Решение по дело №2894/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „Д. И СИН“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Карлово, [улица], управител К. Д., депозирана от процесуалния представител адв. А., против Заповед № РД-09-1556/15.11.2023 г. на Кмета на Община „Марица“, с която на основание чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Работилница и помпена станция“, находящ се в [ПИ] с НТП – Нива по КК на с. Костиево, разположен в североизточната част на имота.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед на основание чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК. Сочи се, че с оглед на предназначението и техническите характеристики, процесният обект притежава белезите на „преместваем обект“ по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а не на строеж, поради което за изграждането му не са необходими строителни книжа.

Иска се отмяна на заповедта.

Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Кмет на Община „Марица“, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства (представената административна преписка и приетата СТЕ), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 214, т. 3 ЗУТ и е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл. 149, ал. 1 АПК.

Съгласно нотариален акт №36, том 93 от 09.10.2018г., поземлен имот с [идентификатор] по КККР на село Костиево, местност „Голям текелник“, община Марица е собственост на „Джевизизов и син“ ООД.

Във връзка с подаден сигнал от РДГ Пловдив и писмо от РДНСК Пловдив на 08.08.2023 г. от работна група при община Марица е извършена проверка на процесния строеж: „Работилница и помпена станция“, находящ се в [ПИ] с НТП – Нива по КК на село Костиево, община Марица. Резултатите от проверка са обективирани в констативен акт № 5 от 31.08.2023 г., съгласно който за строежа не са представени строителни книжа – одобрен проект и разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Според описанието в констативния акт строежът представлява стоманена конструкция с термопанели, намираща се в североизточната част на имота, с размери 11,90м./4,10м. и височина 3,00м. в ниската част и 3,20 м. във високата част. Посочено е, че сградата е изградена върху бетонова настилка. Според работната група строежът е извършен без строителни книжа и без разрешение за строеж и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ, което е квалифицирано като нарушение на чл.148, ал.1 ЗУТ.

Констативният акт е съобщен на дружеството като неговият законен представител не се е възползвал от правото да подаде писмено възражение.

Приемайки направените констатации, кметът на община Марица е издал оспорената заповед № РД-09-1556 от 15.11.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство, като е приел, че процесният строеж не е търпим по смисъла на § 127, ал.1 ПРЗ ЗИД ЗУТ, нито е депозирано заявление за узаконяване по реда на § 127, ал.2 ПРЗ ЗИД ЗУТ, съответно безспорно е установено наличието на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл.225а ЗУТ.

В съдебното производство е прието заключение по допусната по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, което заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства. В заключението е описано къде е ситуиран процесния обект, както и какви са техните параметри и материалите от които са изпълнени. Вещото лице изрично посочва, че „работилницата и помпената станция“ нямат характер на „преместваем обект“ по смисъла на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ. В заключението е посочено, че процесната сграда е със стоманена носеща конструкция и може да бъде демонтирана чрез изрязване на болтовете при анкерните устройства, с които е прикрепена към бетоновата основа. Това обаче не я определя автоматично като „преместваем обект". ВЛ посочва, че спецификата на технологичното изпълнение на всяка стоманена конструкция е такава, че тя може да бъде отделена от бетоновата си основа чрез последователен демонтаж на елементите. Процесната сграда е изпълнена на мястото, на което се намира от отделни стоманени елементи, а не е доставена в имота в нейната цялост като общ обект. За процесната сграда е изпълнена равна бетонова основа в почвения слой, в която са замонолитени стоманените планки - „пети“ на колоните и след това са монтирани колоните и следващите конструктивни елементи. Според вещото лице конструкцията е индивидуална, сглобена в имота от отделни елементи от различен вид и не може да се отдели от повърхността в своята цялост така, че да не изгуби индивидуализацията си и да се пренесе и ползва на друго място и като такава притежава характеристиките на „строеж“ по определението, дадено в т.38 от §5 на ДР на ЗУТ.

