№ 8335
гр. ***********, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110159108 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр чл.7 т. 1, буква "а"
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. М. Х.
срещу *********** за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 47625/2023 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че има качеството на пътник по договор за
въздушен превоз, съгласно закупен билет за полет № FB983 на ***********, планиран
за 05.07.2023 г. в 19:30 часа, по направление ***********-***********. Поддържа, че
към 19:00 часа пътниците били уведомени, че самолетът следва да изпълни друг полет
- по направление *********** – ***********, след което ще се върне, за да превози и
пътниците по направление *********** – ***********. Ищецът сочи, че процесният
полет вместо в 19:30 часа, излетял от летище *********** около 23:20 часа и
пристигнал своя краен пункт след 00:00 часа на 06.07.2023 г., т.е. с повече от два часа
закъснение. С оглед предходното ищецът счита, че са налице предпоставките на чл.7,
§1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от
11.02.2004 г., като ответното дружество следва да му заплати обезщетение 250,00 лева.
Поддържа, че подал заявление по чл.410 ГПК за заплащане на процесната сума, по
което било образувано ч.гр.д.№ 47625/2023 г. по описа на СРС, но тъй като издадената
заповед била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си
1
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
250,00 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, §1, б.“а“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за
закъснение на полет № FB 983, планиран за 05.07.2023 г. в 19:30 часа по направление
летище *********** – летище ***********, ведно със законната лихва, считано от
25.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира направените
разноски по производството.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът *********** АД не е подал отговор и не е
изразил становище. След законоустановения срок по делото е подаден писмен отговор,
в който се сочи, че в тежест на ищеца е да докаже, че се е явил навреме за полета.
Отделно от предходното се твърди, че на процесната дата са били налице извънредни
обстоятелства, изключващи отговорността на дружеството, а именно – удар от мълния
в корпуса на самолета. По изложените доводи се иска отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски. Прави се и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима следното от
фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети (Регламента).
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за
всички полети на територията на Общността до 1 500 километра.
С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на
Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия
съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато
поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа, т.е. когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече
часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно
2
основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че между него и ответното
дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор
за въздушен превоз, в съдържанието на което е включено задължение за ответника да
изпълни полет от летище *********** до летище *********** на 05.07.2023 г.,
явяването му поне 45 минути преди обявения му час за полет, че е налице забавяне на
полета по смисъла на чл. 6, § 1, б. "а" Регламент № 261/2004 г., а именно: забавяне,
продължило повече от два часа при полети в диапазона до 1500 км.
От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз, по
силата на който ответникът се задължил да изпълни полет FB 983 от летище
*********** до летище *********** на 05.07.2023 г, с планиран час на излитане 19:30
часа и планиран час на кацане 20:20 часа, както и потвърдена резервация за полета.
Следва да се има предвид също, че на основание чл. 190 ГПК съдът е задължил
ответника в срок до първото по делото съдебно заседание да представи заверено копие
от списък на всички пътници, допуснати до борда на процесния, като изрично е
предупредил страната, че на основание чл.161 ГПК, че може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция
ответникът не е изпълнил указанията на съда, поради което следва да се приеме, че
между ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз, както и че
ищецът се е представил на гишето за регистрация в час, посочен от въздушния
превозвач, но не по – късно от 45 минути преди обявения час на излитане.
По делото не се спори, че разстоянието от летище *********** до летище
***********, е до 1500 км.
Спорно по делото е налице ли са освобождаващи от отговорност основания
съгласно чл.5, § 3 от Регламент № 261/2004г.
Следва да се има предвид, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор на исковата молба. Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1
от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените
разрешения във формираната последователна практика на ВКС съгласно разпоредбата
на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или
погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата
молба ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения, като в доклада си по
делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от които претендираните права и
съответните въведени от страните възражения произтичат. Затова, ако съдът се
произнесе по възражение на ответника, повдигнато за първи път след срока за отговор
3
на исковата молба, ще допусне съществено нарушение на процесуалния закон, освен
ако не се касае до хипотезата на особени непредвидени обстоятелства /в този смисъл е
и определение № 60707/21.12.2021 г. по т.д.№ 785/2021, I т.о. на ВКС/.
В настоящия случай ответникът не навежда каквито и да било доводи относно
наличие на особени непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност за
подаване на писмени отговор в законоустановения срок. В депозирания по делото на
11.01.2024 г. писмен отговор /три месеца след изтичане на срока за отговор/ ответникът
навежда именно правопогасяващо възражение /наличие на извънредни обстоятелства –
удар от мълния в корпуса на самолета/, основано на съществуващи и известни му към
този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на
спорното право. С оглед гореизложеното правото да заяви това възражение е
преклудирано, поради което не следва да бъде взето предвид. Нещо повече,
представеното към писмения отговор писмено доказателство не касае процесния
полет, а полет № 978.
На следващо място от представените по делото писмени доказателства от трето за
спора лице – дружеството летищен оператор на летище *********** се установява, че
процесният полет е излетял от летище *********** вместо в планирания час - 19:30
часа, в 23:42 часа, т.е. със закъснение от 4 часа.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото, поради
което ответникът дължи обезщетение в размера по чл.7, т.1, б.“а“ от Регламента, а
именно 250 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, право на
разноски има ищцата. Съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК ищцата
претендира сумата от 25,00 лева - доплатена държавна такса и 400,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Възражението на ответника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй
като заплатеното е претендирано адвокатско възнаграждение е в минимален размер.
С оглед приетото в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от издадената заповед за
изпълнение на парично задължение е, че същата включва разноски в размер на 25,00
лева държавна такса и 400,00 лева - адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода
на спора също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ***********
АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.***********,
*********** ***********, ***********, дължи на С. М. Х., ЕГН ********** сумата в
размер на 250,00 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7, §1, б.“а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
за закъснение на полет № FB 983, планиран за 05.07.2023 г. в 19:30 часа по
направление летище *********** – летище ***********, ведно със законната лихва,
считано от 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
47625/2023г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *********** АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр.***********, *********** ***********,
*********** да заплати на С. М. Х., ЕГН ********** сумата от 425,00 лева,
представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 425,00 лева,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
47625/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5