Решение по дело №1811/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260397
Дата: 19 ноември 2020 г.
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20201100901811
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                             Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 19.11.2020г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Илияна Коцева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 1811 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 262955/23.09.2020г. по чл. 625, ал. 1 от ТЗ на „Л.Т.“ ЕООД, чрез адв. Д.В., упълномощен от управителя И.Н.К.,  за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на дружеството.

В молбата се сочи, че дружеството, регистрирано в търговския регистър през 2013г., е неплатежоспособно и свръхзадължено. Налице е спиране на плащанията в края на месец декември 2017г.  и началото на 2018г. към всички кредитори, от когато дружеството не извършва обичайната си търговска дейност. Финансовото състояние на дружеството се характеризира със сериозни материални затруднения, които нямат временен характер. Задълженията към частни кредитори на дружеството възлизат на сума от 71 490. 91 лева, а към публични кредитори за социални плащания и осигуровки – 208 184. 39 лева. Дружеството е закупило материали, които не е успяло да реализира, търговските банки са отказали да го кредитират за оборотни средства. Дължимите суми представляват непреодолимо препятствие дружеството да продължава нормално своята търговска дейност. Налице е презумпцията по чл. 608, ал. 2 от ТЗ.  Възникналата неплатежоспособност датира от края на 2017г. Налице е и хипотезата на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, тъй като имуществото на дружеството не е достатъчно да покрие паричните му задължения.  Дружеството  е без налично имущество и без авоари по единствената си банкова сметка *** „Централна кооперативна банка“ АД.

Молителят иска да бъде постановено съдебно решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с уточнение в открито съдебно заседание, че началната дата на неплатежоспособността следва да е в края на 2019г., съгласно заключението на вещото лице, а свръхзадълженост се твърди при условия на евентуалност. 

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“ - СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,  намира за установено от фактическа страна следното:

„Л.Т.“ ЕООД е търговско дружество, с формата на  еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Дружеството е било регистрирано през 2013г. с разнообразен предмет на дейност и основна дейност по НКИД  (клас по НКИД) производство на горно облекло, без работно. Капиталът на дружеството е  270 лева, като е бил  внесен. От регистрацията на дружеството негов едноличен собственик на капитала и управител е  И.Н.К..  

Към датата на приключване на устните състезания по делото   дружеството има публични задължения и задължения по търговски сделки.

 Кредиторите на дружеството с вземания по търговски сделки са посочени от самия молител („А.“ ООД, „С.“ АД, „Р.“ ООД), както и посочени в съдебната финансово-икономическа експертиза, при изискуеми задължения  в размер  поне 71 490. 91 лева. 

Публичните парични задължения са в размер поне на 212 266. 69 лева, от които 183 101. 26 лева главница и 29165. 43  лева лихви – ДДС, данък върху дивидентите и корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица, от трудови правоотношения, ДОО, вноски за здравно осигуряване, за универсален пенсионен фонд, с настъпили падежи от 29.12.2014г. В този смисъл е представената по делото справка за задължения към 08.10.2020г.,  издадена от Национална агенция за приходите. Публичните задължения са посочени и от самия молител, както и в експертизата по делото.

 За задълженията на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановления от 19.09.2013г., 06.02.2019г. и 21.05.2020г.  Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК (така писмо изх. № 11-00-596/12.10.2020г. на НАП).

Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, вещото лице по която е работило въз основа на представени по делото счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за период 01.01.2019г. – 31.07.2020г., както и допълнително представени от молителя годишни финансови отчети от 2013г. до 2019г., заявявани за обявяване и в търговския регистър,  към 31.12.2019г.  коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил 0.7222. Под норма са били  коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност (съответно 0.2843, 0.2353 и 0.2353).  При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2019г., коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил отрицателна величина, което е било и за реципрочния коефициент на финансова задлъжнялост. Дружеството е имало отрицателен нетен оборотен капитал,  предполагащ недоверие от страна на кредиторите, симптом за недобро финансово здраве. Финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба.

Към 31.07.2020г. коефициентът на обща ликвидност е възлизал на 0.0154.

Към 31.12.2013г., 31.12.2014г., 31.12.2015г., 31.12.2016г., 31.12.2017г. и 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството - молител е бил съответно 2.000, 1.500, 1.300, 1.400, 1.7778 и 1. 0899.    

И към 31.07.2020г., и към 31.12.2019г. общата балансова стойност на всички активи на дружеството не са били достатъчни за покриване на неговите задължения.

Също съгласно заключението на вещото лице (поясненията в открито съдебно заседание на 10.11.2020г.) задълженията на длъжника са били осчетоводени, включително и публичните (главница), като счетоводството  е водено редовно.

 По делото няма данни за частни държавни вземания към длъжника. 

Не се установява  дружеството да има задължения  към персонала, които да са към най-малко 1/3 от работниците и служителите и  да не са изплатени повече от 2 месеца.

За дружеството не се установява още към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или друго бързоликвидно имущество. Съгласно изготвения междинен счетоводен баланс към 31.07.2020г. дружеството  разполага с парични средства от 712. 37 лева, но не се установява те да са налични понастоящем в какъвто смисъл е било и изявлението на процесуалния представител на дружеството в открито съдебно заседание. Понастоящем дружеството не осъществява търговска дейност.

  Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 4784 от 07.10.2020г. и извършената служебна справка). За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-99582/07.10.2020г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 10.11.2020г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 3 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 11.11.2020г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  молителят е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми  публичноправни задължения към държавата, както и изискуеми парични задължения, породени от търговски сделки. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическо състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Дружеството е трайно декапитализирано, на загуба и не осъществява търговска дейност. 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2019г.

        Съгласно възприетото от фактическа страна, не по-късно от 31.12.2019г. молителят  - длъжник  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи –  коефициентът на обща ликвидност на дружеството към тази дата е бил  под характерната стойност 1, без да се установява положителна промяна във финансово-икономическото състояние на дружеството след това.

Без значение е дали след 31.12.2019г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2019г. По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.), коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). В случая от регистриране на дружеството до към 31.12.2018г., включително,  коефициентът на обща ликвидност  е  над релевантния  показател 1.0000.

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни  за свръхзадълженост на молителя,  но съдът не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност при условията на евентуалност, така както е било уточнено в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност. Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 10.11.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Л.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, ст.309, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2019г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Л.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, ст.309.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Л.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, ст.309.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Л.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, ст.309.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Л.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, ст.309.

         СПИРА производството по т.д.н. № 1811/2020г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Л.Т.“ ЕООД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, ст.309, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста  и петдесет лева)  разноски по делото за държавна такса. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: