исковата молба била подадена в съда на 16.02.2019г.Освен това с
писмо от м.април 2018 г управляващото дружество „Емералд Хоспиталити“ ООД е
информирало етажните собственици, че преустановява поддръжката на комплекса. Поради
това етажните собственици са провели общи събрания и са регистрирали ЕС, която да
организира поддръжка и управлението на комплекса, а ответникът е заплатил дължимите
такси за исковия период на учредената етажна собственост, която е плащала консумативите
за общите части.
Предявените искове са осъдителни, с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
С атакуваното решение съдът е уважил изцяло исковете, като е приел, че
3
сключеният между страните договор е валидна облигационна връзка; налице са две клаузи в
договора, които съдът е квалифицирал като неравноправни и поради това нищожни - на
чл.9, раздел IV и на чл.2, раздел VII. Наличието на две неравноправни клаузи обаче не води
до нищожност на целия договор, ако той може да се прилага без тях.Поради това са
изложени мотиви, че съобразно уговореното, потребителят може да прекрати договора най -
късно 4 месеца преди изтичане на срока му, но по делото липсва твърдения и доказателства
такова изявление да е направено. Анализирани са гласните и писмени доказателства и
заключението на вещото лице, като е прието, че по делото е доказано изпълнение на
задълженията на дружеството- ищец, чрез трето лице „Емералд хоспиталити“ ООД. Поради
това исковете за главниците, представляващи такси за 2019г., 2020г. и 2021г. са уважени
като основателни, за такива са приети и исковете за мораторни лихви.
При извършената служебна проверка на атакуваното решение не се откриха
пороци, водещи до нищожност или недопустимост, а по отношение на правилността съдът е
ограничен от изложеното в жалбата - чл.269 ГПК.
По делото не е спорно, че на 23.11.2006г. между страните е сключен договор за
управление и поддръжка на Курортен апартаментен комплекс „Емералд Ризорт Равда“ №
ММС - S- PD/220-11.06/, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
извършва целогодишна поддръжка и да провежда годишно организационно и
административно управление в комплекса, срещу задължение на ответника да заплаща
месечно възнаграждение в размер на 1 евро/кв.м. / без ДДС/ от общата площ на
притежавания от него имот, общо задължение в размер на 2462,94 лв. годишно.Уговорено е
съгласно раздел ІІ.т.1,б.b плащане на годишното възнаграждение да става авансово за всяка
година, в срок до 15 февруари на текущата година. Съгласно уговореното в раздел V, чл.2,
договорът се сключва за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане във владение на
възложителя в закупения от него имот в комплекса. В раздел IV, чл.9 е уговорено
автоматично подновяване на договора на всеки пет години, за същия период от време, освен
ако е взето писмено решение не по-късно от 4 месеца преди изтичане на всеки петгодишен
период от собствениците, притежаващи повече от % от застроената площ на комплекса за
неподновяването му. Установява се, че ответникът е придобил собствеността на имот в
комплекса - апартамент № ****,ет., крило ***, чрез покупко-продажба, с нотариален акт №
**,т.*****,рег.№,****,н. дело № **** на **.**.20**г./ лист 47 от делото на НРС/. Съгласно
т.Ш от договора, владението се предава на купувача в момента на подписване на
нотариалния акт.
Пред районния съд е извършена експертиза , вещото лице по която
установява, че задълженията по договора между страните са възложени на Емералд
Хоспиталити ООД, съгласно тристранно споразумение към договора за възлагане и
управление на курортния комплекс, което не е приложено по делото. За 2019г и 2020 г,
според вещото лице, са извършвани дейности по поддръжка и дейности по управление на
комплекса; дейности в областта на туристическото предлагане на услуги и спа
услуги.Дейностите, свързани с ответника са само в частта по поддръжка на хотела и
поддръжка на общите части и инфраструктурата. Вещото лице е посочило извършените
разходи в тази връзка, отразени в счетоводството на дружеството „Емералд хоспиталити“
ЕООД по години - за 2019 г – 16766,65лв; за 2020година - 169 848,52лв.; за 2021г.- 24 796
лева.
