Решение по дело №3392/2012 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 142
Дата: 20 февруари 2013 г. (в сила от 20 февруари 2013 г.)
Съдия: Анна Великова
Дело: 20123230103392
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

Град Добрич, 20.02.2013г.

 

В      И   М   Е   Т   О       Н   А      Н   А  Р  О  Д   А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                             ВТОРИ СЪСТАВ

на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА

секретар Г.Д.

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3392 по описа за 2012г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Търговско дружество ***ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., район М., жк „***”, Б. П. С. бл. ***, е предявило против С.Х.М. с ЕГН ********** ***, по реда на чл. 415 от ГПК иск за установяване вземането, за което е издадена заповед № 203 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.06.2012г. по ч.гр.д.№ 2004 по описа на ДРС за 2012г., а именно: - сумата от 4642,68 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит ***., - сумата от 2746,36 лева, представляваща надбавка по чл. 3 – печалба на кредитора и покриваща разходите му по подготовка и обслужване на заема, - сумата от 643,76 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2010г. до 30.05.2012г., - ведно със законната лихва върху главницата начиная от 13.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането.

Изложени са следните обстоятелства: между страните е сключен договор за кредит ***., по силата на който ищецът отпуснал на ответника заем в размер на 5546 лева. Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като предоставил заемната сума по банковата сметка на ответницата (чл. 3 от договора). В поле „Удостоверение на изпълнението” от договора клиентът удостоверил усвояването на заема, с което фактическият състав по реалната сделка бил изпълнен. Съгласно чл. 3 от договора, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски, всяка по 123,14 лева, които вноски съставляват главница и добавка (печалба на дружеството). Ответникът преустановил плащания по договора на 30.09.2010г. Към този момент били погасени 24 месечни вноски. Съгласно чл. 5, изр. 2  от договора вземането на ищеца станало предсрочно изискуемо в пълен размер с просрочването на две или повече месечни вноски. Цялата дължима сума от 7389,04 лева – оставащите 60 броя погасителни вноски – била предсрочно изискуема към 29.10.2010г. За забава ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от 643,76 лева за периода от 29.10.2010г. до посочената дата в заявлението - 30.05.2012г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е представил отговор. Подаването на отговор след изтичане на процесуалния (и за това преклузивен) срок следва да се счита за неизвършено.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е предявен след успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустим.

Ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание, 5. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед горните констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК  ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 184,90 лева внесена държавна такса и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че С.Х.М. с ЕГН ********** ***, дължи на ***ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., район М., жк „***”, Б. П. С. бл. ***, следните суми, за които е издадена заповед № 203 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.06.2012г. по ч.гр.д.№ 2004 по описа на ДРС за 2012г., а именно: - сумата от 4642,68 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит ***, - сумата от 2746,36 лева, представляваща надбавка по чл. 3 – печалба на кредитора и покриваща разходите му по подготовка и обслужване на заема, - сумата от 643,76 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.10.2010г. до 30.05.2012г., - ведно със законната лихва върху главницата начиная от 13.06.2012г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА С.Х.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на ***ЕАД, със седалище и адрес на управление град С., район М., жк „****”, Б. П. С. бл. ***, разноски в исковото производство в размер на 184,90 лева внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

            РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

            ПРЕПИС да се изпрати на страните.

                                                                                                   

СЪДИЯ :