ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1724
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501667 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 46489/08.06.2022 г. от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“№ 29, етаж
3, чрез юрисконсулт Х.А., против Разпореждане № 11996/26.05.2022 г.,
постановено по ч. г. д. № 6128/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление вх.№ 34263/29.04.2022 г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
необоснованост на атакувания акт, както и постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че
заповедният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице преките по чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Поддържа се, че клаузите за претендираните
главница, договорна лихва и законна лихва за забава не произтичат от клаузи
с неравноправен характер, поради което не е налице пречка за издаване на
заповед за изпълнение – в процесния договор е посочен фиксиран месечен
лихвен процент; ГПР е посочен ясно и не е по – висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерски съвет на Република България, като в
1
договора не са предвидени допълнителни допускания. Изложени са
оплаквания, че заповедният съд е надхвърлил правомощията си, доколкото
целта на заповедното производство е единствено да се провери дали
вземането е спорно, като останалите факти – размер на дължимите суми,
прехвърляне на вземането, уведомяване на длъжника за цесията, уведомяване
за настъпила предсрочна изискуемост, ще подлежат на доказване в хода на
иницииран исков процес, в случай на постъпило възражение. Иска се отмяна
на обжалваното разпореждане, като вместо това въззивният съд да постанови
издаване на заповед за изпълнение.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 6128/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника З. И. П., ЕГН ********** за следните суми представляващи
вземания по договор за паричен заем № 696728/19.05.2020 г.: 589,96 лева -
главница, 65,73 лева - договорна лихва за периода от 19.06.2020г. (падежа на
първата вноска) до 19.05.2021 г.(падежа на последната вноска), 49,14 лева -
обезщетение за забава (в размер на законната лихва за забава) за периода
20.05.2021 г. до 26.04.2022 г. и законна лихва за периода от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено
първостепенният съд е приел, че липсва посочване на ГЛП, размер на
дължима възнаградителна лихва, методика за определяне на ГПР, както и не
се сочи дали са осъществени плащания, поради което съществува обоснована
вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, която е пречка да
се определи съществуването на претендираните вземания към момента на
издаване на заповедта.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението суми, е
2
неправилен.
Касае се за заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК.
Неговата цел е да провери дали вземането е спорно и в сочения смисъл е
достатъчно заявителят да твърди, че вземането съществува. Следователно
достатъчно е да са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, за
да се провери дали същото е спорно. В случая към заявлението е приложен
договор за паричен заем № 696728/19.05.2020 г., от който произтича
процесното вземане и това е достатъчно, за да се приеме, че заявлението
отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 3 от ГПК.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото
длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал.
1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото
заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на
обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В съдържанието на представения към заявлението договор за
паричен заем № 696728/19.05.2020 г. са посочени: ГПР – 48.156%; месечен
лихвен процент – 3.330%, който е фиксиран за целия срок на договора; размер
на отпуснатия заем – 1000,00 лева; размер на погасителна вноска – 102,45
лева и обща сума за плащане 1229,42 лева. От представените към заявлението
документи не се установява наличието на неравноправни клаузи в
потребителския договор, както и несъответствие на искането със закона и
добрите нрави. Посочен е месечен лихвен процент, но липсва императивно
изискване в съдържанието на договора за потребителския кредит да се дължи
посочването на годишен такъв. Посоченият ГПР не надвишава допустимия
съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер. Също така съгласно чл. 7, ал. 1 от
договора, при забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за
нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, определена съгласно
чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, което кореспондира напълно със законово
регламентираното в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
3
явява основателна и обжалваното с нея разпореждане следва да бъде
отменено, като вместо това делото следва да се върне на РС Пловдив с
указание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
претендираните със заявлението суми.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 11996/26.05.2022 г., постановено по ч. г.
д. № 6128/2022г. по описа на РС Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите, претендирани със заявление вх.№
34263/29.04.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4