Във въззивната жалба, на първо място, се оспорва изводът на съда, че е налице
валидна облигационна връзка между страните по делото.Твърди се, че договорът е
прекратен с изтичане на 5 -годишния срок, за който е бил сключен първоначално, нищожен
е на осн.чл.26,ал.1 ЗЗД поради противоречие с чл.21,ал.1 ЗЗД и поради наличие на
неравноправна клауза, тъй като е сключен с потребител. Поддържа се твърдението, че
договорът е сключен на 23.11.2006г., а ответникът към този момент не е бил собственик на
апартамент № * ***. Според настоящия състав е без значение за валидността на договора
обстоятелството, че собствеността върху обекта , намиращ се курортния комплекс е
придобита от ответника през 2007г., а договорът е сключен през 2006г. През периода, за
4
който се претендира заплащане на такси: 2019 г. -2021г. е безспорно, че ответникът е
собственик на апартамент № * *** в Курортен комплекс „Емералд Ризорт Равда“ и няма
данни за промяна в собствеността. Петгодишният срок на действие на договора започва да
тече от датата на влизане във владение на апартамента, съгласно уговореното в него, а тази
дата е датата на нотариалния акт – **.**.20**г.
По отношение на възражението за нищожност на клаузата за автоматично
подновяване на договора на основание противоречие със закона, а именно, че
прекратяването на договора зависи от волята на трето лице- раздел IV, чл.9 , съдът намира
следното: за да е налице нищожност на договора поради противоречие със закона следва да
се установи , че договорът или клауза от него противоречи на императивна правна норма.
Цитираната клауза от договора не противоречи на императивна правна норма,
конкретно на нормата на чл.21,ал.1 ЗЗД, която се сочи от ответника и съобразно която
договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в
закона случаи. Конкретната клауза от договора поражда действие между страните, които са
го сключили и няма действие спрямо трети лица. В нея е уговорено, че при взето решение от
собствениците,притежаващи повече от ¾ идеални части от общите части за
неподновяването му , той ще преустанови действие след изтичане на 5-те години. В случая
продължаването на действието на договора е свързано с вземане на решението от
собствениците на съответните идеални части от общите части, но това не води до извод, че
той поражда действие за тези трети лица, които не са страни, а означава, че прекратяването
на действието на договора след изтичане на посочения в него срок е поставено в зависимост
от действията на трети лица. Не се касае за договор в полза на трето лице, нито обещаване
на задължение или действия на трето лице. Според настоящата инстанция не е налице
противоречие с посочената императивна правна норма на чл.21, ал.1 ЗЗД. Независимо от
уговореното в договора, няма пречка, нито законова забрана ответникът да направи
изявление, че не желае да бъде обвързан от договора след изтичане на срока му, но данни да
е направено такова изявление и то да е достигнало до насрещната страна по делото няма.
Относно същата договорна клауза /чл.9, раздел IV / се твърди в отговора на исковата молба
,че е нищожна и на осн.чл.11,ал.1,т.11 от ЗУЕС, чл.17,ал.3 и ал.7 от ЗУЕС и чл.19,ал.8 от
ЗУЕС. Чл.11,ал.1, т. 11 ЗУЕС предвижда, че ОС може да приеме решение за възлагане на
дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или физическо лице
срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на управителния съвет
(управителя), които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица; чл.17,ал.3 ал.7 от
ЗУЕС урежда мнозинствата за вземане на отделните решения от ОС на ЕС; съгласно
чл.19,ал.8 ЗУЕС по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто
идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на
управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на
юридически лица, които не са собственици. Клаузата на чл.9 от раздел IV от сключен
договор за управление и поддръжка на Курортен апартаментен комплекс „Емералд Ризорт
Равда“ № ММС - S- PD/220-11.06/ 23.11.2006г. не противоречи на нито една от посочените
законови разпоредби, част от които не са императивни по своя характер - напр.чл.19,ал.8
ЗУЕС и чл.11,ал.1,т.11 ЗУЕС .
Независимо от горното, съдът счита, че не е налице валидна облигационна
връзка и уговорките в договора, касаещи задължението за заплащане на такса за управление
и поддържане на общите части, са нищожни, но на друго основание: ВКС е дал отговор по
въпроса: договаряне по въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, включително и наред с други, в
договор по чл. 2 ЗУЕС, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда, която не е в
жилищен комплекс от затворен тип по т. 3 от ДР на ЗУЕС, водят ли до нищожност на
договора,като е приел,че са нищожни уговорки в договор по чл. 2 ЗУЕС, сключен от
индивидуален собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост, която не е в
жилищен комплекс от затворен тип по т. 3 от ДР на ЗУЕС, по въпроси, уредени в чл. 51
ЗУЕС, независимо дали договорът урежда и други въпроси, извън изключителната
компетентност на ОС на етажните собственици.
