РЕШЕНИЕ № 260823
гр. Бургас, 04.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 482/2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод исковата молба на
„*” ЕООД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, с която претендира осъждане на „НЕС
63” ЕООД, ЕИК *, със седалище гр. Бургас, да му заплати сума в размер от
3625,43 лева, представляваща главница по Фактура № 435/18.09.2019 год.,
издадена на основание неформален договор за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ
и алуминиеви изделия, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Правните основания на предявените обективно
съединени осъдителни искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във
вр. с чл. 327, ал. 1, ТЗ.
Ответникът не изразява
становище по предявените искове, не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е
изправна страна по сключен между страните неформален договор за изработка,
доставка и монтаж на ПВЦ-продукти – 12 бр. алуминиева врати, 9.12 кв. м.
прегради за тоалетна и 2.12 кв. м. ПВЦ-дограма, на обща стойност 3625,43 лева, по силата на
който е престирал изцяло и надлежно на ответника. За своето задължение ищецът е
съставил и представил процесната фактура. Ищецът
сочи, че и до настоящия момент ответникът не е извършил плащане по главницата,
поради което дължи изпълнение, ведно с обезщетение за забавата си.
По
делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което
съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че процесната
фактура е отразена в счетоводството на ответника, който е упражнил правото си
на данъчен кредит по нея.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
основателен. По делото не се спори относно търговско-правното правоотношение
между страните, възникнало със сключване на процесния договор, за който ищецът
е съставил представената фактура (чл. 293, ал. 1, ТЗ). Пълната и точна
престация на ищеца-изпълнител не е оспорена от ответника, като в подкрепа на
този извод е и осчетоводяването на фактурата при длъжника и ползването на
данъчен кредит, което обстоятелство представлява недвусмислено признание на
задължението и доказателство за неговото съществуване (така и Решение № 185/14.04.2020
год. по т. д. № 3224/2018 год. на II ТО на ВКС и Решение № 49/04.04.2017 год.
по гр. д. № 50236/2016 год. на IV ГО на
ВКС). Изводът на съда за основателност на иска се основава и на редовното
водене счетоводството на ищеца – чл. 182, ГПК, срещу което обстоятелство не е
проведено насрещно доказване от ответника.
Делото не съдържа
доказателства за извършено от ответника плащане на процесната сума, вкл. в хода
на съдебния процес (чл. 235, ал. 3, ГПК), нито за друг валиден способ за
погасяване на паричното задължение, поради което съдът намира главния иск за
основателен, т. е. той следва да бъде уважен, ведно с обусловената акцесорна
претенция за обезщетение за забава от подаване на исковата молба – 26.01.2021
год., до окончателното й изплащане.
Основателността на
предявените обективно съединени искове налага уважаване молбата на ищеца по чл.
78, ал. 1, ГПК за присъждане на направените деловодни разноски в общ размер от 785,02
лева – сбор от платените държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 239, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НЕС 63” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „*“ № 8, да заплати
на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж. к.
Изгрев, бл. 51, вх. 3, ет. 3, сума в размер от 3625,43 лева, представляваща
главница по Фактура № 435/18.09.2019 год., издадена на основание неформален
договор за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ и алуминиеви изделия, ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата,
начиная от подаване на исковата молба – 26.01.2021 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „НЕС 63” ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „*“ № 8, на основание
чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „*” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 51, вх. 3, ет. 3, деловодни разноски в
размер от 785,02 лева.
ОБЯВЯВА, на основание
чл. 127, ал. 4, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат внесени по следната
банкова сметка *** – IBAN:
***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов
Вярно с
оригинала!
С.
Добрева