Съобразявайки гореизложеното, съдът направи следните изводи:

Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на надлежно заместване (заповед № РД-09-1537 от 09.11.2023 г. – л.20)

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл.225а, ал. от ЗУТ, които да обуславят отмяна на оспорения акт. Видно от приложения по делото констативен акт № 5/31.08.2023 г. в съответствие с изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ е извършена проверка от компетентни длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Същият е връчен на дружеството-жалбоподател, чийто законен представител не се е възползвал от възможността да подаден възражение срещу акта. Т.е. процедурата е спазена и не е нарушено правото на дружеството на участие в административното производство.

В хода на административната процедура АО е изпълнил законовите изисквания за изясняване на фактическата обстановка. Констатациите на контролните органи при извършената проверка относно вида и характера на строежа и нарушените при изграждането му разпоредби, не са опровергани в хода на съдебното производство, още повече, че жалбоподателят не оспорва представените с административната преписка доказателства и не инициира събиране на нови. По тези съображения възражението на касационния жалбоподател за нарушения на чл. 36 АПК, е неоснователно.

Спазено е и изискването за писмена форма. В заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването й, строежът е индивидуализиран в достатъчна степен, както по местонахождение, така й по описание. Включително с оглед забраната, установена в § 16 ПР ЗУТ, за премахване на незаконни строежи, които са търпими, са изложени мотиви относно невъзможността процесният строеж да бъде определен като търпим строеж. Макар и лаконични, тези мотиви дават възможност на дружеството-жалбоподател да разбере смисъла на волеизявлението на административния орган, като защитната му теза беше изградена изключително в насока да докаже, че не се касае за строеж, а за преместваемо съоръжение, за което въпросите за строителните книжа и за търпимостта са неотносими.

На премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ подлежат незаконни строежи или части от тях, като в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието „строеж". Не се спори между страните, че строителството е извършено от жалбоподателя без строителни книжа.

Възраженията на жалбоподателя в случая са изцяло в насока, че постройката е преместваем обект. Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросът дали работилницата и помпената станция, са строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ или са преместваем обект, каквито твърдения поддържа оспорващият. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Съгласно легалната дефиниция по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. По аргумент от разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва извода, че основни характеристики на преместваемия обект са неговото предназначение /за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност/; след отделянето му от повърхността да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или подобно предназначение; поставянето или премахването му да не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята и обектът да не представлява строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй като при липсата на който и да е от тях е пречка обектът да се квалифицира като преместваем. Тълкуването в съвкупност на нормите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертава кръга на преместваемите обекти и критериите, определящи ги като такива - конструктивните характеристики и предназначението на обектите.

В случая, с оглед на посоченото от страна на вещото лице, сградата не може нито да бъде отделена от повърхността, нито да бъде премествана в пространството без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползвана на мястото, от което е отделена, като премахването ще измени трайно субстанцията на обекта, т.е., по отношение на процесната постройка липсват съществени елементи от понятието за преместваем обект, съдържащо се в § 5, т.80 ДР ЗУТ.

Правилно АО е констатирал, че процесната постройка отговаря на изискванията на § 5, т.38 ДР ЗУТ, даваща легалното определение на понятието „строежи“. От посоченото по-горе процесната сграда категорично представлява строеж и при доказателствена тежест за дружеството-жалбоподател да обори тази констатация на административния орган не бяха събрани такива доказателства. Напротив, дори заключението на вещото лице, по допуснатата по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза, потвърди правилността на изводите на административния орган, че в настоящия случай категорично се касае за строеж.

В случая безспорно се установява, че се става въпрос за незаконен строеж, доколкото съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Процесният строеж е извършен без разрешение за строеж и представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, като от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства в обратна насока.

С оглед изложеното, съдът намира оспорвания акт за издаден от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно и следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде осъдено дружеството да заплати на община Марица сумата 100 лева, определена на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. и син“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Карлово, [улица], представлявано от управителя К. Д. Д., срещу заповед № РД-09-1556 от 15.11.2023 г. на кмета на община Марица.

ОСЪЖДА „Д. и син“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: град Карлово, [улица], представлявано от управителя К. Д. Д., да заплати на Община Марица сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.