5
Нищожността е по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а именно: противоречие с
материалния закон.В конкретния случай нито една от страните не твърди самостоятелният
обект, собственост на ответника, да се намира в жилищен комплекс от затворен тип, а
сумите, които се претендират са именно като такси за осъществявана техническа поддръжка,
организационно и административно управление на общите части на Курортен комплекс
„Емералд Ризорт Равда“, т.е.разходи за управление и поддръжка на общите части по
смисъла на пар.1,т.11 от ДР на ЗУЕС.Тъй като с процесния договор от 23.11.2006г. са
уредени въпроси по чл. 51 ЗУЕС, като са поети задължения за управление и поддържане на
общите части на комплекса срещу заплащане на годишна такса от ответника като
собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост, за която няма данни да е в
жилищен комплекс от затворен тип, то този договор, с оглед цитираната по-горе съдебна
практика, е сключен в противоречие с материалния закон и като такъв е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.Договорът, наред с други въпроси, урежда и
такива, които са от изключителна компетентност на Общото събрание, вкл. и в
противоречие с чл.51,ал.1 ЗУЕС, като е предвидил възнаграждението за извършените услуги
да е в размер на 1 евро на кв.м., а не според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите, както и членовете на техните семейства.
Съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни клаузи не води до
нищожност на целия договор само ако може да се предположи, че той би бил сключен без
недействителните клаузи или те могат да се заместят от повелителни правни норми.
Случая не е такъв, тъй като валидността на отделни негови клаузи не могат да
санират нищожните уговорки в него. Предвид констатираната нищожност на договорите,
без значение е дали са били извършвани уговорените с тях дейности.
Съгласно ТР №1 /2020 на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните
по делото доказателства.Тъй като договорът е нищожен поради противоречие с императивна
правна норма и тази нищожност произтича пряко от самата сделка, то претендираните
възнаграждения за три години, на основание сключен договор между страните, не се
дължат.
Предвид на гореизложеното първоинстанционното решение следва да се отмени и
да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.На въззивникът -
ответник следва да се присъдят направените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски
на осн.чл.78,ал.3 ГПК: 1955,83 лева пред НРС ;900 лева пред БОС и 222,78 лева д.т. пред
БОС.
Мотивиран от горното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 46/06.02.2023г., постановено по гр.д. №
174/2022г. на районен съд -гр.Несебър в обжалваната му част и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Пайонир Девелопмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.София, р-н Възраждане, ул.“Георги Вашингтон „ №20,
против С.В.С.,гражданин на *** ***, роден на **.**.19**г. в г. *** /****,притежаващ
международен паспорт тип "*", код на държавата „***" номер ** ****, издаден
на**.**20**г. валиден до **.**.20**г.,със съдебен адрес: гр, Бургас, ул. „Александър
Стамболийски" КЗ 5, ет. 3, ап, 5, Адвокат Цветомир Милатов от БАК, за заплащане на
сумата от 7 388,82 лв. , представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г.
(по 2 462,94 лв. за всяка от годините) по Договор за поддръжка и управление на „Курортен
апартаментен комплекс Emerald Resort Ravda No MMC - Si- PD/ 220-11.06/ 23.11.2006г.;
6
сумата от 727,92 лв., представляваща лихва върху главницата за 2019г. от 2 462,94 лв.,
дължима за периодите 16.02.2019г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 1О.02.2О22г.; сумата от
478,21 лв., представляваща лихва върху главницата за 2020г. от 2 462,94 лв., дължима за
периодите 16.02.2020г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 10.02.2022г.; сумата от 240,84 лв.,
представляваща лихва върху главницата за 2021 г. от 2 462,94 лв., дължима за периода
16.02.2021 г. - 10.02.2022г., както и за съдебно –деловодни разноски в размер на 1 254,11
лв.
ОСЪЖДА „Пайонир Девелопмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, р-н Възраждане, ул.“Георги Вашингтон „ №20, да заплати
на С.В.С.,гражданин на *** ***, роден на **.**.19**г. в г. *** /****,притежаващ
международен паспорт тип "*", код на държавата „***" номер ** ****, издаден на
**.**20**г. валиден до **.**.20**г.,със съдебен адрес: гр, Бургас, ул. „Александър
Стамболийски" КЗ 5, ет. 3, ап, 5, Адвокат Цветомир Милатов от БАК, съдебно-деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 3078,61 лева/ три хиляди седемдесет и
осем лева и шестдесет и една стотинки/.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7